Шрӣмад бха̄гаватам 5.6.8
Текст
Дума по дума
атха – след това; самӣра-вега – от силата на вятъра; видхӯта – люшкани; вен̣у – бамбуци; викарш̣ан̣а – от триенето; джа̄та – предизвикан; угра – страшен; да̄ва-аналах̣ – горски пожар; тат – това; ванам – гора край Кут̣ака̄чала; а̄лелиха̄нах̣ – опустошавайки всичко наоколо; саха – с; тена – това тяло; дада̄ха – превърнато в пепел.
Превод
Както бродеше из гората, изведнъж избухна страшен пожар; възпламени се от триенето на бамбуковите стъбла, полюлявани от вятъра. Огънят изпепели цялата гора в околностите на Кут̣ака̄чала заедно с тялото на Бог Р̣ш̣абхадева.
Пояснение
В горския пожар изгарят материалните тела на животните, но Р̣ш̣абхадева не изгорял, макар външно да изглеждало така. Бог Р̣ш̣абхадева е Свръхдушата на всички живи същества в гората и душата му не може да изгори. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄: ада̄хьо 'ям – душата не може да бъде изгорена от огън. Присъствието на Р̣ш̣абхадева освободило горските животни от материалния капан.