Шрӣмад Бха̄гаватам 5.6.8
Деванагари
अथ समीरवेगविधूतवेणुविकर्षणजातोग्रदावानलस्तद्वनमालेलिहान: सह तेन ददाह ॥ ८ ॥
Стих
атха самӣра-вега-видхӯта-вен̣у-викарш̣ан̣а-джа̄тогра-да̄ва̄налас тад ванам а̄лелиха̄нах̣ саха тена дада̄ха.
Дума по дума
атха — след това; самӣра-вега — от силата на вятъра; видхӯта — люшкани; вен̣у — бамбуци; викарш̣ан̣а — от триенето; джа̄та — предизвикан; угра — страшен; да̄ва-аналах̣ — горски пожар; тат — това; ванам — гора край Кут̣ака̄чала; а̄лелиха̄нах̣ — опустошавайки всичко наоколо; саха — с; тена — това тяло; дада̄ха — превърнато в пепел.
Превод
Както бродеше из гората, изведнъж избухна страшен пожар; възпламени се от триенето на бамбуковите стъбла, полюлявани от вятъра. Огънят изпепели цялата гора в околностите на Кут̣ака̄чала заедно с тялото на Бог Р̣ш̣абхадева.
Пояснение
В горския пожар изгарят материалните тела на животните, но Р̣ш̣абхадева не изгорял, макар външно да изглеждало така. Бог Р̣ш̣абхадева е Свръхдушата на всички живи същества в гората и душата му не може да изгори. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄: ада̄хьо 'ям – душата не може да бъде изгорена от огън. Присъствието на Р̣ш̣абхадева освободило горските животни от материалния капан.