Шрӣмад Бха̄гаватам 5.26.10
Деванагари
यस्त्विह वा एतदहमिति ममेदमिति भूतद्रोहेण केवलं स्वकुटुम्बमेवानुदिनं प्रपुष्णाति स तदिह विहाय स्वयमेव तदशुभेन रौरवे निपतति ॥ १० ॥
Стих
яс тв иха ва̄ етад ахам ити мамедам ити бхӯта-дрохен̣а кевалам̇ сва-кут̣умбам ева̄нудинам̇ прапуш̣н̣а̄ти са тад иха виха̄я сваям ева тад-ашубхена раураве нипатати.
Дума по дума
ях̣ — този, който; ту — но; иха — през живота си; ва̄ — или; етат — това тяло; ахам — аз; ити — така; мама — мое; идам — това; ити — така; бхӯта-дрохен̣а — от жестокост към другите живи същества; кевалам — сам; сва-кут̣умбам — близките му; ева — само; анудинам — ден за ден; прапуш̣н̣а̄ти — поддържа; сах̣ — такъв човек; тат — това; иха — тук; виха̄я — разделя се; сваям — лично; ева — несъмнено; тат — заради този; ашубхена — грях; раураве — Раурава; нипатати — пропада.
Превод
Този, който се отъждествява с тялото си, работи усилено ден и нощ, за да удовлетворява нуждите си и нуждите на своята съпруга и деца. Докато е изкарвал прехраната на семейството си, той може да е извършвал насилие спрямо други живи същества. В мига на смъртта такъв човек е принуден да се раздели със своето тяло и семейство. Той пропада в ада Раурава, където изтърпява последиците от жестокото си отношение към други създания.
Пояснение
В Шрӣмад Бха̄гаватам пише:
яся̄тма-буддхих̣ кун̣апе три-дха̄туке
сва-дхӣх̣ калатра̄диш̣у бхаума-иджя-дхӣх̣
ят-тӣртха-буддхих̣ салиле на кархичидж
джанеш̣в абхигйеш̣у са ева го-кхарах̣
сва-дхӣх̣ калатра̄диш̣у бхаума-иджя-дхӣх̣
ят-тӣртха-буддхих̣ салиле на кархичидж
джанеш̣в абхигйеш̣у са ева го-кхарах̣
„Този, който се отъждествява с торбата на тялото, пълна с три елемента (жлъчка, слуз и въздух), който изпитва влечение към близките отношения със съпруга и деца, приема родната си земя за достойна за почит, къпе се в реките по святите места за поклонение, но никога не се възползва от възможността да общува с личности, притежаващи истинско знание – той не е по-добър от крава или магаре“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 10.84.13). Има две групи хора, погълнати от материалната представа за живота. От невежество човекът от първата група се отъждествява с тялото си, затова по нищо не се различава от животното (са ева го-кхарах̣). Този от втората група обаче не само приема тялото за истинското си аз, но извършва и всевъзможни прегрешения, за да поддържа съществуването му. Той мами всички наред, за да изкара пари за семейството си, и без причина се отнася зложелателно към другите. Такъв човек бива хвърлян в ада Раурава. Ако някой просто приема тялото си за своето аз, както правят животните, той не е толкова грешен. Но ако без причина извършва грехове, за да поддържа тялото си, попада в ада Раурава. Такова е мнението на Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура. Животните несъмнено имат телесна представа за живота, но не вършат грехове, за да изхранват себе си, женските и поколението си. Ето защо те не отиват в ада. Но когато човешко същество действа жестоко и мами другите, за да поддържа тялото си, то бива поставено в адски условия.