Показване на два езика

Преди стиховете

Деванагари

Стих

Дума по дума

Превод

Пояснение

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА

Структурата на вселената

Тази глава предлага описание на различни острови и заобикалящите ги океани, като се започва с Плакш̣адвӣпа. Изложени са също разположението и размерите на планината Лока̄лока. Остров Плакш̣адвӣпа е два пъти по-широк от Джамбӯдвӣпа, който е заобиколен от океан със солена вода. Негов владетел е Идхмаджихва, един от синовете на Маха̄ра̄джа Прияврата. Островът е разделен на седем области; във всяка от тях има планина и голяма река.

Вторият остров се нарича Ша̄лмалӣдвӣпа. Опасан от океан от алкохол, той е широк 51 500 000 километра, два пъти повече от Плакш̣адвӣпа. Владетел на острова е Ягяба̄ху, друг син на Маха̄ра̄джа Прияврата. Подобно на Плакш̣адвӣпа и този остров е разделен на седем области с планина и голяма река. Жителите на острова обожават Върховния в образа на Чандра̄тма̄.

Третият остров, Кушадвӣпа, заобиколен от океан от пречистено масло, също е разделен на седем области. Там царува Хиран̣ярета̄, син на Маха̄ра̄джа Прияврата, а жителите му обожават Върховния в образа на Агни, божеството на огъня. Островът е широк 103 000 000 километра, т.е. два пъти повече от Ша̄лмалӣдвӣпа.

Четвъртият остров, Краун̃чадвӣпа е заобиколен от млечен океан; широк е 20 600 000 километра. Във всяка от седемте му области се издига огромна планина и тече пълноводна река. Владетел на острова е Гхр̣тапр̣ш̣т̣ха, също син на Маха̄ра̄джа Прияврата. Там хората почитат водата като въплъщение на Върховната Божествена Личност.

Петият остров, Ша̄кадвӣпа, широк 41 200 000 километра, е обкръжен от океан от кисело мляко. Управлява го Медха̄титхи, още един син на Маха̄ра̄джа Прияврата. Разделен е на седем области, с висока планина и голяма река. Жителите му почитат Върховната Божествена Личност в образа на Ва̄ю, въздуха.

Шестият остров, Пуш̣карадвӣпа, два пъти по-широк от предишния, е заобиколен от сладководен океан. Негов владетел е Вӣтихотра, син на Маха̄ра̄джа Прияврата. Огромна планина, наречена Ма̄насоттара, разделя острова на две части. Жителите му обожават Сваямбхӯ, друго проявление на Върховната Божествена Личност. Отвъд пределите на Пуш̣карадвӣпа се намират два острова – единият е винаги огрян от слънце, а другият е обгърнат в мрак. Между тях, на 1 609 344 000 километра от края на вселената, се издига планината Лока̄лока. Там, проявяващ цялото си величие, живее Бог На̄ра̄ян̣а. Местността отвъд Лока̄лока се нарича Алока-варш̣а, а отвъд нея е чистото владение на хората, стремящи се към освобождение.

Във вертикален план Слънцето се намира точно в средата на вселената, в Антарикш̣а – пространството между Бхӯрлока и Бхуварлока. Разстоянието между Слънцето и окръжността на Ан̣д̣а-голака, вселенския глобус, е двайсет и пет кот̣и йоджани (3 218 688 000 километра). Слънцето се нарича Ма̄ртан̣д̣а, защото влиза във вселената и разделя небосвода, а също и Хиран̣ягарбха, защото е родено от Хиран̣ягарбха, вместилището на махат-таттва.

ТЕКСТ 1

श्रीशुक उवाच
अत: परं प्लक्षादीनां प्रमाणलक्षणसंस्थानतो वर्षविभाग उपवर्ण्यते ॥ १ ॥

шрӣ-шука ува̄ча
атах̣ парам̇ плакш̣а̄дӣна̄м̇ прама̄н̣а-лакш̣ан̣а-сам̇стха̄нато варш̣а-вибха̄га упаварн̣яте.

Дума по дума

шрӣ-шуках̣ ува̄ча — Шукадева Госва̄мӣ каза; атах̣ парам — след това; плакш̣а-а̄дӣна̄м — остров Плакш̣а и другите; прама̄н̣а-лакш̣ан̣а-сам̇стха̄натах̣ — от гледна точка на размери, характерни особености и форма; варш̣а-вибха̄гах̣ — делението на острова; упаварн̣яте — е описано.

Превод

Великият мъдрец Шукадева Госва̄мӣ каза: А сега ще ти опиша размерите, характеристиките и формите на шестте острова. Ще започна с Плакш̣а.

ТЕКСТ 2

जम्बूद्वीपोऽयं यावत्प्रमाणविस्तारस्तावता क्षारोदधिना परिवेष्टितो यथा मेरुर्जम्ब्वाख्येन लवणोदधिरपि ततो द्विगुणविशालेन प्लक्षाख्येन परिक्षिप्तो यथा परिखा बाह्योपवनेन । प्लक्षो जम्बूप्रमाणो द्वीपाख्याकरो हिरण्मय उत्थितो यत्राग्निरुपास्ते सप्तजिह्वस्तस्याधिपति: प्रियव्रतात्मज इध्मजिह्व: स्वं द्वीपं सप्तवर्षाणि विभज्य सप्तवर्षनामभ्य आत्मजेभ्य आकलय्य स्वयमात्मयोगेनोपरराम ॥ २ ॥

джамбӯдвӣпо 'ям̇ я̄ват-прама̄н̣а-виста̄рас та̄вата̄ кш̣а̄родадхина̄ паривеш̣т̣ито ятха̄ мерур джамбв-а̄кхйена лаван̣одадхир апи тато дви-гун̣а-виша̄лена плакш̣а̄кхйена парикш̣ипто ятха̄ парикха̄ ба̄хйопаванена; плакш̣о джамбӯ-прама̄н̣о двӣпа̄кхя̄каро хиран̣мая уттхито ятра̄гнир упа̄сте сапта-джихвас тася̄дхипатих̣ прияврата̄тмаджа идхмаджихвах̣ свам̇ двӣпам̇ сапта-варш̣а̄н̣и вибхаджя сапта-варш̣а-на̄мабхя а̄тмаджебхя а̄калайя сваям а̄тма-йогенопарара̄ма.

Дума по дума

джамбӯ-двӣпах̣ — Джамбӯдвӣпа, остров Джамбӯ; аям — това; я̄ват-прама̄н̣а-виста̄рах̣ — колкото ширината му, т.е. 100 000 йоджани (една йоджана е равна на близо 13 километра); та̄вата̄ — толкова; кш̣а̄ра-удадхина̄ — от океана със солена вода; паривеш̣т̣итах̣ — обграден; ятха̄ — както; мерух̣ — планината Сумеру; джамбӯ-а̄кхйена — от остров Джамбӯ; лаван̣а-удадхих̣ — океанът със солена вода; апи — несъмнено; татах̣ — след това; дви-гун̣а-виша̄лена — който е два пъти по-широк; плакш̣а-а̄кхйена — от остров Плакш̣а; парикш̣иптах̣ — заобиколен; ятха̄ — като; парикха̄ — ров; ба̄хя — от външната страна; упаванена — от гора, която е като градина; плакш̣ах̣ — дърво плакш̣а; джамбӯ-прама̄н̣ах̣ — с височината на дървото джамбӯ; двӣпа-а̄кхя̄-карах̣ — давайки име на острова; хиран̣маях̣ — изключително великолепен; уттхитах̣ — издигащ се; ятра — където; агних̣ — огън; упа̄сте — се намира; сапта-джихвах̣ — със седем пламъка; тася — на този остров; адхипатих̣ — царят или владетелят; прияврата-а̄тмаджах̣ — синът на цар Прияврата; идхма-джихвах̣ — на име Идхмаджихва; свам — собствен; двӣпам — остров; сапта — седем; варш̣а̄н̣и — области; вибхаджя — разделяйки на; сапта-варш̣а-на̄мабхях̣ — на които бе кръстил седемте области; а̄тмаджебхях̣ — на собствените си синове; а̄калайя — предлагайки; сваям — лично; а̄тма-йогена — от преданото служене за Бога; упарара̄ма — той се оттегли от всички материални дейности.

Превод

Както земите на Джамбӯдвӣпа се простират около планината Сумеру, самият Джамбӯдвӣпа е заобиколен от океан със солена вода. Джамбӯдвӣпа е широк 100 000 йоджани (1 300 000 километра). Толкова е и ширината на океана. Рововете около крепостите често са обградени от дивна гора; така и соленият океан около Джамбӯдвӣпа е обграден от Плакш̣адвӣпа. Остров Плакш̣адвӣпа е два пъти по-широк от океана, т.е. 200 000 йоджани (2 600 000 километра). Там расте дърво, блестящо като злато и високо колкото дървото джамбӯ на Джамбӯдвӣпа. В корените му гори огън със седем пламъка. То се нарича плакш̣а и оттам островът е получил името си. Владетел на Плакш̣адвӣпа е Идхмаджихва, син на Маха̄ра̄джа Прияврата. Той нарече седемте острова с имената на синовете си и след като ги разпредели между тях, се оттегли от светските дела, за да се посвети на предано служене за Бога.

ТЕКСТОВЕ 3 – 4

शिवं यवसं सुभद्रं शान्तं क्षेमममृतमभयमिति वर्षाणि तेषु गिरयो नद्यश्च सप्तैवाभिज्ञाता: ॥ ३ ॥ मणिकूटो वज्रकूट इन्द्रसेनो ज्योतिष्मान् सुपर्णो हिरण्यष्ठीवो मेघमाल इति सेतुशैला: । अरुणा नृम्णाऽऽङ्गिरसी सावित्री सुप्तभाता ऋतम्भरा सत्यम्भरा इति महानद्य: । यासां जलोपस्पर्शनविधूतरजस्तमसो हंसपतङ्गोर्ध्वायनसत्याङ्गसंज्ञाश्चत्वारो वर्णा: सहस्रायुषो विबुधोपमसन्दर्शनप्रजनना: स्वर्गद्वारं त्रय्या विद्यया भगवन्तं त्रयीमयं सूर्यमात्मानं यजन्ते ॥ ४ ॥

шивам̇ явасам̇ субхадрам̇ ша̄нтам̇ кш̣емам амр̣там абхаям ити варш̣а̄н̣и теш̣у гирайо надяш ча саптаива̄бхигя̄та̄х̣; ман̣икӯт̣о ваджракӯт̣а индрасено джьотиш̣ма̄н супарн̣о хиран̣яш̣т̣хӣво мегхама̄ла ити сету-шаила̄х̣ арун̣а̄ нр̣мн̣а̄н̇гирасӣ са̄витрӣ суптабха̄та̄ р̣тамбхара̄ сатямбхара̄ ити маха̄-надях̣; я̄са̄м̇ джалопаспаршана-видхӯта-раджас-тамасо хам̇са-патан̇гордхва̄яна-сатя̄н̇га-сам̇гя̄ш чатва̄ро варн̣а̄х̣ сахасра̄юш̣о вибудхопама-сандаршана-праджанана̄х̣ сварга-два̄рам̇ трайя̄ видяя̄ бхагавантам̇ трайӣмаям̇ сӯрям а̄тма̄нам̇ яджанте.

Дума по дума

шивам — Шива; явасам — Яваса; субхадрам — Субхадра; ша̄нтам — Ша̄нта; кш̣емам — Кш̣ема; амр̣там — Амр̣та; абхаям — Абхая; ити — така; варш̣а̄н̣и — земите, носещи имената на седемте сина; теш̣у — на тях; гираях̣ — планини; надях̣ ча — и реки; сапта — седем; ева — наистина; абхигя̄та̄х̣ — са известни; ман̣и-кӯт̣ах̣ — Ман̣икӯт̣а; ваджра-кӯт̣ах̣ — Ваджракӯт̣а; индра-сенах̣ — Индрасена; джьотиш̣ма̄н — Джьотиш̣ма̄н; супарн̣ах̣ — Супарн̣а; хиран̣я-ш̣т̣хӣвах̣ — Хиран̣яш̣т̣хӣва; мегха-ма̄лах̣ — Мегхама̄ла; ити — така; сету-шаила̄х̣ — планинските вериги, които бележат границите между варш̣ите; арун̣а̄ — Арун̣а̄; нр̣мн̣а̄ — Нр̣мн̣а̄; а̄н̇гирасӣ — А̄н̇гирасӣ; са̄витрӣ — Са̄витрӣ; супта-бха̄та̄ — Суптабха̄та̄; р̣тамбхара̄ — Р̣тамбха̄ра̄; сатямбхара̄ — Сатямбхара̄; ити — така; маха̄-надях̣ — много големи реки; я̄са̄м — на които; джала-упаспаршана — като докосват водата; видхӯта — пречистени; раджах̣-тамасах̣ — гун̣ите на страстта и невежеството; хам̇са — Хам̇са; патан̇га — Патан̇га; ӯрдхва̄яна — Ӯрдхва̄яна; сатя̄н̇га — Сатя̄н̇га; сам̇гя̄х̣ — назовани; чатва̄рах̣ — четири; варн̣а̄х̣ — касти или категории хора; сахасра-а̄юш̣ах̣ — живеещи по хиляда години; вибудха-упама — подобни на полубоговете; сандаршана — с много красиви тела; праджанана̄х̣ — и зачеващи деца; сварга-два̄рам — портата на райските планети; трайя̄ видяя̄ — като изпълняват обредни церемонии според ведическите принципи; бхагавантам — Върховната Божествена Личност; трайӣ-маям — утвърдено във Ведите; сӯрям а̄тма̄нам — Свръхдушата, представена от бога на Слънцето; яджанте — те се покланят.

Превод

Седемте острова (варш̣и) носят имената на тези седем сина: Шива, Яваса, Субхадра, Ша̄нта, Кш̣ема, Амр̣та и Абхая. На островите има седем планини и седем реки. Планините се казват Ман̣икӯт̣а, Ваджракӯт̣а, Индрасена, Джьотиш̣ма̄н, Супарн̣а, Хиран̣яш̣т̣хӣва и Мегхама̄ла, а реките носят имената Арун̣а̄, Нр̣мн̣а̄, А̄н̇гирасӣ, Са̄витрӣ, Суптабха̄та̄, Р̣тамбхара̄ и Сатямбхара̄. Човек незабавно се освобождава от материално замърсяване дори ако докосне водите им или се изкъпе в тях. Така се пречистват четирите класи хора, обитаващи Плакш̣адвӣпа: хам̇сите, патан̇гите, ӯрдхва̄яните и сатя̄н̇гите. Жителите на Плакш̣адвӣпа живеят хиляда години. Те са красиви като полубоговете и зачеват децата си като тях. С обредните церемонии, описани във Ведите, и с преклонение пред Върховната Божествена Личност в образа на бога на Слънцето те постигат Слънцето – една от райските планети.

Пояснение

Добре известно е, че има три изначални божества – Брахма̄, Виш̣н̣у и Шива – а невежите хора смятат Бог Виш̣н̣у за еднакъв с Брахма̄ и Шива. Но това заключение е напълно погрешно. Във Ведите е казано: иш̣т̣а̄пӯртам̇ бахудха̄ джа̄яма̄нам̇ вишвам̇ бибхарти бхуванася на̄бхих̣ тад ева̄гнис тад ва̄юс тат сӯряс тад у чандрама̄х̣ агних̣ сарвадаиватах̣. Това означава, че Върховният, който приема и се наслаждава на плодовете от ведическите церемонии (наричани иш̣т̣а̄пӯрта), поддържа цялото творение, удовлетворява нуждите на всички живи същества (еко бахӯна̄м̇ йо видадха̄ти ка̄ма̄н) и заема главната роля в съзиданието, е Бог Виш̣н̣у. Той се разширява като полубоговете Агни, Ва̄ю, Сӯря и Чандра, които са частици от неговото тяло. Бог Кр̣ш̣н̣а казва в Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄ (9.23):

йе 'пй аня-девата̄-бхакта̄
яджанте шраддхая̄нвита̄х̣
те 'пи ма̄м ева каунтея
яджантй авидхи-пӯрвакам

„Преданите, които с искрена вяра почитат полубоговете, почитат и мен, но не по предписания начин“. Тоест, ако някой почита полубоговете, но не разбира връзката между тях и Върховната Божествена Личност, почитанието му е погрешно. Пак в Бхагавад-гӣта̄ (9.24) Кр̣ш̣н̣а казва: ахам̇ хи сарва-ягя̄на̄м̇ бхокта̄ ча прабхур ева ча – „Аз съм единственият наслаждаващ се на жертвоприношенията“.

Може да се възрази, че полубоговете са не по-малко важни от Бог Виш̣н̣у, защото техните имена са различни имена на Виш̣н̣у. Но този довод не е много убедителен; той противоречи на ведическите произведения. Във Ведите е казано:

чандрама̄ манасо джа̄таш чакш̣ох̣ сӯрьо аджа̄ята; шротра̄даяш ча пра̄н̣аш ча мукха̄д агнир аджа̄ята; на̄ра̄ян̣а̄д брахма̄, на̄ра̄ян̣а̄д рудро джа̄яте, на̄ра̄ян̣а̄т праджа̄патих̣ джа̄яте, на̄ра̄ян̣а̄д индро джа̄яте, на̄ра̄ян̣а̄д аш̣т̣ау васаво джа̄янте, на̄ра̄ян̣а̄д ека̄даша рудра̄ джа̄янте.

„Полубогът на Луната, Чандра, се появи от ума на На̄ра̄ян̣а, а богът на Слънцето – от очите му. Божествата на слуха и на жизнения дъх се появиха от На̄ра̄ян̣а, а божеството на огъня бе създадено от устата му. Праджа̄пати Брахма̄ се роди от На̄ра̄ян̣а, Индра се роди от На̄ра̄ян̣а и осемте Васу, единайсетте разширения на Шива и дванайсетте А̄дитя също се появиха от На̄ра̄ян̣а“. Във ведическите произведения смр̣ти се казва още:

брахма̄ шамбхус татхаива̄ркаш
чандрама̄ш ча шатакратух̣
евам а̄дя̄с татхаива̄нйе
юкта̄ ваиш̣н̣ава-теджаса̄

джагат-ка̄ря̄васа̄не ту
виюджянте ча теджаса̄
витеджаш ча те сарве
пан̃чатвам упая̄нти те

„Брахма̄, Шамбху, Сӯря и Индра са създадени от енергията на Върховната Божествена Личност. Това се отнася и за многобройните полубогове, чиито имена не са споменати тук. Когато проявеният космос бъде унищожен, различните превъплъщения на енергиите на На̄ра̄ян̣а ще се слеят с него. Казано другояче, всички тези полубогове ще умрат. Жизнената им сила ще ги напусне и те ще се слеят с На̄ра̄ян̣а“.

Тези цитати доказват, че Бог Виш̣н̣у, а не Брахма̄ или Шива, е Върховната Божествена Личност. Както правителственият служител, работещ в някакво министерство, понякога е приеман за самото правителство, така и полубоговете, получили пълномощия от Виш̣н̣у, действат от негово име, макар да нямат неговото могъщество. Всички полубогове са длъжни да изпълняват заповедите на Виш̣н̣у. Затова се казва: екале ӣшвара кр̣ш̣н̣а, а̄ра саба бхр̣тя. Единственият господар е Бог Кр̣ш̣н̣а, наричан още Виш̣н̣у, останалите са негови покорни слуги, изпълняващи всичките му желания. Разликата между Бог Виш̣н̣у и полубоговете е изложена и в Бхагавад-гӣта̄ (9.25). Я̄нти дева-врата̄ дева̄н питР̣̄н я̄нти питр̣-врата̄х̣ бхӯта̄ни я̄нти бхӯтеджя̄ я̄нти мад-я̄джино 'пи ма̄м – тези, които почитат полубоговете, отиват на техните планети, а преданите на Бог Кр̣ш̣н̣а и Бог Виш̣н̣у отиват във Ваикун̣т̣ха. Това са твърденията на смр̣ти. Следователно схващането, че Бог Виш̣н̣у е равен на полубоговете, противоречи на ша̄стрите. Полубоговете не са върховни. Тяхното върховенство зависи от милостта на Бог На̄ра̄ян̣а (Виш̣н̣у, или Кр̣ш̣н̣а).

Я̄нти дева-врата̄ дева̄н
питР̣̄н я̄нти питр̣-врата̄х̣
бхӯта̄ни я̄нти бхӯтеджя̄
я̄нти мад-я̄джино 'пи ма̄м

– тези, които почитат полубоговете, отиват на техните планети, а преданите на Бог Кр̣ш̣н̣а и Бог Виш̣н̣у отиват във Ваикун̣т̣ха. Това са твърденията на смр̣ти. Следователно схващането, че Бог Виш̣н̣у е равен на полубоговете, противоречи на ша̄стрите. Полубоговете не са върховни. Тяхното върховенство зависи от милостта на Бог На̄ра̄ян̣а (Виш̣н̣у, или Кр̣ш̣н̣а).

ТЕКСТ 5

प्रत्नस्य विष्णो रूपं यत्सत्यस्यर्तस्य ब्रह्मण: ।
अमृतस्य च मृत्योश्च सूर्यमात्मानमीमहीति ॥ ५ ॥

пратнася виш̣н̣о рӯпам̇ ят
сатясяр̣тася брахман̣ах̣
амр̣тася ча мр̣тьош ча
сӯрям а̄тма̄нам ӣмахӣти

Дума по дума

пратнася — на най-древната личност; виш̣н̣ох̣ — Бог Виш̣н̣у; рӯпам — формата; ят — която; сатяся — на Абсолютната Истина; р̣тася — на дхарма; брахман̣ах̣ — на Върховния Брахман; амр̣тася — на благоприятния резултат; ча — и; мр̣тьох̣ — на смъртта (неблагоприятния резултат); ча — и; сӯрям — полубогът Сӯря; а̄тма̄нам — Свръхдушата или източникът на всички души; ӣмахи — молим за подслон; ити — така.

Превод

(Ето мантрата, с която жителите на Плакш̣адвӣпа се молят на Върховния Бог.) Нека приемем подслон при бога на Слънцето, който е отражение на Бог Виш̣н̣у, вездесъщата Върховна Божествена Личност, най-древното живо същество. Виш̣н̣у е единственият Бог, достоен за поклонение. Той е Ведите, религията и източникът на всички благоприятни и неблагоприятни резултати.

Пояснение

Както утвърждава Бхагавад-гӣта̄ (мр̣тюх̣ сарва-хараш ча̄хам) Бог Виш̣н̣у е върховният господар дори на смъртта. Той ръководи и двата вида дейности: благоприятните и неблагоприятните. За неблагоприятните се казва, че се намират зад Бог Виш̣н̣у, а благоприятните стоят пред него. Навсякъде съществуват доброто и злото и Виш̣н̣у е техният господар.

Шрӣла Мадхва̄ча̄ря пише в коментара си към този стих:

сӯря-сома̄гни-ва̄рӣша-
видха̄тр̣ш̣у ятха̄-крамам
плакш̣а̄ди-двӣпа-сам̇стха̄су
стхитам̇ харим упа̄сате

В материалното творение има много земи, поля, планини и океани и навсякъде Върховният Бог е почитан под различни имена.

А Шрӣла Вӣрара̄гхава А̄ча̄ря обяснява стиха по следния начин. Изначалната причина на космическото творение би трябвало да е най-древната личност и тя да е отвъд материалните преобразувания. Тази личност – Бог, се наслаждава на всички добри дела и причинява обусловения живот, както и освобождението. Полубогът Сӯря, смятан за много могъща джӣва, живо същество, е въплъщение на една част от тялото му. Ние естествено сме подчинени на могъщите живи същества и затова може да почитаме различните полубогове като велики представители на Върховната Божествена Личност. В тази мантра се препоръчва преклонението пред божеството на Слънцето, но то се почита не като Върховния Бог, а като негов могъщ представител.

В Кат̣ха Упаниш̣ад (1.3.1) е казано:

р̣там̇ пибантау сукр̣тася локе
гуха̄м̇ правиш̣т̣ау параме пара̄рдхе
чха̄я̄тапау брахмавидо ваданти
пан̃ча̄гнайо йе ча три-н̣а̄чикета̄х̣

„О, На̄чикета̄, в дълбините на сърцето се намират две разширения на Бог Виш̣н̣у: безкрайно малкото живо същество и Свръхдушата. Веднъж влязло в сърцето, живото същество, понесено от главния поток на жизнения въздух, се наслаждава на резултатите от своите дейности, а Свръхдушата – свидетелят на всичко, му позволява това наслаждение. Овладелите знанието за Брахман и семейните, строго следващи ведическите правила, казват, че разликата между душата и Свръхдушата е като разликата между сянката и слънцето“.

В Швета̄шватара Упаниш̣ад (6.16) се казва:

са вишвакр̣д вишвавида̄тмайоних̣
гя̄х̣ ка̄ла̄ка̄ро гун̣ӣ сарвавид ях̣
прадха̄на-кш̣етрагя̄-патир гун̣ешах̣
сам̇са̄ра-мокш̣а-стхити-бандха-хетух̣

„Върховният Бог, създателят на космическото проявление, познава всяко кътче от своето творение. Той е причината на творението, но за неговото появяване няма причина. Той знае всичко. Той е Свръхдушата, притежателят на всички трансцендентални качества и господарят на сътвореното; Той осигурява както робство в обусловеното материално съществуване, така и освобождение от това робство“.

А в Таиттирӣя Упаниш̣ад (2.8) е казано:

бхӣш̣а̄сма̄д ва̄тах̣ павате
бхӣш̣одети сӯрях̣
бхӣш̣а̄сма̄д агниш чандраш ча
мр̣тюр дха̄вати пан̃чамах̣

„От страх пред Върховния Брахман духа вятърът, от страх пред него Слънцето изгрява и залязва всеки ден, от страх пред него гори огънят. И само заради страха си от него, смъртта и небесният цар Индра изпълняват своите задължения“.

От тази глава става ясно, че жителите на Плакш̣адвӣпа и останалите четири острова почитат полубоговете на Слънцето, на Луната, на огъня, на въздуха и полубога Брахма̄. Но всъщност те почитат Бог Виш̣н̣у, Свръхдушата на всички живи същества, както показват думите пратнася виш̣н̣о рӯпам. Виш̣н̣у е брахма, амр̣та, мр̣тю – Върховният Брахман, източникът на всичко благоприятно и неблагоприятно. Той се намира в сърцето на всекиго, в това число и на полубоговете. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.20): ка̄маис таис таир хр̣та-гя̄на̄х̣ прападянте 'ня девата̄х̣ – тези, чиито умове са покварени от материални желания, се отдават на полубоговете. На хората, заслепени от похот, се препоръчва да почитат полубоговете, за да получат каквото искат, но всъщност не материалните полубогове удовлетворяват техните желания. Всичко, направено от полубоговете, е с разрешението на Бог Виш̣н̣у. Похотливите хора обожават полубоговете вместо Бог Виш̣н̣у, Свръхдушата на всички живи същества, но в крайна сметка обожават самия Виш̣н̣у, защото Той е Свръхдушата и на полубоговете.

ТЕКСТ 6

प्लक्षादिषु पञ्चसु पुरुषाणामायुरिन्द्रियमोज: सहो बलं बुद्धिर्विक्रम इति च सर्वेषामौत्पत्तिकी सिद्धिरविशेषेण वर्तते ॥ ६ ॥

плакш̣а̄диш̣у пан̃часу пуруш̣а̄н̣а̄м а̄юр индриям оджах̣ сахо балам̇ буддхир викрама ити ча сарвеш̣а̄м аутпаттикӣ сиддхир авишеш̣ен̣а вартате.

Дума по дума

плакш̣а-а̄диш̣у — в остров Плакш̣а и останалите; пан̃часу — пет; пуруш̣а̄н̣а̄м — на жителите; а̄юх̣ — дълъг живот; индриям — могъщество на сетивата; оджах̣ — телесна сила; сахах̣ — психическа сила; балам — физическа сила; буддхих̣ — интелигентност; викрамах̣ — смелост; ити — така; ча — също; сарвеш̣а̄м — на всички тях; аутпаттикӣ — вродени; сиддхих̣ — съвършенство; авишеш̣ен̣а — без изключение; вартате — съществува.

Превод

О, царю, дълголетие, могъщи сетива, физическа и психическа сила, интелигентност, смелост – това са вродени качества на всички обитатели на Плакш̣адвӣпа и останалите острови.

ТЕКСТ 7

प्लक्ष: स्वसमानेनेक्षुरसोदेनावृतो यथा तथा द्वीपोऽपि शाल्मलो द्विगुणविशाल: समानेन सुरोदेनावृत: परिवृङ्क्ते ॥ ७ ॥

плакш̣ах̣ сва-сама̄ненекш̣у-расодена̄вр̣то ятха̄ татха̄ двӣпо 'пи ша̄лмало дви-гун̣а-виша̄лах̣ сама̄нена суродена̄вр̣тах̣ паривр̣н̇кте.

Дума по дума

плакш̣ах̣ — земята, наречена Плакш̣адвӣпа; сва-сама̄нена — равен по широчина; икш̣у-раса — сок от захарна тръстика; удена — от океан; а̄вр̣тах̣ — заобиколен; ятха̄ — както; татха̄ — по същия начин; двӣпах̣ — друг остров; апи — също; ша̄лмалах̣ — наречен Ша̄лмала; дви-гун̣а-виша̄лах̣ — два пъти по-голям; сама̄нена — равен по широчина; сура̄-удена — от океан от алкохол; а̄вр̣тах̣ — заобиколен; паривр̣н̇кте — съществува.

Превод

Около Плакш̣адвӣпа се простира океан със сок от захарна тръстика, широк колкото самия остров. Отвъд него има друг остров, Ша̄лмалӣдвӣпа – два пъти по-голям от Плакш̣адвӣпа (400 000 йоджаниз, или 5 200 000 километра), заобиколен от океана Сура̄са̄гара, който е също толкова обширен, а водата му има вкус на алкохол.

ТЕКСТ 8

यत्र ह वै शाल्मली प्लक्षायामा यस्यां वाव किल निलयमाहुर्भगवतश्छन्द: स्तुत: पतत्‍त्रिराजस्य सा द्वीपहूतये उपलक्ष्यते ॥ ८ ॥

ятра ха ваи ша̄лмалӣ плакш̣а̄я̄ма̄ яся̄м̇ ва̄ва кила нилаям а̄хур бхагаваташ чхандах̣-стутах̣ пататтри-ра̄джася са̄ двӣпа-хӯтайе упалакш̣яте.

Дума по дума

ятра — където; ха ваи — несъмнено; ша̄лмалӣ — дърво ша̄лмалӣ; плакш̣а-а̄я̄ма̄ — голямо колкото дървото плакш̣а (сто йоджани широко и хиляда и сто йоджани високо); яся̄м — в което; ва̄ва кила — наистина; нилаям — жилище или подслон; а̄хух̣ — казват; бхагаватах̣ — на най-могъщия; чхандах̣-стутах̣ — който се моли на Бога с ведически молитви; пататтри-ра̄джася — на Гаруд̣а, носача на Бог Виш̣н̣у; са̄ — това дърво; двӣпа-хӯтайе — с името на острова; упалакш̣яте — се назовава.

Превод

На Ша̄лмалӣдвӣпа расте дърво ша̄лмалӣ, от което островът е получил името си. То е голямо колкото дървото плакш̣а – високо е 1100 йоджани (14 300 километра) и е широко 100 йоджани (1300 километра). Мъдреците твърдят, че в това огромно дърво се намира гнездото на Гаруд̣а, царят на птиците и носач на Бог Виш̣н̣у. В това дърво Гаруд̣а отправя към Бог Виш̣н̣у своите ведически молитви.

ТЕКСТ 9

तद्‌द्वीपाधिपति: प्रियव्रतात्मजो यज्ञबाहु: स्वसुतेभ्य: सप्तभ्यस्तन्नामानि सप्तवर्षाणि व्यभजत्सुरोचनं सौमनस्यं रमणकं देववर्षं पारिभद्रमाप्यायनमविज्ञातमिति ॥ ९ ॥

тад-двӣпа̄дхипатих̣ прияврата̄тмаджо ягяба̄хух̣ сва-сутебхях̣ саптабхяс тан-на̄ма̄ни сапта-варш̣а̄н̣и вябхаджат сурочанам̇ сауманасям̇ раман̣акам̇ дева-варш̣ам̇ па̄рибхадрам а̄пя̄янам авигя̄там ити.

Дума по дума

тат-двӣпа-адхипатих̣ — владетелят на този остров; прияврата-а̄тмаджах̣ — синът на Маха̄ра̄джа Прияврата; ягя-ба̄хух̣ — на име Ягяба̄ху; сва-сутебхях̣ — на синовете му; саптабхях̣ — седем на брой; тат-на̄ма̄ни — носещи техните имена; сапта-варш̣а̄н̣и — седем области; вябхаджат — раздели; сурочанам — Сурочана; сауманасям — Сауманася; раман̣акам — Раман̣ака; дева-варш̣ам — Дева-варш̣а; па̄рибхадрам — Па̄рибхадра; а̄пя̄янам — А̄пя̄яна; авигя̄там — Авигя̄та; ити — така.

Превод

Владетел на Ша̄лмалӣдвӣпа е Ягяба̄ху, син на Маха̄ра̄джа Прияврата. Той раздели острова на седем области и ги повери на седемте си сина. Областите получиха имената на синовете му: Сурочана, Сауманася, Раман̣ака, Дева-варш̣а, Па̄рибхадра, А̄пя̄яна и Авигя̄та.

ТЕКСТ 10

तेषु वर्षाद्रयो नद्यश्च सप्तैवाभिज्ञाता: स्वरस: शतश‍ृङ्गो वामदेव: कुन्दो मुकुन्द: पुष्पवर्ष: सहस्रश्रुतिरिति । अनुमति: सिनीवाली सरस्वती कुहू रजनी नन्दा राकेति ॥ १० ॥

теш̣у варш̣а̄драйо надяш ча саптаива̄бхигя̄та̄х̣ сварасах̣ шаташр̣н̇го ва̄мадевах̣ кундо мукундах̣ пуш̣па-варш̣ах̣ сахасра-шрутир ити; ануматих̣ синӣва̄лӣ сарасватӣ кухӯ раджанӣ нанда̄ ра̄кети.

Дума по дума

теш̣у — в тези; варш̣а — земи; адраях̣ — планини; надях̣ ча — също и реки; сапта ева — седем на брой; абхигя̄та̄х̣ — разглеждани; сварасах̣ — Свараса; шата-шр̣н̇гах̣ — Шаташр̣н̇га; ва̄ма-девах̣ — Ва̄мадева; кундах̣ — Кунда; мукундах̣ — Мукунда; пуш̣па-варш̣ах̣ — Пуш̣па-варш̣а; сахасра-шрутих̣ — Сахасра-шрути; ити — така; ануматих̣ — Анумати; синӣва̄лӣ — Синӣва̄лӣ; сарасватӣ — Сарасватӣ; кухӯ — Кухӯ; раджанӣ — Раджанӣ; нанда̄ — Нанда̄; ра̄ка̄ — Ра̄ка̄; ити — така.

Превод

В тези земи се издигат седем планини – Свараса, Шаташр̣н̇га, Ва̄мадева, Кунда, Мукунда, Пуш̣па-варш̣а и Сахасра-шрути. И текат седем реки – Анумати, Синӣва̄лӣ, Сарасватӣ, Кухӯ, Раджанӣ, Нанда̄ и Ра̄ка̄. Те съществуват и до днес.

ТЕКСТ 11

तद्वर्षपुरुषा: श्रुतधरवीर्यधरवसुन्धरेषन्धरसंज्ञा भगवन्तं वेदमयं सोममात्मानं वेदेन यजन्ते ॥ ११ ॥

тад-варш̣а-пуруш̣а̄х̣ шрутадхара-вӣрядхара-васундхареш̣андхара-сам̇гя̄ бхагавантам̇ ведамаям̇ сомам а̄тма̄нам̇ ведена яджанте.

Дума по дума

тат-варш̣а-пуруш̣а̄х̣ — обитателите на тези земи; шрутадхара — Шрутадхара; вӣрядхара — Вӣрядхара; васундхара — Васундхара; иш̣андхара — Иш̣андхара; сам̇гя̄х̣ — известен като; бхагавантам — Върховната Божествена Личност; веда-маям — задълбочено познаващ ведическото знание; сомам а̄тма̄нам — представен от живото същество, наречено Сома; ведена — като спазват ведическите правила; яджанте — те почитат.

Превод

Следвайки варн̣а̄шрама дхарма, обитателите на тези земи, наречени шрутидхари, вӣрядхари, васундхари и иш̣андхари, почитат разширението на Върховната Божествена Личност на име Сома, бога на Луната.

ТЕКСТ 12

स्वगोभि: पितृदेवेभ्यो विभजन् कृष्णशुक्लयो: ।
प्रजानां सर्वासां राजान्ध: सोमो न आस्त्विति ॥ १२ ॥

сва-гобхих̣ питр̣-девебхьо
вибхаджан кр̣ш̣н̣а-шуклайох̣
праджа̄на̄м̇ сарва̄са̄м̇ ра̄джа̄-
ндхах̣ сомо на а̄ств ити

Дума по дума

сва-гобхих̣ — със сиянието на своите лъчи; питр̣-девебхях̣ — на питите и полубоговете; вибхаджан — разделяйки; кр̣ш̣н̣а-шуклайох̣ — на два периода, тъмен и светъл; праджа̄на̄м — на жителите; сарва̄са̄м — на всички; ра̄джа̄ — царят; андхах̣ — зърнени храни; сомах̣ — бога на Луната; нах̣ — към нас; а̄сту — нека остане благосклонен; ити — така.

Превод

(Жителите на Ша̄лмалӣдвӣпа обожават полубога на Луната със следните думи.) С лъчите си бога на Луната разделя месеца на два периода, наречени шукла и кр̣ш̣н̣а, за да се предлагат зърнени храни на питите и полубоговете. Полубогът на Луната определя хода на времето. Той е царят на вселенските обитатели. Ние се молим вечно да остане наш цар и водач и му отдаваме цялата си почит.

ТЕКСТ 13

एवं सुरोदाद्ब‍‌हिस्तद्‌‌द्विगुण: समानेनावृतो घृतोदेन यथापूर्व: कुशद्वीपो यस्मिन् कुशस्तम्बो देवकृतस्तद्‌द्वीपाख्याकरो ज्वलन इवापर: स्वशष्परोचिषा दिशो विराजयति ॥ १३ ॥

евам̇ сурода̄д бахис тад-дви-гун̣ах̣ сама̄нена̄вр̣то гхр̣тодена ятха̄-пӯрвах̣ куша-двӣпо ясмин куша-стамбо дева-кр̣тас тад-двӣпа̄кхя̄каро джвалана ива̄парах̣ сва-шаш̣па-рочиш̣а̄ дишо вира̄джаяти.

Дума по дума

евам — така; сурода̄т — от океана от алкохол; бахих̣ — отвън; тат-дви-гун̣ах̣ — два пъти повече; сама̄нена — равен по широчина; а̄вр̣тах̣ — заобиколен; гхр̣та-удена — океан от пречистено масло; ятха̄-пӯрвах̣ — както и с Ша̄лмалӣдвӣпа; куша-двӣпа — остров Кушадвӣпа; ясмин — в който; куша-стамбах̣ — трева куша; дева-кр̣тах̣ — създадена по върховната воля на Върховната Божествена Личност; тат-двӣпа-а̄кхя̄-карах̣ — даваща на острова името му; джваланах̣ — огън; ива — като; апарах̣ — друг; сва-шаш̣па-рочиш̣а̄ — от сиянието на младата поникнала трева; дишах̣ — всички посоки; вира̄джаяти — озарява.

Превод

Отвъд океана от алкохол се намира друг остров, Кушадвӣпа, широк 800 000 йоджани (10 400 000 километра) – два пъти повече от океана. Както Ша̄лмалӣдвӣпа е заобиколен от алкохолен океан, Кушадвӣпа е заобиколен от океан от течно гхи, голям колкото самия остров. На Кушадвӣпа растат гъсти треви куша, от които островът е получил името си. Тази трева, създадена от полубоговете по волята на Върховния Бог, прилича на огън, но с меки и приятни пламъци. Младите ѝ стръкове озаряват околността.

Пояснение

От описанието в този стих можем да направим обоснованото предположение за естеството на пламъците на Луната. Подобно на Слънцето, Луната също трябва да е обгърната от пламъци, защото без пламъци няма светлина. Но за разлика от Слънцето пламъците на Луната са меки и приятни. Това е нашето заключение. Съвременната научна теория, според която Луната е покрита от прах, не намира потвърждение в стиховете на Шрӣмад Бха̄гаватам. Във връзка с този стих Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура отбелязва: сушаш̣па̄н̣и сукомала-шикха̄с теш̣а̄м̇ рочиш̣а̄ – тревата куша озарява всичко наоколо, но пламъците ѝ са меки и приятни. Това дава някаква представа за лунните пламъци.

ТЕКСТ 14

तद्‌द्वीपपति: प्रैयव्रतो राजन् हिरण्यरेता नाम स्वं द्वीपं सप्तभ्य: स्वपुत्रेभ्यो यथाभागं विभज्य स्वयं तप आतिष्ठत वसुवसुदानद‍ृढरुचिनाभिगुप्तस्तुत्यव्रतविविक्तवामदेवनामभ्य: ॥ १४ ॥

тад-двӣпа-патих̣ праияврато ра̄джан хиран̣ярета̄ на̄ма свам̇ двӣпам̇ саптабхях̣ сва-путребхйо ятха̄-бха̄гам̇ вибхаджя сваям̇ тапа а̄тиш̣т̣хата васу-васуда̄на-др̣д̣харучи-на̄бхигупта-стутяврата-вивикта-ва̄мадева-на̄мабхях̣.

Дума по дума

тат-двӣпа-патих̣ — владетелят на острова; праиявратах̣ — синът на Маха̄ра̄джа Прияврата; ра̄джан — царю; хиран̣ярета̄ — Хиран̣ярета̄; на̄ма — на име; свам — свой собствен; двӣпам — остров; саптабхях̣ — на седмината; сва-путребхях̣ — неговите синове; ятха̄-бха̄гам — според подялбата; вибхаджя — разпредели; сваям — той самият; тапах̣ а̄тиш̣т̣хата — отдаден на аскетизъм; васу — на Васу; васуда̄на — Васуда̄на; др̣д̣харучи — Др̣д̣харучи; на̄бхи-гупта — На̄бхигупта; стутя-врата — Стутяврата; вивикта — Вивикта; ва̄ма-дева — Ва̄мадева; на̄мабхях̣ — на име.

Превод

О, царю, владетел на този остров е Хиран̣ярета̄, друг син на Маха̄ра̄джа Прияврата. Той раздели земята на седем области, които завеща на седемте си сина според законите за наследство. След това царят се оттегли от семейния живот, за да се отдаде на аскетизъм. Синовете му се казваха Васу, Васуда̄на, Др̣д̣харучи, Стутяврата, На̄бхигупта, Вивикта и Ва̄мадева.

ТЕКСТ 15

तेषां वर्षेषु सीमागिरयो नद्यश्चाभिज्ञाता: सप्त सप्तैव चक्रश्चतु:श‍ृङ्ग: कपिलश्चित्रकूटो देवानीक ऊर्ध्वरोमा द्रविण इति रसकुल्या मधुकुल्या मित्रविन्दा श्रुतविन्दा देवगर्भा घृतच्युता मन्त्रमालेति ॥ १५ ॥

теш̣а̄м̇ варш̣еш̣у сӣма̄-гирайо надяш ча̄бхигя̄та̄х̣ сапта саптаива чакраш чатух̣шр̣н̇гах̣ капилаш читракӯт̣о дева̄нӣка ӯрдхварома̄ дравин̣а ити расакуля̄ мадхукуля̄ митравинда̄ шрутавинда̄ девагарбха̄ гхр̣тачюта̄ мантрама̄лети.

Дума по дума

теш̣а̄м — всички тези синове; варш̣еш̣у — в земите; сӣма̄-гираях̣ — гранични планини; надях̣ ча — също и реки; абхигя̄та̄х̣ — известни като; сапта — седем; сапта — седем; ева — несъмнено; чакрах̣ — Чакра; чатух̣-шр̣н̇гах̣ — Чатух̣-шр̣н̇га; капилах̣ — Капила; читра-кӯт̣ах̣ — Читракӯт̣а; дева̄нӣках̣ — Дева̄нӣка; ӯрдхва-рома̄ — Ӯрдхварома̄; дравин̣ах̣ — Дравин̣а; ити — така; раса-куля̄ — Рамакуля̄; мадху-куля̄ — Мадхукуля̄; митра-винда̄ — Митравинда̄; шрута-винда̄ — Шрутавинда̄; дева-гарбха̄ — Девагарбха̄; гхр̣та-чюта̄ — Гхр̣тачюта̄; мантра-ма̄ла̄ — Мантрама̄ла̄; ити — така.

Превод

В тези седем области като естествени граници се издигат седем планини, наречени Чакра, Чатух̣-шр̣н̇га, Капила, Читракӯт̣а, Дева̄нӣка, Ӯрдхварома̄ и Дравин̣а. Там текат и седем реки: Рамакуля̄, Мадхукуля̄, Митравинда̄, Шрутавинда̄, Девагарбха̄, Гхр̣тачута̄ и Мантама̄ла̄.

ТЕКСТ 16

यासां पयोभि: कुशद्वीपौकस: कुशलकोविदाभियुक्तकुलकसंज्ञा भगवन्तं जातवेदसरूपिणं कर्मकौशलेन यजन्ते ॥ १६ ॥

я̄са̄м̇ пайобхих̣ кушадвӣпаукасах̣ кушала-ковида̄бхиюкта-кулака-сам̇гя̄ бхагавантам̇ джа̄таведа-сарӯпин̣ам̇ карма-каушалена яджанте.

Дума по дума

я̄са̄м — на който; пайобхих̣ — от водата; куша-двӣпа-окасах̣ — жителите на остров Кушадвӣпа; кушала — кушала; ковида — ковида; абхиюкта — абхиюкта; кулака — кулака; сам̇гя̄х̣ — с имената; бхагавантам — на Върховната Божествена Личност; джа̄таведа — полубогът на огъня; са-рӯпин̣ам — проявяващ образа; карма-каушалена — с изкусни обредни церемонии; яджанте — те обожават.

Превод

Жителите на Кушадвӣпа са познати под имената кушали, ковиди, абхиюкти и кулаки. Това съответства на бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри. Те се пречистват, като се къпят в седемте реки, и са изкусни в ритуалните церемонии според наставленията на ведическите писания. Така обожават Върховния в неговия аспект като полубог на огъня.

ТЕКСТ 17

परस्य ब्रह्मण: साक्षाज्जातवेदोऽसि हव्यवाट् ।
देवानां पुरुषाङ्गानां यज्ञेन पुरुषं यजेति ॥ १७ ॥

парася брахман̣ах̣ са̄кш̣а̄дж
джа̄та-ведо 'си хавява̄т̣
дева̄на̄м̇ пуруш̣а̄н̇га̄на̄м̇
ягйена пуруш̣ам̇ яджети

Дума по дума

парася — на Върховния; брахман̣ах̣ — Брахман; са̄кш̣а̄т — пряко; джа̄та-ведах̣ — о, божество на огъня; аси — ти си; хавява̄т̣ — носачът на ведическите дарове от зърно и пречистено масло; дева̄на̄м — на всички полубогове; пуруш̣а-ан̇га̄на̄м — които са крайници на Върховната Личност; ягйена — с извършване на обредни жертвоприношения; пуруш̣ам — на Върховната Личност; яджа — моля те отнеси даровете; ити — така.

Превод

(Това е мантрата, с която жителите на Кушадвӣпа обожават полубога на огъня.) О, божество на огъня, ти си част от Върховната Божествена Личност, Хари, и му носиш всички жертвени дарове. Затова те молим да му предложиш даровете, поднесени от нас на полубоговете, защото единствен Той се наслаждава на всичко.

Пояснение

Полубоговете са слуги и помощници на Върховната Божествена Личност. Ако някой ги обожава, те отнасят жертвените дарове на господаря си, Върховния Бог, както данъчните инспектори събират постъпления от гражданите и ги внасят в държавната хазна. Полубоговете не могат да приемат жертвени дарове от свое име; те просто ги предават на Върховната Божествена Личност. Шрӣла Вишвана̄тха Чакарвартӣ Т̣ха̄кура е казал: яся праса̄да̄д бхагават-праса̄дах̣ – тъй като гуру е представител на Върховния Бог, той му предава всичко, предложено на него. По същия начин верните слуги на Бога, полубоговете, му предават получените жертвени дарове. Няма нищо лошо в обожанието на полубоговете с такова разбиране. Но да мислим, че те са независими и равни с Върховната Божествена Личност, е хр̣та-гя̄на – липса на интелигентност (ка̄маис таис таир хр̣та-гя̄на̄х̣). Схващането, че самите полубогове са истинските благодетели, е погрешно.

ТЕКСТ 18

तथा घृतोदाद्ब‍‌हि: क्रौञ्चद्वीपो द्विगुण: स्वमानेन क्षीरोदेन परित उपक्‍ल‍ृप्तो वृतो यथा कुशद्वीपो घृतोदेन यस्मिन् क्रौञ्चो नाम पर्वतराजो द्वीपनामनिर्वर्तक आस्ते ॥ १८ ॥

татха̄ гхр̣тода̄д бахих̣ краун̃чадвӣпо дви-гун̣ах̣ сва-ма̄нена кш̣ӣродена парита упакл̣пто вр̣то ятха̄ кушадвӣпо гхр̣тодена ясмин краун̃чо на̄ма парвата-ра̄джо двӣпа-на̄ма-нирвартака а̄сте.

Дума по дума

татха̄ — така също; гхр̣та-уда̄т — от океана с пречистено масло; бахих̣ — отвъд; краун̃ча-двӣпах̣ — друг остров, наречен Краун̃чадвӣпа; дви-гун̣ах̣ — два пъти по-голям; сва-ма̄нена — със същите размери; кш̣ӣра-удена — от млечен океан; паритах̣ — от всички страни; упакл̣птах̣ — обграден; вр̣тах̣ — заобиколен; ятха̄ — като; куша-двӣпах̣ — остров Кушадвӣпа; гхр̣та-удена — от океана от пречистено масло; ясмин — в който; краун̃чах̣ на̄ма — на име Краун̃ча; парвата-ра̄джах̣ — цар на планините; двӣпа-на̄ма — името на острова; нирвартаках̣ — давайки; а̄сте — съществува.

Превод

Отвъд океана от пречистено масло се намира острова Краун̃чадвӣпа, широк 1 600 000 йоджани (20 800 000 километра) – два пъти повече от океана. Както Кушадвӣпа е обграден от океан от пречистено масло, така и около Краун̃чадвӣпа има млечен океан, широк колкото острова. На Краун̃чадвӣпа се издига висока планина, Краун̃ча, която му е дала името.

ТЕКСТ 19

योऽसौ गुहप्रहरणोन्मथितनितम्बकुञ्जोऽपि क्षीरोदेनासिच्यमानो भगवता वरुणेनाभिगुप्तो विभयो बभूव ॥ १९ ॥

йо 'сау гуха-прахаран̣онматхита-нитамба-кун̃джо 'пи кш̣ӣродена̄-сичяма̄но бхагавата̄ варун̣ена̄бхигупто вибхайо бабхӯва.

Дума по дума

ях̣ — която; асау — тази (планина); гуха-прахаран̣а — от оръжията на Ка̄рттикея, сина на Шива; унматхита — разтърсени; нитамба-кун̃джах̣ — дървета и растения по склоновете; апи — въпреки; кш̣ӣра-удена — от млечния океан; а̄сичяма̄нах̣ — къпана; бхагавата̄ — от неимоверно могъщия; варун̣ена — полубог Варун̣а; абхигуптах̣ — защитена; вибхаях̣ бабхӯва — е станала безстрашна.

Превод

Растителността по склоновете на планина Краун̃ча беше опустошена от оръжията на Ка̄рттикея, но планината не се страхуваше, защото я обливаха вълните на млечния океан и бе защитена от Варун̣адева.

ТЕКСТ 20

तस्मिन्नपि प्रैयव्रतो घृतपृष्ठो नामाधिपति: स्वे द्वीपे वर्षाणि सप्त विभज्य तेषु पुत्रनामसु सप्त रिक्थादान् वर्षपान्निवेश्य स्वयं भगवान् भगवत: परमकल्याणयशस आत्मभूतस्य हरेश्चरणारविन्दमुपजगाम ॥ २० ॥

тасминн апи праияврато гхр̣тапр̣ш̣т̣хо на̄ма̄дхипатих̣ све двӣпе варш̣а̄н̣и сапта вибхаджя теш̣у путра-на̄масу сапта риктха̄да̄н варш̣апа̄н нивешя сваям̇ бхагава̄н бхагаватах̣ парама-каля̄н̣а-яшаса а̄тма-бхӯтася хареш чаран̣а̄равиндам упаджага̄ма.

Дума по дума

тасмин — на този остров; апи — също; праиявратах̣ — синът на Маха̄ра̄джа Прияврата; гхр̣та-пр̣ш̣т̣хах̣ — Гхр̣тапр̣ш̣т̣ха; на̄ма — на име; адхипатих̣ — царят на острова; све — неговия собствен; двӣпе — в острова; варш̣а̄н̣и — области; сапта — седем; вибхаджя — разделяйки; теш̣у — във всяка от тях; путра-на̄масу — с имената на синовете му; сапта — седем; риктха̄-да̄н — синове; варш̣а-па̄н — господарите на варш̣ите; нивешя — определяйки; сваям — себе си; бхагава̄н — много могъщ; бхагаватах̣ — на Върховната Божествена Личност; парама-каля̄н̣а-яшасах̣ — чиято слава е благотворна; а̄тма-бхӯтася — душата на всички души; харех̣ чаран̣а-аравиндам — лотосовите нозе на Бога; упаджага̄ма — прие подслон при.

Превод

Владетелят на този остров също бе син на Маха̄ра̄джа Прияврата. Казваше се Гхр̣тапр̣ш̣т̣ха и бе велик мъдрец. Той раздели острова между седмината си сина, а седемте части получиха техните имена. След това Гхр̣тапр̣ш̣т̣ха Маха̄ра̄джа изостави семейния живот и прие подслон в лотосовите нозе на Бога, душата на всички души, изпълнен с благотворни качества. Така той постигна съвършенството.

ТЕКСТ 21

आमो मधुरुहो मेघपृष्ठ: सुधामा भ्राजिष्ठो लोहितार्णो वनस्पतिरिति घृतपृष्ठसुतास्तेषां वर्षगिरय: सप्त सप्तैव नद्यश्चाभिख्याता: शुक्लो वर्धमानो भोजन उपबर्हिणो नन्दो नन्दन: सर्वतोभद्र इति अभया अमृतौघा आर्यका तीर्थवती रूपवती पवित्रवती शुक्लेति ॥ २१ ॥

а̄мо мадхурухо мегхапр̣ш̣т̣хах̣ судха̄ма̄ бхра̄джиш̣т̣хо лохита̄рн̣о ванаспатир ити гхр̣тапр̣ш̣т̣ха-сута̄с теш̣а̄м̇ варш̣а-гираях̣ сапта саптаива надяш ча̄бхикхя̄та̄х̣ шукло вардхама̄но бходжана упабархин̣о нандо нанданах̣ сарватобхадра ити абхая̄ амр̣таугха̄ а̄ряка̄ тӣртхаватӣ рӯпаватӣ павитраватӣ шуклети.

Дума по дума

а̄мах̣ — А̄ма; мадху-рухах̣ — Мадхуруха; мегха-пр̣ш̣т̣хах̣ — Мегхапр̣ш̣т̣ха; судха̄ма̄ — Судха̄ма̄; бхра̄джиш̣т̣хах̣ — Бхра̄джиш̣т̣ха; лохита̄рн̣ах̣ — Лохита̄рн̣а; ванаспатих̣ — Ванаспати; ити — така; гхр̣тапр̣ш̣т̣ха-сута̄х̣ — синовете на Гхр̣тапр̣ш̣т̣ха; теш̣а̄м — на тези синове; варш̣а-гираях̣ — граничните планини; сапта — седем; сапта — седем; ева — също; надях̣ — реки; ча — и; абхикхя̄та̄х̣ — прочути; шуклах̣ вардхама̄нах̣ — Шукла и Вардхама̄на; бходжанах̣ — Бходжана; упабархин̣ах̣ — Упабархин̣а; нандах̣ — Нанда; нанданах̣ — Нандана; сарватах̣-бхадрах̣ — Сарватобхадра; ити — така; абхая̄ — Абхая̄; амр̣таугха̄ — Амр̣таугха̄; а̄ряка̄ — А̄ряка̄; тӣртхаватӣ — Тӣртхаватӣ; рӯпаватӣ — Рӯпаватӣ; павитраватӣ — Павитраватӣ; шукла̄ — Шукла̄; ити — така.

Превод

Синовете на Маха̄ра̄джа Гхр̣тапр̣ш̣т̣ха се казваха А̄ма, Мадхуруха, Мегхапр̣ш̣т̣ха, Судха̄ма̄, Бхра̄джиш̣т̣ха, Лохита̄рн̣а и Ванаспати. На острова им имаше седем планини, разделящи седемте области, и седем реки. Планините се казваха Шукла, Вардхама̄на, Бходжана, Упабархин̣а, Нанда, Нандана и Сарватобхадра. Реките носеха имената Абхая̄, Амр̣таугха̄, А̄ряка̄, Тӣртхаватӣ, Рӯпаватӣ, Павитраватӣ и Шукла̄.

ТЕКСТ 22

यासामम्भ: पवित्रममलमुपयुञ्जाना: पुरुषऋषभद्रविणदेवकसंज्ञा वर्षपुरुषा आपोमयं देवमपां पूर्णेनाञ्जलिना यजन्ते ॥ २२ ॥

я̄са̄м амбхах̣ павитрам амалам упаюн̃джа̄на̄х̣ пуруш̣а-р̣ш̣абха-дравин̣а-девака-сам̇гя̄ варш̣а-пуруш̣а̄ а̄помаям̇ девам апа̄м̇ пӯрн̣ена̄н̃джалина̄ яджанте.

Дума по дума

я̄са̄м — на всички реки; амбхах̣ — водата; павитрам — много свещена; амалам — много чиста; упаюн̃джа̄на̄х̣ — използвайки; пуруш̣а — пуруш̣а; р̣ш̣абха — р̣ш̣абха; дравин̣а — дравин̣а; девака — девака; сам̇гя̄х̣ — носещи имената; варш̣а-пуруш̣а̄х̣ — жителите на тези варш̣и; а̄пах̣-маям — Варун̣а, господарят на водата; девам — като почитано божество; апа̄м — на водата; пӯрн̣ена — с пълни; ан̃джалина̄ — шепи; яджанте — се покланят.

Превод

Жителите на Краун̃чадвӣпа се делят на четири групи, наречени пуруш̣и, р̣ш̣абхи, дравин̣и и деваки. Те се покланят на Върховната Божествена Личност, като предлагат шепа вода от свещените реки в лотосовите нозе на Варун̣а, полубога с водно тяло.

Пояснение

Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура пише: а̄помаях̣ асмаям – жителите на различните области в Краун̃чадвӣпа предлагат с пълни шепи вода от свещените реки на божество, направено от камък или желязо.

ТЕКСТ 23

आप: पुरुषवीर्या: स्थ पुनन्तीर्भूर्भुव:सुव: ।
ता न: पुनीतामीवघ्नी: स्पृशतामात्मना भुव इति ॥ २३ ॥

а̄пах̣ пуруш̣а-вӣря̄х̣ стха
пунантӣр бхӯр-бхувах̣-сувах̣
та̄ нах̣ пунӣта̄мӣва-гхнӣх̣
спр̣шата̄м а̄тмана̄ бхува ити

Дума по дума

а̄пах̣ — о, вода; пуруш̣а-вӣря̄х̣ — надарена с енергията на Върховната Божествена Личност; стха — ти си; пунантӣх̣ — освещаваш; бхӯх̣ — на планетарната система Бхӯх̣; бхувах̣ — на планетарната система Бхувах̣; сувах̣ — на планетарната система Свах̣; та̄х̣ — тази вода; нах̣ — на нас; пунӣта — пречистваш; амӣва-гхнӣх̣ — която унищожава греха; спр̣шата̄м — на тези, които я докосват; а̄тмана̄ — по природа; бхувах̣ — телата; ити — така.

Превод

(Жителите на Краун̃чадвӣпа се молят със следната мантра.) О, речна вода, ти си наследила могъществото на Върховната Божествена Личност; така пречистваш трите планетарни системи Бхӯлока, Бхуварлока и Сварлока. Ти естествено премахваш греховете и затова те докосваме. Бъди милостива и продължи да ни пречистваш.

Пояснение

Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.4):

бхӯмир а̄по 'нало ва̄юх̣
кхам̇ мано буддхир ева ча
ахан̇ка̄ра итӣям̇ ме
бхинна̄ пракр̣тир аш̣т̣адха̄

„Земя, вода, огън, въздух, етер, ум, интелигентност и фалшиво его – тези осем елемента съставят моите отделени материални енергии“.

Енергията на Бога действа в цялото творение, както топлината и светлината – енергиите на слънцето – се разпространяват във вселената и дават живот. Реките, споменати в ша̄стрите, също са енергии на Върховната Божествена Личност и хората, които редовно се къпят в тях, се пречистват. Не е тайна за никого, че много хора биват излекувани от болестите си просто с къпане в Ганг. По същия начин обитателите на Краун̃чадвӣпа се пречистват, като се къпят в реките по тези земи.

ТЕКСТ 24

एवं पुरस्तात्क्षीरोदात्परित उपवेशित: शाकद्वीपो द्वात्रिंशल्लक्षयोजनायाम: समानेन च दधिमण्डोदेन परीतो यस्मिन् शाको नाम महीरुह: स्वक्षेत्रव्यपदेशको यस्य ह महासुरभिगन्धस्तं द्वीपमनुवासयति ॥ २४ ॥

евам̇ пураста̄т кш̣ӣрода̄т парита упавешитах̣ ша̄кадвӣпо два̄трим̇шал-лакш̣а-йоджана̄я̄мах̣ сама̄нена ча дадхи-ман̣д̣одена парӣто ясмин ша̄ко на̄ма махӣрухах̣ сва-кш̣етра-вяпадешако яся ха маха̄-сурабхи-гандхас там̇ двӣпам анува̄саяти.

Дума по дума

евам — така; пураста̄т — отвъд; кш̣ӣра-уда̄т — от млечния океан; паритах̣ — от всички страни; упавешитах̣ — разположен; ша̄ка-двӣпах̣ — друг остров, наречен Ша̄кадвӣпа; два̄-трим̇шат — трийсет и две; лакш̣а — сто хиляди; йоджана — йоджани; а̄я̄мах̣ — чиито размери; сама̄нена — с равна дължина; ча — и; дадхи-ман̣д̣а-удена — от океан, чиято вода прилича на разбито кисело мляко; парӣтах̣ — заобиколен; ясмин — в тази земя; ша̄ках̣ — ша̄ка; на̄ма — на име; махӣрухах̣ — смокиня; сва-кш̣етра-вяпадешаках̣ — давайки на острова име; яся — на който; ха — именно; маха̄-сурабхи — много благоуханно; гандхах̣ — аромат; там двӣпам — този остров; анува̄саяти — кара да ухае.

Превод

Отвъд млечния океан се намира друг остров, Ша̄кадвӣпа, широк 3 200 000 йоджани (41 600 000 километра). Краун̃чадвӣпа е заобиколен от своя млечен океан, а около Ша̄кадвӣпа има океан от разбито кисело мляко, широк колкото него. В Ша̄кадвӣпа расте голямо дърво ша̄ка, от което островът е получил името си. То излъчва много силно ухание, носещо се из целия остров.

ТЕКСТ 25

तस्यापि प्रैयव्रत एवाधिपतिर्नाम्ना मेधातिथि: सोऽपि विभज्य सप्त वर्षाणि पुत्रनामानि तेषु स्वात्मजान् पुरोजवमनोजवपवमानधूम्रानीकचित्ररेफबहुरूपविश्वधारसंज्ञान्निधाप्याधिपतीन् स्वयं भगवत्यनन्त आवेशितमतिस्तपोवनं प्रविवेश ॥ २५ ॥

тася̄пи праияврата ева̄дхипатир на̄мна̄ медха̄титхих̣ со 'пи вибхаджя сапта варш̣а̄н̣и путра-на̄ма̄ни теш̣у сва̄тмаджа̄н пуроджава-маноджава-павама̄на-дхӯмра̄нӣка-читрарепха-бахурӯпа-вишвадха̄ра-сам̇гя̄н нидха̄пя̄дхипатӣн сваям̇ бхагаватй ананта а̄-вешита-матис тапованам̇ правивеша.

Дума по дума

тася апи — също и на този остров; праиявратах̣ — син на Маха̄ра̄джа Прияврата; ева — несъмнено; адхипатих̣ — владетелят; на̄мна̄ — на име; медха̄-титхих̣ — Медха̄титхи; сах̣ апи — той също; вибхаджя — разделяйки; сапта варш̣а̄н̣и — седем области на острова; путра-на̄ма̄ни — носещи имената на синовете му; теш̣у — в тях; сва-а̄тмаджа̄н — собствените си синове; пуроджава — Пуроджава; маноджава — Маноджава; павама̄на — Павама̄на; дхӯмра̄нӣка — Дхӯмра̄нӣка; читра-репха — Читрарепха; баху-рӯпа — Бахурӯпа; вишвадха̄ра — Вишвадха̄ра; сам̇гя̄н — с имената; нидха̄пя — определени като; адхипатӣн — управници; сваям — той самият; бхагавати — във Върховната Божествена Личност; ананте — в безкрайния; а̄вешита-матих̣ — чийто ум е изцяло потопен; тапах̣-ванам — в гората, където се медитира; правивеша — той влезе.

Превод

Владетелят на острова, син на Прияврата, се наричаше Mедха̄титхи. Tой също раздели острова си на седем области и им даде имената на своите синове, които провъзгласи за царе. Те се казваха Пуроджава, Mаноджава, Павама̄на, Дхӯмра̄нӣка, Читрарепха, Бахурӯпа и Вишвадха̄ра. Като раздели острова и назначи синовете си за негови управници, Mедха̄титхи се оттегли от света и заживя в гора, подходяща за медитация, за да съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 26

एतेषां वर्षमर्यादागिरयो नद्यश्च सप्त सप्तैव ईशान उरुश‍ृङ्गो बलभद्र: शतकेसर: सहस्रस्रोतो देवपालो महानस इति अनघाऽऽयुर्दा उभयस्पृष्टिरपराजिता पञ्चपदी सहस्रस्रुतिर्निजधृतिरिति ॥ २६ ॥

етеш̣а̄м̇ варш̣а-маря̄да̄-гирайо надяш ча сапта саптаива ӣша̄на урушр̣н̇го балабхадрах̣ шатакесарах̣ сахасрасрото девапа̄ло маха̄наса ити анагха̄юрда̄ убхаяспр̣ш̣т̣ир апара̄джита̄ пан̃чападӣ сахасрашрутир ниджадхр̣тир ити.

Дума по дума

етеш̣а̄м — на тези области; варш̣а-маря̄да̄ — като граници; гираях̣ — големи планини; надях̣ ча — и реки; сапта — седем; сапта — седем; ева — именно; ӣша̄нах̣ — Ӣша̄на; урушр̣н̇гах̣ — Урушр̣н̇га; бала-бхадрах̣ — Балабхадра; шата-кесарах̣ — Шатакесара; сахасра-сротах̣ — Сахасрасрота; дева-па̄лах̣ — Девапа̄ла; маха̄насах̣ — Маха̄наса; ити — така; анагха̄ — Анагха̄; а̄юрда̄ — А̄юрда̄; убхаяспр̣ш̣т̣их̣ — Убхаяспр̣ш̣т̣и; апара̄джита̄ — Апара̄джита̄; пан̃чападӣ — Пан̃чападӣ; сахасра-шрутих̣ — Сахасра-шрути; ниджа-дхр̣тих̣ — Ниджадхр̣ти; ити — така.

Превод

И в тези области има седем гранични планини и седем реки. Планините са Ӣша̄на, Урушр̣н̇га, Балабхадра, Шатакесара, Сахасрасрота, Девапа̄ла и Маха̄наса. Реките са Анагха̄, А̄юрда̄, Убхаяспр̣ш̣т̣и, Апара̄джита̄, Пан̃чападӣ, Сахасрашрути и Ниджадхр̣ти.

ТЕКСТ 27

तद्वर्षपुरुषा ऋतव्रतसत्यव्रतदानव्रतानुव्रतनामानो भगवन्तं वाय्वात्मकं प्राणायामविधूतरजस्तमस: परमसमाधिना यजन्ते ॥ २७ ॥

тад-варш̣а-пуруш̣а̄ р̣таврата-сатяврата-да̄наврата̄нуврата-на̄ма̄но бхагавантам̇ ва̄йв-а̄тмакам̇ пра̄н̣а̄я̄ма-видхӯта-раджас-тамасах̣ парама-сама̄дхина̄ яджанте.

Дума по дума

тат-варш̣а-пуруш̣а̄х̣ — жителите на тези области; р̣та-врата — р̣таврата; сатя-врата — сатяврата; да̄на-врата — да̄наврата; ануврата — ануврата; на̄ма̄нах̣ — с четири имена; бхагавантам — Върховната Божествена Личност; ва̄ю-а̄тмакам — в образа на полубога Ва̄ю; пра̄н̣а̄я̄ма — чрез регулиране на въздушните потоци в тялото; видхӯта — пречистени; раджах̣-тамасах̣ — чиято страст и невежество; парама — върховен; сама̄дхина̄ — в транс; яджанте — се покланят.

Превод

Жителите на областите се делят на четири касти: р̣таврата, сатяврата, да̄наврата и ануврата, които съответстват на бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра. Те се занимават с пра̄н̣а̄я̄ма и мистична йога и в транс се покланят на Върховния Бог в образа на Ва̄ю.

ТЕКСТ 28

अन्त:प्रविश्य भूतानि यो बिभर्त्यात्मकेतुभि: ।
अन्तर्यामीश्वर: साक्षात्पातु नो यद्वशे स्फुटम् ॥ २८ ॥

антах̣-правишя бхӯта̄ни
йо бибхартй а̄тма-кетубхих̣
антаря̄мӣшварах̣ са̄кш̣а̄т
па̄ту но яд-ваше спхут̣ам

Дума по дума

антах̣-правишя — влизайки вътре; бхӯта̄ни — всички живи същества; ях̣ — който; бибхарти — поддържа; а̄тма-кетубхих̣ — от функциите на вътрешните въздушни потоци (пра̄н̣а, апа̄на и пр.); антаря̄мӣ — Свръхдушата отвътре; ӣшварах̣ — Върховната Личност; са̄кш̣а̄т — непосредствено; па̄ту — моля те, грижи се; нах̣ — за нас; ят-ваше — под чието ръководство; спхут̣ам — космическото проявление.

Превод

(Жителите на Ша̄кадвӣпа се молят със следните думи на Върховната Божествена Личност в образа на Ва̄ю.) О, Върховна Личност, Ти си Свръхдушата в тялото, Ти управляваш движението на пра̄н̣а и останалите въздушни потоци и така поддържаш живите същества. О, Господи, Свръхдуша на всекиго, о, господарю на космоса, под чието ръководство съществува всичко, защити ни от опасностите.

Пояснение

С помощта на техниката пра̄н̣а̄я̄ма, част от мистичната йога, йогӣте контролират въздушните потоци, за да поддържат телата си в добро състояние. Постепенно те изпадат в транс и се опитват да видят Свръхдушата в сърцето си. Пра̄н̣а̄я̄ма е средството за постигане на сама̄дхи, или транс. В това състояние човек може напълно да се съсредоточи върху антаря̄мӣ, образа на Бога като Свръхдуша в сърцето.

ТЕКСТ 29

एवमेव दधिमण्डोदात्परत: पुष्करद्वीपस्ततो द्विगुणायाम: समन्तत उपकल्पित: समानेन स्वादूदकेन समुद्रेण बहिरावृतो यस्मिन् बृहत्पुष्करं ज्वलनशिखामलकनकपत्रायुतायुतं भगवत: कमलासनस्याध्यासनं परिकल्पितम् ॥ २९ ॥

евам ева дадхи-ман̣д̣ода̄т паратах̣ пуш̣карадвӣпас тато дви-гун̣а̄я̄мах̣ самантата упакалпитах̣ сама̄нена сва̄дӯдакена самудрен̣а бахир а̄вр̣то ясмин бр̣хат-пуш̣карам̇ джвалана-шикха̄мала-канака-патра̄юта̄ютам̇ бхагаватах̣ камала̄санася̄дхя̄санам̇ парикалпитам.

Дума по дума

евам ева — така; дадхи-ман̣д̣а-уда̄т — океана от кисело мляко; паратах̣ — отвъд; пуш̣кара-двӣпах̣ — друг остров, наречен Пуш̣карадвӣпа; татах̣ — от него (Ша̄кадвӣпа); дви-гун̣а-а̄я̄мах̣ — чиито размери са два пъти по-големи; самантатах̣ — от всички страни; упакалпитах̣ — заобиколен; сама̄нена — равен по широчина; сва̄ду-удакена — със сладка вода; самудрен̣а — от океан; бахих̣ — отвъд; а̄вр̣тах̣ — обграден; ясмин — в който; бр̣хат — много голям; пуш̣карам — лотос; джвалана-шикха̄ — като пламъците на силен огън; амала — чисто; канака — злато; патра — листа; аюта-аютам — със 100 000 000; бхагаватах̣ — изключително могъщ; камала а̄санася — на Брахма̄, който седи върху лотоса; адхя̄санам — трон; парикалпитам — е считан.

Превод

Отвъд океана от кисело мляко се намира острова Пуш̣карадвӣпа, широк 6 400 000 йоджани (83 200 000 километра), два пъти повече от океана. Той е заобиколен от друг океан с много вкусна вода, голям колкото самия остров. На Пуш̣карадвӣпа расте огромен лотос със 100 000 000 листа от чисто злато, блестящи като огън. Върху него седи Брахма̄, най-могъщото живо същество, понякога наричан бхагава̄н.

ТЕКСТ 30

तद्‌द्वीपमध्ये मानसोत्तरनामैक एवार्वाचीनपराचीनवर्षयोर्मर्यादाचलोऽयुतयोजनोच्छ्रायायामो यत्र तु चतसृषु दिक्षु चत्वारि पुराणि लोकपालानामिन्द्रादीनां यदुपरिष्टात्सूर्यरथस्य मेरुं परिभ्रमत: संवत्सरात्मकं चक्रं देवानामहोरात्राभ्यां परिभ्रमति ॥ ३० ॥

тад-двӣпа-мадхйе ма̄насоттара-на̄маика ева̄рва̄чӣна-пара̄чӣна-варш̣айор маря̄да̄чало 'юта-йоджаноччхра̄я̄я̄мо ятра ту чатаср̣ш̣у дикш̣у чатва̄ри пура̄н̣и лока-па̄ла̄на̄м индра̄дӣна̄м̇ яд-упариш̣т̣а̄т сӯря-ратхася мерум̇ парибхраматах̣ сам̇ватсара̄тмакам̇ чакрам̇ дева̄на̄м ахо-ра̄тра̄бхя̄м̇ парибхрамати.

Дума по дума

тат-двӣпа-мадхйе — в този остров; ма̄насоттара — Ма̄насоттара; на̄ма — на име; еках̣ — една; ева — именно; арва̄чӣна — от вътрешната страна; пара̄чӣна — отвън; варш̣айох̣ — на областите; маря̄да̄ — бележейки границата; ачалах̣ — голяма планина; аюта — десет хиляди; йоджана — тринадесет километра; уччхра̄я-а̄я̄мах̣ — чиято височина и ширина; ятра — където; ту — но; чатаср̣ш̣у — в четирите; дикш̣у — посоки; чатва̄ри — четири; пура̄н̣и — града; лока-па̄ла̄на̄м — на господарите на планетарните системи; индра-а̄дӣна̄м — начело с Индра; ят — на която; упариш̣т̣а̄т — на върха; сӯря-ратхася — колесницата на бога на Слънцето; мерум — планината Меру; парибхраматах̣ — обикаляйки; сам̇ватсара-а̄тмакам — представлявайки една сам̇ватсара; чакрам — колело или орбита; дева̄на̄м — на полубоговете; ахах̣-ра̄тра̄бхя̄м — от деня и нощта; парибхрамати — се движи.

Превод

В средата на острова се издига великата планина Ма̄насоттара, която го разделя на две части – вътрешна и външна. Тя е висока и широка 10 000 йоджани (130 000 километра). На тази планина в четирите посоки са разположени жилищата на Индра и други полубогове. Слънцето пътува с колесницата си по билото на планината, като следва своята орбита Сам̇ватсара около връх Меру. Пътят на Слънцето от северната страна на планината се нарича Уттара̄ян̣а, а пътят му от южната страна – Дакш̣ин̣а̄яна. Едната част е денят на полубоговете, а другата – тяхната нощ.

Пояснение

Движението на Слънцето е описано и в Брахма сам̇хита̄ (5.52): яся̄гя̄я бхрамати сам̇бхр̣та-ка̄ла-чакрах̣. Слънцето се движи в орбита около планината Сумеру, шест месеца в северната ѝ част и шест месеца в южната. Общо това прави едно денонощие от времето на полубоговете във висшите планетарни системи.

ТЕКСТ 31

तद्‌द्वीपस्याप्यधिपति: प्रैयव्रतो वीतिहोत्रो नामैतस्यात्मजौ रमणकधातकिनामानौ वर्षपती नियुज्य स स्वयं पूर्वजवद्भ‍गवत्कर्मशील एवास्ते ॥ ३१ ॥

тад-двӣпася̄пй адхипатих̣ праияврато вӣтихотро на̄маитася̄тмаджау раман̣ака-дха̄таки-на̄ма̄нау варш̣а-патӣ ниюджя са сваям̇ пӯрваджавад-бхагават-карма-шӣла ева̄сте.

Дума по дума

тат-двӣпася — на този остров; апи — също; адхипатих̣ — владетелят; праиявратах̣ — син на Маха̄ра̄джа Прияврата; вӣтихотрах̣ на̄ма — на име Вӣтихотра; етася — на него; а̄тма-джау — на двамата сина; раман̣ака — Раман̣ака; дха̄таки — и Дха̄таки; на̄ма̄нау — с имената; варш̣а-патӣ — владетели на двете области; ниюджя — определяйки; сах̣ сваям — той самият; пӯрваджа-ват — като братята си; бхагават-карма-шӣлах̣ — зает с дейности за удовлетворение на Върховната Божествена Личност; ева — наистина; а̄сте — остава.

Превод

Владетелят на този остров, синът на Маха̄ра̄джа Прияврата, Вӣтихотра, има двама сина – Раман̣ака и Дха̄таки. Той им повери двете части на острова и се посвети на дела в името на Върховната Божествена Личност по примера на по-големия си брат Медха̄титхи.

ТЕКСТ 32

तद्वर्षपुरुषा भगवन्तं ब्रह्मरूपिणं सकर्मकेण कर्मणाऽऽराधयन्तीदं चोदाहरन्ति ॥ ३२ ॥

тад-варш̣а-пуруш̣а̄ бхагавантам̇ брахма-рӯпин̣ам̇ сакармакен̣а карман̣а̄ра̄дхаянтӣдам̇ чода̄харанти.

Дума по дума

тат-варш̣а-пуруш̣а̄х̣ — жителите на острова; бхагавантам — Върховната Божествена Личност; брахма-рӯпин̣ам — проявявайки се като Брахма̄, който седи на лотоса; са-кармакен̣а — за да изпълнят материалните си желания; карман̣а̄ — като извършват ритуалите, предписани във Ведите; а̄ра̄дхаянти — почитат; идам — това; ча — и; уда̄харанти — повтарят.

Превод

За да изпълнят материалните си желания, жителите на тази земя почитат Върховната Божествена Личност в образа на Брахма̄. Те отдават на Бога следните молитви.

ТЕКСТ 33

यत्तत्कर्ममयं लिङ्गं ब्रह्मलिङ्गं जनोऽर्चयेत् ।
एकान्तमद्वयं शान्तं तस्मै भगवते नम इति ॥ ३३ ॥

ят тат кармамаям̇ лин̇гам̇
брахма-лин̇гам̇ джано 'рчайет
ека̄нтам адваям̇ ша̄нтам̇
тасмаи бхагавате нама ити

Дума по дума

ят — който; тат — това; карма-маям — постижим чрез ведическите ритуали; лин̇гам — олицетворението; брахма-лин̇гам — който разкрива Върховния Брахман; джанах̣ — човек; арчайет — трябва да почита; ека̄нтам — който има пълна вяра в единния Върховен; адваям — тъждествен; ша̄нтам — умиротворен; тасмаи — на него; бхагавате — най-могъщия; намах̣ — нашата почит; ити — така.

Превод

Брахма̄ е известен като карма-мая, олицетворение на ведическите ритуали, защото с тези ритуали човек може да постигне неговото положение и защото ведическите химни се проявяват от него. Той е неотклонно отдаден на Върховната Божествена Личност и в известна степен не се различава от Бога. Въпреки това не бива да го почитаме като монистите; трябва да подходим дуалистично. Би трябвало да останем вечни слуги на Върховния Бог, върховния обект на поклонение. Така отдаваме смирените си почитания на Брахма̄, олицетворението на разкритото ведическо знание.

Пояснение

В този стих заслужава внимание думата карма-маям („постижим с ведическите ритуали“). Ведите казват: свадхарма-ниш̣т̣хах̣ шата-джанмабхих̣ пума̄н вирин̃чата̄м ети – „Този, който неотклонно следва принципите на варн̣а̄шрама дхарма поне сто живота, за награда ще получи поста на Брахма̄“. Освен това трябва да отбележим, че макар и необикновено могъщ, Брахма̄ никога не се мисли за равен на Върховната Божествена Личност. Той знае, че е вечен слуга на Бога. Тъй като на духовно ниво Бог и слугата му са тъждествени, Брахма̄ е наречен тук бхагава̄н. Бхагава̄н е Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, но ако преданият му служи с пълна вяра, пред него ще се разкрие смисълът на ведическите писания. Ето защо Брахма̄ е наречен брахма-лин̇га, което означава, че цялото му същество е изтъкано от ведическо знание.

ТЕКСТ 34

ऋषिरुवाच
तत: परस्ताल्लोकालोकनामाचलो लोकालोकयोरन्तराले परित उपक्षिप्त: ॥ ३४ ॥

татах̣ параста̄л лока̄лока-на̄ма̄чало лока̄локайор антара̄ле парита упакш̣иптах̣.

Дума по дума

татах̣ — от този океан със сладка питейна вода; параста̄т — отвъд; лока̄лока-на̄ма — на име Лока̄лока; ачалах̣ — планина; лока-алокайох̣ антара̄ле — между областите, огрени от слънчевите лъчи, и областите, до които слънцето не достига; паритах̣ — отвсякъде; упакш̣иптах̣ — съществува.

Превод

След това отвъд сладководния океан, обгръщайки го отвсякъде, се издига планината Лока̄лока. Тя отделя областите, огрени от слънцето, от тези, в които цари мрак.

ТЕКСТ 35

यावन्मानसोत्तरमेर्वोरन्तरं तावती भूमि: काञ्चन्यन्याऽऽदर्शतलोपमा यस्यां प्रहित: पदार्थो न
कथञ्चित्पुन:
प्रत्युपलभ्यते तस्मात्सर्वसत्त्वपरिहृतासीत् ॥ ३५ ॥

я̄ван ма̄насоттара-мервор антарам̇ та̄ватӣ бхӯмих̣ ка̄н̃чанй аня̄дарша-талопама̄ яся̄м̇ прахитах̣ пада̄ртхо на катхан̃чит пунах̣ пратюпалабхяте тасма̄т сарва-саттва-парихр̣та̄сӣт.

Дума по дума

я̄ват — колкото; ма̄насоттара-мервох̣ антарам — земята между Ма̄насоттара и Меру (средата на планината Сумеру); та̄ватӣ — толкова; бхӯмих̣ — земя; ка̄н̃чанӣ — направена от злато; аня̄ — друга; а̄дарша-тала-упама̄ — чиято повърхност е като огледало; яся̄м — на която; прахитах̣ — паднало; пада̄ртхах̣ — нещо; на — не; катхан̃чит — по никакъв начин; пунах̣ — отново; пратюпалабхяте — се открива; тасма̄т — ето защо; сарва-саттва — от всички живи създания; парихр̣та̄ — изоставена; а̄сӣт — бе.

Превод

Отвъд сладководния океан се простира земя, обширна колкото разстоянието от средата на планината Сумеру до подножието на планината Ма̄насоттара. В тази земя има много живи същества. Отвъд нея, чак до Лока̄лока, има друга земя, направена от злато. Златната ѝ повърхност отразява светлината като огледало и всеки предмет, паднал върху нея, става невидим. Затова всички живи създания са я изоставили.

ТЕКСТ 36

लोकालोक इति समाख्या यदनेनाचलेन लोकालोकस्यान्तर्वर्तिनावस्थाप्यते ॥ ३६ ॥

лока̄лока ити сама̄кхя̄ яд анена̄чалена лока̄локася̄нтарвар-тина̄вастха̄пяте.

Дума по дума

лока — със светлина (или с обитатели); алоках̣ — без светлина (или без обитатели); ити — по този начин; сама̄кхя̄ — обозначение; ят — което; анена — от това; ачалена — планина; лока — на земята, населявана от живи същества; алокася — и на опустялата земя; антарвартина̄ — която е по средата; авастха̄пяте — се намира.

Превод

Между необитаемите земи и земите, населени с живи същества, се издига голямата планина, наречена Лока̄лока, защото разделя тези земи.

ТЕКСТ 37

स लोकत्रयान्ते परित ईश्वरेण विहितो यस्मात्सूर्यादीनां ध्रुवापवर्गाणां ज्योतिर्गणानां गभस्तयोऽर्वाचीनांस्त्रींल्लोकानावितन्वाना न कदाचित्पराचीना भवितुमुत्सहन्ते तावदुन्नहनायाम: ॥ ३७ ॥

са лока-трая̄нте парита ӣшварен̣а вихито ясма̄т сӯря̄дӣна̄м̇ дхрува̄паварга̄н̣а̄м̇ джьотир-ган̣а̄на̄м̇ габхастайо 'рва̄чӣна̄м̇с трӣл̐ лока̄н а̄витанва̄на̄ на када̄чит пара̄чӣна̄ бхавитум утсаханте та̄вад уннахана̄я̄мах̣.

Дума по дума

сах̣ — тази планина; лока-трая-анте — в края на трите локи (Бхӯрлока, Бхуварлока и Сварлока); паритах̣ — от всички страни; ӣшварен̣а — от Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а; вихитах̣ — създадена; ясма̄т — от която; сӯря-а̄дӣна̄м — от планетата на Слънцето; дхрува-апаварга̄н̣а̄м — до Дхрувалока и други по-малки светила; джьотих̣-ган̣а̄на̄м — на всички светила; габхастаях̣ — лъчите; арва̄чӣна̄н — от тази страна; трӣн — трите; лока̄н — планетарни системи; а̄витанва̄на̄х̣ — разпръскващи се навсякъде; на — не; када̄чит — никога; пара̄чӣна̄х̣ — отвъд пределите на планината; бхавитум — да бъдат; утсаханте — могат; та̄ват — толкова; уннахана-а̄я̄мах̣ — височината на планината.

Превод

По върховната воля на Кр̣ш̣н̣а планината Лока̄лока се издига като външна граница на трите свята – Бхӯрлока, Бхуварлока и Сварлока – за да възпира слънчевите лъчи, заливащи вселената. Всички небесни светила, от Слънцето до Дхрувалока, разпръскват лъчите си из трите свята, но не могат да прехвърлят границата, издигната от тази планина. Тъй като е необикновено висока и надвишава дори Дхрувалока, тя спира светлината и отвъд нея не може да премине нито лъч.

Пояснение

Когато говорим за лока-трая, имаме предвид трите главни планетарни системи – Бхӯх̣, Бхувах̣ и Свах̣ – на които е разделена вселената. Около тях се простират осемте посоки: изток, запад, север, юг, североизток, югоизток, северозапад и югозапад. Планината Лока̄лока е създадена като външна граница около трите локи и разпределя равномерно лъчите на Слънцето и другите небесни светила из цялата вселена.

Описанието на това как слънчевата светлина се разпределя в планетарните системи, е строго научно. Шукадева Госва̄мӣ е описал вселенските явления на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит така, както е чул за тях от своя предшественик. Той разяснил тези факти преди пет хиляди години, но знанието е съществувало много преди това, защото Шукадева Госва̄мӣ го е получил от ученическата приемственост. Това знание е съвършено; то се предава от учител на ученик. А съвременното научно знание датира само от няколко века. Ако съвременните учени не приемат някои факти в Шрӣмад Бха̄гаватам, как биха отхвърлили прецизните астрономически изчисления, известни много преди те дори да помислят за астрономия? От Шрӣмад Бха̄гаватам наистина можем да научим много. Но съвременните учени не знаят нищо за другите планетарни системи и всъщност имат съвсем бегли познания за планетата, на която живеем.

ТЕКСТ 38

एतावाँल्लोकविन्यासो मानलक्षणसंस्थाभिर्विचिन्तित: कविभि: स तु पञ्चाशत्कोटिगणितस्य भूगोलस्य तुरीयभागोऽयं लोकालोकाचल: ॥ ३८ ॥

ета̄ва̄л̐ лока-виня̄со ма̄на-лакш̣ан̣а-сам̇стха̄бхир вичинтитах̣ кавибхих̣ са ту пан̃ча̄шат-кот̣и-ган̣итася бхӯ-голася турӣя-бха̄го 'ям̇ лока̄лока̄чалах̣.

Дума по дума

ета̄ва̄н — толкова; лока-виня̄сах̣ — местоположението на планетите; ма̄на — с размери; лакш̣ан̣а — характеристики; сам̇стха̄бхих̣ — а също и различното им положение; вичинтитах̣ — установиха с научни изчисления; кавибхих̣ — от ерудираните учени; сах̣ — това; ту — но; пан̃ча̄шат-кот̣и — 500 000 000 йоджани; ган̣итася — измерено в; бхӯ-голася — планетарната система Бхӯголака; турӣя-бха̄гах̣ — една четвърт; аям — тази; лока̄лока-ачалах̣ — планината Лока̄лока.

Превод

Ерудираните учени, свободни от заблуждения, илюзии и склонност към измама, са описали планетарните системи с техните характеристики, размери и местоположение. След задълбочено обмисляне те са установили, че действителното разстояние между Сумеру и планината Лока̄лока е една четвърт от диаметъра на вселената, т.е. 125 000 000 йоджани (1 625 000 000 километра).

Пояснение

Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура е дал точни астрономически сведения за местоположението на Лока̄лока, движението на Слънцето и разстоянието между Слънцето и периферията на вселената. Но научните термини, използвани в астрономическите изчисления на Джьотир Веда, са трудни за превод. За удовлетворение на читателя привеждаме оригиналния санскритски текст на Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура, в който са изнесени точни данни за вселената.

са ту лока̄локас ту бхӯ-голакася бхӯ-самбандха̄н̣д̣а-голакасйетй артхах̣; сӯрясй ева бхуво 'пй ан̣д̣а-голакайор мадхя-вартитва̄т кха-голам ива бхӯ-голам апи пан̃ча̄шат-кот̣и-йоджана-прама̄н̣ам̇ тася турӣя-бха̄гах̣ са̄рдха-два̄даша-кот̣и-йоджана-виста̄роччхра̄я итй артхах̣ бхӯс ту чатус-трим̇шал-лакш̣онапан̃ча̄шат-кот̣и-прама̄н̣а̄ гйея̄; ятха̄ меру-мадхя̄н ма̄насоттара-мадхя-парянтам̇ са̄рдха-сапта-пан̃ча̄шал-лакш̣оттара-кот̣и-йоджана-прама̄н̣амe; ма̄насоттара-мадхя̄т сва̄дӯдака-самудра-парянтам̇ ш̣ан̣-н̣авати-лакш̣а-йоджана-прама̄н̣ам̇ татах̣ ка̄н̃чанӣ-бхӯмих̣ са̄рдха-сапта-пан̃ча̄шал-лакш̣оттара-кот̣и-йоджана-прама̄н̣а̄ евам екато меру-лока̄локайор антара̄лам ека̄даша-шал-лакш̣а̄дхика-чатуш̣-кот̣и-паримитам анято 'пи татхатйето лока̄лока̄л лока-парянтам̇ стха̄нам̇ два̄вим̇шати-лакш̣оттара̄ш̣т̣а-кот̣и-паримитам̇ лока̄лока̄д бахир апй екатах̣ ета̄вад ева анято 'пй ета̄вад ева яд вакш̣яте, йо 'нтар-виста̄ра етена хй алока-парима̄н̣ам̇ ча вя̄кхя̄там̇ яд-бахир лока̄лока̄чала̄д итй екато лока̄локах̣ са̄рдха-два̄даша-кот̣и-йоджана-парима̄н̣ах̣ анято 'пи са татхетй евам̇ чатус-трим̇шал-лакш̣онапан̃ча̄шат-кот̣и-прама̄н̣а̄ бхӯх̣ са̄бдхи-двӣпа-парвата̄ гйея̄; ата ева̄н̣д̣а-голака̄т сарвато дикш̣у сапта-даша-лакш̣а-йоджана̄вака̄ше вартама̄не сати пр̣тхивя̄х̣ шеш̣а-на̄гена дха̄ран̣ам̇ диг-гаджаиш ча нишчалӣ-каран̣ам̇ са̄ртхакам̇ бхавед анятха̄ ту вя̄кхя̄нтаре пан̃ча̄шат-кот̣и-прама̄н̣атва̄д ан̣д̣а-голака-лагнатве тат тат сарвам акин̃чит-карам̇ ся̄т ча̄кш̣уш̣е манвантаре ча̄касма̄т маджджанам̇ шрӣ-вара̄ха-девеноттха̄панам̇ ча дургхат̣ам̇ ся̄д итй адикам̇ вивечанӣям.

ТЕКСТ 39

तदुपरिष्टाच्चतसृष्वाशास्वात्मयोनिनाखिलजगद्गुरुणाधिनिवेशिता ये द्विरदपतय ऋषभ: पुष्करचूडो वामनोऽपराजित इति सकललोकस्थितिहेतव: ॥ ३९ ॥

тад-упариш̣т̣а̄ч чатаср̣ш̣в а̄ша̄сва̄тма-йонина̄кхила-джагад-гурун̣а̄дхинивешита̄ йе двирада-патая р̣ш̣абхах̣ пуш̣карачӯд̣о ва̄мано 'пара̄джита ити сакала-лока-стхити-хетавах̣.

Дума по дума

тат-упариш̣т̣а̄т — на върха на Лока̄лока; чатаср̣ш̣у а̄ша̄су — в четирите посоки; а̄тма-йонина̄ — от Брахма̄; акхила-джагат-гурун̣а̄ — духовният учител на цялата вселена; адхинивешита̄х̣ — разположени; йе — всички тези; двирада-патаях̣ — най-величествените слонове; р̣ш̣абхах̣ — Р̣ш̣абха; пуш̣кара-чӯд̣ах̣ — Пуш̣карачӯд̣а; ва̄манах̣ — Ва̄мана; апара̄джитах̣ — Апара̄джита; ити — така; сакала-лока-стхити-хетавах̣ — причините за поддържането на различните планети във вселената.

Превод

На върха на Лока̄лока стоят четири гаджа-пати, величествени слона, поставени в четирите посоки на света от Брахма̄, върховния духовен учител на цялата вселена. Имената на слоновете са Р̣ш̣абха, Пуш̣карачӯд̣а, Ва̄мана и Апара̄джита. Те поддържат планетарните системи във вселената.

ТЕКСТ 40

तेषां स्वविभूतीनां लोकपालानां च विविधवीर्योपबृंहणाय भगवान् परममहापुरुषो महाविभूतिपतिरन्तर्याम्यात्मनो विशुद्धसत्त्वं धर्मज्ञानवैराग्यैश्वर्याद्यष्टमहासिद्ध्युपलक्षणं विष्वक्सेनादिभि: स्वपार्षदप्रवरै: परिवारितो निजवरायुधोपशोभितैर्निजभुजदण्डै: सन्धारय-माणस्तस्मिन् गिरिवरे समन्तात्सकललोकस्वस्तय आस्ते ॥ ४० ॥

теш̣а̄м̇ сва-вибхӯтӣна̄м̇ лока-па̄ла̄на̄м̇ ча вивидха-вӣрьопабр̣м̇хан̣а̄я бхагава̄н парама-маха̄-пуруш̣о маха̄-вибхӯти-патир антаря̄мй а̄тмано вишуддха-саттвам̇ дхарма-гя̄на-ваира̄гяишваря̄дй-аш̣т̣а-маха̄-сиддхй-упалакш̣ан̣ам̇ виш̣ваксена̄дибхих̣ сва-па̄рш̣ада-правараих̣ парива̄рито ниджа-вара̄юдхопашобхитаир ниджа-бхуджа-дан̣д̣аих̣ сандха̄раяма̄н̣ас тасмин гири-варе саманта̄т сакала-лока-свастая а̄сте.

Дума по дума

теш̣а̄м — на всички тях; сва-вибхӯтӣна̄м — които са негови лични разширения и помощници; лока-па̄ла̄на̄м — които отговарят за вселенските дела; ча — и; вивидха — разнообразие; вӣря-упабр̣м̇хан̣а̄я — за да прояви могъществото си; бхагава̄н — Върховната Божествена Личност; парама-маха̄-пуруш̣ах̣ — върховният господар на цялото изобилие, Върховната Божествена Личност; маха̄-вибхӯти-патих̣ — господарят на всички невъобразими енергии; антаря̄мӣ — Свръхдушата; а̄тманах̣ — на него; вишуддха-саттвам — чието битие не е замърсено от гун̣ите на материалната природа; дхарма-гя̄на-ваира̄гя — на религията, чистото знание и отречението; айшваря-а̄ди — на всички съвършенства; аш̣т̣а — осем; маха̄-сиддхи — на велики мистични съвършенства; упалакш̣ан̣ам — с характеристиките; виш̣ваксена-а̄дибхих̣ — от разширението си Виш̣ваксена и други; сва-па̄рш̣ада-правараих̣ — най-издигнатите от личните му помощници; парива̄ритах̣ — заобиколен; ниджа — негови собствени; вара-а̄юдха — различни оръжия; упашобхитаих̣ — украсен; ниджа — собствени; бхуджа-дан̣д̣аих̣ — със силни ръце; сандха̄раяма̄н̣ах̣ — проявявайки този образ; тасмин — на тази; гири-варе — голяма планина; саманта̄т — от всички страни; сакала-лока-свастайе — за благото на всички планети; а̄сте — съществува.

Превод

Бог, Върховната Личност, е господар на цялото трансцендентално изобилие и владетел на духовното небе. Той е Бхагава̄н, Свръхдушата на всекиго. А на полубоговете, предвождани от небесния цар Индра, е поверена грижата за делата в материалния свят. За благото на живите същества във вселената и за да вдъхне сила на четирите слона и на полубоговете, Бог се явява на върха на планината в духовно тяло, неосквернено от гун̣ите на материалната природа. Заобиколен от личните си разширения и помощници, като Виш̣ваксена, Той проявява своите съвършенства под формата на религия и знание и мистичните сили ан̣има̄, лагхима̄ и махима̄. Той е прекрасен с различните оръжия в четирите си ръце.

ТЕКСТ 41

आकल्पमेवं वेषं गत एष भगवानात्मयोगमायया विरचितविविधलोकयात्रागोपीयायेत्यर्थ: ॥ ४१ ॥

а̄калпам евам̇ веш̣ам̇ гата еш̣а бхагава̄н а̄тма-йогама̄яя̄ вирачита-вивидха-лока-я̄тра̄-гопӣя̄йетй артхах̣.

Дума по дума

а̄-калпам — в продължение на едно творение; евам — така; веш̣ам — проявление; гатах̣ — е приел; еш̣ах̣ — това; бхагава̄н — Върховната Божествена Личност; а̄тма-йога-ма̄яя̄ — със собствената си духовна енергия; вирачита — създаден; вивидха-лока-я̄тра̄ — животът на различните планети; гопӣя̄я — за да поддържа; ити — така; артхах̣ — целта.

Превод

На̄ра̄ян̣а, Виш̣н̣у и другите въплъщения на Върховната Божествена Личност носят различни оръжия, които подчертават красотата им. Върховният проявява тези въплъщения, за да поддържа планетите, създадени от собствената му енергия, йога-ма̄я̄.

Пояснение

В Бхагавад-гӣта̄ (4.6) Бог Кр̣ш̣н̣а казва: самбхава̄мй а̄тма-ма̄яя̄ – „Аз се появявам чрез вътрешната си енергия“. Думата а̄тма-ма̄я̄ назовава личната енергия на Бога, йога-ма̄я̄. Чрез нея Върховният сътворява и поддържа материалния и духовния свят, като се разпространява в различни категории – Виш̣н̣у мӯрти и полубогове. Той поддържа материалното творение от начало до край и лично се грижи за духовния свят.

ТЕКСТ 42

योऽन्तर्विस्तार एतेन ह्यलोकपरिमाणं च व्याख्यातं यद्ब‍‌हिर्लोकालोकाचलात् । तत: परस्ताद्योगेश्वरगतिं विशुद्धामुदाहरन्ति ॥ ४२ ॥

йо 'нтар-виста̄ра етена хй алока-парима̄н̣ам̇ ча вя̄кхя̄там̇ яд бахир лока̄лока̄чала̄т; татах̣ параста̄д йогешвара-гатим̇ вишуддха̄м уда̄харанти.

Дума по дума

ях̣ — това, което; антах̣-виста̄рах̣ — разстоянието във вътрешността на Лока̄лока; етена — от това; хи — именно; алока-парима̄н̣ам — ширината на Алока-варш̣а; ча — и; вя̄кхя̄там — описано; ят — което; бахих̣ — извън; лока̄лока-ачала̄т — отвъд планината Лока̄лока; татах̣ — това; параста̄т — отвъд; йогешвара-гатим — пътят на Йогешвара (Кр̣ш̣н̣а) при навлизането в обвивките на вселената; вишуддха̄м — без материални замърсявания; уда̄харанти — казват.

Превод

Скъпи царю, отвъд Лока̄лока се простира земята Алока-варш̣а, обширна колкото областта, оградена от планината – тоест 125 000 000 йоджани (1 625 000 000 километра). А отвъд Алока-варш̣а е мястото, където отиват личностите, желаещи освобождение от материалния свят. То е извън властта на материалните проявления на природата и затова е съвършено чисто. Бог Кр̣ш̣н̣а преведе Арджуна през това място, за да върне синовете на бра̄хман̣а.

ТЕКСТ 43

अण्डमध्यगत: सूर्यो द्यावाभूम्योर्यदन्तरम् ।
सूर्याण्डगोलयोर्मध्ये कोट्य: स्यु: पञ्चविंशति: ॥ ४३ ॥

ан̣д̣а-мадхя-гатах̣ сӯрьо
дя̄в-а̄бхӯмьор яд антарам
сӯря̄н̣д̣а-голайор мадхйе
кот̣ях̣ сюх̣ пан̃ча-вим̇шатих̣

Дума по дума

ан̣д̣а-мадхя-гатах̣ — разположено в центъра на вселената; сӯрях̣ — слънчевото кълбо; дя̄в-а̄бхӯмьох̣ — двете планетарни системи Бхӯрлока и Бхуварлока; ят — които; антарам — между; сӯря — на Слънцето; ан̣д̣а-голайох̣ — и кълбото на вселената; мадхйе — в средата; кот̣ях̣ — групи от десет милиона; сюх̣ — са; пан̃ча-вим̇шатих̣ — двайсет и пет.

Превод

Във вертикален план Слънцето е разположено в средата на вселената, в пространството между Бхӯрлока и Бхуварлока, наречено антарикш̣а – космическо пространство. Разстоянието между Слънцето и периферията на вселената е двайсет и пет кот̣и йоджани (3 250 000 000 километра).

Пояснение

Думата кот̣и значи десет милиона, а една йоджана е равна на тринайсет километра. Диаметърът на вселената е петдесет кот̣и йоджани (шест милиарда и половина километра). Тъй като Слънцето е в центъра на вселената, разстоянието от него до края на вселената е двайсет и пет кот̣и йоджани (3 250 000 000 километра).

ТЕКСТ 44

मृतेऽण्ड एष एतस्मिन् यदभूत्ततो मार्तण्ड इति व्यपदेश: ।
हिरण्यगर्भ इति यद्धिरण्याण्डसमुद्भ‍व: ॥ ४४ ॥

мр̣те 'н̣д̣а еш̣а етасмин яд абхӯт тато ма̄ртан̣д̣а ити вяпадешах̣; хиран̣ягарбха ити яд дхиран̣я̄н̣д̣а-самудбхавах̣.

Дума по дума

мр̣те — мъртво; ан̣д̣е — в кълбото; еш̣ах̣ — това; етасмин — в това; ят — което; абхӯт — влезе лично по време на сътворението; татах̣ — от това; ма̄ртан̣д̣а — Ма̄ртан̣д̣а; ити — така; вяпадешах̣ — названието; хиран̣я-гарбхах̣ — известен като Хиран̣ягарбха; ити — така; ят — защото; хиран̣я-ан̣д̣а-самудбхавах̣ — материалното му тяло бе създадено от Хиран̣ягарбха.

Превод

Богът на Слънцето е познат и под името Вайра̄джа, съвкупното материално тяло на всички живи същества. Той се нарича и Ма̄ртан̣д̣а, защото по време на сътворението влиза в безжизненото яйце на вселената. Известен е и като Хиран̣ягарбха, защото е получил материалното си тяло от Хиран̣ягарбха (Брахма̄).

Пояснение

Постът на Брахма̄ е предназначен за изключително извисени, духовно напреднали живи същества. Когато няма такива същества, Бог Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, сам приема образа на Брахма̄. Това се случва много рядко. Следователно има два вида Брахма̄. Понякога Брахма̄ е обикновено същество, а друг път е Върховната Божествена Личност. Брахма̄, за когото става дума тук, е обикновено живо същество. Но независимо дали е Върховният Бог, или живо същество, Брахма̄ е известен като Вайра̄джа Брахма̄ и Хиран̣ягарбха Брахма̄. Ето защо полубогът на Слънцето също се приема за Вайра̄джа и Хиран̣ягарбха.

ТЕКСТ 45

सूर्येण हि विभज्यन्ते दिश: खं द्यौर्मही भिदा ।
स्वर्गापवर्गौ नरका रसौकांसि
च सर्वश: ॥ ४५ ॥

сӯрйен̣а хи вибхаджянте
дишах̣ кхам̇ дяур махӣ бхида̄
сварга̄паваргау нарака̄
расаука̄м̇си ча сарвашах̣

Дума по дума

сӯрйен̣а — от полубога на Слънцето в слънчевата планета; хи — именно; вибхаджянте — се разделят; дишах̣ — посоките; кхам — небето; дяух̣ — райските планети; махӣ — земните планети; бхида̄ — други категории; сварга — райските планети; апаваргау — местата за освобождение; нарака̄х̣ — адските планети; расаука̄м̇си — като Атала; ча — също; сарвашах̣ — всички.

Превод

О, царю, полубогът на Слънцето и слънчевата планета обособяват посоките във вселената. Единствено благодарение на Слънцето можем да разберем какво представляват небето, висшите планети, този свят и нисшите планети. И само поради Слънцето можем да разберем кои са местата за материално наслаждение, кои – за освобождение, кои са адски и кои – подземни.

ТЕКСТ 46

देवतिर्यङ्‍मनुष्याणां सरीसृपसवीरुधाम् ।
सर्वजीवनिकायानां सूर्य आत्मा
द‍ृगीश्वर: ॥ ४६ ॥

дева-тирян̇-мануш̣я̄н̣а̄м̇
сарӣср̣па-савӣрудха̄м
сарва-джӣва-ника̄я̄на̄м̇
сӯря а̄тма̄ др̣г-ӣшварах̣

Дума по дума

дева — на полубоговете; тиряк — низшите животни; мануш̣я̄н̣а̄м — и хората; сарӣср̣па — насекомите и змиите; са-вӣрудха̄м — и растенията и дърветата; сарва-джӣва-ника̄я̄на̄м — на всички групи живи същества; сӯрях̣ — бога на Слънцето; а̄тма̄ — животът; др̣к — на очите; ӣшварах̣ — Божествената Личност.

Превод

Всички живи същества, в това число полубогове, хора, животни, птици, насекоми, влечуги, растения и дървета, се нуждаят от топлината и светлината, които богът на Слънцето изпраща от своята планета. Благодарение на него живите същества могат да виждат, затова той се нарича др̣г-ишвара, Божествената Личност, контролираща зрението.

Пояснение

В тази връзка Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура пише: сӯря а̄тма̄ а̄тматвенопа̄сях̣. Слънцето е животът на всички създания във вселената. Затова то е упа̄ся, достойно за почит. Ние почитаме бога на Слънцето с мантрата Га̄ятрӣ (ом̇ бхӯр бхувах̣ свах̣ тат савитур варен̣ям̇ бхарго девася дхӣмахи). Сӯря дарява с живот тази вселена и е животворен за още безброй други вселени, както Върховната Божествена Личност е животът на цялото творение. Известно е, че Вайра̄джа (Хиран̣ягарбха) прониква в голямото материално кълбо, наречено Слънце. Оттук следва, че научната теория, според която никой не живее на Слънцето, е погрешна. Бхагавад-гӣта̄ също твърди, че Кр̣ш̣н̣а най-напред предал посланието ѝ на бога на Слънцето (имам̇ вивасвате йогам̇ проктава̄н ахам авяям). Следователно Слънцето не е необитаемо. Там живеят разумни същества и господстващото божество е Вайра̄джа, наричано още Вивасва̄н. Разликата между Слънцето и Земята е в това, че Слънцето е огнена планета и живите същества там имат подходящи за условията тела.

Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху двадесета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Структурата на вселената“.

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА