Шрӣмад Бха̄гаватам 5.20.35
Деванагари
यावन्मानसोत्तरमेर्वोरन्तरं तावती भूमि: काञ्चन्यन्याऽऽदर्शतलोपमा यस्यां प्रहित: पदार्थो न
कथञ्चित्पुन:
प्रत्युपलभ्यते तस्मात्सर्वसत्त्वपरिहृतासीत् ॥ ३५ ॥
कथञ्चित्पुन:
प्रत्युपलभ्यते तस्मात्सर्वसत्त्वपरिहृतासीत् ॥ ३५ ॥
Стих
я̄ван ма̄насоттара-мервор антарам̇ та̄ватӣ бхӯмих̣ ка̄н̃чанй аня̄дарша-талопама̄ яся̄м̇ прахитах̣ пада̄ртхо на катхан̃чит пунах̣ пратюпалабхяте тасма̄т сарва-саттва-парихр̣та̄сӣт.
Дума по дума
я̄ват — колкото; ма̄насоттара-мервох̣ антарам — земята между Ма̄насоттара и Меру (средата на планината Сумеру); та̄ватӣ — толкова; бхӯмих̣ — земя; ка̄н̃чанӣ — направена от злато; аня̄ — друга; а̄дарша-тала-упама̄ — чиято повърхност е като огледало; яся̄м — на която; прахитах̣ — паднало; пада̄ртхах̣ — нещо; на — не; катхан̃чит — по никакъв начин; пунах̣ — отново; пратюпалабхяте — се открива; тасма̄т — ето защо; сарва-саттва — от всички живи създания; парихр̣та̄ — изоставена; а̄сӣт — бе.
Превод
Отвъд сладководния океан се простира земя, обширна колкото разстоянието от средата на планината Сумеру до подножието на планината Ма̄насоттара. В тази земя има много живи същества. Отвъд нея, чак до Лока̄лока, има друга земя, направена от злато. Златната ѝ повърхност отразява светлината като огледало и всеки предмет, паднал върху нея, става невидим. Затова всички живи създания са я изоставили.