Skip to main content
Библиотека » Шрӣмад Бха̄гаватам » Пета песен: Творческият импулс » ГЛАВА ДВАДЕСЕТА

Шрӣмад бха̄гаватам 5.20.35

Текст

я̄ван ма̄насоттара-мервор антарам̇ та̄ватӣ бхӯмих̣ ка̄н̃чанй аня̄дарша-талопама̄ яся̄м̇ прахитах̣ пада̄ртхо на катхан̃чит пунах̣ пратюпалабхяте тасма̄т сарва-саттва-парихр̣та̄сӣт.

Дума по дума

я̄ват – колкото; ма̄насоттара-мервох̣ антарам – земята между Ма̄насоттара и Меру (средата на планината Сумеру); та̄ватӣ – толкова; бхӯмих̣ – земя; ка̄н̃чанӣ – направена от злато; аня̄ – друга; а̄дарша-тала-упама̄ – чиято повърхност е като огледало; яся̄м – на която; прахитах̣ – паднало; пада̄ртхах̣ – нещо; на – не; катхан̃чит – по никакъв начин; пунах̣ – отново; пратюпалабхяте – се открива; тасма̄т – ето защо; сарва-саттва – от всички живи създания; парихр̣та̄ – изоставена; а̄сӣт – бе.

Превод

Отвъд сладководния океан се простира земя, обширна колкото разстоянието от средата на планината Сумеру до подножието на планината Ма̄насоттара. В тази земя има много живи същества. Отвъд нея, чак до Лока̄лока, има друга земя, направена от злато. Златната ѝ повърхност отразява светлината като огледало и всеки предмет, паднал върху нея, става невидим. Затова всички живи създания са я изоставили.