ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Структурата на вселената
Тази глава предлага описание на различни острови и заобикалящите ги океани, като се започва с Плакш̣адвӣпа. Изложени са също разположението и размерите на планината Лока̄лока. Остров Плакш̣адвӣпа е два пъти по-широк от Джамбӯдвӣпа, който е заобиколен от океан със солена вода. Негов владетел е Идхмаджихва, един от синовете на Маха̄ра̄джа Прияврата. Островът е разделен на седем области; във всяка от тях има планина и голяма река.
Вторият остров се нарича Ша̄лмалӣдвӣпа. Опасан от океан от алкохол, той е широк 51 500 000 километра, два пъти повече от Плакш̣адвӣпа. Владетел на острова е Ягяба̄ху, друг син на Маха̄ра̄джа Прияврата. Подобно на Плакш̣адвӣпа и този остров е разделен на седем области с планина и голяма река. Жителите на острова обожават Върховния в образа на Чандра̄тма̄.
Третият остров, Кушадвӣпа, заобиколен от океан от пречистено масло, също е разделен на седем области. Там царува Хиран̣ярета̄, син на Маха̄ра̄джа Прияврата, а жителите му обожават Върховния в образа на Агни, божеството на огъня. Островът е широк 103 000 000 километра, т.е. два пъти повече от Ша̄лмалӣдвӣпа.
Четвъртият остров, Краун̃чадвӣпа е заобиколен от млечен океан; широк е 20 600 000 километра. Във всяка от седемте му области се издига огромна планина и тече пълноводна река. Владетел на острова е Гхр̣тапр̣ш̣т̣ха, също син на Маха̄ра̄джа Прияврата. Там хората почитат водата като въплъщение на Върховната Божествена Личност.
Петият остров, Ша̄кадвӣпа, широк 41 200 000 километра, е обкръжен от океан от кисело мляко. Управлява го Медха̄титхи, още един син на Маха̄ра̄джа Прияврата. Разделен е на седем области, с висока планина и голяма река. Жителите му почитат Върховната Божествена Личност в образа на Ва̄ю, въздуха.
Шестият остров, Пуш̣карадвӣпа, два пъти по-широк от предишния, е заобиколен от сладководен океан. Негов владетел е Вӣтихотра, син на Маха̄ра̄джа Прияврата. Огромна планина, наречена Ма̄насоттара, разделя острова на две части. Жителите му обожават Сваямбхӯ, друго проявление на Върховната Божествена Личност. Отвъд пределите на Пуш̣карадвӣпа се намират два острова – единият е винаги огрян от слънце, а другият е обгърнат в мрак. Между тях, на 1 609 344 000 километра от края на вселената, се издига планината Лока̄лока. Там, проявяващ цялото си величие, живее Бог На̄ра̄ян̣а. Местността отвъд Лока̄лока се нарича Алока-варш̣а, а отвъд нея е чистото владение на хората, стремящи се към освобождение.
Във вертикален план Слънцето се намира точно в средата на вселената, в Антарикш̣а – пространството между Бхӯрлока и Бхуварлока. Разстоянието между Слънцето и окръжността на Ан̣д̣а-голака, вселенския глобус, е двайсет и пет кот̣и йоджани (3 218 688 000 километра). Слънцето се нарича Ма̄ртан̣д̣а, защото влиза във вселената и разделя небосвода, а също и Хиран̣ягарбха, защото е родено от Хиран̣ягарбха, вместилището на махат-таттва.
ТЕКСТ 1: Великият мъдрец Шукадева Госва̄мӣ каза: А сега ще ти опиша размерите, характеристиките и формите на шестте острова. Ще започна с Плакш̣а.
ТЕКСТ 2: Както земите на Джамбӯдвӣпа се простират около планината Сумеру, самият Джамбӯдвӣпа е заобиколен от океан със солена вода. Джамбӯдвӣпа е широк 100 000 йоджани (1 300 000 километра). Толкова е и ширината на океана. Рововете около крепостите често са обградени от дивна гора; така и соленият океан около Джамбӯдвӣпа е обграден от Плакш̣адвӣпа. Остров Плакш̣адвӣпа е два пъти по-широк от океана, т.е. 200 000 йоджани (2 600 000 километра). Там расте дърво, блестящо като злато и високо колкото дървото джамбӯ на Джамбӯдвӣпа. В корените му гори огън със седем пламъка. То се нарича плакш̣а и оттам островът е получил името си. Владетел на Плакш̣адвӣпа е Идхмаджихва, син на Маха̄ра̄джа Прияврата. Той нарече седемте острова с имената на синовете си и след като ги разпредели между тях, се оттегли от светските дела, за да се посвети на предано служене за Бога.
ТЕКСТОВЕ 3 – 4: Седемте острова (варш̣и) носят имената на тези седем сина: Шива, Яваса, Субхадра, Ша̄нта, Кш̣ема, Амр̣та и Абхая. На островите има седем планини и седем реки. Планините се казват Ман̣икӯт̣а, Ваджракӯт̣а, Индрасена, Джьотиш̣ма̄н, Супарн̣а, Хиран̣яш̣т̣хӣва и Мегхама̄ла, а реките носят имената Арун̣а̄, Нр̣мн̣а̄, А̄н̇гирасӣ, Са̄витрӣ, Суптабха̄та̄, Р̣тамбхара̄ и Сатямбхара̄. Човек незабавно се освобождава от материално замърсяване дори ако докосне водите им или се изкъпе в тях. Така се пречистват четирите класи хора, обитаващи Плакш̣адвӣпа: хам̇сите, патан̇гите, ӯрдхва̄яните и сатя̄н̇гите. Жителите на Плакш̣адвӣпа живеят хиляда години. Те са красиви като полубоговете и зачеват децата си като тях. С обредните церемонии, описани във Ведите, и с преклонение пред Върховната Божествена Личност в образа на бога на Слънцето те постигат Слънцето – една от райските планети.
ТЕКСТ 5: (Ето мантрата, с която жителите на Плакш̣адвӣпа се молят на Върховния Бог.) Нека приемем подслон при бога на Слънцето, който е отражение на Бог Виш̣н̣у, вездесъщата Върховна Божествена Личност, най-древното живо същество. Виш̣н̣у е единственият Бог, достоен за поклонение. Той е Ведите, религията и източникът на всички благоприятни и неблагоприятни резултати.
ТЕКСТ 6: О, царю, дълголетие, могъщи сетива, физическа и психическа сила, интелигентност, смелост – това са вродени качества на всички обитатели на Плакш̣адвӣпа и останалите острови.
ТЕКСТ 7: Около Плакш̣адвӣпа се простира океан със сок от захарна тръстика, широк колкото самия остров. Отвъд него има друг остров, Ша̄лмалӣдвӣпа – два пъти по-голям от Плакш̣адвӣпа (400 000 йоджаниз, или 5 200 000 километра), заобиколен от океана Сура̄са̄гара, който е също толкова обширен, а водата му има вкус на алкохол.
ТЕКСТ 8: На Ша̄лмалӣдвӣпа расте дърво ша̄лмалӣ, от което островът е получил името си. То е голямо колкото дървото плакш̣а – високо е 1100 йоджани (14 300 километра) и е широко 100 йоджани (1300 километра). Мъдреците твърдят, че в това огромно дърво се намира гнездото на Гаруд̣а, царят на птиците и носач на Бог Виш̣н̣у. В това дърво Гаруд̣а отправя към Бог Виш̣н̣у своите ведически молитви.
ТЕКСТ 9: Владетел на Ша̄лмалӣдвӣпа е Ягяба̄ху, син на Маха̄ра̄джа Прияврата. Той раздели острова на седем области и ги повери на седемте си сина. Областите получиха имената на синовете му: Сурочана, Сауманася, Раман̣ака, Дева-варш̣а, Па̄рибхадра, А̄пя̄яна и Авигя̄та.
ТЕКСТ 10: В тези земи се издигат седем планини – Свараса, Шаташр̣н̇га, Ва̄мадева, Кунда, Мукунда, Пуш̣па-варш̣а и Сахасра-шрути. И текат седем реки – Анумати, Синӣва̄лӣ, Сарасватӣ, Кухӯ, Раджанӣ, Нанда̄ и Ра̄ка̄. Те съществуват и до днес.
ТЕКСТ 11: Следвайки варн̣а̄шрама дхарма, обитателите на тези земи, наречени шрутидхари, вӣрядхари, васундхари и иш̣андхари, почитат разширението на Върховната Божествена Личност на име Сома, бога на Луната.
ТЕКСТ 12: (Жителите на Ша̄лмалӣдвӣпа обожават полубога на Луната със следните думи.) С лъчите си бога на Луната разделя месеца на два периода, наречени шукла и кр̣ш̣н̣а, за да се предлагат зърнени храни на питите и полубоговете. Полубогът на Луната определя хода на времето. Той е царят на вселенските обитатели. Ние се молим вечно да остане наш цар и водач и му отдаваме цялата си почит.
ТЕКСТ 13: Отвъд океана от алкохол се намира друг остров, Кушадвӣпа, широк 800 000 йоджани (10 400 000 километра) – два пъти повече от океана. Както Ша̄лмалӣдвӣпа е заобиколен от алкохолен океан, Кушадвӣпа е заобиколен от океан от течно гхи, голям колкото самия остров. На Кушадвӣпа растат гъсти треви куша, от които островът е получил името си. Тази трева, създадена от полубоговете по волята на Върховния Бог, прилича на огън, но с меки и приятни пламъци. Младите ѝ стръкове озаряват околността.
ТЕКСТ 14: О, царю, владетел на този остров е Хиран̣ярета̄, друг син на Маха̄ра̄джа Прияврата. Той раздели земята на седем области, които завеща на седемте си сина според законите за наследство. След това царят се оттегли от семейния живот, за да се отдаде на аскетизъм. Синовете му се казваха Васу, Васуда̄на, Др̣д̣харучи, Стутяврата, На̄бхигупта, Вивикта и Ва̄мадева.
ТЕКСТ 15: В тези седем области като естествени граници се издигат седем планини, наречени Чакра, Чатух̣-шр̣н̇га, Капила, Читракӯт̣а, Дева̄нӣка, Ӯрдхварома̄ и Дравин̣а. Там текат и седем реки: Рамакуля̄, Мадхукуля̄, Митравинда̄, Шрутавинда̄, Девагарбха̄, Гхр̣тачута̄ и Мантама̄ла̄.
ТЕКСТ 16: Жителите на Кушадвӣпа са познати под имената кушали, ковиди, абхиюкти и кулаки. Това съответства на бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри. Те се пречистват, като се къпят в седемте реки, и са изкусни в ритуалните церемонии според наставленията на ведическите писания. Така обожават Върховния в неговия аспект като полубог на огъня.
ТЕКСТ 17: (Това е мантрата, с която жителите на Кушадвӣпа обожават полубога на огъня.) О, божество на огъня, ти си част от Върховната Божествена Личност, Хари, и му носиш всички жертвени дарове. Затова те молим да му предложиш даровете, поднесени от нас на полубоговете, защото единствен Той се наслаждава на всичко.
ТЕКСТ 18: Отвъд океана от пречистено масло се намира острова Краун̃чадвӣпа, широк 1 600 000 йоджани (20 800 000 километра) – два пъти повече от океана. Както Кушадвӣпа е обграден от океан от пречистено масло, така и около Краун̃чадвӣпа има млечен океан, широк колкото острова. На Краун̃чадвӣпа се издига висока планина, Краун̃ча, която му е дала името.
ТЕКСТ 19: Растителността по склоновете на планина Краун̃ча беше опустошена от оръжията на Ка̄рттикея, но планината не се страхуваше, защото я обливаха вълните на млечния океан и бе защитена от Варун̣адева.
ТЕКСТ 20: Владетелят на този остров също бе син на Маха̄ра̄джа Прияврата. Казваше се Гхр̣тапр̣ш̣т̣ха и бе велик мъдрец. Той раздели острова между седмината си сина, а седемте части получиха техните имена. След това Гхр̣тапр̣ш̣т̣ха Маха̄ра̄джа изостави семейния живот и прие подслон в лотосовите нозе на Бога, душата на всички души, изпълнен с благотворни качества. Така той постигна съвършенството.
ТЕКСТ 21: Синовете на Маха̄ра̄джа Гхр̣тапр̣ш̣т̣ха се казваха А̄ма, Мадхуруха, Мегхапр̣ш̣т̣ха, Судха̄ма̄, Бхра̄джиш̣т̣ха, Лохита̄рн̣а и Ванаспати. На острова им имаше седем планини, разделящи седемте области, и седем реки. Планините се казваха Шукла, Вардхама̄на, Бходжана, Упабархин̣а, Нанда, Нандана и Сарватобхадра. Реките носеха имената Абхая̄, Амр̣таугха̄, А̄ряка̄, Тӣртхаватӣ, Рӯпаватӣ, Павитраватӣ и Шукла̄.
ТЕКСТ 22: Жителите на Краун̃чадвӣпа се делят на четири групи, наречени пуруш̣и, р̣ш̣абхи, дравин̣и и деваки. Те се покланят на Върховната Божествена Личност, като предлагат шепа вода от свещените реки в лотосовите нозе на Варун̣а, полубога с водно тяло.
ТЕКСТ 23: (Жителите на Краун̃чадвӣпа се молят със следната мантра.) О, речна вода, ти си наследила могъществото на Върховната Божествена Личност; така пречистваш трите планетарни системи Бхӯлока, Бхуварлока и Сварлока. Ти естествено премахваш греховете и затова те докосваме. Бъди милостива и продължи да ни пречистваш.
ТЕКСТ 24: Отвъд млечния океан се намира друг остров, Ша̄кадвӣпа, широк 3 200 000 йоджани (41 600 000 километра). Краун̃чадвӣпа е заобиколен от своя млечен океан, а около Ша̄кадвӣпа има океан от разбито кисело мляко, широк колкото него. В Ша̄кадвӣпа расте голямо дърво ша̄ка, от което островът е получил името си. То излъчва много силно ухание, носещо се из целия остров.
ТЕКСТ 25: Владетелят на острова, син на Прияврата, се наричаше Mедха̄титхи. Tой също раздели острова си на седем области и им даде имената на своите синове, които провъзгласи за царе. Те се казваха Пуроджава, Mаноджава, Павама̄на, Дхӯмра̄нӣка, Читрарепха, Бахурӯпа и Вишвадха̄ра. Като раздели острова и назначи синовете си за негови управници, Mедха̄титхи се оттегли от света и заживя в гора, подходяща за медитация, за да съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност.
ТЕКСТ 26: И в тези области има седем гранични планини и седем реки. Планините са Ӣша̄на, Урушр̣н̇га, Балабхадра, Шатакесара, Сахасрасрота, Девапа̄ла и Маха̄наса. Реките са Анагха̄, А̄юрда̄, Убхаяспр̣ш̣т̣и, Апара̄джита̄, Пан̃чападӣ, Сахасрашрути и Ниджадхр̣ти.
ТЕКСТ 27: Жителите на областите се делят на четири касти: р̣таврата, сатяврата, да̄наврата и ануврата, които съответстват на бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра. Те се занимават с пра̄н̣а̄я̄ма и мистична йога и в транс се покланят на Върховния Бог в образа на Ва̄ю.
ТЕКСТ 28: (Жителите на Ша̄кадвӣпа се молят със следните думи на Върховната Божествена Личност в образа на Ва̄ю.) О, Върховна Личност, Ти си Свръхдушата в тялото, Ти управляваш движението на пра̄н̣а и останалите въздушни потоци и така поддържаш живите същества. О, Господи, Свръхдуша на всекиго, о, господарю на космоса, под чието ръководство съществува всичко, защити ни от опасностите.
ТЕКСТ 29: Отвъд океана от кисело мляко се намира острова Пуш̣карадвӣпа, широк 6 400 000 йоджани (83 200 000 километра), два пъти повече от океана. Той е заобиколен от друг океан с много вкусна вода, голям колкото самия остров. На Пуш̣карадвӣпа расте огромен лотос със 100 000 000 листа от чисто злато, блестящи като огън. Върху него седи Брахма̄, най-могъщото живо същество, понякога наричан бхагава̄н.
ТЕКСТ 30: В средата на острова се издига великата планина Ма̄насоттара, която го разделя на две части – вътрешна и външна. Тя е висока и широка 10 000 йоджани (130 000 километра). На тази планина в четирите посоки са разположени жилищата на Индра и други полубогове. Слънцето пътува с колесницата си по билото на планината, като следва своята орбита Сам̇ватсара около връх Меру. Пътят на Слънцето от северната страна на планината се нарича Уттара̄ян̣а, а пътят му от южната страна – Дакш̣ин̣а̄яна. Едната част е денят на полубоговете, а другата – тяхната нощ.
ТЕКСТ 31: Владетелят на този остров, синът на Маха̄ра̄джа Прияврата, Вӣтихотра, има двама сина – Раман̣ака и Дха̄таки. Той им повери двете части на острова и се посвети на дела в името на Върховната Божествена Личност по примера на по-големия си брат Медха̄титхи.
ТЕКСТ 32: За да изпълнят материалните си желания, жителите на тази земя почитат Върховната Божествена Личност в образа на Брахма̄. Те отдават на Бога следните молитви.
ТЕКСТ 33: Брахма̄ е известен като карма-мая, олицетворение на ведическите ритуали, защото с тези ритуали човек може да постигне неговото положение и защото ведическите химни се проявяват от него. Той е неотклонно отдаден на Върховната Божествена Личност и в известна степен не се различава от Бога. Въпреки това не бива да го почитаме като монистите; трябва да подходим дуалистично. Би трябвало да останем вечни слуги на Върховния Бог, върховния обект на поклонение. Така отдаваме смирените си почитания на Брахма̄, олицетворението на разкритото ведическо знание.
ТЕКСТ 34: След това отвъд сладководния океан, обгръщайки го отвсякъде, се издига планината Лока̄лока. Тя отделя областите, огрени от слънцето, от тези, в които цари мрак.
ТЕКСТ 35: Отвъд сладководния океан се простира земя, обширна колкото разстоянието от средата на планината Сумеру до подножието на планината Ма̄насоттара. В тази земя има много живи същества. Отвъд нея, чак до Лока̄лока, има друга земя, направена от злато. Златната ѝ повърхност отразява светлината като огледало и всеки предмет, паднал върху нея, става невидим. Затова всички живи създания са я изоставили.
ТЕКСТ 36: Между необитаемите земи и земите, населени с живи същества, се издига голямата планина, наречена Лока̄лока, защото разделя тези земи.
ТЕКСТ 37: По върховната воля на Кр̣ш̣н̣а планината Лока̄лока се издига като външна граница на трите свята – Бхӯрлока, Бхуварлока и Сварлока – за да възпира слънчевите лъчи, заливащи вселената. Всички небесни светила, от Слънцето до Дхрувалока, разпръскват лъчите си из трите свята, но не могат да прехвърлят границата, издигната от тази планина. Тъй като е необикновено висока и надвишава дори Дхрувалока, тя спира светлината и отвъд нея не може да премине нито лъч.
ТЕКСТ 38: Ерудираните учени, свободни от заблуждения, илюзии и склонност към измама, са описали планетарните системи с техните характеристики, размери и местоположение. След задълбочено обмисляне те са установили, че действителното разстояние между Сумеру и планината Лока̄лока е една четвърт от диаметъра на вселената, т.е. 125 000 000 йоджани (1 625 000 000 километра).
ТЕКСТ 39: На върха на Лока̄лока стоят четири гаджа-пати, величествени слона, поставени в четирите посоки на света от Брахма̄, върховния духовен учител на цялата вселена. Имената на слоновете са Р̣ш̣абха, Пуш̣карачӯд̣а, Ва̄мана и Апара̄джита. Те поддържат планетарните системи във вселената.
ТЕКСТ 40: Бог, Върховната Личност, е господар на цялото трансцендентално изобилие и владетел на духовното небе. Той е Бхагава̄н, Свръхдушата на всекиго. А на полубоговете, предвождани от небесния цар Индра, е поверена грижата за делата в материалния свят. За благото на живите същества във вселената и за да вдъхне сила на четирите слона и на полубоговете, Бог се явява на върха на планината в духовно тяло, неосквернено от гун̣ите на материалната природа. Заобиколен от личните си разширения и помощници, като Виш̣ваксена, Той проявява своите съвършенства под формата на религия и знание и мистичните сили ан̣има̄, лагхима̄ и махима̄. Той е прекрасен с различните оръжия в четирите си ръце.
ТЕКСТ 41: На̄ра̄ян̣а, Виш̣н̣у и другите въплъщения на Върховната Божествена Личност носят различни оръжия, които подчертават красотата им. Върховният проявява тези въплъщения, за да поддържа планетите, създадени от собствената му енергия, йога-ма̄я̄.
ТЕКСТ 42: Скъпи царю, отвъд Лока̄лока се простира земята Алока-варш̣а, обширна колкото областта, оградена от планината – тоест 125 000 000 йоджани (1 625 000 000 километра). А отвъд Алока-варш̣а е мястото, където отиват личностите, желаещи освобождение от материалния свят. То е извън властта на материалните проявления на природата и затова е съвършено чисто. Бог Кр̣ш̣н̣а преведе Арджуна през това място, за да върне синовете на бра̄хман̣а.
ТЕКСТ 43: Във вертикален план Слънцето е разположено в средата на вселената, в пространството между Бхӯрлока и Бхуварлока, наречено антарикш̣а – космическо пространство. Разстоянието между Слънцето и периферията на вселената е двайсет и пет кот̣и йоджани (3 250 000 000 километра).
ТЕКСТ 44: Богът на Слънцето е познат и под името Вайра̄джа, съвкупното материално тяло на всички живи същества. Той се нарича и Ма̄ртан̣д̣а, защото по време на сътворението влиза в безжизненото яйце на вселената. Известен е и като Хиран̣ягарбха, защото е получил материалното си тяло от Хиран̣ягарбха (Брахма̄).
ТЕКСТ 45: О, царю, полубогът на Слънцето и слънчевата планета обособяват посоките във вселената. Единствено благодарение на Слънцето можем да разберем какво представляват небето, висшите планети, този свят и нисшите планети. И само поради Слънцето можем да разберем кои са местата за материално наслаждение, кои – за освобождение, кои са адски и кои – подземни.
ТЕКСТ 46: Всички живи същества, в това число полубогове, хора, животни, птици, насекоми, влечуги, растения и дървета, се нуждаят от топлината и светлината, които богът на Слънцето изпраща от своята планета. Благодарение на него живите същества могат да виждат, затова той се нарича др̣г-ишвара, Божествената Личност, контролираща зрението.