Шрӣмад Бха̄гаватам 5.20.13
Деванагари
एवं सुरोदाद्बहिस्तद्द्विगुण: समानेनावृतो घृतोदेन यथापूर्व: कुशद्वीपो यस्मिन् कुशस्तम्बो देवकृतस्तद्द्वीपाख्याकरो ज्वलन इवापर: स्वशष्परोचिषा दिशो विराजयति ॥ १३ ॥
Стих
евам̇ сурода̄д бахис тад-дви-гун̣ах̣ сама̄нена̄вр̣то гхр̣тодена ятха̄-пӯрвах̣ куша-двӣпо ясмин куша-стамбо дева-кр̣тас тад-двӣпа̄кхя̄каро джвалана ива̄парах̣ сва-шаш̣па-рочиш̣а̄ дишо вира̄джаяти.
Дума по дума
евам — така; сурода̄т — от океана от алкохол; бахих̣ — отвън; тат-дви-гун̣ах̣ — два пъти повече; сама̄нена — равен по широчина; а̄вр̣тах̣ — заобиколен; гхр̣та-удена — океан от пречистено масло; ятха̄-пӯрвах̣ — както и с Ша̄лмалӣдвӣпа; куша-двӣпа — остров Кушадвӣпа; ясмин — в който; куша-стамбах̣ — трева куша; дева-кр̣тах̣ — създадена по върховната воля на Върховната Божествена Личност; тат-двӣпа-а̄кхя̄-карах̣ — даваща на острова името му; джваланах̣ — огън; ива — като; апарах̣ — друг; сва-шаш̣па-рочиш̣а̄ — от сиянието на младата поникнала трева; дишах̣ — всички посоки; вира̄джаяти — озарява.
Превод
Отвъд океана от алкохол се намира друг остров, Кушадвӣпа, широк 800 000 йоджани (10 400 000 километра) – два пъти повече от океана. Както Ша̄лмалӣдвӣпа е заобиколен от алкохолен океан, Кушадвӣпа е заобиколен от океан от течно гхи, голям колкото самия остров. На Кушадвӣпа растат гъсти треви куша, от които островът е получил името си. Тази трева, създадена от полубоговете по волята на Върховния Бог, прилича на огън, но с меки и приятни пламъци. Младите ѝ стръкове озаряват околността.
Пояснение
От описанието в този стих можем да направим обоснованото предположение за естеството на пламъците на Луната. Подобно на Слънцето, Луната също трябва да е обгърната от пламъци, защото без пламъци няма светлина. Но за разлика от Слънцето пламъците на Луната са меки и приятни. Това е нашето заключение. Съвременната научна теория, според която Луната е покрита от прах, не намира потвърждение в стиховете на Шрӣмад Бха̄гаватам. Във връзка с този стих Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура отбелязва: сушаш̣па̄н̣и сукомала-шикха̄с теш̣а̄м̇ рочиш̣а̄ – тревата куша озарява всичко наоколо, но пламъците ѝ са меки и приятни. Това дава някаква представа за лунните пламъци.