ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
Движението на Слънцето
Тази глава ни запознава с движенията на Слънцето. То не е неподвижно, движи се както останалите планети. Неговото движение определя продължителността на деня и нощта. Когато пътува на север от екватора, Слънцето се движи бавно през деня и много бързо през нощта; така денят е по-дълъг от нощта. А когато пътува на юг от екватора, става точно обратното – денят намалява, а нощта расте. Пътят на Слънцето през Каркат̣а-ра̄ши (съзвездието Рак), Сим̇ха-ра̄ши (Лъв) и Дханух̣-ра̄ши (Стрелец) се нарича Дакш̣ин̣а̄яна, южен път, а пътят му през Макара-ра̄ши (Козирог), Кумбха-ра̄ши (Водолей) и Митхуна-ра̄ши (Близнаци) се нарича Уттара̄ян̣а, северен път. Когато се намира в Меш̣а-ра̄ши (Овен) и Тула̄-ра̄ши (Везни), денят и нощта са равни.
На планината Ма̄насоттара са разположени владенията на четирима полубогове. На изток от Сумеру е Девадха̄нӣ, градът на цар Индра, а на юг е Сам̇яманӣ, обителта на Ямара̄джа, повелителя на смъртта. На запад е Нимлочанӣ, жилището на полубога Варун̣а, който владее водата, а на север от Сумеру е Вибха̄варӣ; там живее полубогът на Луната. Поради движението на Слънцето се редуват изгрев, пладне, залез и полунощ. Диаметрално противоположно на мястото, където хората виждат Слънцето да изгрява, то залязва и се скрива от погледа. А срещуположно на мястото, където е пладне, цари полунощ. Слънцето изгрява и залязва заедно с останалите планети, начело с Луната и другите светещи тела.
Колесницата на бога на Слънцето има само едно колело, което се нарича Сам̇ватсара и представлява ка̄ла-чакра – колелото на времето. Седемте коня, които теглят колесницата на Слънцето, се наричат Га̄ятрӣ, Бр̣хатӣ, Уш̣н̣ик, Джагатӣ, Триш̣т̣уп, Ануш̣т̣уп и Пан̇кти. Те са впрегнати от полубога Арун̣адева с хомот, широк 900 000 йоджани. В колесницата пътува А̄дитядева, богът на Слънцето. Пред него безспирно отправят своите молитви шейсет хиляди мъдреци, наречени Ва̄ликхили. Всеки месец четиринайсет гандхарви, апсари и други полубогове, разделени на седем групи, приемат различни имена и извършват ритуали за обожание на Свръхдушата чрез бога на Слънцето. Пътят на Слънцето през вселената е дълъг 95 100 000 йоджани (1 236 300 000 километра) и всеки миг (кш̣ан̣а) то изминава по 26 006,5 километра.
ТЕКСТ 1: Шукадева Госва̄мӣ каза: Скъпи царю, описах ти общите характеристики на вселената и нейния диаметър (петдесет кот̣и йоджани или 6 500 000 000 километра) според преценката на великите учени.
ТЕКСТ 2: Както житното зърно се състои от две половини и човек лесно може да определи големината на горната, ако знае размерите на долната, така и (според учените географи) горната половина на вселената е равна по размери на долната. Небето между земното кълбо и райската сфера се нарича антарикш̣а, космическо пространство. То се простира между горната част на Земята и долната на Рая.
ТЕКСТ 3: Насред това космическо пространство (антарикш̣а) се намира величественото Слънце, царят на планетите, излъчващи топлина, като Луната. Със своето сияние то стопля вселената и поддържа в нея необходимия ред. Слънцето излъчва и светлината, която помага на живите същества да виждат. По волята на Върховната Божествена Личност то пътува на север, на юг или през екватора и се движи бавно, бързо или умерено. Когато се издига, спуска или прекосява екватора – съответно преминавайки през Макара (Козирог) и останалите знаци на зодиака – дните и нощите са къси, дълги или равни по времетраене.
ТЕКСТ 4: Когато Слънцето преминава през Меш̣а (Овен) и Тула̄ (Везни), денят и нощта са равни. Когато преминава през петте съзвездия, като се започне с Вр̣ш̣абха (Телец), дните нарастват (до съзвездието Рак), след това постепенно намаляват с половин час всеки месец и отново се изравняват с нощите (във Везни).
ТЕКСТ 5: Когато Слънцето преминава през петте съзвездия, първото от които е Вр̣шчика (Скорпион), дните намаляват (до Козирог), след това постепенно растат месец след месец и отново се изравняват с нощите (в Овен).
ТЕКСТ 6: Докато Слънцето пътува на юг, продължителността на дните се увеличава, а докато пътува на север, продължителността на нощите се увеличава.
ТЕКСТ 7: Шукадева Госва̄мӣ продължи: Скъпи царю, както казах по-рано, учените твърдят, че Слънцето пътува около планината Ма̄насоттара, като описва кръг с обиколка 95 100 000 йоджани (1 236 300 000 километра). На Ма̄насоттара, източно от Сумеру, се намира Девадха̄нӣ, градът, принадлежащ на цар Индра. На юг е Сам̇яманӣ, обителта на Ямара̄джа, на запад е Нимлочанӣ, владението на Варун̣а, и на север е Вибха̄варӣ, жилището на бога на Луната. На тези места по различно време се редуват изгрев, пладне, залез и полунощ; това кара живите същества да изпълняват и да прекъсват предписаните им задължения.
ТЕКСТОВЕ 8 – 9: На живите същества, обитаващи планината Сумеру, винаги им е топло както по обяд, защото Слънцето е постоянно над главите им. Въпреки че Слънцето се движи обратно на часовниковата стрелка, с лице към съзвездията и Сумеру от лявата му страна, то се движи и по часовниковата стрелка, а планината като че ли остава отдясно. Това се случва заради вятъра дакш̣ин̣а̄варта. Хората, живеещи в земите точно обратно на мястото, където Слънцето изгрява, виждат неговия залез. Ако прокараме права линия от мястото, където Слънцето е в зенита си по пладне, в другия ѝ край ще бъде полунощ. И ако хората, които виждат Слънцето да залязва, се озоват на точно обратното място, няма да го видят в същата фаза.
ТЕКСТ 10: Когато Слънцето пътува от Девадха̄нӣ, града на Индра, до Сам̇яманӣ, обителта на Ямара̄джа, то изминава 23 775 000 йоджани (309 075 000 километра) за петнайсет гхат̣ики (шест часа).
ТЕКСТ 11: От обителта на Ямара̄джа Слънцето се отправя към Нимлочанӣ, владението на Варун̣а, след това продължава към Вибха̄варӣ, където живее полубогът на Луната, и оттам се връща в града на Индра. По същия начин Луната заедно с другите звезди и планети се появява на небосклона, а после отново залязва и става невидима.
ТЕКСТ 12: Така колесницата на бога на Слънцето, който е трайӣмая, тоест почитан с думите ом̇ бхӯр бхувах̣ свах̣, пътува между споменатите четири града със скорост 3 400 800 йоджани (44 210 400 километра) в мухӯрта.
ТЕКСТ 13: Колесницата на Слънцето има само едно колело, наречено Сам̇ватсара. Дванайсетте месеца са дванайсетте му спици, шестте сезона са шестте части на каплата му, а трите ча̄тур-ма̄ся периода са триделната му главина. Единият край на оста, поддържаща колелото, е опрян на върха на Сумеру, а другият край е върху планината Ма̄насоттара. Закрепено за далечния край на оста, колелото непрекъснато се върти по билото на Ма̄насоттара като колелото на преса за масло.
ТЕКСТ 14: И като в преса за масло тази ос е закрепена за друга ос, четири пъти по-къса (3 937 500 йоджани, или 51 187 500 километра). Горният край на втората ос е овързан за Дхрувалока с въже от вятър.
ТЕКСТ 15: Скъпи царю, дължината на самата колесница е 3 600 000 йоджани (46 800 000 километра). Широчината ѝ е равна на една четвърт от дължината (900 000 йоджани или 11 700 000 километра). Конете ѝ, които носят имената на ведически стихотворни размери, като Га̄ятрӣ, са впрегнати от Арун̣адева в хомот, широк също 900 000 йоджани. Полубогът на Слънцето пътува неизменно с тази колесница.
ТЕКСТ 16: Макар че Арун̣адева седи отпред, кара колесницата и води конете, той гледа назад към бога на Слънцето.
ТЕКСТ 17: Пред бога на Слънцето стоят шейсет хиляди святи личности, наречени Ва̄ликхили, всеки с големината на палец, и го славят с поетични молитви.
ТЕКСТ 18: А четиринайсет други светци – гандхарви, апсари, на̄ги, якш̣и, ра̄кш̣аси и полубогове – разделени на групи по двама, всеки месец приемат различни имена и неспирно извършват ритуални церемонии за обожание на Върховния в проявлението му на най-могъщия полубог Сӯрядева, носещ много имена.
ТЕКСТ 19: Скъпи царю, в орбитата си около Бхӯман̣д̣ала богът на Слънцето изминава разстояние от 95 100 000 йоджани (1 236 300 000 километра) със скорост 2000 йоджани и две кроши (26 006,5 километра) в кш̣ан̣а.