Преди стиховете
Деванагари
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
Движението на Слънцето
Тази глава ни запознава с движенията на Слънцето. То не е неподвижно, движи се както останалите планети. Неговото движение определя продължителността на деня и нощта. Когато пътува на север от екватора, Слънцето се движи бавно през деня и много бързо през нощта; така денят е по-дълъг от нощта. А когато пътува на юг от екватора, става точно обратното – денят намалява, а нощта расте. Пътят на Слънцето през Каркат̣а-ра̄ши (съзвездието Рак), Сим̇ха-ра̄ши (Лъв) и Дханух̣-ра̄ши (Стрелец) се нарича Дакш̣ин̣а̄яна, южен път, а пътят му през Макара-ра̄ши (Козирог), Кумбха-ра̄ши (Водолей) и Митхуна-ра̄ши (Близнаци) се нарича Уттара̄ян̣а, северен път. Когато се намира в Меш̣а-ра̄ши (Овен) и Тула̄-ра̄ши (Везни), денят и нощта са равни.
На планината Ма̄насоттара са разположени владенията на четирима полубогове. На изток от Сумеру е Девадха̄нӣ, градът на цар Индра, а на юг е Сам̇яманӣ, обителта на Ямара̄джа, повелителя на смъртта. На запад е Нимлочанӣ, жилището на полубога Варун̣а, който владее водата, а на север от Сумеру е Вибха̄варӣ; там живее полубогът на Луната. Поради движението на Слънцето се редуват изгрев, пладне, залез и полунощ. Диаметрално противоположно на мястото, където хората виждат Слънцето да изгрява, то залязва и се скрива от погледа. А срещуположно на мястото, където е пладне, цари полунощ. Слънцето изгрява и залязва заедно с останалите планети, начело с Луната и другите светещи тела.
Колесницата на бога на Слънцето има само едно колело, което се нарича Сам̇ватсара и представлява ка̄ла-чакра – колелото на времето. Седемте коня, които теглят колесницата на Слънцето, се наричат Га̄ятрӣ, Бр̣хатӣ, Уш̣н̣ик, Джагатӣ, Триш̣т̣уп, Ануш̣т̣уп и Пан̇кти. Те са впрегнати от полубога Арун̣адева с хомот, широк 900 000 йоджани. В колесницата пътува А̄дитядева, богът на Слънцето. Пред него безспирно отправят своите молитви шейсет хиляди мъдреци, наречени Ва̄ликхили. Всеки месец четиринайсет гандхарви, апсари и други полубогове, разделени на седем групи, приемат различни имена и извършват ритуали за обожание на Свръхдушата чрез бога на Слънцето. Пътят на Слънцето през вселената е дълъг 95 100 000 йоджани (1 236 300 000 километра) и всеки миг (кш̣ан̣а) то изминава по 26 006,5 километра.
Деванагари
श्रीशुक उवाच
एतावानेव भूवलयस्य सन्निवेश: प्रमाणलक्षणतो व्याख्यात: ॥ १ ॥
एतावानेव भूवलयस्य सन्निवेश: प्रमाणलक्षणतो व्याख्यात: ॥ १ ॥
Стих
шрӣ-шука ува̄ча
ета̄ва̄н ева бхӯ-валаяся саннивешах̣ прама̄н̣а-лакш̣ан̣ато вя̄кхя̄тах̣.
ета̄ва̄н ева бхӯ-валаяся саннивешах̣ прама̄н̣а-лакш̣ан̣ато вя̄кхя̄тах̣.
Дума по дума
шрӣ-шуках̣ ува̄ча — Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза; ета̄ва̄н — толкова; ева — несъмнено; бхӯ-валаяся саннивешах̣ — устройството на вселената; прама̄н̣а-лакш̣ан̣атах̣ — според изчисленията (петдесет кот̣и йоджани или шест милиарда и половина километра на дължина и ширина); вя̄кхя̄тах̣ — изчислени.
Превод
Шукадева Госва̄мӣ каза: Скъпи царю, описах ти общите характеристики на вселената и нейния диаметър (петдесет кот̣и йоджани или 6 500 000 000 километра) според преценката на великите учени.
Деванагари
एतेन हि दिवो मण्डलमानं तद्विद उपदिशन्ति यथा द्विदलयोर्निष्पावादीनां ते अन्तरेणान्तरिक्षं तदुभयसन्धितम् ॥ २ ॥
Стих
етена хи диво ман̣д̣ала-ма̄нам̇ тад-вида упадишанти ятха̄ дви-далайор ниш̣па̄ва̄дӣна̄м̇ те антарен̣а̄нтарикш̣ам̇ тад-убхая-сандхитам.
Дума по дума
етена — от тези изчисления; хи — наистина; дивах̣ — на висшата планетарна система; ман̣д̣ала-ма̄нам — размерите на кълбото; тат-видах̣ — учените, които знаят това; упадишанти — учат; ятха̄ — както; дви-далайох̣ — на две половини; ниш̣па̄ва-а̄дӣна̄м — на житно зърно; те — на двете части; антарен̣а — в пространството между; антарикш̣ам — небето или космическото пространство; тат — от двете; убхая — от двете страни; сандхитам — където двете части се съединяват.
Превод
Както житното зърно се състои от две половини и човек лесно може да определи големината на горната, ако знае размерите на долната, така и (според учените географи) горната половина на вселената е равна по размери на долната. Небето между земното кълбо и райската сфера се нарича антарикш̣а, космическо пространство. То се простира между горната част на Земята и долната на Рая.
Деванагари
यन्मध्यगतो भगवांस्तपतपतिस्तपन आतपेन त्रिलोकीं प्रतपत्यवभासयत्यात्मभासा स एष उदगयनदक्षिणायनवैषुवतसंज्ञाभिर्मान्द्यशैघ्य्रसमानाभिर्गतिभिरारोहणावरोहणसमानस्थानेषु यथासवनमभिपद्यमानो मकरादिषु राशिष्वहोरात्राणि दीर्घह्रस्वसमानानि विधत्ते ॥ ३ ॥
Стих
ян-мадхя-гато бхагава̄м̇с тапата̄м̇ патис тапана а̄тапена три-локӣм̇ пратапатй авабха̄саятй а̄тма-бха̄са̄ са еш̣а удагаяна-дакш̣ин̣а̄яна-ваиш̣увата-сам̇гя̄бхир ма̄ндя-шаигхря-сама̄на̄бхир гатибхир а̄рохан̣а̄варохан̣а-сама̄на-стха̄неш̣у ятха̄-саванам абхипадяма̄но макара̄диш̣у ра̄шиш̣в ахо-ра̄тра̄н̣и дӣргха-храсва-сама̄на̄ни видхатте.
Дума по дума
ят — на което (междинното пространство); мадхя-гатах̣ — разположено в средата; бхагава̄н — най-могъщото; тапата̄м патих̣ — господарят на тези, които стоплят вселената; тапанах̣ — Слънцето; а̄тапена — с топлината; три-локӣм — трите свята; пратапати — топли; авабха̄саяти — осветява; а̄тма-бха̄са̄ — със собствените си сияйни лъчи; сах̣ — това; еш̣ах̣ — слънчевия диск; удагаяна — пътувайки в северната част на екватора; дакш̣ин̣а-аяна — пътувайки в южната му част; ваиш̣увата — или минавайки през екватора; сам̇гя̄бхих̣ — с различни имена; ма̄ндя — бавни; шаигхря — бързина; сама̄на̄бхих̣ — равенство; гатибхих̣ — с движение; а̄рохан̣а — издигане; аварохан̣а — спускане; сама̄на — или стоене в средата; стха̄неш̣у — в позиции; ятха̄-саванам — по волята на Върховната Божествена Личност; абхипадяма̄нах̣ — движейки се; макара-а̄диш̣у — оглавявани от знака Макара (Козирог); ра̄шиш̣у — в различни знаци; ахах̣-ра̄тра̄н̣и — дните и нощите; дӣргха — дълги; храсва — къси; сама̄на̄ни — равни; видхатте — прави.
Превод
Насред това космическо пространство (антарикш̣а) се намира величественото Слънце, царят на планетите, излъчващи топлина, като Луната. Със своето сияние то стопля вселената и поддържа в нея необходимия ред. Слънцето излъчва и светлината, която помага на живите същества да виждат. По волята на Върховната Божествена Личност то пътува на север, на юг или през екватора и се движи бавно, бързо или умерено. Когато се издига, спуска или прекосява екватора – съответно преминавайки през Макара (Козирог) и останалите знаци на зодиака – дните и нощите са къси, дълги или равни по времетраене.
Пояснение
Бог Брахма̄ се моли в Брахма сам̇хита̄ (5.52):
яч чакш̣ур еш̣а савита̄ сакала-граха̄н̣а̄м̇
ра̄джа̄ самаста-сура-мӯртир ашеш̣а-теджа̄х̣
яся̄гя̄я̄бхрамати сам̇бхр̣та-ка̄ла-чакро
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
ра̄джа̄ самаста-сура-мӯртир ашеш̣а-теджа̄х̣
яся̄гя̄я̄бхрамати сам̇бхр̣та-ка̄ла-чакро
говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми
„Обожавам Говинда, предвечния Бог, Върховната Личност, по чиято воля дори Слънцето, окото на Бога, се движи по неизменната орбита на вечното време. Слънцето е царят на всички планетарни системи и притежава безкрайно могъщество от топлина и светлина“. Въпреки че Слънцето е наричано бхагава̄н, най-могъщият, и наистина е най-могъщата планета във вселената, то е длъжно да изпълнява заповедите на Говинда, Кр̣ш̣н̣а. Полубогът на Слънцето не може да се отклони дори на сантиметър от определената му орбита. Волята на Върховната Божествена Личност движи всички сфери на живота. Цялата материална природа изпълнява повелите на Бога. Но в глупостта си ние само наблюдаваме природните явления, без да разбираме върховната воля и Върховната Личност зад тях. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава: мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ – материалната природа изпълнява заповедите на Бога и така поддържа реда във вселената.
Деванагари
यदा मेषतुलयोर्वर्तते तदाहोरात्राणि समानानि भवन्ति यदा वृषभादिषु पञ्चसु च राशिषु चरति तदाहान्येव वर्धन्ते ह्रसति च मासि मास्येकैका घटिका रात्रिषु ॥ ४ ॥
Стих
яда̄ меш̣а-тулайор вартате тада̄хо-ра̄тра̄н̣и сама̄на̄ни бхаванти яда̄ вр̣ш̣абха̄диш̣у пан̃часу ча ра̄шиш̣у чарати тада̄ха̄нй ева вардханте храсати ча ма̄си ма̄сй екаика̄ гхат̣ика̄ ра̄триш̣у.
Дума по дума
яда̄ — когато; меш̣а-тулайох̣ — в Меш̣а (Овен) и Тула̄ (Везни); вартате — Слънцето съществува; тада̄ — в това време; ахах̣-ра̄тра̄н̣и — дните и нощите; сама̄на̄ни — с равна продължителност; бхаванти — са; яда̄ — когато; вр̣ш̣абха-а̄диш̣у — водени от Вр̣иш̣абха (Телец) и Митхуна (Близнаци); пан̃часу — в петте; ча — също; ра̄шиш̣у — знаци; чарати — се движи; тада̄ — тогава; аха̄ни — дните; ева — именно; вардханте — нарастват; храсати — се намалява; ча — и; ма̄си ма̄си — всеки месец; ека-ека̄ — един; гхат̣ика̄ — половин час; ра̄триш̣у — нощите.
Превод
Когато Слънцето преминава през Меш̣а (Овен) и Тула̄ (Везни), денят и нощта са равни. Когато преминава през петте съзвездия, като се започне с Вр̣ш̣абха (Телец), дните нарастват (до съзвездието Рак), след това постепенно намаляват с половин час всеки месец и отново се изравняват с нощите (във Везни).
Деванагари
यदा वृश्चिकादिषु पञ्चसु वर्तते तदाहोरात्राणि विपर्ययाणि भवन्ति ॥ ५ ॥
Стих
яда̄ вр̣шчика̄диш̣у пан̃часу вартате тада̄хо-ра̄тра̄н̣и випаряя̄н̣и бхаванти.
Дума по дума
яда̄ — когато; вр̣шчика-а̄диш̣у — Вр̣шчика (Скорпион) и останалите; пан̃часу — пет; вартате — остава; тада̄ — тогава; ахах̣-ра̄тра̄н̣и — дните и нощите; випаряя̄н̣и — обратното (денят намалява, а нощта расте); бхаванти — са.
Превод
Когато Слънцето преминава през петте съзвездия, първото от които е Вр̣шчика (Скорпион), дните намаляват (до Козирог), след това постепенно растат месец след месец и отново се изравняват с нощите (в Овен).
Деванагари
यावद्दक्षिणायनमहानि वर्धन्ते यावदुदगयनं रात्रय: ॥ ६ ॥
Стих
я̄вад дакш̣ин̣а̄янам аха̄ни вардханте я̄вад удагаянам̇ ра̄траях̣.
Дума по дума
Превод
Докато Слънцето пътува на юг, продължителността на дните се увеличава, а докато пътува на север, продължителността на нощите се увеличава.
Деванагари
एवं नव कोटय एकपञ्चाशल्लक्षाणि योजनानां मानसोत्तरगिरिपरिवर्तनस्योपदिशन्ति तस्मिन्नैन्द्रीं पुरीं पूर्वस्मान्मेरोर्देवधानीं नाम दक्षिणतो याम्यां संयमनीं नाम पश्चाद्वारुणीं निम्लोचनीं नाम उत्तरत: सौम्यां विभावरीं नाम तासूदयमध्याह्नास्तमयनिशीथानीति भूतानां प्रवृत्तिनिवृत्तिनिमित्तानि समयविशेषेण मेरोश्चतुर्दिशम् ॥ ७ ॥
Стих
евам̇ нава кот̣ая ека-пан̃ча̄шал-лакш̣а̄н̣и йоджана̄на̄м̇ ма̄насоттара-гири-паривартанасьопадишанти тасминн аиндрӣм̇ пурӣм̇ пӯрвасма̄н мерор девадха̄нӣм̇ на̄ма дакш̣ин̣ато я̄мя̄м̇ сам̇яманӣм̇ на̄ма пашча̄д ва̄рун̣ӣм̇ нимлочанӣм̇ на̄ма уттаратах̣ саумя̄м̇ вибха̄варӣм̇ на̄ма та̄сӯдая-мадхя̄хна̄стамая-нишӣтха̄нӣти бхӯта̄на̄м̇ правр̣тти-нивр̣тти-нимитта̄ни самая-вишеш̣ен̣а мерош чатур-дишам.
Дума по дума
евам — така; нава — девет; кот̣аях̣ — десет милиона; ека-пан̃ча̄шат — петдесет и една; лакш̣а̄н̣и — сто хиляди; йоджана̄на̄м — йоджани; ма̄насоттара-гири — на планината Ма̄насоттара; паривартанася — на обиколката; упадишанти — те (учените) учат; тасмин — на това (планината Ма̄насоттара); аиндрӣм — на цар Индра; пурӣм — градът; пӯрвасма̄т — на изток; мерох̣ — от Сумеру; девадха̄нӣм — Девадха̄нӣ; на̄ма — на име; дакш̣ин̣атах̣ — на юг; я̄мя̄м — на Ямара̄джа; сам̇яманӣм — Сам̇яманӣ; на̄ма — на име; пашча̄т — на запад; ва̄рун̣ӣм — на Варун̣а; нимлочанӣм — Нимлочанӣ; на̄ма — на име; уттаратах̣ — на север; саумя̄м — на Луната; вибха̄варӣм — Вибха̄варӣ; на̄ма — на име; та̄су — във всички тях; удая — изгрев; мадхя̄хна — пладне; астамая — залез; нишӣтха̄ни — полунощ; ити — така; бхӯта̄на̄м — на живите същества; правр̣тти — на дейността; нивр̣тти — и спиране на дейността; нимитта̄ни — причините; самая-вишеш̣ен̣а — от тези периоди; мерох̣ — на Сумеру; чатух̣-дишам — четирите страни.
Превод
Шукадева Госва̄мӣ продължи: Скъпи царю, както казах по-рано, учените твърдят, че Слънцето пътува около планината Ма̄насоттара, като описва кръг с обиколка 95 100 000 йоджани (1 236 300 000 километра). На Ма̄насоттара, източно от Сумеру, се намира Девадха̄нӣ, градът, принадлежащ на цар Индра. На юг е Сам̇яманӣ, обителта на Ямара̄джа, на запад е Нимлочанӣ, владението на Варун̣а, и на север е Вибха̄варӣ, жилището на бога на Луната. На тези места по различно време се редуват изгрев, пладне, залез и полунощ; това кара живите същества да изпълняват и да прекъсват предписаните им задължения.
Деванагари
तत्रत्यानां दिवसमध्यङ्गत एव सदाऽऽदित्यस्तपति सव्येनाचलं दक्षिणेन करोति ॥ ८ ॥ यत्रोदेति तस्य ह समानसूत्रनिपाते निम्लोचति यत्र क्वचन स्यन्देनाभितपति तस्य हैष समानसूत्रनिपाते प्रस्वापयति तत्र गतं न पश्यन्ति ये तं समनुपश्येरन् ॥ ९ ॥
Стих
татратя̄на̄м̇ диваса-мадхян̇гата ева сада̄дитяс тапати савйена̄чалам̇ дакш̣ин̣ена кароти; ятродети тася ха сама̄на-сӯтра-нипа̄те нимлочати ятра квачана сяндена̄бхитапати тася хаиш̣а сама̄на-сӯтра-нипа̄те прасва̄паяти татра гатам̇ на пашянти йе там̇ саманупашйеран.
Дума по дума
татратя̄на̄м — за живите същества, които живеят на Меру; диваса-мадхян̇гатах̣ — разположено сякаш е пладне; ева — именно; сада̄ — винаги; а̄дитях̣ — Слънцето; тапати — топли; савйена — от лявата страна; ачалам — Сумеру; дакш̣ин̣ена — надясно (заради вятъра, който духа надясно, Слънцето също се движи надясно); кароти — се движи; ятра — мястото, където; удети — изгрява; тася — на тази позиция; ха — несъмнено; сама̄на-сӯтра-нипа̄те — в противоположната точка; нимлочати — Слънцето залязва; ятра — мястото, където; квачана — някъде; сяндена — с изпотяване; абхитапати — топли (по пладне); тася — на това; ха — несъмнено; еш̣ах̣ — това (Слънцето); сама̄на-сӯтра-нипа̄те — в диаметрално противоположната точка; прасва̄паяти — Слънцето кара да спят (като в полунощ); татра — там; гатам — отишли; на пашянти — не виждат; йе — които; там — залеза; саманупашйеран — виждайки.
Превод
На живите същества, обитаващи планината Сумеру, винаги им е топло както по обяд, защото Слънцето е постоянно над главите им. Въпреки че Слънцето се движи обратно на часовниковата стрелка, с лице към съзвездията и Сумеру от лявата му страна, то се движи и по часовниковата стрелка, а планината като че ли остава отдясно. Това се случва заради вятъра дакш̣ин̣а̄варта. Хората, живеещи в земите точно обратно на мястото, където Слънцето изгрява, виждат неговия залез. Ако прокараме права линия от мястото, където Слънцето е в зенита си по пладне, в другия ѝ край ще бъде полунощ. И ако хората, които виждат Слънцето да залязва, се озоват на точно обратното място, няма да го видят в същата фаза.
Деванагари
यदा चैन्द्य्रा: पुर्या: प्रचलते पञ्चदशघटिकाभिर्याम्यां सपादकोटिद्वयं योजनानां सार्धद्वादशलक्षाणि साधिकानि चोपयाति ॥ १० ॥
Стих
яда̄ чаиндря̄х̣ пуря̄х̣ прачалате пан̃чадаша-гхат̣ика̄бхир я̄мя̄м̇ сапа̄да-кот̣и-дваям̇ йоджана̄на̄м̇ са̄рдха-два̄даша-лакш̣а̄н̣и са̄дхика̄ни чопая̄ти.
Дума по дума
яда̄ — когато; ча — и; аиндря̄х̣ — на Индра; пуря̄х̣ — от града; прачалате — се движи; пан̃чадаша — от петнайсет; гхат̣ика̄бхих̣ — половин час (по-точно двайсет и четири минути); я̄мя̄м — към обителта на Ямара̄джа; сапа̄да-кот̣и-дваям — две кот̣и и една четвърт; йоджана̄на̄м — на йоджани; са̄рдха — и половина; два̄даша-лакш̣а̄н̣и — милион и двеста хиляди; са̄дхика̄ни — и още двайсет и пет хиляди; ча — и; упая̄ти — изминава.
Превод
Когато Слънцето пътува от Девадха̄нӣ, града на Индра, до Сам̇яманӣ, обителта на Ямара̄джа, то изминава 23 775 000 йоджани (309 075 000 километра) за петнайсет гхат̣ики (шест часа).
Пояснение
Са̄дхика̄ни означава пан̃ча-вим̇шати-сахасра̄дхика̄ни или 25 000 йоджани. Като прибавим към това разстояние още две и една четвърт кот̣и йоджани и дванайсет и половина лакш̣а йоджани, получаваме разстоянието, което Слънцето изминава между двата града: 23 775 000 йоджани или 309 075 000 километра. Пълната орбита на Слънцето е равна на това разстояние, умножено по четири: 95 100 000 йоджани (1 236 300 000 километра).
Деванагари
एवं ततो वारुणीं सौम्यामैन्द्रीं च पुनस्तथान्ये च ग्रहा: सोमादयो नक्षत्रै: सह ज्योतिश्चक्रे समभ्युद्यन्ति सह वा निम्लोचन्ति ॥ ११ ॥
Стих
евам̇ тато ва̄рун̣ӣм̇ саумя̄м аиндрӣм̇ ча пунас татха̄нйе ча граха̄х̣ сома̄дайо накш̣атраих̣ саха джьотиш-чакре самабхюдянти саха ва̄ нимло-чанти.
Дума по дума
евам — по този начин; татах̣ — оттам; ва̄рун̣ӣм — към владението на Варун̣а; саумя̄м — към жилището на Луната; аиндрӣм̇ ча — и към жилището на Индра; пунах̣ — отново; татха̄ — също; анйе — другите; ча — също; граха̄х̣ — планети; сома-а̄даях̣ — предвождани от Луната; накш̣атраих̣ — всички звезди; саха — с; джьотих̣-чакре — на небосклона; самабхюдянти — изгряват; саха — заедно с; ва̄ — или; нимлочанти — залязват.
Превод
От обителта на Ямара̄джа Слънцето се отправя към Нимлочанӣ, владението на Варун̣а, след това продължава към Вибха̄варӣ, където живее полубогът на Луната, и оттам се връща в града на Индра. По същия начин Луната заедно с другите звезди и планети се появява на небосклона, а после отново залязва и става невидима.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (10.21) Кр̣ш̣н̣а казва: накш̣атра̄н̣а̄м ахам̇ шашӣ – „От звездите Аз съм Луната“. Това означава, че Луната е подобна на другите звезди. От Ведите научаваме, че в тази вселена има само едно Слънце и то се движи. Западната теория, според която всички светила по небето са слънца, не намира потвърждение във ведическите произведения. Предположението, че небесните светила са слънца от други вселени, също не е състоятелно, защото всяка вселена е обвита от няколко слоя материални елементи, и макар вселените да са групирани заедно като грозд, не бихме могли да виждаме от една вселена в друга. Тоест всичко, което виждаме на небето, се намира в нашата вселена. Всяка вселена е управлявана от своя Брахма̄ и други полубогове, които живеят на различни планети, но е осветявана само от едно Слънце.
Деванагари
एवं मुहूर्तेन चतुस्त्रिंशल्लक्षयोजनान्यष्टशताधिकानि सौरो रथस्त्रयीमयोऽसौ चतसृषु परिवर्तते पुरीषु ॥ १२ ॥
Стих
евам̇ мухӯртена чатус-трим̇шал-лакш̣а-йоджана̄нй аш̣т̣а-шата̄дхика̄ни сауро ратхас трайӣмайо 'сау чатаср̣ш̣у паривартате пурӣш̣у.
Дума по дума
евам — така; мухӯртена — в една мухӯрта (четиридесет и осем минути); чатух̣-трим̇шат — трийсет и четири; лакш̣а — сто хиляди; йоджана̄ни — йоджани; аш̣т̣а-шата̄дхика̄ни — още осемстотин; саурах̣ ратхах̣ — колесницата на бога на Слънцето; трайӣ-маях̣ — който е почитан с мантрата Га̄ятрӣ (ом̇ бхӯр бхувах̣ свах̣ тат савитур и т.н.); асау — това; чатаср̣ш̣у — към четирите; паривартате — се движи; пурӣш̣у — между различните градове.
Превод
Така колесницата на бога на Слънцето, който е трайӣмая, тоест почитан с думите ом̇ бхӯр бхувах̣ свах̣, пътува между споменатите четири града със скорост 3 400 800 йоджани (44 210 400 километра) в мухӯрта.
Деванагари
यस्यैकं चक्रं द्वादशारं षण्नेमि त्रिणाभि संवत्सरात्मकं समामनन्ति तस्याक्षो मेरोर्मूर्धनि कृतो मानसोत्तरे कृतेतरभागो यत्र प्रोतं रविरथचक्रं तैलयन्त्रचक्रवद् भ्रमन्मानसोत्तरगिरौ परिभ्रमति ॥ १३ ॥
Стих
ясяикам̇ чакрам̇ два̄даша̄рам̇ ш̣ан̣-неми три-н̣а̄бхи сам̇ватсара̄тмакам̇ сама̄мананти тася̄кш̣о мерор мӯрдхани кр̣то ма̄насоттаре кр̣тетара-бха̄го ятра протам̇ рави-ратха-чакрам̇ таила-янтра-чакравад бхраман ма̄насоттара-гирау парибхрамати.
Дума по дума
яся — на която; екам — едно; чакрам — колело; два̄даша — дванайсет; арам — спици; ш̣ат̣ — шест; неми — частите на каплата; три-н̣а̄бхи — трите части на главината; сам̇ватсара-а̄тмакам — което по природа е сам̇ватсара; сама̄мананти — дават пълно описание; тася — колесницата на бога на Слънцето; акш̣ах̣ — оста; мерох̣ — на планината Сумеру; мӯрдхани — на върха; кр̣тах̣ — поставена; ма̄насоттаре — на планината Ма̄насоттара; кр̣та — поставен; итара-бха̄гах̣ — другият край; ятра — където; протам — закрепено; рави-ратха-чакрам — колелото на колесницата на Слънцето; таила-янтра-чакра-ват — като колелото на преса за масло; бхрамат — движещо се; ма̄насоттара-гирау — по билото на Ма̄насоттара; парибхрамати — се върти.
Превод
Колесницата на Слънцето има само едно колело, наречено Сам̇ватсара. Дванайсетте месеца са дванайсетте му спици, шестте сезона са шестте части на каплата му, а трите ча̄тур-ма̄ся периода са триделната му главина. Единият край на оста, поддържаща колелото, е опрян на върха на Сумеру, а другият край е върху планината Ма̄насоттара. Закрепено за далечния край на оста, колелото непрекъснато се върти по билото на Ма̄насоттара като колелото на преса за масло.
Деванагари
तस्मिन्नक्षे कृतमूलो द्वितीयोऽक्षस्तुर्यमानेन सम्मितस्तैलयन्त्राक्षवद् ध्रुवे कृतोपरिभाग: ॥ १४ ॥
Стих
тасминн акш̣е кр̣тамӯло двитӣйо 'кш̣ас туряма̄нена саммитас таила-янтра̄кш̣авад дхруве кр̣топари-бха̄гах̣.
Дума по дума
Превод
И като в преса за масло тази ос е закрепена за друга ос, четири пъти по-къса (3 937 500 йоджани, или 51 187 500 километра). Горният край на втората ос е овързан за Дхрувалока с въже от вятър.
Деванагари
रथनीडस्तु षट्त्रिंशल्लक्षयोजनायतस्तत्तुरीयभागविशालस्तावान् रविरथयुगो यत्र हयाश्छन्दोनामान: सप्तारुणयोजिता वहन्ति देवमादित्यम् ॥ १५ ॥
Стих
ратха-нӣд̣ас ту ш̣ат̣-трим̇шал-лакш̣а-йоджана̄ятас тат-турӣя-бха̄га-виша̄лас та̄ва̄н рави-ратха-юго ятра хая̄ш чхандо-на̄ма̄нах̣ сапта̄рун̣а-йоджита̄ ваханти девам а̄дитям.
Дума по дума
ратха-нӣд̣ах̣ — вътрешната част на колесницата; ту — но; ш̣ат̣-трим̇шат-лакш̣а-йоджана-а̄ятах̣ — 3 600 000 йоджани дълга; тат-турӣя-бха̄га — една четвърт от тази мярка; виша̄лах̣ — с широчина; та̄ва̄н — пак толкова; рави-ратха-югах̣ — хомотът на конете; ятра — където; хая̄х̣ — коне; чхандах̣-на̄ма̄нах̣ — с имена на различни ведически размери; сапта — седем; арун̣а-йоджита̄х̣ — впрегнати от Арун̣адева; ваханти — носят; девам — полубога; а̄дитям — на Слънцето.
Превод
Скъпи царю, дължината на самата колесница е 3 600 000 йоджани (46 800 000 километра). Широчината ѝ е равна на една четвърт от дължината (900 000 йоджани или 11 700 000 километра). Конете ѝ, които носят имената на ведически стихотворни размери, като Га̄ятрӣ, са впрегнати от Арун̣адева в хомот, широк също 900 000 йоджани. Полубогът на Слънцето пътува неизменно с тази колесница.
Пояснение
Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а е казано:
га̄ятрӣ ча бр̣хатй уш̣н̣иг
джагатӣ триш̣т̣уп ева ча
ануш̣т̣уп пан̇ктир итй укта̄ш
чханда̄м̇си харайо равех̣
джагатӣ триш̣т̣уп ева ча
ануш̣т̣уп пан̇ктир итй укта̄ш
чханда̄м̇си харайо равех̣
Седемте коня, впрегнати в колесницата на бога на Слънцето, са наречени Га̄ятрӣ, Бр̣хати, Уш̣н̣ик, Джагатӣ, Триш̣т̣уп, Ануш̣т̣уп и Пан̇кти, които са названията на някои ведически стихотворни размери.
Деванагари
पुरस्तात्सवितुररुण: पश्चाच्च नियुक्त: सौत्ये कर्मणि किलास्ते ॥ १६ ॥
Стих
пураста̄т савитур арун̣ах̣ пашча̄ч ча ниюктах̣ саутйе карман̣и кила̄сте.
Дума по дума
Превод
Макар че Арун̣адева седи отпред, кара колесницата и води конете, той гледа назад към бога на Слънцето.
Пояснение
Във Ва̄ю Пура̄н̣а е описано разположението на конете:
сапта̄шва-рӯпа-ччханда̄м̇сӣ
ваханте ва̄мато равим
чакра-пакш̣а-нибаддха̄ни
чакре ва̄кш̣ах̣ сама̄хитах̣
ваханте ва̄мато равим
чакра-пакш̣а-нибаддха̄ни
чакре ва̄кш̣ах̣ сама̄хитах̣
Арун̣адева седи отпред и управлява конете, но гледа назад към бога на Слънцето през лявото си рамо.
Деванагари
तथा वालिखिल्या ऋषयोऽङ्गुष्ठपर्वमात्रा: षष्टिसहस्राणि पुरत: सूर्यं सूक्तवाकाय नियुक्ता: संस्तुवन्ति ॥ १७ ॥
Стих
татха̄ ва̄ликхиля̄р̣ш̣айо 'н̇гуш̣т̣ха-парва-ма̄тра̄х̣ ш̣аш̣т̣и-сахасра̄н̣и пуратах̣ сӯрям̇ сӯкта-ва̄ка̄я ниюкта̄х̣ сам̇стуванти.
Дума по дума
татха̄ — там; ва̄ликхиля̄х̣ — Ва̄ликхили; р̣ш̣аях̣ — велики мъдреци; ан̇гуш̣т̣ха-парва-ма̄тра̄х̣ — големи колкото палец; ш̣аш̣т̣и-сахасра̄н̣и — шейсет хиляди; пуратах̣ — отпред; сӯрям — бога на Слънцето; су-укта-ва̄ка̄я — които говорят изящно; ниюкта̄х̣ — заети; сам̇стуванти — се молят.
Превод
Пред бога на Слънцето стоят шейсет хиляди святи личности, наречени Ва̄ликхили, всеки с големината на палец, и го славят с поетични молитви.
Деванагари
तथान्ये च ऋषयो गन्धर्वाप्सरसो नागा ग्रामण्यो यातुधाना देवा इत्येकैकशो गणा: सप्त चतुर्दश मासि मासि भगवन्तं सूर्यमात्मानं नानानामानं पृथङ्नानानामान: पृथक्कर्मभिर्द्वन्द्वश उपासते ॥ १८ ॥
Стих
татха̄нйе ча р̣ш̣айо гандхарва̄псарасо на̄га̄ гра̄ман̣ьо я̄тудха̄на̄ дева̄ итй екаикашо ган̣а̄х̣ сапта чатурдаша ма̄си ма̄си бхагавантам̇ сӯрям а̄тма̄нам̇ на̄на̄-на̄ма̄нам̇ пр̣тхан̇-на̄на̄-на̄ма̄нах̣ пр̣тхак-кармабхир двандваша упа̄сате.
Дума по дума
татха̄ — също; анйе — други; ча — също; р̣ш̣аях̣ — святи личности; гандхарва-апсарасах̣ — гандхарви и апсари; на̄га̄х̣ — змии на̄ги; гра̄ман̣ях̣ — якш̣и; я̄тудха̄на̄х̣ — ра̄кш̣аси; дева̄х̣ — полубогове; ити — така; ека-екашах̣ — един по един; ган̣а̄х̣ — групи; сапта — седем; чатурдаша — четиринайсет на брой; ма̄си ма̄си — всеки месец; бхагавантам — на най-могъщия полубог; сӯрям — бога на Слънцето; а̄тма̄нам — животът на вселената; на̄на̄ — различни; на̄ма̄нам — който носи имена; пр̣тхак — отделно; на̄на̄-на̄ма̄нах̣ — с различни имена; пр̣тхак — отделно; кармабхих̣ — с ритуални церемонии; двандвашах̣ — на групи по двама; упа̄сате — обожават.
Превод
А четиринайсет други светци – гандхарви, апсари, на̄ги, якш̣и, ра̄кш̣аси и полубогове – разделени на групи по двама, всеки месец приемат различни имена и неспирно извършват ритуални церемонии за обожание на Върховния в проявлението му на най-могъщия полубог Сӯрядева, носещ много имена.
Пояснение
Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а е казано:
стуванти мунаях̣ сӯрям̇
гандхарваир гӣяте пурах̣
нр̣тянто 'псарасо я̄нти
сӯряся̄ну ниша̄чара̄х̣
гандхарваир гӣяте пурах̣
нр̣тянто 'псарасо я̄нти
сӯряся̄ну ниша̄чара̄х̣
ваханти паннага̄ якш̣аих̣
крияте 'бхиш̣усан̇грахах̣
ва̄ликхиля̄с татхаиваинам̇
парива̄ря сама̄сате
крияте 'бхиш̣усан̇грахах̣
ва̄ликхиля̄с татхаиваинам̇
парива̄ря сама̄сате
со 'ям̇ сапта-ган̣ах̣ сӯря-
ман̣д̣але муни-саттама
химош̣н̣а ва̄ри-вр̣ш̣т̣ӣн̣а̄м̇
хетутве самаям̇ гатах̣
ман̣д̣але муни-саттама
химош̣н̣а ва̄ри-вр̣ш̣т̣ӣн̣а̄м̇
хетутве самаям̇ гатах̣
Гандхарвите пеят в хор пред могъщия полубог Сӯря, апсарите танцуват пред колесницата му, ниша̄чарите вървят след нея, паннагите украсяват колесницата, якш̣ите я пазят, а светците, наречени Ва̄ликхили, отправят молитви, обградили бога на Слънцето. Седемте групи от четиринайсет придружители определят подходящото време за сняг, топлина и дъжд из цялата вселената.
Деванагари
लक्षोत्तरं सार्धनवकोटियोजनपरिमण्डलं भूवलयस्य क्षणेन सगव्यूत्युत्तरं द्विसहस्रयोजनानि स भुङ्क्ते ॥ १९ ॥
Стих
лакш̣оттарам̇ са̄рдха-нава-кот̣и-йоджана-париман̣д̣алам̇ бхӯ-валаяся кш̣ан̣ена сагавю̄тй-уттарам̇ дви-сахасра-йоджана̄ни са бхун̇кте.
Дума по дума
лакш̣а-уттарам — увеличена със 100 000; са̄рдха — 5 000 000; нава-кот̣и-йоджана — 90 000 000 йоджани; париман̣д̣алам — окръжност; бхӯ-валаяся — на земното кълбо; кш̣ан̣ена — за един миг; сагавю̄ти-уттарам — плюс две кроши (шест и половина километра); дви-сахасра-йоджана̄ни — 2000 йоджани; сах̣ — бога на Слънцето; бхун̇кте — изминава.
Превод
Скъпи царю, в орбитата си около Бхӯман̣д̣ала богът на Слънцето изминава разстояние от 95 100 000 йоджани (1 236 300 000 километра) със скорост 2000 йоджани и две кроши (26 006,5 километра) в кш̣ан̣а.
Пояснение
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху двадесет и първа глава от Пета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Движението на Слънцето“.