Шрӣмад Бха̄гаватам 5.21.11
Деванагари
एवं ततो वारुणीं सौम्यामैन्द्रीं च पुनस्तथान्ये च ग्रहा: सोमादयो नक्षत्रै: सह ज्योतिश्चक्रे समभ्युद्यन्ति सह वा निम्लोचन्ति ॥ ११ ॥
Стих
евам̇ тато ва̄рун̣ӣм̇ саумя̄м аиндрӣм̇ ча пунас татха̄нйе ча граха̄х̣ сома̄дайо накш̣атраих̣ саха джьотиш-чакре самабхюдянти саха ва̄ нимло-чанти.
Дума по дума
евам — по този начин; татах̣ — оттам; ва̄рун̣ӣм — към владението на Варун̣а; саумя̄м — към жилището на Луната; аиндрӣм̇ ча — и към жилището на Индра; пунах̣ — отново; татха̄ — също; анйе — другите; ча — също; граха̄х̣ — планети; сома-а̄даях̣ — предвождани от Луната; накш̣атраих̣ — всички звезди; саха — с; джьотих̣-чакре — на небосклона; самабхюдянти — изгряват; саха — заедно с; ва̄ — или; нимлочанти — залязват.
Превод
От обителта на Ямара̄джа Слънцето се отправя към Нимлочанӣ, владението на Варун̣а, след това продължава към Вибха̄варӣ, където живее полубогът на Луната, и оттам се връща в града на Индра. По същия начин Луната заедно с другите звезди и планети се появява на небосклона, а после отново залязва и става невидима.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (10.21) Кр̣ш̣н̣а казва: накш̣атра̄н̣а̄м ахам̇ шашӣ – „От звездите Аз съм Луната“. Това означава, че Луната е подобна на другите звезди. От Ведите научаваме, че в тази вселена има само едно Слънце и то се движи. Западната теория, според която всички светила по небето са слънца, не намира потвърждение във ведическите произведения. Предположението, че небесните светила са слънца от други вселени, също не е състоятелно, защото всяка вселена е обвита от няколко слоя материални елементи, и макар вселените да са групирани заедно като грозд, не бихме могли да виждаме от една вселена в друга. Тоест всичко, което виждаме на небето, се намира в нашата вселена. Всяка вселена е управлявана от своя Брахма̄ и други полубогове, които живеят на различни планети, но е осветявана само от едно Слънце.