Шрӣмад Бха̄гаватам 5.20.46

देवतिर्यङ्‍मनुष्याणां सरीसृपसवीरुधाम् ।
सर्वजीवनिकायानां सूर्य आत्मा
द‍ृगीश्वर: ॥ ४६ ॥
дева-тирян̇-мануш̣я̄н̣а̄м̇
сарӣср̣па-савӣрудха̄м
сарва-джӣва-ника̄я̄на̄м̇

сӯря а̄тма̄ др̣г-ӣшварах̣

Дума по дума

девана полубоговете; тирякнизшите животни; мануш̣я̄н̣а̄ми хората; сарӣср̣панасекомите и змиите; са-вӣрудха̄ми растенията и дърветата; сарва-джӣва-ника̄я̄на̄мна всички групи живи същества; сӯрях̣бога на Слънцето; а̄тма̄животът; др̣кна очите; ӣшварах̣Божествената Личност.

Превод

Всички живи същества, в това число полубогове, хора, животни, птици, насекоми, влечуги, растения и дървета, се нуждаят от топлината и светлината, които богът на Слънцето изпраща от своята планета. Благодарение на него живите същества могат да виждат, затова той се нарича др̣г-ишвара, Божествената Личност, контролираща зрението.

Пояснение

В тази връзка Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура пише: сӯря а̄тма̄ а̄тматвенопа̄сях̣. Слънцето е животът на всички създания във вселената. Затова то е упа̄ся, достойно за почит. Ние почитаме бога на Слънцето с мантрата Га̄ятрӣ (ом̇ бхӯр бхувах̣ свах̣ тат савитур варен̣ям̇ бхарго девася дхӣмахи). Сӯря дарява с живот тази вселена и е животворен за още безброй други вселени, както Върховната Божествена Личност е животът на цялото творение. Известно е, че Вайра̄джа (Хиран̣ягарбха) прониква в голямото материално кълбо, наречено Слънце. Оттук следва, че научната теория, според която никой не живее на Слънцето, е погрешна. Бхагавад-гӣта̄ също твърди, че Кр̣ш̣н̣а най-напред предал посланието ѝ на бога на Слънцето (имам̇ вивасвате йогам̇ проктава̄н ахам авяям). Следователно Слънцето не е необитаемо. Там живеят разумни същества и господстващото божество е Вайра̄джа, наричано още Вивасва̄н. Разликата между Слънцето и Земята е в това, че Слънцето е огнена планета и живите същества там имат подходящи за условията тела.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху двадесета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, нареченаСтруктурата на вселената.