ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Описание на остров Джамбӯдвӣпа
Тази глава описва величието на Бха̄рата-варш̣а и как Бог Ра̄мачандра е обожаван в земите на Кимпуруш̣а-варш̣а. Жителите на Кимпуруш̣а-варш̣а са щастливи, защото почитат Бог Ра̄мачандра и верния му слуга Ханума̄н. Бог Ра̄мачандра е пример за инкарнация на Бога, дошла, за да защити преданите и да унищожи злодеите (паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м̇ вина̄ша̄я ча душ̣кр̣та̄м). Той представя истинската мисия на въплъщенията на Върховната Божествена Личност, а преданите използват възможността да му предложат с любов трансцендентално служене. Човек трябва да се отдаде напълно на Бога, изоставяйки така нареченото си материално щастие, богатство и образование, с които не може да го удовлетвори. Бог е доволен само от нашата отдаденост.
Когато Деварш̣и На̄рада поучавал Са̄рван̣и Ману, той описал великолепието на Бха̄рата-варш̣а, Индия. Са̄варн̣и Ману и жителите на Бха̄рата-варш̣а служат предано на Върховния Бог, причината на сътворението, поддържането и унищожението и неизменен обект на обожание на себепозналите се души. На планетата Бха̄рата-варш̣а има много реки и планини, каквито има и по други места, но Бха̄рата-варш̣а се отличава, защото там господстват ведическите принципи на варн̣а̄шрама дхарма, разделящи обществото на четири варн̣и и четири а̄шрама. Според На̄рада Муни дори да има някакви временни пречки за следване на варн̣а̄шрама дхарма, те винаги могат да бъдат отстранени. Ако се придържат към обществената структура варн̣а̄шрама, хората постепенно се издигат на духовно равнище и се освобождават от материалното робство. Принципите на варн̣а̄шрама дхарма осигуряват общуване с предани. Това общуване пробужда присъщата ни склонност да служим на Върховната Божествена Личност и ни спасява от греховния живот. Тогава получаваме благоприятната възможност за чисто предано служене на Върховния Бог, Ва̄судева. Заради тази възможност жителите на Бха̄рата-варш̣а са възхвалявани и на райските планети. Дори на най-висшата планетата във вселената, Брахмалока, говорят с истинско възхищение за Бха̄рата-варш̣а.
Обусловените живи същества минават през различни видове живот на различни планети. Така човек може да се издигне до Брахмалока, но след това отново трябва да се върне на Земята, както утвърждава Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄ (а̄брахма-бхувана̄л лока̄х̣ пунар а̄вартино 'рджуна). Ако обитателите на Бха̄рата-варш̣а стриктно следват принципите на варн̣а̄шрама дхарма и развият своето спящо Кр̣ш̣н̣а съзнание, след смъртта си няма да се завърнат в материалния свят. Всяко място, където не може да се слуша за Върховната Божествена Личност от себепознали се души, дори то да е Брахмалока, не е много благоприятно за живото същество. Положението на хората, родени в Бха̄рата-варш̣а, но пропилели шанса си за духовен напредък, е наистина жалко. В земите на Бха̄рата-варш̣а дори един сарва-ка̄ма-бхакта, предан, който се опитва да осъществи материалните си желания, бива освободен от тези желания благодарение на своето общуване с предани и в крайна сметка се пречиства и лесно се завръща у дома, при Бога.
В края на главата Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ споменава на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и осемте по-малки острова, съставляващи Джамбӯдвӣпа.
ТЕКСТ 1: Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ каза: Скъпи царю, в Кимпуруш̣а-варш̣а великият предан Ханума̄н, заедно с жителите на тези земи, неизменно служи на Бог Ра̄мачандра – по-големия брат на Лакш̣ман̣а и любимия съпруг на Сӣта̄девӣ.
ТЕКСТ 2: Хор от гандхарви възпява величието на Бог Ра̄мачандра. Техните химни са изключително благотворни. Ханума̄нджӣ и А̄рш̣т̣иш̣ен̣а, владетелят на Кимпуруш̣а-варш̣а, ги слушат с неотклонно внимание. А Ханума̄н произнася следните мантри.
ТЕКСТ 3: Господи, в твоя чест произнасям бӣджа мантрата ом̇ка̄ра. Поднасям смирените си почитания на Върховния Бог, най-великия сред извисените личности. Ти си извор на всички добродетели на а̄ряните, цивилизованите хора. Твоят характер и поведение са неизменно последователни, Ти владееш изцяло своите сетива и ум. Като обикновено човешко същество Ти проявяваш безупречен характер и учиш хората как да се държат. Пробният камък е използван, за да се провери качеството на златото, а Ти си камъкът, утвърждаващ всяка добродетел. Теб обожават бра̄хман̣ите, най-издигнатите предани. Ти, Върховният Бог, си царят на царете. Прекланям се пред теб.
ТЕКСТ 4: Чистият образ на Бога (сач-чид-а̄нанда-виграха), неприкосновен за материалните проявления, може да бъде видян с чисто съзнание. Във Веда̄нта Той е описан като единствен и неповторим. Поради духовното си могъщество Той остава недокоснат от замърсяванията на материалната природа. Неподвластен на материалното зрение, Той е наречен трансцендентален. Той не извършва материални дейности, няма материална форма, нито име. Само в чисто съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек може да види трансценденталния му образ. Нека останем завинаги в лотосовите нозе на Бог Ра̄мачандра и да им отдадем смирените си почитания.
ТЕКСТ 5: Тъй като бе предречено, че Ра̄ван̣а, царят на Ра̄кш̣асите, може да бъде убит само от човешко същество, Бог Ра̄мачандра, Върховната Божествена Личност, се появи в човешка форма. Но неговата мисия бе не само да убие Ра̄ван̣а, но и да научи обикновените хора, че материалното щастие, основано на сексуалния живот или съсредоточено около съпругата, е причина за безброй страдания. Ра̄мачандра е независимият Върховен Бог и не скърби за нищо. Има ли друго обяснение за изпитанията му след отвличането на майка Сӣта̄?
ТЕКСТ 6: Бог Шрӣ Ра̄мачандра е Върховната Божествена Личност Ва̄судева и не е привързан към нищо в материалния свят. Той е Свръхдушата, любима на себепозналите се души, и техен много близък приятел. Той притежава всички богатства. Следователно не би могъл да страда от раздялата със своята съпруга и не е напускал нито нея, нито малкия си брат Лакш̣ман̣а. Това е напълно невъзможно.
ТЕКСТ 7: Не е възможно да се изгради приятелство с Върховния Бог Ра̄мачандра въз основа на материални качества, като раждане в знатно семейство, външна красота, красноречие, висок интелект или принадлежност към висша раса и нация. Нито едно от тези качества не е предпоставка за приятелска връзка с Бог Шрӣ Ра̄мачандра. Иначе как Той би приел примитивни горски хора като нас – без благородно потекло, без физическа красота, неспособни да говорят изискано, за свои приятели?
ТЕКСТ 8: Затова полубогове и демони, хора, животни, птици и други твари – всички трябва да обожават Бог Ра̄мачандра, Върховната Личност, появил се на Земята в човешки образ. Не са необходими велики отречения и покаяния за поклонението на Бога – Той приема от своя предан и най-малкото служене. Така Той е удовлетворен, а с неговата радост преданият е постигнал успех. И наистина Бог Шрӣ Ра̄мачандра изпрати всички предани от Айодхя̄ обратно у дома, в духовния свят (Ваикун̣т̣ха).
ТЕКСТ 9: Шукадева Госва̄мӣ продължи: Величието на Върховната Божествена Личност е невъобразимо. Той се появил под формата на Нара-На̄ра̄ян̣а в местността Бадарика̄шрама в Бха̄рата-варш̣а, за да благослови своите предани, като им предаде религия, знание, въздържание, духовна сила, контрол над сетивата и свобода от фалшиво его. Притежател на най-необозрими духовни съвършенства, Той се е подложил на строг аскетизъм до края на тази епоха. В това се състои процесът на себепознанието.
ТЕКСТ 10: В своята книга „На̄рада Пан̃чара̄тра“ Бхагава̄н На̄рада подробно е обяснил как трябва да действа човек, за да постигне крайната цел на живота – предаността – чрез знание и мистична йога. Той е описал и величието на Бога, Върховната Личност. Великият мъдрец На̄рада предал повелите на това трансцендентално произведение на Са̄варн̣и Ману, за да научи жителите на Бха̄рата-варш̣а, стриктно следващи варн̣а̄шрама дхарма, как да постигнат предано служене на Бога. Така На̄рада Муни и обитателите на Бха̄рата-варш̣а служат на Нара-На̄ра̄ян̣а, а мъдрецът пее следния химн.
ТЕКСТ 11: Отдавам смирените си почитания на Нара-На̄ра̄ян̣а, най-святия между светците, Върховната Божествена Личност. Той е във висша степен себеовладян и себеосъзнат. Свободен от фалшива гордост, Той е съкровището на лишените от материални притежания. Той е духовният учител на парамахам̇сите, най-извисените човешки същества, и пътеводна звезда за себепозналите се личности. Отново и отново поднасям почитанията си в лотосовите му нозе.
ТЕКСТ 12: Най-могъщият свят мъдрец На̄рада обожава Нара-На̄ра̄ян̣а и със следната мантра: Бог, Върховната Личност, е господар на сътворението, поддържането и унищожението на това видимо космично проявление, но е напълно лишен от гордост. Макар за глупавите да изглежда, че е приел материално тяло като нас, Той остава незасегнат от телесните страдания глад, жажда и умора. Той е свидетелят, който вижда всичко, но сетивата му не се замърсяват от видяното. Отдавам смирените си почитания на този непривързан, чист наблюдател на света – Върховната Душа, Божествената Личност.
ТЕКСТ 13: О, Господи, господарю на мистичната йога, ето обяснението на йога процеса, изложено от Брахма̄ (Хиран̣ягарбха), постигналия себепознание. В мига на смъртта йогӣте напускат материалното тяло без привързаност просто като насочват съзнанието си в лотосовите ти нозе. Това е съвършенството на йога.
ТЕКСТ 14: Обикновено материалистите са много привързани към удобствата за тялото, които имат сега и които очакват за в бъдеще. Постоянно мислят за своите съпруги, деца и богатства и се боят да напуснат телата си, пълни с изпражнения и урина. И ако човекът, посветил се на Кр̣ш̣н̣а съзнание, също се бои от раздялата с тялото си, каква е ползата от усилията му за изучаване на ша̄стрите? Било е само напразно изгубено време.
ТЕКСТ 15: О, Господи, въплъщение на трансценденталността, моля те, помогни ни, дай ни сили да следваме пътя на бхакти йога, да овладеем неспокойните си умове и да ги съсредоточим върху теб. Ние сме заблудени от илюзорната ти енергия; привързани сме към тялото, пълно с изпражнения и урина, и към всичко, свързано с него. Освен преданото служене няма друг начин да се освободим от тази привързаност. Затова молим за твоята благословия.
ТЕКСТ 16: В земите на Бха̄рата-варш̣а, както и в Ила̄вр̣та-варш̣а, има много планини и реки. Там се издигат планини като: Малая, Ман̇гала-прастха, Маина̄ка, Трикӯт̣а, Р̣ш̣абха, Кӯт̣ака, Коллака, Сахя, Девагири, Р̣ш̣ямӯка, Шрӣ-шаила, Вен̇кат̣а, Махендра, Ва̄ридха̄ра, Виндхя, Шуктима̄н, Р̣кш̣агири, Па̄рия̄тра, Дрон̣а, Читракӯт̣а, Говардхана, Раиватака, Какубха, Нӣла, Гока̄мукха, Индракӣла и Ка̄магири. Освен тях там има и много хълмове, по чиито склонове се спускат големи и малки реки.
ТЕКСТОВЕ 17 – 18: Две реки, Брахмапутра и Шон̣а, са наречени нади, главни реки. Ето и някои други прочути големи реки: Чандраваса̄, Та̄мрапарн̣ӣ, Ават̣ода̄, Кр̣тама̄ла̄, Ваиха̄ясӣ, Ка̄верӣ, Вен̣ӣ, Паясвинӣ, Шаркара̄варта̄, Тун̇габхадра̄, Кр̣ш̣н̣а̄вен̣я̄, Бхӣмаратхӣ, Года̄варӣ, Нирвиндхя̄, Пайош̣н̣ӣ, Та̄пӣ, Рева̄, Сураса̄, Нармада̄, Чарман̣ватӣ, Маха̄надӣ, Ведасмр̣ти, Р̣ш̣икуля̄, Триса̄ма̄, Каушикӣ, Манда̄кинӣ, Ямуна̄, Сарасватӣ, Др̣ш̣адватӣ, Гоматӣ, Сараю̄, Родхасватӣ, Саптаватӣ, Суш̣ома̄, Шатадрӯ, Чандрабха̄га̄, Марудвр̣дха̄, Витаста̄, Асикнӣ и Вишва̄. Жителите на Бха̄рата-варш̣а са пречистени, защото носят в съзнанието си тези реки. Понякога повтарят имената им като мантри, а друг път отиват при реките, докосват ги и се къпят в тях. Така те се пречистват.
ТЕКСТ 19: Хората, родени в тази земя, се различават според качествата на материалната природа – добро (саттва-гун̣а), страст (раджо-гун̣а) и невежество (тамо-гун̣а). Някои от тях се раждат като възвишени личности, други са обикновени хора, а трети са отвратителни създания, защото в Бха̄рата-варш̣а раждането зависи от личната минала карма. Ако човек приеме положението си, разяснено от истински духовен учител, и се научи правилно да служи на Бог Виш̣н̣у в рамките на четирите обществени класи (бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра) и четирите духовни степени (брахмача̄рӣ, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са), животът му ще бъде съвършен.
ТЕКСТ 20: След много, много животи, когато плодовете от благочестивите му дейности узреят, човек получава възможност да общува с чисти предани. Тогава може да разсече възела на невежеството, с което е обвързан заради разнообразни плодоносни дейности. Благодарение на общуването с преданите той постепенно започва да служи на Бог Ва̄судева – трансценденталния, свободния от привързаност към материалния свят, отвъд ума и словата; независим от всичко друго. Тази бхакти йога, преданото служене на Бог Ва̄судева, е истинският път към освобождението.
ТЕКСТ 21: Човешката форма на живот е висшата позиция за духовно познание, затова полубоговете в рая възкликват: Удивително е, че тези човешки същества са се родили в Бха̄рата-варш̣а! Сигурно са извършили благочестиви отречения в миналото или са удовлетворили самия Върховен Бог. Как иначе щяха да служат толкова предано по най-различни начини! Ние, полубоговете, можем само да мечтаем за раждане като хора в Бха̄рата-варш̣а, за да служим на Бога, а тези човешки същества вече са там.
ТЕКСТ 22: Полубоговете продължават: След като положихме огромни усилия да извършваме ведически жертвоприношения, да се подлагаме на въздържания, да спазваме обети и да раздаваме щедри подаяния, най-накрая достигнахме райските планети. Но каква е ползата от това? Тук сме затънали в материално сетивно наслаждение и много трудно си спомняме лотосовите нозе на Бог На̄ра̄ян̣а. Всъщност заради прекомерните сетивни наслади ние почти сме забравили неговите лотосови нозе.
ТЕКСТ 23: Краткият живот в Бха̄рата-варш̣а е за предпочитане пред живота на Брахмалока, продължаващ милиони и милиарди години, защото и от Брахмалока живото същество се връща в кръговрата на раждането и смъртта. Макар в Бха̄рата-варш̣а – една по-низша планетарна система – хората да не живеят дълго, дори в един живот те могат да постигнат пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание и висше съвършенство, ако се отдадат изцяло в лотосовите нозе на Бога. Така те се издигат до Ваикун̣т̣халока, където няма нито безпокойства, нито прераждане в материални тела.
ТЕКСТ 24: Интелигентният човек не се стреми да отиде дори на най-висшата планетарна система, ако там не тече реката на повествованията за чистите като водите на Ганг деяния на Върховния Бог; ако там няма предани, които да служат по бреговете на тази благочестива река; ако там няма празници на сан̇кӣртана-ягя за удоволствие на Бога (особено щом сан̇кӣртана-ягя е препоръчана за тази епоха).
ТЕКСТ 25: В Бха̄рата-варш̣а има всички условия човек да отдава предано служене, което може да освободи всекиго от последиците на гя̄на и карма. Ако някой получи човешко тяло в земите на Бха̄рата-варш̣а с чисти сетива за сан̇кӣртана-ягя, но не използва тази възможност да започне предано служене, той е като освободените от плен горски животни и птици, които остават все така безгрижни и отново попадат в капана на ловеца.
ТЕКСТ 26: В Индия (Бха̄рата-варш̣а) има много поклонници на полубоговете – разнообразните представители на Върховния Бог, като Индра, Чандра и Сӯря, изискващи различно обожание. Поклонниците им предлагат дарове, смятайки ги за неразделни частици от цялото, т.е. Върховния. Така Бог, Върховната Личност, приема тези приношения и постепенно издига поклонниците до истинското предано служене, като изпълнява техните желания и стремежи. Тъй като Бог е съвършено цялостен, Той ги дарява с желаните благословии, дори те да се покланят само на част от трансценденталното му тяло.
ТЕКСТ 27: Бог, Върховната Личност, изпълнява материалните желания на предания, но не го дарява с благословии, които биха го накарали да моли за още благословии. Бог с готовност го подслонява в лотосовите си нозе, дори той да не се стреми към тях, и този подслон удовлетворява всичките му желания. В това се изразява особената милост на Върховната Личност.
ТЕКСТ 28: Ние живеем сега на райските планети, защото сме извършвали благочестиви дейности, яги и други религиозни обреди и сме изучавали Ведите. Но един ден животът ни тук ще свърши. Ние се молим, ако тогава са ни останали някакви заслуги от благочестивите дела, отново да се родим в Бха̄рата-варш̣а като човешки същества, способни да помнят лотосовите нозе на Бога. Той е толкова милостив, че лично се явява в земите на Бха̄рата-варш̣а и дарява с щастие жителите им.
ТЕКСТОВЕ 29 – 30: Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: Скъпи царю, според мнението на някои учени Джамбӯдвӣпа е заобиколена от осем по-малки острова. Когато синовете на Маха̄ра̄джа Сагара бродеха по света, търсейки изгубения си кон, те разкопаха земята и така се образуваха осемте съседни острова. Имената на островите са Сварн̣апрастха, Чандрашукла, А̄вартана, Раман̣ака, Мандара-харин̣а, Па̄н̃чаджаня, Сим̇хала и Лан̇ка̄.
ТЕКСТ 31: О, царю Парӣкш̣ит, най-велики от потомците на Бхарата Маха̄ра̄джа, описах ти Бха̄рата-варш̣а и съседните острови така, както са ме научили. Това са островите, съставляващи Джамбӯдвӣпа.