Шрӣмад Бха̄гаватам 5.19.13
Деванагари
इदं हि योगेश्वर योगनैपुणं
हिरण्यगर्भो भगवाञ्जगाद यत् ।
यदन्तकाले त्वयि निर्गुणे मनो
भक्त्या दधीतोज्झितदुष्कलेवर: ॥ १३ ॥
हिरण्यगर्भो भगवाञ्जगाद यत् ।
यदन्तकाले त्वयि निर्गुणे मनो
भक्त्या दधीतोज्झितदुष्कलेवर: ॥ १३ ॥
Стих
идам̇ хи йогешвара йога-наипун̣ам̇
хиран̣ягарбхо бхагава̄н̃ джага̄да ят
яд анта-ка̄ле твайи ниргун̣е мано
бхактя̄ дадхӣтоджджхита-душ̣калеварах̣
хиран̣ягарбхо бхагава̄н̃ джага̄да ят
яд анта-ка̄ле твайи ниргун̣е мано
бхактя̄ дадхӣтоджджхита-душ̣калеварах̣
Дума по дума
идам — това; хи — несъмнено; йога-ӣшвара — господарю мой, повелителю на цялото мистично могъщество; йога-наипун̣ам — съвършеният процес за следване принципите на йога; хиран̣я-гарбхах̣ — Брахма̄; бхагава̄н — най-могъщият; джага̄да — изговори; ят — което; ят — което; анта-ка̄ле — в мига на смъртта; твайи — в теб; ниргун̣е — трансцендента; манах̣ — умът; бхактя̄ — с преданост; дадхӣта — човек трябва да устреми; уджджхита-душ̣калеварах̣ — преодолял отъждествяването с материалното тяло.
Превод
О, Господи, господарю на мистичната йога, ето обяснението на йога процеса, изложено от Брахма̄ (Хиран̣ягарбха), постигналия себепознание. В мига на смъртта йогӣте напускат материалното тяло без привързаност просто като насочват съзнанието си в лотосовите ти нозе. Това е съвършенството на йога.
Пояснение
Шрӣла Мадхва̄ча̄ря е казал:
яся самяг бхагавати
гя̄нам̇ бхактис татхаива ча
нишчинтас тася мокш̣ах̣ ся̄т
сарва-па̄па-кр̣то 'пи ту
гя̄нам̇ бхактис татхаива ча
нишчинтас тася мокш̣ах̣ ся̄т
сарва-па̄па-кр̣то 'пи ту
„Този, който сериозно и решително извършва предано служене през целия си живот, за да разбере истинската същност на Върховната Божествена Личност, непременно ще се освободи от материалния свят, дори по-рано да е бил пристрастен към греховни дейности“. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава същото:
апи чет су-дура̄ча̄ро
бхаджате ма̄м ананя бха̄к
са̄дхур ева са мантавях̣
самяг вявасито хи сах̣
бхаджате ма̄м ананя бха̄к
са̄дхур ева са мантавях̣
самяг вявасито хи сах̣
„Дори да извърши най-отвратителната постъпка, ако е зает с предано служене, човек трябва да бъде считан за свят, защото решително върви по правилния път“ (Бхагавад-гӣта̄, 9.30). Единствената цел в живота е да мислим постоянно за Кр̣ш̣н̣а, за неговия образ, забавления, дейности и качества. Този, който е способен да мисли за Кр̣ш̣н̣а ден и нощ, вече е свободен (сварӯпен̣а вявастхитих̣). Докато материалистите са погълнати от материалните си мисли и дейности, преданите са изцяло потопени в мисли за Кр̣ш̣н̣а и неговите дела. Тоест те вече се намират на равнището на освобождението. По време на смъртта човек трябва да мисли за Кр̣ш̣н̣а с цялото си същество. Тогава непременно ще се завърне у дома, при Бога. В това няма никакво съмнение.