Skip to main content

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

Описание на остров Джамбӯдвӣпа

Тази глава описва величието на Бха̄рата-варш̣а и как Бог Ра̄мачандра е обожаван в земите на Кимпуруш̣а-варш̣а. Жителите на Кимпуруш̣а-варш̣а са щастливи, защото почитат Бог Ра̄мачандра и верния му слуга Ханума̄н. Бог Ра̄мачандра е пример за инкарнация на Бога, дошла, за да защити преданите и да унищожи злодеите (паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м̇ вина̄ша̄я ча душ̣кр̣та̄м). Той представя истинската мисия на въплъщенията на Върховната Божествена Личност, а преданите използват възможността да му предложат с любов трансцендентално служене. Човек трябва да се отдаде напълно на Бога, изоставяйки така нареченото си материално щастие, богатство и образование, с които не може да го удовлетвори. Бог е доволен само от нашата отдаденост.

Когато Деварш̣и На̄рада поучавал Са̄рван̣и Ману, той описал великолепието на Бха̄рата-варш̣а, Индия. Са̄варн̣и Ману и жителите на Бха̄рата-варш̣а служат предано на Върховния Бог, причината на сътворението, поддържането и унищожението и неизменен обект на обожание на себепозналите се души. На планетата Бха̄рата-варш̣а има много реки и планини, каквито има и по други места, но Бха̄рата-варш̣а се отличава, защото там господстват ведическите принципи на варн̣а̄шрама дхарма, разделящи обществото на четири варн̣и и четири а̄шрама. Според На̄рада Муни дори да има някакви временни пречки за следване на варн̣а̄шрама дхарма, те винаги могат да бъдат отстранени. Ако се придържат към обществената структура варн̣а̄шрама, хората постепенно се издигат на духовно равнище и се освобождават от материалното робство. Принципите на варн̣а̄шрама дхарма осигуряват общуване с предани. Това общуване пробужда присъщата ни склонност да служим на Върховната Божествена Личност и ни спасява от греховния живот. Тогава получаваме благоприятната възможност за чисто предано служене на Върховния Бог, Ва̄судева. Заради тази възможност жителите на Бха̄рата-варш̣а са възхвалявани и на райските планети. Дори на най-висшата планетата във вселената, Брахмалока, говорят с истинско възхищение за Бха̄рата-варш̣а.

Обусловените живи същества минават през различни видове живот на различни планети. Така човек може да се издигне до Брахмалока, но след това отново трябва да се върне на Земята, както утвърждава Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄ (а̄брахма-бхувана̄л лока̄х̣ пунар а̄вартино 'рджуна). Ако обитателите на Бха̄рата-варш̣а стриктно следват принципите на варн̣а̄шрама дхарма и развият своето спящо Кр̣ш̣н̣а съзнание, след смъртта си няма да се завърнат в материалния свят. Всяко място, където не може да се слуша за Върховната Божествена Личност от себепознали се души, дори то да е Брахмалока, не е много благоприятно за живото същество. Положението на хората, родени в Бха̄рата-варш̣а, но пропилели шанса си за духовен напредък, е наистина жалко. В земите на Бха̄рата-варш̣а дори един сарва-ка̄ма-бхакта, предан, който се опитва да осъществи материалните си желания, бива освободен от тези желания благодарение на своето общуване с предани и в крайна сметка се пречиства и лесно се завръща у дома, при Бога.

В края на главата Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ споменава на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и осемте по-малки острова, съставляващи Джамбӯдвӣпа.

Текст

шрӣ-шука ува̄ча
кимпуруш̣е варш̣е бхагавантам а̄ди-пуруш̣ам̇ лакш̣ман̣а̄граджам̇ сӣта̄бхира̄мам̇ ра̄мам̇ тач-чаран̣а-санникарш̣а̄бхиратах̣ парама-бха̄гавато ханума̄н саха кимпуруш̣аир авирата-бхактир упа̄сте.

Дума по дума

шрӣ-шуках̣ ува̄ча – Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ продължи да говори; кимпуруш̣е варш̣е – земите, наречени Кимпуруш̣а; бхагавантам – Върховната Божествена Личност; а̄ди-пуруш̣ам – изначалната причина на всички причини; лакш̣ман̣а-агра-джам – по-големият брат на Лакш̣ман̣а; сӣта̄-абхира̄мам – който е много скъп на майка Сӣта̄ или е съпруг на Сӣта̄девӣ; ра̄мам – Бог Ра̄мачандра; тат-чаран̣а-санникарш̣а-абхиратах̣ – който постоянно служи в лотосовите нозе на Бог Ра̄мачандра; парама-бха̄гаватах̣ – великият предан, прославен в цялата вселена; ханума̄н – Негова Светлост Ханума̄нджӣ; саха – с; кимпуруш̣аих̣ – жителите на земите Кимпуруш̣а; авирата – продължително; бхактих̣ – притежаващ предано служене; упа̄сте – обожава.

Превод

Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ каза: Скъпи царю, в Кимпуруш̣а-варш̣а великият предан Ханума̄н, заедно с жителите на тези земи, неизменно служи на Бог Ра̄мачандра – по-големия брат на Лакш̣ман̣а и любимия съпруг на Сӣта̄девӣ.

Текст

а̄рш̣т̣иш̣ен̣ена саха гандхарваир анугӣяма̄на̄м̇ парама-каля̄н̣ӣм̇ бхартр̣-бхагават-катха̄м̇ самупашр̣н̣оти сваям̇ чедам̇ га̄яти.

Дума по дума

а̄рш̣т̣и-ш̣ен̣ена – А̄рш̣т̣иш̣ен̣а, владетелят на Кимпуруш̣а-варш̣а; саха – с; гандхарваих̣ – хор от гандхарви; анугӣяма̄на̄м – възпявано; парама-каля̄н̣ӣм – изключително благотворно; бхартр̣-бхагават-катха̄м – величието на господаря му, който е Върховната Божествена Личност; самупашр̣н̣оти – слуша с голямо внимание; сваям ча – и лично; идам – това; га̄яти – пее.

Превод

Хор от гандхарви възпява величието на Бог Ра̄мачандра. Техните химни са изключително благотворни. Ханума̄нджӣ и А̄рш̣т̣иш̣ен̣а, владетелят на Кимпуруш̣а-варш̣а, ги слушат с неотклонно внимание. А Ханума̄н произнася следните мантри.

Пояснение

В Пура̄н̣ите съществуват две различни мнения относно Бог Ра̄мачандра. Това е обяснено в Лагху бха̄гавата̄мр̣та (5.34 – 36), когато се описва на инкарнацията на Ману.

ва̄судева̄ди-рӯпа̄н̣а̄м
авата̄ра̄х̣ пракӣртита̄х̣
виш̣н̣у-дхармоттаре ра̄ма-

лакш̣ман̣а̄дя̄х̣ крама̄дамӣ
па̄дме ту ра̄мо бхагава̄н
на̄ра̄ян̣а итӣритах̣
шеш̣аш чакрам̇ ча шан̇кхаш ча

крама̄т сюр лакш̣ман̣а̄даях̣
мадхя-деша-стхита̄йодхя̄-
пуре 'ся васатих̣ смр̣та̄
маха̄-ваикун̣т̣халоке ча

ра̄гхавендрася кӣртита̄

Във Виш̣н̣у дхармоттара Бог Ра̄мачандра и братята му – Лакш̣ман̣а, Бхарата и Шатругхна – са представени като въплъщения на Ва̄судева, Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна и Анируддха. Но в Падма Пура̄н̣а се казва, че Бог Ра̄мачандра е въплъщение на На̄ра̄ян̣а, а другите трима братя – на Шеш̣а, Чакра и Шан̇кха. Заключението на Шрӣла Баладева Видя̄бхӯш̣ан̣а е тад идам̇ калпа-бхеденаива самбха̄вям. Двете версии не си противоречат. В някои епохи Бог Ра̄мачандра и братята му се появяват като въплъщения на Ва̄судева, Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна и Анируддха, а в други като На̄ра̄ян̣а, Шеш̣а, Чакра и Шан̇кха. Обителта на Бог Ра̄мачандра на тази планета се нарича Айодхя̄. Град Айодхя̄ още съществува и се намира в областта Файзабад в северната част на Уттар Прадеш.

Текст

ом̇ намо бхагавате уттамашлока̄я нама а̄ря-лакш̣ан̣а-шӣла-врата̄я нама упашикш̣ита̄тмана упа̄сита-лока̄я намах̣ са̄дху-ва̄да-никаш̣ан̣а̄я намо брахман̣я-дева̄я маха̄-пуруш̣а̄я маха̄-ра̄джа̄я нама ити.

Дума по дума

ом – о, Господи; намах̣ – смирени почитания; бхагавате – на Върховната Божествена Личност; уттама-шлока̄я – когото почитат с отбрани стихове; намах̣ – смирената ми почит; а̄ря-лакш̣ан̣а-шӣла-врата̄я – притежаващ всички добродетели на възвишените личности; намах̣ – смирените ми почитания; упашикш̣ита-а̄тмане – Ти, който владееш сетивата си; упа̄сита-лока̄я – когото постоянно помнят и почитат всички видове живи същества; намах̣ – смирената ми почит; са̄дху-ва̄да-никаш̣ан̣а̄я – на Бога, който е като пробен камък за добродетелите на са̄дху; намах̣ – смирената ми почит; брахман̣я-дева̄я – обожаван от най-достойните бра̄хман̣и; маха̄-пуруш̣а̄я – на Върховния Бог, когото възпяват с Пуруш̣а-сӯкта, защото е причината на материалното творение; маха̄-ра̄джа̄я – на върховния цар или царя на царете; намах̣ – смирената ми почит; ити – така.

Превод

Господи, в твоя чест произнасям бӣджа мантрата ом̇ка̄ра. Поднасям смирените си почитания на Върховния Бог, най-великия сред извисените личности. Ти си извор на всички добродетели на а̄ряните, цивилизованите хора. Твоят характер и поведение са неизменно последователни, Ти владееш изцяло своите сетива и ум. Като обикновено човешко същество Ти проявяваш безупречен характер и учиш хората как да се държат. Пробният камък е използван, за да се провери качеството на златото, а Ти си камъкът, утвърждаващ всяка добродетел. Теб обожават бра̄хман̣ите, най-издигнатите предани. Ти, Върховният Бог, си царят на царете. Прекланям се пред теб.

Текст

ят тад вишуддха̄нубхава-ма̄трам екам̇
сва-теджаса̄ дхваста-гун̣а-вявастхам
пратяк праша̄нтам̇ судхийопаламбханам̇

хй ана̄ма-рӯпам̇ нирахам̇ прападйе

Дума по дума

ят – който; тат – на тази върховна истина; вишуддха – трансцендентално чист, незамърсен от материалната природа; анубхава – възприятие; ма̄трам – това сач-чид-а̄нанда трансцендентално тяло; екам – единственият; сва-теджаса̄ – със собственото си духовно могъщество; дхваста – отстрани; гун̣а-вявастхам – влиянието на гун̣ите на материалната природа; пратяк – трансцендентален, невидим за материални очи; праша̄нтам – неизпитващ материални вълнения; судхия̄ – от Кр̣ш̣н̣а съзнание или чистото съзнание, което не е замърсено с материални желания, плодоносни дейности и умозрителна философия; упаламбханам – които могат да бъдат постигнати; хи – наистина; ана̄ма-рӯпам – без материално име и форма; нирахам – без материално его; прападйе – отдавам смирените си почитания.

Превод

Чистият образ на Бога (сач-чид-а̄нанда-виграха), неприкосновен за материалните проявления, може да бъде видян с чисто съзнание. Във Веда̄нта Той е описан като единствен и неповторим. Поради духовното си могъщество Той остава недокоснат от замърсяванията на материалната природа. Неподвластен на материалното зрение, Той е наречен трансцендентален. Той не извършва материални дейности, няма материална форма, нито име. Само в чисто съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек може да види трансценденталния му образ. Нека останем завинаги в лотосовите нозе на Бог Ра̄мачандра и да им отдадем смирените си почитания.

Пояснение

Както посочва Брахма сам̇хита̄ (5.39), Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а се появява в множество разширения:

ра̄ма̄ди-мӯртиш̣у кала̄-ниямена тиш̣т̣хан
на̄на̄вата̄рам акарод бхуванеш̣у кинту
кр̣ш̣н̣ах̣ сваям̇ самабхават парамах̣ пума̄н йо

говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми

„Прекланям се пред Върховната Божествена Личност, Говинда, който е неизменно проявен в разширенията си Ра̄ма, Нр̣сим̇ха и ред други подразширения, но остава изначалната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, а понякога се появява и лично“. Кр̣ш̣н̣а е виш̣н̣у-таттва, разширява се в множество Виш̣н̣у-форми и Бог Ра̄мачандра е една от тях. Знаем, че тези виш̣н̣у-таттва са носени от трансценденталната птица Гаруд̣а и в четирите си ръце държат различни оръжия. Тогава може да се усъмним, че Бог Ра̄мачандра принадлежи към тази категория, защото неговият носач бил Ханума̄н, а не Гаруд̣а, и Той нямал четири ръце, нито шан̇кха, чакра, гада̄ и падма. Но този стих изяснява, че Ра̄мачандра е самият Кр̣ш̣н̣а (ра̄ма̄ди-мӯртиш̣у кала̄). Кр̣ш̣н̣а е изначалната Божествена Личност и Ра̄мачандра не се различава от него. Ра̄мачандра е отвъд проявленията на материалната природа, затова е наречен праша̄нта, необезпокояван от материалните гун̣и.

Единствено сърцето, пропито от любов към Върховната Божествена Личност, може да оцени трансценденталните достойнства на Бог Ра̄мачандра; той не може да бъде видян с материални очи. Понеже демоните като Ра̄ван̣а нямат духовно зрение, те смятат Ра̄мачандра за обикновен цар кш̣атрия. Затова Ра̄ван̣а се опитал да отвлече вечната му съпруга, Сӣта̄девӣ. Но всъщност не успял да отнесе истинската Сӣта̄. Веднага щом я докоснал, тя предоставила в ръцете му едно материално тяло, а истинският ѝ образ останал скрит за него. Думите пратяк праша̄нтам от този стих показват, че Бог Ра̄мачандра и неговата енергия, богинята Сӣта̄, са отвъд влиянието на материалната природа.

В Кат̣ха Упаниш̣ад (1.2.23) е казано: ям еваиш̣а вр̣н̣уте тена лабхях̣. Върховният Бог, Парама̄тма̄, Божествената Личност, може да бъде видян или възприет само от личности, потопени в предано служене. И в Брахма сам̇хита̄ (5.38) се казва:

према̄н̃джана-ччхурита-бхакти-вилочанена
сантах̣ садаива хр̣дайеш̣у вилокаянти
ям̇ шя̄масундарам ачинтя-гун̣а-сварӯпам̇

говиндам а̄ди-пуруш̣ам̇ там ахам̇ бхаджа̄ми

„Обожавам предвечния Бог, Говинда, постоянно съзерцаван от преданите, чиито очи са помазани с елея на любовта. Те го виждат във вечния му образ на Шя̄масундара, изпълнил собствените им сърца“. А в Чха̄ндогя Упаниш̣ад е казано: ета̄с тисро девата̄ анена джӣвена. Думата анена е използвана, за да се разграничат а̄тма̄ и Парама̄тма̄ като две отделни същности. Тисро девата̄ посочва, че тялото на живото същество е направено от три материални елемента: огън, земя и вода. Макар Парама̄тма̄ да влиза в сърцето на джӣва̄тма̄, която под влияние на материалното тяло се отъждествява с него, тя няма нищо общо с тялото ѝ. Парама̄тма̄ не е обвързана с материята и затова тук е наречена ана̄ма-рӯпам̇ нирахам. За разлика от джӣва̄тма̄ Парама̄тма̄ няма материална самоличност. Джӣва̄тма̄ може да се мисли за индиец, американец, германец и пр., но Парама̄тма̄ няма такива материални обозначения и няма материално име. Джӣва̄тма̄ е различна от името си, но Парама̄тма̄ не е; между нея и името ѝ няма разлика. Това е смисълът на нирахам – „без материални обозначения“. Не е възможно тази дума да се изопачава, за да се посочи, че Парама̄тма̄ няма ахан̇ка̄ра, няма свое Аз или самоличност. Парама̄тма̄ е Върховният, това е нейната трансцендентална самоличност. Такова е обяснението е на Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ. А според интерпретацията на Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура нирахам значи нирнишчайена ахам. Нирахам не означава, че Върховният Бог няма самоличност. Нещо повече, наличието на думата ахам доказва извън всякакво съмнение, че Той е личност. Представката нир се използва не само за отрицание, но и за категорично утвърждение.

Текст

мартя̄вата̄рас тв иха мартя-шикш̣ан̣ам̇
ракш̣о-вадха̄яива на кевалам̇ вибхох̣
куто 'нятха̄ ся̄д раматах̣ сва а̄тманах̣

сӣта̄-кр̣та̄ни вясана̄нӣшварася

Дума по дума

мартя – като човек; авата̄рах̣ – чието въплъщение; ту – но; иха – в материалния свят; мартя-шикш̣ан̣ам – за да научи всички живи същества, особено хората; ракш̣ах̣-вадха̄я – да убие демона Ра̄ван̣а; ева – несъмнено; на – не; кевалам – само; вибхох̣ – на Върховната Божествена Личност; кутах̣ – откъде; анятха̄ – иначе; ся̄т – би имало; раматах̣ – на този, който се наслаждава; све – в себе си; а̄тманах̣    – духовната самоличност на вселената; сӣта̄ – на съпругата на Бог Ра̄мачандра; кр̣та̄ни – явяващи се заради раздялата; вясана̄ни – всички страдания; ӣшварася – на Върховната Божествена Личност.

Превод

Тъй като бе предречено, че Ра̄ван̣а, царят на Ра̄кш̣асите, може да бъде убит само от човешко същество, Бог Ра̄мачандра, Върховната Божествена Личност, се появи в човешка форма. Но неговата мисия бе не само да убие Ра̄ван̣а, но и да научи обикновените хора, че материалното щастие, основано на сексуалния живот или съсредоточено около съпругата, е причина за безброй страдания. Ра̄мачандра е независимият Върховен Бог и не скърби за нищо. Има ли друго обяснение за изпитанията му след отвличането на майка Сӣта̄?

Пояснение

Според Бхагавад-гӣта̄ (4.9), когато Бог се появява във вселената в човешки образ, Той си поставя две цели – паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м̇ вина̄ша̄я ча душ̣кр̣та̄м: да унищожи демоните и да защити преданите. Защитавайки преданите, Той не само ги радва с личното си присъствие, но им дава и наставления как да не нарушават преданото си служене. Със своето поведение Бог Ра̄мачандра показал на преданите, че е по-добре да не встъпват в брак, защото семейният живот неизбежно влече след себе си много неволи. Шрӣмад Бха̄гаватам (7.9.45) утвърждава:

ян маитхуна̄ди-гр̣хамедхи-сукхам̇ хи туччхам̇
кан̣д̣ӯянена карайор ива дух̣кха-дух̣кхам
тр̣пянти неха кр̣пан̣а̄ баху-дух̣кха-бха̄джах̣

кан̣д̣ӯтиван манасиджам̇ виш̣ахета-дхӣрах̣

Обикновено кр̣пан̣ите, лишените от духовно знание и пълна противоположност на бра̄хман̣ите, стават семейни, защото бракът е позволение за секс. Така те потъват в сексуалното наслаждение, последвано от множество беди. Това е предупреждение за преданите. За да им предаде този урок – на тях, както и на цялото човечество, Бог Шрӣ Ра̄мачандра, макар и самата Върховна Божествена Личност, минал през редица изпитания, защото приел за своя съпруга майка Сӣта̄. Естествено, изтърпял е тези трудности и лишения само за наша поука; иначе Той няма причина да скърби за каквото и да било.

Друга важна повеля на Бога е семейният мъж да бъде верен на съпругата си и всячески да я защитава. В обществото има два типа хора: стриктни последователи на религиозните принципи и предани. Бог Ра̄мачандра искал да им покаже с личния си пример как да изпълняват религиозните си задължения, как да бъдат любящи и предани съпрузи. За големите му премеждия нямало никаква друга причина. Този, който неотклонно следва религиозните принципи, не бива да пренебрегва сигурността и защитата на жена си. Това може да му навлече известни страдания, но той трябва да ги изтърпи. Такъв е дългът на верния съпруг. Бог Ра̄мачандра лично показал как трябва да се изпълни този дълг. Той би могъл да си създаде стотици хиляди Сӣти от своята енергия на удоволствието, но за да покаже как трябва да постъпи истинският съпруг, не само спасил Сӣта̄ от ръцете на Ра̄ван̣а, но убил Ра̄ван̣а и всичките му роднини.

Още една поука от наставленията на Бог Ра̄мачандра е, че Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у, и неговите предани нямат нищо общо с привидните материални страдания. При всички обстоятелства те остават мукта-пуруш̣а, освободени личности. В Чайтаня бха̄гавата е казано:

ята декха ваиш̣н̣авера вяваха̄ра дух̣кха
нишчая джа̄ниха та̄ха̄ парама̄нанда-сукха

Един ваиш̣н̣ава, посветен на преданото служене, винаги се намира в състояние на трансцендентално блаженство. На пръв поглед той може да изпитва материална болка, но състоянието му се нарича трансцендентално блаженство в раздяла (вираха). Чувствата на двама влюбени при временна раздяла всъщност са извор на голямо блаженство, макар да изглеждат болезнени. Ето защо раздялата на Бог Ра̄мачандра със Сӣта̄девӣ и последвалите трудни изпитания са още едно проявление на трансцендентално блаженство. Това е мнението на Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура.

Текст

на ваи са а̄тма̄тмавата̄м̇ сухр̣ттамах̣
сактас три-локя̄м̇ бхагава̄н ва̄судевах̣
на стрӣ-кр̣там̇ кашмалам ашнувӣта

на лакш̣ман̣ам̇ ча̄пи виха̄тум архати

Дума по дума

на – не; ваи – наистина; сах̣ – Той; а̄тма̄ – Върховната Душа; а̄тмавата̄м – на себепозналите се души; сухр̣т-тамах̣ – най-добрият приятел; сактах̣ – привързан; три-локя̄м – към каквото и да било в трите свята; бхагава̄н – Върховната Божествена Личност; ва̄судевах̣ – всепроникващият Бог; на – не; стрӣ-кр̣там – получени заради съпругата му; кашмалам – страдания от раздялата; ашнувӣта – ще получи; на – не; лакш̣ман̣ам – малкия си брат Лакш̣ман̣а; ча – също; апи – несъмнено; виха̄тум – да напусне; архати – е способен.

Превод

Бог Шрӣ Ра̄мачандра е Върховната Божествена Личност Ва̄судева и не е привързан към нищо в материалния свят. Той е Свръхдушата, любима на себепозналите се души, и техен много близък приятел. Той притежава всички богатства. Следователно не би могъл да страда от раздялата със своята съпруга и не е напускал нито нея, нито малкия си брат Лакш̣ман̣а. Това е напълно невъзможно.

Пояснение

Когато определяме Бог, Върховната Божествена Личност, казваме, че Той притежава в пълна степен шестте съвършенства – богатство, слава, сила, знание, красота и отреченост. Той е отречен, защото не е привързан към нищо в материалния свят. Привързан е единствено към духовния свят и живите същества в него. Материалните дела протичат под надзора на Дурга̄девӣ (ср̣ш̣т̣и-стхити-пралая-са̄дхана-шактир ека̄ чха̄йева яся бхувана̄ни бибхарти дурга̄). Всичко се осъществява според строгите закони на материалната енергия, чието олицетворение е Дурга̄. Така че Бог е напълно непривързан и не е нужно да обръща внимание на материалния свят. Сӣта̄девӣ принадлежи към духовния свят. Бог Лакш̣ман̣а, по-малкият брат на Ра̄мачандра, е проявление на Сан̇карш̣ан̣а, а самият Бог Ра̄мачандра е Ва̄судева, Върховната Божествена Личност.

Изпълнен с духовните си качества, Върховният е привързан към тези слуги, които неотклонно му отдават трансцендентално любовно служене. Той е привързан към истината в живота, а не към брахминските качества. И изобщо, никое материално качество не го привлича. Въпреки че е Свръхдушата на всички живи същества, Той се разкрива пред тези от тях, които са постигнали себепознание, и е особено скъп на трансценденталните си предани. Бог Ра̄мачандра се появил, за да покаже на хората как трябва да постъпва отговорният цар, и затова привидно се разделил с майка Сӣта̄ и Лакш̣ман̣а. Но в действителност такава раздяла е невъзможна. Ето защо човек трябва да изучава живота и делата на Бог Ра̄мачандра под ръководството на себепознала се душа. Само тогава ще може да разбере трансценденталните му постъпки.

Текст

на джанма нӯнам̇ махато на саубхагам̇
на ва̄н̇ на буддхир на̄кр̣тис тош̣а-хетух̣
таир яд виср̣ш̣т̣а̄н апи но ванаукасаш

чака̄ра сакхйе бата лакш̣ман̣а̄граджах̣

Дума по дума

на – не; джанма – раждане в изискано и благородно семейство; нӯнам – наистина; махатах̣ – на Върховната Божествена Личност; на – нито; саубхагам – голямо щастие; на – нито; ва̄к – начин на говорене; на – нито; буддхих̣ – висок интелект; на – не; а̄кр̣тих̣ – външност; тош̣а-хетух̣ – причина за удоволствието на Бога; таих̣ – от описаните по-горе качества; ят – защото; виср̣ш̣т̣а̄н – отхвърли; апи – въпреки това; нах̣ – нас; вана-окасах̣ – горските обитатели; чака̄ра – прие; сакхйе – в приятелство; бата – уви; лакш̣ман̣а-агра-джах̣ – Бог Шрӣ Ра̄мачандра, големият брат на Лакш̣ман̣а.

Превод

Не е възможно да се изгради приятелство с Върховния Бог Ра̄мачандра въз основа на материални качества, като раждане в знатно семейство, външна красота, красноречие, висок интелект или принадлежност към висша раса и нация. Нито едно от тези качества не е предпоставка за приятелска връзка с Бог Шрӣ Ра̄мачандра. Иначе как Той би приел примитивни горски хора като нас – без благородно потекло, без физическа красота, неспособни да говорят изискано, за свои приятели?

Пояснение

В една от молитвите си, израз на искрените ѝ чувства към Бог Кр̣ш̣н̣а, Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ го нарича акин̃чана-гочара. Представката а означава „не“, а кин̃чана – „нещо от материалния свят“. Колкото и да се гордеем с престижното си положение, богатство, красота, образование и пр., тези качества не са необходими за приятелските отношения с Върховната Божествена Личност, въпреки че са от голяма полза в материалното общуване. От техния притежател се очаква да стане предан и едва тогава би ги използвал правилно. За съжаление, хората, заслепени от своя знатен произход, богатство, образование и красота (джанмаишваря-шрута-шрӣ) не се интересуват от Кр̣ш̣н̣а съзнание, а Бог не се интересува от материалните им достойнства. Върховният може да бъде постигнат само с преданост (бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти). Предаността и искреното желание за служене са единствените изисквания. Рӯпа Госва̄мӣ е казал, че цената, която човек трябва да заплати за милостта на Бога, е само искреното желание да получи тази милост (лаулям екам̇ мӯлям). В Чайтаня бха̄гавата (Мадхя-кханда, 23.492 – 493) се казва:

кхола̄веча̄ севакера декха бха̄гя-сӣма̄
брахма̄ шива ка̄н̇де я̄ра декхия̄ махима̄
дхане джане па̄н̣д̣итйе кр̣ш̣н̣ере на̄хи па̄и
кевала бхактира ваша чайтаня-госа̄н̃и

„Няма по-честит предан от Кхола̄веча̄. Брахма̄ и Шива плачат от възхищение пред величието му. Човек не може да постигне Бог Кр̣ш̣н̣а с богатство, последователи или образование. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху се впечатлява само от чистата преданост“. Кхола̄веча̄ Шрӣдхара бил много искрен предан на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. Той си изкарвал прехраната, като продавал чаши, направени от кората на бананово дърво. Половината от печалбата си използвал за поклонение на майка Ганг, а с останалото се издържал. Бил толкова беден, че живеел в колиба с пробит покрив. Тъй като нямал пари за месингови съдове, пиел вода от желязно ведро. Но бедността не му пречела да бъде велик предан на Бог Чайтаня. Той е типичен пример за бедняк без никакви материални притежания, станал велик предан на Бога. В заключение можем да кажем, че богатството не води до подслон в лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а или Шрӣ Чайтаня Госа̄н̃и. Този подслон се постига само с чисто предано служене.

аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням̇
гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там
а̄нукӯлйена кр̣ш̣н̣а̄ну-

шӣланам̇ бхактир уттама̄

„Човек трябва да отдава трансцендентално любовно служене на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а в дух на добронамереност и без желание за материално благо или печалба от плодоносна дейност и философски разсъждения. Това се нарича чисто предано служене“.

Текст

суро 'суро ва̄пй атха ва̄наро нарах̣
сарва̄тмана̄ ях̣ сукр̣тагям уттамам
бхаджета ра̄мам̇ мануджа̄кр̣тим̇ харим̇

я уттара̄н анаят косала̄н дивам ити

Дума по дума

сурах̣ – полубог; асурах̣ – демон; ва̄ апи – или; атха – затова; ва̄ – или; анарах̣ – освен човека (птица, животно и др.); нарах̣ – човек; сарва-а̄тмана̄ – с цялото си сърце; ях̣ – който; су-кр̣тагям – лесно става благодарен; уттамам – най-издигнатите; бхаджета – трябва да обожават; ра̄мам – Бог Ра̄мачандра; мануджа-а̄кр̣тим – появил се в човешки образ; харим – Върховната Божествена Личност; ях̣ – който; уттара̄н – от северна Индия; анаят – върна; косала̄н – жителите на Косала-деша, Айодхя̄; дивам – в духовния свят Ваикун̣т̣ха; ити – така.

Превод

Затова полубогове и демони, хора, животни, птици и други твари – всички трябва да обожават Бог Ра̄мачандра, Върховната Личност, появил се на Земята в човешки образ. Не са необходими велики отречения и покаяния за поклонението на Бога – Той приема от своя предан и най-малкото служене. Така Той е удовлетворен, а с неговата радост преданият е постигнал успех. И наистина Бог Шрӣ Ра̄мачандра изпрати всички предани от Айодхя̄ обратно у дома, в духовния свят (Ваикун̣т̣ха).

Пояснение

Бог Шрӣ Ра̄мачандра е толкова милостив и великодушен към своите предани, че всеки, бил той човек или животно, лесно може да го удовлетвори и със съвсем малко служене. Това е особеното преимущество при служенето на Бог Ра̄мачандра. Със същото преимущество се отличава и обожанието на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. В качеството си на кш̣атрии Бог Кр̣ш̣н̣а и Бог Ра̄мачандра понякога проявявали милостта си, като убивали асурите, но Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху щедро дарявал асурите с любов към Бога. Всички въплъщения на Върховната Божествена Личност – особено Бог Ра̄мачандра, Бог Кр̣ш̣н̣а, а по-късно и Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху – освободили голяма част от живите същества около тях; всъщност, почти всички. Неслучайно едно от въплъщенията на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е шесторъкият образ ш̣ад̣-бхӯджа-мӯрти, който е Бог Ра̄мачандра, Бог Кр̣ш̣н̣а и Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху в едно. Висшият смисъл на човешкия живот може да се постигне с обожание на ш̣ад̣-бхӯджа-мӯрти, формата на Бога с шест ръце – две ръце на Ра̄мачандра, две ръце на Кр̣ш̣н̣а и две ръце на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху.

Текст

бха̄рате 'пи варш̣е бхагава̄н нара-на̄ра̄ян̣а̄кхя а̄калпа̄нтам упачита-дхарма-гя̄на-ваира̄гяишварйопашамопарама̄тмопаламбханам ануграха̄я̄тмавата̄м анукампая̄ тапо 'вякта-гатиш чарати.

Дума по дума

бха̄рате – в Бха̄рата; апи – също; варш̣е – земята; бхагава̄н – Бог, Върховната Личност; нара-на̄ра̄ян̣а-а̄кхях̣ – наречен Нара-На̄ра̄ян̣а; а̄-калпа-антам – до края на епохата; упачита – нарастващ; дхарма – религия; гя̄на – знание; вайра̄гя – отреченост, или непривързаност; айшваря – мистични способности; упашама – контрол над сетивата; упарама – свобода от фалшивото его; а̄тма-упаламбханам – себепознание; ануграха̄я – да прояви милостта си; а̄тма-вата̄м – към хора, които се стремят към себепознание; анукампая̄ – от безпричинна милост; тапах̣ – аскетизъм; авякта-гатих̣ – чието величие е необозримо; чарати – извършва.

Превод

Шукадева Госва̄мӣ продължи: Величието на Върховната Божествена Личност е невъобразимо. Той се появил под формата на Нара-На̄ра̄ян̣а в местността Бадарика̄шрама в Бха̄рата-варш̣а, за да благослови своите предани, като им предаде религия, знание, въздържание, духовна сила, контрол над сетивата и свобода от фалшиво его. Притежател на най-необозрими духовни съвършенства, Той се е подложил на строг аскетизъм до края на тази епоха. В това се състои процесът на себепознанието.

Пояснение

В Индия всеки може да посети храма на Нара-На̄ра̄ян̣а в Бадарика̄шрама и да научи как Върховната Божествена Личност в инкарнацията си Нара-На̄ра̄ян̣а извършва отречения, за да покаже на хората по света как да постигнат себепознание. Не е възможно да осъзнаеш истинската си същност само с умозрително философстване и материални дейности; трябва много сериозно да се стремиш към себепознание и аскетизъм. За съжаление, хората от епохата на Кали дори не знаят какъв е смисълът от аскетизма. Затова Върховният се появил като Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху и дарил падналите души с най-лесния процес на себепознание, наречен чето-дарпан̣а-ма̄рджанам – изчистване на замърсяванията от дълбините на сърцето. Този процес е съвсем прост. Всеки може да извършва възвишения кр̣ш̣н̣а сан̇кӣртана, повтаряйки Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе  /  Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. В съвременната епоха са популярни различни форми на т.нар. научно знание: антропология, марксизъм, фройдизъм, национализъм и индустриализъм, но ако се ръководим от техните идеали, вместо да приемем процеса, следван от Нара-На̄ра̄ян̣а, ще пропилеем ценния си човешки живот и накрая ще бъдем измамени и заблудени.

Текст

там̇ бхагава̄н на̄радо варн̣а̄шрамаватӣбхир бха̄ратӣбхих̣ праджа̄бхир бхагават-прокта̄бхя̄м̇ са̄н̇кхя-йога̄бхя̄м̇ бхагавад-анубха̄вопаварн̣анам̇ са̄варн̣ер упадекш̣яма̄н̣ах̣ парама-бхакти-бха̄венопасарати идам̇ ча̄бхигр̣н̣а̄ти.

Дума по дума

там – него (Нара-На̄ра̄ян̣а); бхагава̄н – най-могъщата свята личност; на̄радах̣ – великият мъдрец На̄рада; варн̣а-а̄шрама-ватӣбхих̣ – от последователите на системата от четири варн̣и и четири а̄шрама; бха̄ратӣбхих̣ – на земята, наречена Бха̄рата-варш̣а (Индия); праджа̄бхих̣ – жителите; бхагават-прокта̄бхя̄м – казано от Върховната Божествена Личност; са̄н̇кхя – от системата на са̄н̇кхя-йога (аналитично изследване на материалните явления); йога̄бхя̄м – чрез системата на йога; бхагават-анубха̄ва-упаварн̣анам – който описа процеса за осъзнаване на Бога; са̄варн̣ех̣ – на Са̄варн̣и Ману; упадекш̣яма̄н̣ах̣ – наставлявайки; парама-бхакти-бха̄вена – с екстатично любовно служене на Бога; упасарати – служи на Бога; идам – това; ча – и; абхигр̣н̣а̄ти – пее.

Превод

В своята книга На̄рада Пан̃чара̄тра Бхагава̄н На̄рада подробно е обяснил как трябва да действа човек, за да постигне крайната цел на живота – предаността – чрез знание и мистична йога. Той е описал и величието на Бога, Върховната Личност. Великият мъдрец На̄рада предал повелите на това трансцендентално произведение на Са̄варн̣и Ману, за да научи жителите на Бха̄рата-варш̣а, стриктно следващи варн̣а̄шрама дхарма, как да постигнат предано служене на Бога. Така На̄рада Муни и обитателите на Бха̄рата-варш̣а служат на Нара-На̄ра̄ян̣а, а мъдрецът пее следния химн.

Пояснение

Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е заявил:

бха̄рата-бхӯмите хаила мануш̣я-джанма я̄ра
джанма са̄ртхака кари' кара пара-упака̄ра

Истинският успех, или осъществяване на мисията на човешкия живот, може да се постигне в Индия, Бха̄рата-варш̣а, защото там целта на живота и правилният процес за постигането ѝ са очевидни. Хората трябва да използват преимуществата на Бха̄рата-варш̣а и това се отнася особено за тези, които следват принципите на варн̣а̄шрама дхарма. Ако не се придържаме към тези принципи, приемайки четирите обществени класи (бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра) и четирите духовни степени (брахмача̄рӣ, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са), не може да става дума за никакъв успех в живота. За съжаление, под влияние на Кали юга, всичко пропада. Жителите на Бха̄рата-варш̣а постепенно се превръщат в низши млеччхи и явани. Как могат тогава те да учат другите? Затова ние основахме движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание не само за населението на Бха̄рата-варш̣а, но и за хората по целия свят, както ни е завещал Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. Все още не всичко е загубено и ако жителите на Бха̄рата-варш̣а се отнесат сериозно към това движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание, светът ще бъде спасен от пропадане в адско съществуване. Нашето движение следва едновременно процесите на пан̃чара̄трика-видхи и бха̄гавата-видхи, така че всеки може да се възползва от него и да достигне висшата цел в живота си.

Текст

ом̇ намо бхагавате упашама-шӣла̄йопарата̄на̄тмя̄я намо 'кин̃чана-витта̄я р̣ш̣и-р̣ш̣абха̄я нара-на̄ра̄ян̣а̄я парамахам̇са-парама-гураве а̄тма̄ра̄ма̄дхипатайе намо нама ити.

Дума по дума

ом – Върховни Господи; намах̣ – смирените ми почитания; бхагавате – на Върховната Божествена Личност; упашама-шӣла̄я – който е овладял сетивата; упарата-ана̄тмя̄я – без привързаност към материалния свят; намах̣ – смирената ми почит; акин̃чана-витта̄я – на Върховния Бог, който е единственото богатство на хората без материални притежания; р̣ш̣и-р̣ш̣абха̄я – най-святият от святите; нара-на̄ра̄ян̣а̄я – Нара-На̄ра̄ян̣а; парамахам̇са-парама-гураве – издигнатият духовен учител на всички парамахам̇си, освободени личности; а̄тма̄ра̄ма-адхипатайе – най-великият от себепозналите се личности; намах̣ намах̣ – смирените ми почитания отново и отново; ити – така.

Превод

Отдавам смирените си почитания на Нара-На̄ра̄ян̣а, най-святия между светците, Върховната Божествена Личност. Той е във висша степен себеовладян и себеосъзнат. Свободен от фалшива гордост, Той е съкровището на лишените от материални притежания. Той е духовният учител на парамахам̇сите, най-извисените човешки същества и пътеводна звезда за себепозналите се личности. Отново и отново поднасям почитанията си в лотосовите му нозе.

Текст

га̄яти чедам –
карта̄ся сарга̄диш̣у йо на бадхяте
на ханяте деха-гато 'пи дайхикаих̣
драш̣т̣ур на др̣г яся гун̣аир видӯш̣яте

тасмаи намо 'сакта-вивикта-са̄кш̣ин̣е

Дума по дума

га̄яти – той пее; ча – и; идам – това; карта̄ – изпълнителят; ася – на космичното проявление; сарга-а̄диш̣у – на сътворението, поддържането и унищожението; ях̣ – този, който; на бадхяте – не е привързан към позицията си на творец, господар или собственик; на – не; ханяте – е жертва; деха-гатах̣ апи – макар да се явява в човешки образ; дайхикаих̣ – от страданията на тялото, като глад, жажда и умора; драш̣т̣ух̣ – на този, който вижда всичко; на – не; др̣к – зрителната способност; яся – на когото; гун̣аих̣ – от материалните качества; видӯш̣яте – се замърсява; тасмаи – на него; намах̣ – смирените ми почитания; асакта – на Бога, Върховната Личност, който е непривързан; вивикта – недокоснат; са̄кш̣ин̣е – свидетелят на всичко.

Превод

Най-могъщият свят мъдрец На̄рада обожава Нара-На̄ра̄ян̣а и със следната мантра: Бог, Върховната Личност, е господар на сътворението, поддържането и унищожението на това видимо космично проявление, но е напълно лишен от гордост. Макар за глупавите да изглежда, че е приел материално тяло като нас, Той остава незасегнат от телесните страдания глад, жажда и умора. Той е свидетелят, който вижда всичко, но сетивата му не се замърсяват от видяното. Отдавам смирените си почитания на този непривързан, чист наблюдател на света – Върховната Душа, Божествената Личност.

Пояснение

Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, е сач-чид-а̄нанда-виграха – въплъщение на вечността, трансценденталното блаженство и съвършеното знание. В този стих Той е описан по-подробно. Кр̣ш̣н̣а е създател на цялото космично проявление, но не е привързан към него. Ако можехме да построим висок небостъргач, щяхме да сме много горди с творението си, но Кр̣ш̣н̣а е толкова отречен, че макар да е създал всичко, не е привързан към нищо (на бадхяте). Освен това Кр̣ш̣н̣а има трансцендентално тяло сач-чид-а̄нанда-виграха, затова не изпитва жизнените телесни нужди, наречени дайхика. Например Той никога не е гладен, жаден или уморен (на ханяте деха-гато 'пи дайхикаих̣). И още – всичко е негова собственост, Той вижда всичко и присъства навсякъде, но тъй като тялото му е трансцендентално, Той е отвъд зрението, зрителните обекти и процеса на виждане. Когато видим нещо красиво, веднага изпитваме влечение към него. Образът на хубавата жена веднага привлича мъжа и образът на мъжа веднага привлича жената. Но Кр̣ш̣н̣а е над тези слабости. Макар да вижда всичко, Той не е засегнат от заблудата на видяното (на др̣г яся гун̣аир видӯш̣яте). Ето защо, като наблюдател и свидетел на всичко, Кр̣ш̣н̣а не е привлечен от дейностите, които вижда. Той е винаги непривързан и независим; Той е просто свидетел.

Текст

идам̇ хи йогешвара йога-наипун̣ам̇
хиран̣ягарбхо бхагава̄н̃ джага̄да ят
яд анта-ка̄ле твайи ниргун̣е мано

бхактя̄ дадхӣтоджджхита-душ̣калеварах̣

Дума по дума

 идам – това; хи – несъмнено; йога-ӣшвара – господарю мой, повелителю на цялото мистично могъщество; йога-наипун̣ам – съвършеният процес за следване принципите на йога; хиран̣я-гарбхах̣ – Брахма̄; бхагава̄н – най-могъщият; джага̄да – изговори; ят – което; ят – което; анта-ка̄ле – в мига на смъртта; твайи – в теб; ниргун̣е – трансцендента; манах̣ – умът; бхактя̄ – с преданост; дадхӣта – човек трябва да устреми; уджджхита-душ̣калеварах̣ – преодолял отъждествяването с материалното тяло.

Превод

О, Господи, господарю на мистичната йога, ето обяснението на йога процеса, изложено от Брахма̄ (Хиран̣ягарбха), постигналия себепознание. В мига на смъртта йогӣте напускат материалното тяло без привързаност просто като насочват съзнанието си в лотосовите ти нозе. Това е съвършенството на йога.

Пояснение

Шрӣла Мадхва̄ча̄ря е казал:

яся самяг бхагавати
гя̄нам̇ бхактис татхаива ча
нишчинтас тася мокш̣ах̣ ся̄т

сарва-па̄па-кр̣то 'пи ту

„Този, който сериозно и решително извършва предано служене през целия си живот, за да разбере истинската същност на Върховната Божествена Личност, непременно ще се освободи от материалния свят, дори по-рано да е бил пристрастен към греховни дейности“. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава същото:

апи чет су-дура̄ча̄ро
бхаджате ма̄м ананя бха̄к
са̄дхур ева са мантавях̣

самяг вявасито хи сах̣

„Дори да извърши най-отвратителната постъпка, ако е зает с предано служене, човек трябва да бъде считан за свят, защото решително върви по правилния път“ (Бхагавад-гӣта̄, 9.30). Единствената цел в живота е да мислим постоянно за Кр̣ш̣н̣а, за неговия образ, забавления, дейности и качества. Този, който е способен да мисли за Кр̣ш̣н̣а ден и нощ, вече е свободен (сварӯпен̣а вявастхитих̣). Докато материалистите са погълнати от материалните си мисли и дейности, преданите са изцяло потопени в мисли за Кр̣ш̣н̣а и неговите дела. Тоест те вече се намират на равнището на освобождението. По време на смъртта човек трябва да мисли за Кр̣ш̣н̣а с цялото си същество. Тогава непременно ще се завърне у дома, при Бога. В това няма никакво съмнение.

Текст

ятхаихика̄муш̣мика-ка̄ма-лампат̣ах̣
сутеш̣у да̄реш̣у дханеш̣у чинтаян
шан̇кета видва̄н кукалевара̄тяя̄д

яс тася ятнах̣ шрама ева кевалам

Дума по дума

ятха̄ – както; аихика – в сегашния живот; амуш̣мика – в бъдещия живот; ка̄ма-лампат̣ах̣ – човек, който е много привързан към похотливите си желания за телесни наслади; сутеш̣у – деца; да̄реш̣у – съпруга; дханеш̣у – богатство; чинтаян – мислейки за; шан̇кета – се бои; видва̄н – човек, напреднал в духовното знание; ку-калевара – на тялото, пълно с изпражнения и урина; атяя̄т – заради загубата; ях̣ – всеки; тася – неговите; ятнах̣ – усилия; шрамах̣ – загуба на време и енергия; ева – несъмнено; кевалам – само.

Превод

Обикновено материалистите са много привързани към удобствата за тялото, които имат сега и които очакват за в бъдеще. Постоянно мислят за своите съпруги, деца и богатства и се боят да напуснат телата си, пълни с изпражнения и урина. И ако човекът, посветил се на Кр̣ш̣н̣а съзнание, също се бои от раздялата с тялото си, каква е ползата от усилията му за изучаване на ша̄стрите? Било е само напразно изгубено време.

Пояснение

По време на смъртта материалистът мисли за своите деца и съпруга. Мисълта как ще живеят те и кой ще се грижи за тях без него, не му дава мира. Естествено той никога не е готов да напусне тялото си; винаги би предпочел да продължи живота в него и да служи на обществото, семейството, приятелите и пр. Ето защо с помощта на мистичната йога човек трябва да се освободи от телесните връзки. Ако някой въпреки заниманието с бхакти йога и изучаването на ведическите произведения се страхува да се раздели с низшето си тяло– причината за всичките му страдания – какъв е смисълът от неговите опити да напредва в духовния живот? Тайната на успеха в йога е отказът от телесните привързаности. Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура казва: деха-смр̣ти на̄хи я̄ра, сам̇са̄ра-бандхана ка̄ха̄н̇ та̄ра – който с практика се е издигнал над телесните нужди и тревоги, вече не е обусловен. Той се е измъкнал от материалното робство. Личността в Кр̣ш̣н̣а съзнание трябва всеотдайно да практикува предано служене без материална привързаност. Тогава освобождението е сигурно.

Текст

тан нах̣ прабхо твам̇ кукалевара̄рпита̄м̇
тван-ма̄яя̄хам̇-мамата̄м адхокш̣аджа
бхиндя̄ма йена̄шу ваям̇ судурбхида̄м̇

видхехи йогам̇ твайи нах̣ свабха̄вам ити

Дума по дума

тат – следователно; нах̣ – наш; прабхо – О, Господи; твам – Ти; ку-калевара-арпита̄м – намиращи се в това низше тяло, пълно с изпражнения и урина; тват-ма̄яя̄ – от илюзорната ти енергия; ахам-мамата̄м – представата „аз и мое“; адхокш̣аджа – трансцендентални Господи; бхиндя̄ма – да напуснем; йена – с което; а̄шу – много скоро; ваям – ние; судурбхида̄м – което много трудно може да се изостави; видхехи – моля те, дай ни; йогам – мистичния процес; твайи – на теб; нах̣ – наш; свабха̄вам – отличаващ се с устойчив ум; ити – така.

Превод

О, Господи, въплъщение на трансценденталността, моля те, помогни ни, дай ни сили да следваме пътя на бхакти йога, да овладеем неспокойните си умове и да ги съсредоточим върху теб. Ние сме заблудени от илюзорната ти енергия; привързани сме към тялото, пълно с изпражнения и урина, и към всичко, свързано с него. Освен преданото служене няма друг начин да се освободим от тази привързаност. Затова молим за твоята благословия.

Пояснение

Бог ни препоръчва в Бхагавад-гӣта̄: ман-мана̄ бхава мад-бхакто мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру. Съвършеният процес на йога предполага постоянна мисъл за Кр̣ш̣н̣а, постоянно предано служене, неотклонно обожание на Кр̣ш̣н̣а и отдаване на почитания към него. Ако не следваме тази йога система, не бихме могли да превъзмогнем илюзорната привързаност към отблъскващото си тяло, пълно с изпражнения и урина. Съвършенството на йога се състои в преодоляване на привързаността към тялото; към всичко, свързано с него, и пренасочване на тази привързаност към Кр̣ш̣н̣а. Ние сме много привързани към материално наслаждение, но когато устремим същата привързаност към Кр̣ш̣н̣а, поемаме по пътя на освобождението. За нас това е единствената йога система.

Текст

бха̄рате 'пй асмин варш̣е сарич-чхаила̄х̣ санти бахаво малайо ман̇гала-прастхо маина̄кас трикӯт̣а р̣ш̣абхах̣ кӯт̣аках̣ коллаках̣ сахйо девагирир р̣ш̣ямӯках̣ шрӣ-шаило вен̇кат̣о махендро ва̄ридха̄ро виндхях̣ шуктима̄н р̣кш̣агирих̣ па̄рия̄тро дрон̣аш читракӯт̣о говардхано раиватаках̣ какубхо нӣло гока̄мукха индракӣлах̣ ка̄магирир ити ча̄нйе ча шата-сахасрашах̣ шаила̄с теш̣а̄м̇ нитамба-прабхава̄ нада̄ надяш ча сантй асан̇кхя̄та̄х̣.

Дума по дума

бха̄рате – в земите, наречени Бха̄рата-варш̣а; апи – също; асмин – в тази; варш̣е – земя; сарит – реки; шаила̄х̣ – планини; санти – има; бахавах̣ – много; малаях̣ – Малая; ман̇гала-прастхах̣ – Ман̇гала-прастха; маина̄ках̣ – Маина̄ка; три-кӯт̣ах̣ – Трикӯт̣а; р̣ш̣абхах̣ – Р̣ш̣абха; кӯт̣аках̣ – Кӯт̣ака; коллаках̣ – Коллака; сахях̣ – Сахя; девагирих̣ – Девагири; р̣ш̣я-мӯках̣ – Р̣ш̣ямӯка; шрӣ-шаилах̣ – Шрӣ-шаила; вен̇кат̣ах̣ – Вен̇кат̣а; махендрах̣ – Махендра; ва̄ри-дха̄рах̣ – Ва̄ридха̄ра; виндхях̣ – Виндхя; шуктима̄н – Шуктима̄н; р̣кш̣а-гирих̣ – Р̣кш̣агири; па̄рия̄трах̣ – Па̄рия̄тра; дрон̣ах̣ – Дрон̣а; читра-кӯт̣ах̣ – Читракӯт̣а; говардханах̣ – Говардхана; раиватаках̣ – Раиватака; какубхах̣ – Какубха; нӣлах̣ – Нӣла; гока̄мукхах̣ – Гока̄мукха; индракӣлах̣ – Индракӣла; ка̄ма-гирих̣ – Ка̄магири; ити – така; ча – и; анйе – други; ча – също; шата-сахасрашах̣ – стотици и хиляди; шаила̄х̣ – планини; теш̣а̄м – на тях; нитамба-прабхава̄х̣ – родени от склоновете; нада̄х̣ – големи реки; надях̣ – малки реки; ча – и; санти – има; асан̇кхя̄та̄х̣ – безброй.

Превод

В земите на Бха̄рата-варш̣а, както и в Ила̄вр̣та-варш̣а, има много планини и реки. Там се издигат планини като: Малая, Ман̇гала-прастха, Маина̄ка, Трикӯт̣а, Р̣ш̣абха, Кӯт̣ака, Коллака, Сахя, Девагири, Р̣ш̣ямӯка, Шрӣ-шаила, Вен̇кат̣а, Махендра, Ва̄ридха̄ра, Виндхя, Шуктима̄н, Р̣кш̣агири, Па̄рия̄тра, Дрон̣а, Читракӯт̣а, Говардхана, Раиватака, Какубха, Нӣла, Гока̄мукха, Индракӣла и Ка̄магири. Освен тях там има и много хълмове, по чиито склонове се спускат големи и малки реки.

Текст

ета̄са̄м апо бха̄ратях̣ праджа̄ на̄мабхир ева пунантӣна̄м а̄тмана̄ чопаспр̣шанти; чандраваса̄ та̄мрапарн̣ӣ ават̣ода̄ кр̣тама̄ла̄ ваиха̄ясӣ ка̄верӣ вен̣ӣ паясвинӣ шаркара̄варта̄ тун̇габхадра̄ кр̣ш̣н̣а̄вен̣я̄ бхӣмаратхӣ года̄варӣ нирвиндхя̄ пайош̣н̣ӣ та̄пӣ рева̄ сураса̄ нармада̄ чарман̣ватӣ синдхур андхах̣ шон̣аш ча надау маха̄надӣ ведасмр̣тир р̣ш̣икуля̄ триса̄ма̄ каушикӣ манда̄кинӣ ямуна̄ сарасватӣ др̣ш̣адватӣ гоматӣ сараю̄ родхасватӣ саптаватӣ суш̣ома̄ шатадрӯш чандрабха̄га̄ марудвр̣дха̄ витаста̄ асикнӣ вишвети маха̄-надях̣.

Дума по дума

ета̄са̄м – на всички тези; апах̣ – вода; бха̄ратях̣ – на Бха̄рата-варш̣а (Индия); праджа̄х̣ – жителите; на̄мабхих̣ – с имената; ева – само; пунантӣна̄м – са пречистващи; а̄тмана̄ – от ума; ча – също; упаспр̣шанти – докосване; чандра-васа̄ – Чандраваса̄; та̄мра-парн̣ӣ – Та̄мрапарн̣ӣ; ават̣ода̄ – Ават̣ода̄; кр̣та-ма̄ла̄ – Кр̣тама̄ла̄; ваиха̄ясӣ – Ваиха̄ясӣ; ка̄верӣ – Ка̄верӣ; вен̣ӣ – Вен̣ӣ; паясвинӣ – Паясвинӣ; шаркара̄варта̄ – Шаркара̄варта̄; тун̇га-бхадра̄ – Тун̇габхадра̄; кр̣ш̣н̣а̄-вен̣я̄ – Кр̣ш̣н̣а̄вен̣я̄; бхӣма-ратхӣ – Бхӣмаратхӣ; года̄варӣ – Года̄варӣ; нирвиндхя̄ – Нирвиндхя̄; пайош̣н̣ӣ – Пайош̣н̣ӣ; та̄пӣ – Та̄пӣ; рева̄ – Рева̄; сураса̄ – Сураса̄; нармада̄ – Нармада̄; чарман̣ватӣ – Чарман̣ватӣ; синдхух̣ – Синдху; андхах̣ – Андха; шон̣ах̣ – Шон̣а; ча – и; надау – две реки; маха̄-надӣ – Маха̄надӣ; веда-смр̣тих̣ – Ведасмр̣ти; р̣ш̣и-куля̄ – Р̣ш̣икуля̄; три-са̄ма̄ – Триса̄ма̄; каушикӣ – Каушикӣ; манда̄кинӣ – Манда̄кинӣ; ямуна̄ – Ямуна̄; сарасватӣ – Сарасватӣ; др̣ш̣адватӣ – Др̣ш̣адватӣ; гоматӣ – Гоматӣ; сараю̄ – Сараю̄; родхасватӣ – Родхасватӣ; саптаватӣ – Саптаватӣ; суш̣ома̄ – Суш̣ома̄; шата-дрӯх̣ – Шатадрӯ; чандрабха̄га̄ – Чандрабха̄га̄; марудвр̣дха̄ – Марудвр̣дха̄; витаста̄ – Витаста̄; асикнӣ – Асикнӣ; вишва̄ – Вишва̄; ити – така; маха̄-надях̣ – големи реки.

Превод

Две реки, Брахмапутра и Шон̣а, са наречени нади, главни реки. Ето и някои други прочути големи реки: Чандраваса̄, Та̄мрапарн̣ӣ, Ават̣ода̄, Кр̣тама̄ла̄, Ваиха̄ясӣ, Ка̄верӣ, Вен̣ӣ, Паясвинӣ, Шаркара̄варта̄, Тун̇габхадра̄, Кр̣ш̣н̣а̄вен̣я̄, Бхӣмаратхӣ, Года̄варӣ, Нирвиндхя̄, Пайош̣н̣ӣ, Та̄пӣ, Рева̄, Сураса̄, Нармада̄, Чарман̣ватӣ, Маха̄надӣ, Ведасмр̣ти, Р̣ш̣икуля̄, Триса̄ма̄, Каушикӣ, Манда̄кинӣ, Ямуна̄, Сарасватӣ, Др̣ш̣адватӣ, Гоматӣ, Сараю̄, Родхасватӣ, Саптаватӣ, Суш̣ома̄, Шатадрӯ, Чандрабха̄га̄, Марудвр̣дха̄, Витаста̄, Асикнӣ и Вишва̄. Жителите на Бха̄рата-варш̣а са пречистени, защото носят в съзнанието си тези реки. Понякога повтарят имената им като мантри, а друг път отиват при реките, докосват ги и се къпят в тях. Така те се пречистват.

Пояснение

Тези реки са трансцендентални и човек може да се пречисти, като ги помни, докосва ги или се къпе в тях. И днес много хора правят това.

Текст

асминн ева варш̣е пуруш̣аир лабдха-джанмабхих̣ шукла-лохита-кр̣ш̣н̣а-варн̣ена сва̄рабдхена карман̣а̄ дивя-ма̄нуш̣а-на̄рака-гатайо бахвя а̄тмана а̄нупӯрвйен̣а сарва̄ хй ева сарвеш̣а̄м̇ видхӣянте ятха̄-варн̣а-видха̄нам апаваргаш ча̄пи бхавати.

Дума по дума

асмин ева варш̣е – в тази земя (Бха̄рата-варш̣а); пуруш̣аих̣ – от хората; лабдха-джанмабхих̣ – които са се родили; шукла – на гун̣ата на доброто; лохита – на гун̣ата на страстта; кр̣ш̣н̣а – на гун̣ата на невежеството; варн̣ена – според разделението; сва – от себе си; а̄рабдхена – започнати; карман̣а̄ – от дейности; дивя – божествени; ма̄нуш̣а – човешки; на̄рака – адски; гатаях̣ – цели; бахвях̣ – много; а̄тманах̣ – свои собствени; а̄нупӯрвйен̣а – според дейностите си, извършени в миналото; сарва̄х̣ – всички; хи – несъмнено; ева – именно; сарвеш̣а̄м – на всички тях; видхӣянте – се разпределят; ятха̄-варн̣а-видха̄нам – според различните касти; апаваргах̣ – пътят на освобождението; ча – и; апи – също; бхавати – е възможно.

Превод

Хората, родени в тази земя, се различават според качествата на материалната природа – добро (саттва-гун̣а), страст (раджо-гун̣а) и невежество (тамо-гун̣а). Някои от тях се раждат като възвишени личности, други са обикновени хора, а трети са отвратителни създания, защото в Бха̄рата-варш̣а раждането зависи от личната минала карма. Ако човек приеме положението си, разяснено от истински духовен учител, и се научи правилно да служи на Бог Виш̣н̣у в рамките на четирите обществени класи (бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра) и четирите духовни степени (брахмача̄рӣ, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са), животът му ще бъде съвършен.

Пояснение

Тези въпроси се разглеждат и в Бхагавад-гӣта̄ (14.18 и 18.42 – 45). Шрӣла Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря пише в книгата си Веда̄нта сан̇граха:

евам̇-видха-пара̄бхакти-сварӯпа-гя̄на-вишеш̣асйотпа̄даках̣ пӯрвокта̄харахар упачӣяма̄на-гя̄на-пӯрвака-карма̄нугр̣хӣта-бхакти йога ева; ятхоктам̇ бхагавата̄ пара̄шарен̣а – варн̣а̄шрамети; никхила-джагад-уддха̄ран̣а̄я̄ванитале 'ватӣрн̣ам̇ пара-брахма-бхӯтах̣ пуруш̣оттамах̣ сваям етад уктава̄н – свакарма-ниратах̣ сиддхим̇ ятха̄ виндати тач чхр̣н̣у ятах̣ правр̣ттир бхӯта̄на̄м̇ йена сарвам идам̇ татам / свакарман̣а̄ там абхярчя сиддхим̇ виндати ма̄навах̣“.

Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а (3.8.9) великият мъдрец Пара̄шара Муни препоръчва:

варн̣а̄шрама̄ча̄равата̄
пуруш̣ен̣а парах̣ пума̄н
виш̣н̣ур а̄ра̄дхяте пантха̄

на̄нят тат-тош̣а-ка̄ран̣ам

„Бог Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, е почитан с правилно изпълнение на предписаните задължения в системата варн̣а и а̄шрама. Няма друг начин за удовлетворяване на Бога“. В Бха̄рата-варш̣а лесно може да се въведе институцията варн̣а̄шрама дхарма. Днес някои демонични представители от населението на Бха̄рата-варш̣а отхвърлят варн̣а̄шрама дхарма. Понеже няма друга институция, която да учи хората как да станат бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри или брахмача̄рӣ, гр̣хастхи, ва̄напрастхи и сання̄сӣ, тези демони искат безкласово общество. Това води само до хаос в обществения живот. В името на светската държава некомпетентни хора заемат висши правителствени постове. Никой не е обучен да действа според принципите на варн̣а̄шрама дхарма, затова хората деградират все повече и се превръщат в подобие на животни. Истинската житейска цел е освобождението, но за съжаление, хората не получават възможност да я постигнат и провалят живота си. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание се разпространява в цял свят, за да възстанови системата варн̣а̄шрама дхарма и да спаси човечеството от пропадане в адско съществуване.

Текст

йо 'сау бхагавати сарва-бхӯта̄тманй ана̄тмйе 'нирукте 'нилаяне парама̄тмани ва̄судеве 'наня-нимитта-бхакти йога-лакш̣ан̣о

Дума по дума

ях̣ – всеки, който; асау – това; бхагавати – на Върховната Божествена Личност; сарва-бхӯта-а̄тмани – Свръхдушата на всички живи същества; ана̄тмйе – без привързаност; анирукте – който е отвъд ума и речта; анилаяне – който не зависи от нищо друго; парама-а̄тмани – на Върховната Душа; ва̄судеве – Бог Ва̄судева, синът на Васудева; ананя – без никаква друга; нимитта – причина; бхакти йога-лакш̣ан̣ах̣ – с характеристиките на чисто предано служене; на̄на̄-гати – в различни посоки; нимитта – причината; авидя̄-грантхи – робството на невежеството; рандхана – разсичайки; два̄рен̣а – с помощта на; яда̄ – когато; хи – именно; маха̄-пуруш̣а – на Върховната Божествена Личност; пуруш̣а – с предания; прасан̇гах̣ – близки отношения.

Превод

След много, много животи, когато плодовете от благочестивите му дейности узреят, човек получава възможност да общува с чисти предани. Тогава може да разсече възела на невежеството, с което е обвързан заради разнообразни плодоносни дейности. Благодарение на общуването с преданите той постепенно започва да служи на Бог Ва̄судева – трансценденталния, свободния от привързаност към материалния свят, отвъд ума и словата; независим от всичко друго. Тази бхакти йога, преданото служене на Бог Ва̄судева, е истинският път към освобождение.

Пояснение

Осъзнаването на Брахман е началото на освобождението, осъзнаването на Парама̄тма̄ е още една стъпка към царството на свободата, но истинското освобождение се постига, когато живото същество разбере позицията си на вечен слуга на Върховната Божествена Личност (муктир хитва̄нятха̄ рӯпам̇ сварӯпен̣а вявастхитих̣). В материалния свят под влияние на телесната жизнена представа всеки се е устремил в погрешната посока. Когато стане брахма-бхӯта, духовно осъзнат, човек разбира, че не е материално тяло и да се действа с телесна представа, е безполезно и заблуждаващо. Тогава започва преданото му служене. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.54):

брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄
на шочати на ка̄н̇кш̣ати
самах̣ сарвеш̣у бхӯтеш̣у

мад-бхактим̇ лабхате пара̄м

„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен“. Преданото служене е истинското освобождение. Привлечен от красотата на Върховната Божествена Личност, с ум, постоянно съсредоточен върху лотосовите нозе на Бога, човек вече не се интересува от нищо, което не му помага за себепознанието. С други думи, той става напълно безразличен към материални дейности. В Таиттирӣя Упаниш̣ад (2.7) е казано: еш̣а хй ева̄нандаяти; яда̄ хй еваиш̣а етасмин на др̣шйе 'на̄тмйе анирукте 'нилаяне 'бхаям̇ пратиш̣т̣ха̄м̇ виндате 'тха со 'бхаям̇ гато бхавати. Живото същество се утвърждава в духовния блажен живот, когато напълно разбере, че щастието му зависи от духовното себепознание – основата на а̄нанда (блаженството) – и завинаги се посвети на служене на Бога, Върховния господар.

Текст

етад ева хи дева̄ га̄янти –
ахо амӣш̣а̄м̇ ким ака̄ри шобханам̇
прасанна еш̣а̄м̇ свид ута сваям̇ харих̣
яир джанма лабдхам̇ нр̣ш̣у бха̄рата̄джире

мукунда-севаупайикам̇ спр̣ха̄ хи нах̣

Дума по дума

етат – това; ева – наистина; хи – несъмнено; дева̄х̣ – всички полубогове; га̄янти – пеят; ахо – О!; амӣш̣а̄м – на жителите на Бха̄рата-варш̣а; ким – какво; ака̄ри – бе направено; шобханам – благочестиви, добри дела; прасаннах̣ – удовлетворен; еш̣а̄м – от тях; свит – или; ута – е казано; сваям – лично; харих̣ – Бог, Върховната Личност; яих̣ – от когото; джанма – раждане; лабдхам – получено; нр̣ш̣у – в човешкото общество; бха̄рата-аджире – в земите на Бха̄рата-варш̣а; мукунда – Върховният Бог, даряващ освобождение; сева̄-аупайикам – средството, с което можем да служим; спр̣ха̄ – желание; хи – именно; нах̣ – наше.

Превод

Човешката форма на живот е висшата позиция за духовно познание, затова полубоговете в рая възкликват: Удивително е, че тези човешки същества са се родили в Бха̄рата-варш̣а! Сигурно са извършили благочестиви отречения в миналото или са удовлетворили самия Върховен Бог. Как иначе щяха да служат толкова предано по най-различни начини! Ние, полубоговете, можем само да мечтаем за раждане като хора в Бха̄рата-варш̣а, за да служим на Бога, а тези човешки същества вече са там.

Пояснение

Величието на Бха̄рата-варш̣а е описано и в Чайтаня Чарита̄мр̣та (А̄ди, 9.41):

бха̄рата-бхӯмите хаила мануш̣я-джанма я̄ра
джанма са̄ртхака кари' кара пара-упака̄ра

„Роденият като човешко същество в земите на Индия (Бха̄рата-варш̣а) трябва да осмисли живота си и да работи за благото на хората“.

В Индия, Бха̄рата-варш̣а, има много благоприятни условия за предано служене. Там великите а̄ча̄рии са дали своите наставления, а Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху се е появил лично, за да научи хората как да се развиват духовно и да станат устойчиви в преданото служене на Бога. От всяка гледна точка Бха̄рата-варш̣а е необикновена земя; там човек лесно може да разбере процеса на преданото служене и следвайки го, да усъвършенства живота си. Ако постигне успех в преданото служене и проповядва посланието му в други краища на света, той ще помогне на цялото човечество.

Текст

ким̇ душ̣караир нах̣ кратубхис тапо-вратаир
да̄на̄дибхир ва̄ дюджайена пхалгуна̄
на ятра на̄ра̄ян̣а-па̄да-пан̇каджа-

смр̣тих̣ прамуш̣т̣а̄тишайендрийотсава̄т

Дума по дума

ким – какъв е смисълът; душ̣караих̣ – много трудни за изпълнение; нах̣ – наши; кратубхих̣ – извършване на жертвоприношения; тапах̣ – с лишения и въздържания; вратаих̣ – обети; да̄на-а̄дибхих̣ – с благотворителни дейности и др.; ва̄ – или; дюджайена – постигайки райското царство; пхалгуна̄ – нищожно; на – не; ятра – където; на̄ра̄ян̣а-па̄да-пан̇каджа – лотосовите нозе на Бог На̄ра̄ян̣а; смр̣тих̣ – помненето; прамуш̣т̣а – изгубено; атишая – прекомерно; индрия-утсава̄т – заради материалното сетивно наслаждение.

Превод

Полубоговете продължават: След като положихме огромни усилия да извършваме ведически жертвоприношения, да се подлагаме на въздържания, да спазваме обети и да раздаваме щедри подаяния, най-накрая достигнахме райските планети. Но каква е ползата от това? Тук сме затънали в материално сетивно наслаждение и много трудно си спомняме лотосовите нозе на Бог На̄ра̄ян̣а. Всъщност заради прекомерните сетивни наслади ние почти сме забравили неговите лотосови нозе.

Пояснение

Земята на Бха̄рата-варш̣а е толкова велика, че този, който се роди в нея, не само достига райските планети, но направо се завръща у дома, при Бога. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.25):

я̄нти дева-врата̄ дева̄н
питР̣̄н я̄нти питр̣-врата̄х̣
бхӯта̄ни я̄нти бхӯтеджя̄

я̄нти мад-я̄джино 'пи ма̄м

„Тези, които почитат полубоговете, ще се родят сред тях; тези, които почитат прадедите, ще отидат при тях; тези, които почитат призраци и духове, ще се родят сред такива същества; а всички, които ме обожават, ще живеят с мен“. Повечето хора в Бха̄рата-варш̣а спазват ведическите принципи и извършват големи жертвоприношения, за да се издигнат на райските планети. Но каква е ползата от такива постижения? В Бхагавад-гӣта̄ (9.21) е казано: кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам̇ вишанти – когато резултатите от жертвоприношения, благотворителност и други благочестиви дела се изчерпят, живото същество трябва да се върне на низшите планети и отново да изпита мъките на раждането и смъртта. Но постигналият Кр̣ш̣н̣а съзнание може да се завърне при Кр̣ш̣н̣а (я̄нти-мад-я̄джино 'пи ма̄м). Затова полубоговете дори съжаляват, че са се издигнали на висшите планетарни системи. Обитателите на рая скърбят, че не са успели да използват максимално раждането си в Бха̄рата-варш̣а. Помамени от изключителните условия за сетивно наслаждение, те са забравили лотосовите нозе на Бога в мига на смъртта. Заключението е, че роденият в земите на Бха̄рата-варш̣а трябва да изпълни повелята на Върховната Божествена Личност. Яд гатва̄ на нивартанте тад дха̄ма парамам̇ мама. Би трябвало да опитаме да се завърнем у дома, при Бога във Ваикун̣т̣ха – или в най-висшата планета на Ваикун̣т̣ха, Голока Вр̣нда̄вана – за да живеем вечно в пълно, блажено знание заедно с Върховната Божествена Личност.

Текст

калпа̄юш̣а̄м̇ стха̄наджая̄т пунар-бхава̄т
кш̣ан̣а̄юш̣а̄м̇ бха̄рата-бхӯджайо варам
кш̣ан̣ена мартйена кр̣там̇ манасвинах̣

санняся сам̇я̄нтй абхаям̇ падам̇ харех̣

Дума по дума

калпа-а̄юш̣а̄м – на тези, чийто живот продължава милиони години, като живота на Брахма̄; стха̄на-джая̄т – отколкото постигане на място или планетарни системи; пунах̣-бхава̄т – обречен на раждане, смърт и старост; кш̣ан̣а-а̄юш̣а̄м – на хората, които живеят само сто години; бха̄рата-бхӯ-джаях̣ – раждане в земята на Бха̄рата-варш̣а; варам – по-ценно; кш̣ан̣ена – за такъв кратък живот; мартйена – от тялото; кр̣там – извършената работа; манасвинах̣ – тези, които наистина разбират смисъла на живота; санняся – отдаване в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а; сам̇я̄нти – постигат; абхаям – където няма тревоги; падам – обителта; харех̣ – на Върховната Божествена Личност.

Превод

Краткият живот в Бха̄рата-варш̣а е за предпочитане пред живота на Брахмалока, продължаващ милиони и милиарди години, защото и от Брахмалока живото същество се връща в кръговрата на раждането и смъртта. Макар в Бха̄рата-варш̣а – една по-низша планетарна система – хората да не живеят дълго, дори в един живот те могат да постигнат пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание и висше съвършенство, ако се отдадат изцяло в лотосовите нозе на Бога. Така те се издигат до Ваикун̣т̣халока, където няма нито безпокойства, нито прераждане в материални тела.

Пояснение

Това е ново потвърждение на думите на Бог Чайтаня Маха̄прабху:

бха̄рата-бхӯмите хаила мануш̣я-джанма я̄ра
джанма са̄ртхака кари' кара пара-упака̄ра

Роденият в Бха̄рата-варш̣а има пълната възможност да изучи личните наставления на Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄ и да реши какво да прави с човешкия си живот. Човек безусловно трябва да отхвърли всички други възможности и да се отдаде на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а веднага ще го приеме и ще го освободи от последиците на минали греховни дейности (ахам̇ тва̄м̇ сарва-па̄пебхйо мокш̣айиш̣я̄ми ма̄ шучах̣). Кр̣ш̣н̣а съзнание е необходимо, защото Кр̣ш̣н̣а сам ни препоръчва това. Ман-мана̄ бхава мад-бхакто мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру: „Винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си“. Това не е трудно дори за едно дете. Какво ни пречи да поемем този път? Би трябвало да следваме точно наставленията на Кр̣ш̣н̣а и да станем достойни за Божието царство (тяктва̄ дехам̇ пунар джанма наити ма̄м ети со 'рджуна). Да отидем право при Кр̣ш̣н̣а и да му служим. Това е великата възможност, предоставена на жителите на Бха̄рата-варш̣а. Достойният да се завърне у дома, при Бога, повече не е обвързан от добрите или лошите резултати на своята карма.

Текст

на ятра ваикун̣т̣ха-катха̄-судха̄пага̄
на са̄дхаво бха̄гавата̄с тад-а̄шрая̄х̣
на ятра ягйеша-макха̄ махотсава̄х̣

суреша-локо 'пи на ваи са севята̄м

Дума по дума

на – не; ятра – където; ваикун̣т̣ха-катха̄-судха̄-а̄пага̄х̣ – нектарните реки на беседите за Бог, Върховната личност, наречен Ваикун̣т̣ха (този, който премахва всяко безпокойство); на – нито; са̄дхавах̣ – преданите; бха̄гавата̄х̣ – постоянно служещи на Бога; тат-а̄шрая̄х̣ – приели подслон при Върховната Божествена Личност; на – нито; ятра – където; ягя-ӣша-макха̄х̣ – предано служене на Бога на жертвоприношенията; маха̄-утсава̄х̣ – които са истински празненства; суреша-локах̣ – място, населено с обитатели на рая; апи – въпреки; на – не; ваи – несъмнено; сах̣ – това; севята̄м – е посещавано.

Превод

Интелигентният човек не се стреми да отиде дори на най-висшата планетарна система, ако там не тече реката на повествованията за чистите като водите на Ганг деяния на Върховния Бог; ако там няма предани, които да служат по бреговете на тази благочестива река; ако там няма празници на сан̇кӣртана-ягя за удоволствие на Бога (особено щом сан̇кӣртана-ягя е препоръчана за тази епоха).

Пояснение

Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху се появил в земите на Бха̄рата-варш̣а, по-точно в Бенгал, в град Навадвӣпа, област Надия. По тази причина, както твърди Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура, планетата Земя е най-великата планета във вселената; Бха̄рата-варш̣а е най-великата държава на Земята; Бенгал е по-велик; областта Надия е още по-велика, а най-велик е град Навадвӣпа, защото в него се е появил Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, за да въведе жертвоприношението на Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄-мантра. Ша̄стрите утвърждават:

кр̣ш̣н̣а-варн̣ам̇ твиш̣а̄кр̣ш̣н̣ам̇
са̄н̇гопа̄н̇га̄стра-па̄рш̣адам
ягяих̣ сан̇кӣртана-пра̄яир

яджанти хи сумедхасах̣

Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е съпровождан от доверените си спътници Шрӣ Нитя̄нанда, Шрӣ Гада̄дхара, Шрӣ Адвайта и от много предани като Шрӣва̄са. Те постоянно повтарят святото име и славят Бог Кр̣ш̣н̣а. Ето защо това е най-великото място във вселената. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е открило център в Ма̄я̄пур, Навадвӣпа, родното място на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, – една благоприятна възможност хората да провеждат непрекъснати празненства на сан̇кӣртана-ягя, както се препоръчва тук (ягйеша-макха̄ махотсава̄х̣), и да раздават праса̄да на милиони гладни, копнеещи за духовно освобождение. Това е мисията на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание.

В Чайтаня бха̄гавата има подобен пасаж: „Човек не бива да се стреми дори към райските планети, ако там не се възпява величието на Върховната Божествена Личност, ако няма дори един ваиш̣н̣ава, чист предан на Бога, и празненства за разпространение на Кр̣ш̣н̣а съзнание. По-добре е да остане вечно затворен в непроницаемата майчина утроба, където поне може да помни лотосовите нозе на Бога, отколкото да живее на място, където няма възможност да мисли за неговите лотосови нозе. Моля се никога да не се родя в такова прокълнато място“. А в Чайтаня чарита̄мр̣та Кр̣ш̣н̣ада̄са Кавира̄джа Госва̄мӣ пише, че Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е основател на движението за сан̇кӣртана, затова всеки, който се опитва да удовлетвори Бога със сан̇кӣртана, е много, много велик. Такава личност притежава съвършена интелигентност, а останалите тънат в невежеството на материалното битие. Сан̇кӣртана-ягя е най-доброто от всички ведически жертвоприношения. Дори сто жертвоприношения ашвамедха не могат да се сравнят със сан̇кӣртана. Според автора на Шрӣ Чайтаня чарита̄мр̣та, ако някой сравнява сан̇кӣртана-ягя с други яги, той е па̄ш̣ан̣д̣ӣ – безверник, и заслужава наказание от Ямара̄джа. Мнозина ма̄я̄ва̄дӣ смятат извършването на сан̇кӣртана-ягя за благочестива дейност, подобна на ашвамедха-ягя и други церемонии, но това схващане е на̄ма-апара̄дха. Възпяването на святото име на На̄ра̄ян̣а и възпяването на други имена не е едно и също, каквото и да мислят ма̄я̄ва̄дӣте.

Текст

пра̄пта̄ нр̣-джа̄тим̇ тв иха йе ча джантаво
гя̄на-крия̄-дравя-кала̄па-самбхр̣та̄м
на ваи ятеранн апунар-бхава̄я те

бхӯйо ванаука̄ ива я̄нти бандханам

Дума по дума

пра̄пта̄х̣ – които са получили; нр̣-джа̄тим – раждане в човешко общество; ту – несъмнено; иха – в земята на Бха̄рата-варш̣а; йе – тези, които; ча – също; джантавах̣ – живите същества; гя̄на – със знание; крия̄ – с дейности; дравя – на елементите; кала̄па – съвкупност; самбхр̣та̄м – пълна; на – не; ваи – несъмнено; ятеран – усилие; апунах̣-бхава̄я – за състоянието на безсмъртие; те – такива хора; бхӯях̣ – отново; ванаука̄х̣ – птици; ива – като; я̄нти – отиват; бандханам – в плен.

Превод

В Бха̄рата-варш̣а има всички условия човек да отдава предано служене, което може да освободи всекиго от последиците на гя̄на и карма. Ако някой получи човешко тяло в земите на Бха̄рата-варш̣а с чисти сетива за сан̇кӣртана-ягя, но не използва тази възможност да започне предано служене, той е като освободените от плен горски животни и птици, които остават все така безгрижни и отново попадат в капана на ловеца.

Пояснение

В Бха̄рата-варш̣а много лесно се изпълнява сан̇кӣртана-ягя, състояща се от шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣; може да се следват и другите методи на преданото служене, като смаран̣ам̇ ванданам арчанам̇ да̄сям̇ сакхям и а̄тма-ниведанам. Там съществува възможността за посещение на святи места, най-вече родните места на Бог Чайтаня и Бог Кр̣ш̣н̣а – Навадвӣпа и Вр̣нда̄вана – където живеят чисти предани, с единственото желание да отдават служене на Бога (аня̄бхила̄ш̣ита̄ шӯням̇ гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там). Това освобождава от материалното робство. Другите пътища, например пътят на гя̄на или пътят на карма, не са от голяма полза. С благочестиви дейности човек може да се издигне до висшите планетарни системи, а с помощта на умозрително знание да се слее с битието на Брахман, но това не е истинска полза, защото той ще трябва отново да се върне дори от освободеното състояние на сливане с Брахман, а с още по-голяма сигурност и от райското царство. Хората трябва да положат усилия да се върнат вкъщи, при Бога (я̄нти мад-я̄джино 'пи ма̄м). Иначе по нищо няма да се различават от дивите животни и птици в джунглата. Те също имат свобода, но поради низшето си раждане не знаят как да я използват. Роденият в Бха̄рата-варш̣а би трябвало да се възползва от предоставените му преимущества, да стане просветен предан и да се върне вкъщи, при Бога. Това е смисълът на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Жителите на другите страни имат големи възможности за материално наслаждение, но нямат такива благоприятни условия за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е завещал на родения в Бха̄рата-варш̣а най-напред да осъзнае истинската си същност като неразделна частица от Кр̣ш̣н̣а, а след това да разпространи това знание по целия свят.

Текст

яих̣ шраддхая̄ бархиш̣и бха̄гашо хавир
нируптам иш̣т̣ам̇ видхи-мантра-вастутах̣
еках̣ пр̣тхан̇-на̄мабхир а̄хуто муда̄

гр̣хн̣а̄ти пӯрн̣ах̣ сваям а̄шиш̣а̄м̇ прабхух̣

Дума по дума

яих̣ – от които (жителите на Бха̄рата-варш̣а); шраддхая̄ – вяра и доверие; бархиш̣и – в извършването на ведически обредни жертвоприношения; бха̄гашах̣ – разделяйки; хавих̣ – дарове; нируптам – предложени; иш̣т̣ам – на желаното божество; видхи – с правилния метод; мантра – произнасяйки мантри; вастутах̣ – с подходящи съставки; еках̣ – единственият Бог, Върховната Личност; пр̣тхак – отделни; на̄мабхих̣ – с имена; а̄хутах̣ – назовавани; муда̄ – с голямо щастие; гр̣хн̣а̄ти – Той приема; пӯрн̣ах̣ – Върховният Бог, който е цялостен и съвършен; сваям – лично; а̄шиш̣а̄м – на всички благословии; прабхух̣ – дарителят.

Превод

В Индия (Бха̄рата-варш̣а) има много поклонници на полубоговете – разнообразните представители на Върховния Бог, като Индра, Чандра и Сӯря, изискващи различно обожание. Поклонниците им предлагат дарове, смятайки ги за неразделни частици от цялото, т.е. Върховния. Така Бог, Върховната личност, приема тези приношения и постепенно издига поклонниците до истинското предано служене, като изпълнява техните желания и стремежи. Тъй като Бог е съвършено цялостен, Той ги дарява с желаните благословии, дори те да се покланят само на част от трансценденталното му тяло.

Пояснение

В Бхагавад-гӣта̄ (9.13) Бог Кр̣ш̣н̣а казва:

маха̄тма̄нас ту ма̄м̇ па̄ртха
даивӣм̇ пракр̣тим а̄шрита̄х̣
бхаджантй ананя-манасо

гя̄тва̄ бхӯта̄дим авяям

„О, сине на Пр̣тха̄, тези, които не са заблудени, великите души, са под закрилата на божествената природа. Те са потопени в предано служене, защото знаят, че Аз съм Бог, Върховната Личност, първоначалният и неизчерпаемият“. Маха̄тмите, извисените предани, почитат само Върховната Божествена Личност. Но има и други, понякога също наричани маха̄тми, които почитат Бога като екатвена пр̣тхактвена. С други думи, те приемат полубоговете като различни части от Кр̣ш̣н̣а и ги обожават, търсейки разни благословии. И макар тези поклонници на полубоговете да получават от Кр̣ш̣н̣а желаните резултати, в Бхагавад-гӣта̄ те са наречени хр̣та-гя̄нах – не особено интелигентни. Кр̣ш̣н̣а не желае да бъде обожаван косвено чрез различните части на своето тяло. Кр̣ш̣н̣а иска непосредствено предано обожание. Затова този, който пряко обожава Бог Кр̣ш̣н̣а с непоколебимо предано служене според препоръките на Шрӣмад Бха̄гаватам (тӣврен̣а бхакти-йогена яджета пуруш̣ам̇ парам), бързо се издига до трансцендентално равнище. Но и преданите, почитащи полубоговете – различните части на Бога, – също получават желаните благословии, защото Бог е изначалният господар на всички благословии. Ако някой иска определена благословия, за Бога не представлява никаква трудност да изпълни молбата му.

Текст

сатям̇ дишатй артхитам артхито нр̣н̣а̄м̇
наива̄ртхадо ят пунар артхита̄ ятах̣
сваям̇ видхатте бхаджата̄м аниччхата̄м

иччха̄пидха̄нам̇ ниджа-па̄да-паллавам

Дума по дума

сатям – несъмнено; дишати – Той дава; артхитам – това, за което го молят; артхитах̣ – молен; нр̣н̣а̄м – от хората; на – не; ева – именно; артха-дах̣ – дарител на блага; ят – които; пунах̣ – отново; артхита̄ – молба за благо; ятах̣ – от които; сваям – лично; видхатте – Той дава; бхаджата̄м – на тези, които му служат; аниччхата̄м – макар и да не го желаят; иччха̄-пидха̄нам – което осигурява всичко желано; ниджа-па̄да-паллавам – собствените му лотосови нозе.

Превод

Бог, Върховната Личност, изпълнява материалните желания на предания, но не го дарява с благословии, които биха го накарали да моли за още благословии. Бог с готовност го подслонява в лотосовите си нозе, дори той да не се стреми към тях, и този подслон удовлетворява всичките му желания. В това се изразява особената милост на Върховната Личност.

Пояснение

Споменатите в предишния стих предани се обръщат към Върховната Божествена Личност с материални желания, но този стих обяснява как такива предани биват спасени от подобни желания. Шрӣмад Бха̄гаватам (2.3.10) ни съветва:

ака̄мах̣ сарва-ка̄мо ва̄
мокш̣а-ка̄ма уда̄ра-дхӣх̣
тӣврен̣а бхакти-йогена

яджета пуруш̣ам̇ парам

„Независимо дали е без материални желания, или е изпълнен с материални желания, или пък желае да се слее с Върховния, човек трябва да се заеме с предано служене“. По този начин преданият не само ще осъществи желанията си, но ще дойде денят, когато той няма да желае нищо друго, освен да служи в лотосовите нозе на Бога. Този, който служи на Бога с егоистичен мотив, се нарича сака̄ма-бхакта, а този, който му служи безкористно, се нарича ака̄ма-бхакта. Кр̣ш̣н̣а е толкова милостив, че превръща сака̄ма-бхакта в ака̄ма-бхакта. Чистият предан, ака̄ма-бхакта, свободен от материална корист, е доволен просто като служи в лотосовите нозе на Бога. Бхагавад-гӣта̄ (6.22) потвърждава това. Ям̇ лабдхва̄ ча̄парам̇ ла̄бхам̇ маняте на̄дхикам̇ татах̣: посветеният на служенето в лотосовите нозе на Бога не желае вече нищо друго. Това е висшето равнище в преданото служене. Върховният е необикновено милостив дори към сака̄ма-бхакта и изпълнява желанията му по такъв начин, че един ден той се превръща в ака̄ма-бхакта. Например Дхрува Маха̄ра̄джа станал бхакта с намерението да получи царство, по-голямо от това на баща си, но накрая се преобразил в ака̄ма-бхакта и казал на Бога: сва̄мин кр̣та̄ртхо 'сми варам̇ на я̄че – „Скъпи Господи, достатъчно ми е просто да служа в твоите лотосови нозе. Не искам никакви материални блага“. Понякога малкото дете слага нещо мръсно в устата си, но родителите му го вземат и му предлагат сандеша или друг сладкиш. Преданите, молещи за материални блага, са като такива деца. Милостивият Бог отнема материалните им желания и им дава най-голямата благословия. Следователно дори за материалните си желания не бива да молим никого другиго освен Върховната Божествена Личност. Трябва изцяло да се посветим на предано служене; само така ще изпълним всичките си желания и накрая ще се завърнем у дома, при Бога. Това е обяснено в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.37 - 39, 41):

Аняка̄мӣ – преданият може да има и друго желание, освен да служи в лотосовите нозе на Бога; яди каре кр̣ш̣н̣ера бхаджана – но ако служи на Бог Кр̣ш̣н̣а; на̄ ма̄гитеха кр̣ш̣н̣а та̄ре дена сва-чаран̣а – Кр̣ш̣н̣а ще му даде подслон в лотосовите си нозе, дори той да не се стреми към това. Кр̣ш̣н̣а кахе – Бог казва; а̄ма̄ бхадже – „Той ми служи; ма̄ге виш̣ая-сукха – но иска да опита щастието на материалното сетивно наслаждение“. Амр̣та чха̄д̣и' виш̣а ма̄ге: „Такъв предан е като човек, който желае отрова, вместо нектар“. Еи бад̣а мӯркха: „Той постъпва глупаво“. Ами – вигя: „Но Аз съм мъдър“. Еи мӯркхе 'виш̣ая' кене диба: „Защо да давам на този глупак мръсотията на материалното наслаждение?“ Сва-чаран̣а̄мр̣та: „По-добре да го подслоня в лотосовите си нозе“. Виш̣ая бхула̄иба: „Ще го накарам да забрави всички материални желания“. Ка̄ма ла̄ги' кр̣ш̣н̣а бхадже – ако някой служи на Бога, за да получи сетивно наслаждение; пая кр̣ш̣н̣а-расе – той постепенно ще развие вкус за чисто служене в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. Ка̄ма чха̄д̣и' да̄са хаите хая абхила̄ш̣е: тогава ще отхвърли материалните си желания и ще пожелае да стане негов вечен слуга.

Текст

ядй атра нах̣ сварга-сукха̄вашеш̣итам̇
свиш̣т̣ася сӯктася кр̣тася шобханам
тена̄джана̄бхе смр̣тимадж джанма нах̣ ся̄д

варш̣е харир яд-бхаджата̄м̇ шам̇ таноти

Дума по дума

яди – ако; атра – на райската планета; нах̣ – на нас; сварга-сукха-авашеш̣итам – каквото остане след изпитването на райско щастие; су-иш̣т̣ася – от съвършено жертвоприношение; су-уктася – на старателно изучаване на ведическите произведения; кр̣тася – извършване на добри дела; шобханам – следствията; тена – с такива следствия; аджана̄бхе – в земята на Бха̄рата-варш̣а; смр̣ти-мат джанма – раждане, което позволява на човек да помни лотосовите нозе на Бога; нах̣ – на нас; ся̄т – нека да има; варш̣е – в земята; харих̣ – Върховната Божествена Личност; ят – където; бхаджата̄м – на преданите; шам таноти – увеличава щастието.

Превод

Ние живеем сега на райските планети, защото сме извършвали благочестиви дейности, яги и други религиозни обреди и сме изучавали Ведите. Но един ден животът ни тук ще свърши. Ние се молим, ако тогава са ни останали някакви заслуги от благочестивите дела, отново да се родим в Бха̄рата-варш̣а като човешки същества, способни да помнят лотосовите нозе на Бога. Той е толкова милостив, че лично се явява в земите на Бха̄рата-варш̣а и дарява с щастие жителите им.

Пояснение

Безспорно раждането на райските планети се дължи на благочестиви дейности, но както е казано в Бхагавад-гӣта̄: кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам̇ вишанти – от райските планети живото същество ще бъде принудено отново да се върне на Земята. Дори полубоговете трябва да се върнат на Земята и да работят като обикновени хора, щом се изчерпят резултатите от благочестивите им дейности. Но те искат да отидат в Бха̄рата-варш̣а, ако им е останала поне малка заслуга от тези благочестиви дейности. Казано другояче, за да се роди в Бха̄рата-варш̣а, човек трябва да извърши повече добри дела от полубоговете. В Бха̄рата-варш̣а хората по природа са осъзнати за Кр̣ш̣н̣а и ако продължат да развиват своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, по милостта на Кр̣ш̣н̣а ще увеличат сполуката си, ще станат съвършени и лесно ще се завърнат у дома, при Бога. И на много други места във ведическите произведения полубоговете изразяват желание да се родят в Бха̄рата-варш̣а. Глупакът иска да се издигне на райските планети като възнаграждение за благочестивите си дела, но дори полубоговете от райското царство искат да дойдат в Бха̄рата-варш̣а и да получат тела, с които лесно могат да постигнат Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва:

бха̄рата бхӯмите хаила мануш̣я-джанма я̄ра
джанма са̄ртхака кари' кара пара-упака̄ра

Роденият в Бха̄рата-варш̣а получава специалната привилегия да развие Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ето защо жителите на Бха̄рата-варш̣а трябва да се вслушат в наставленията на ша̄стра и гуру, да се възползват от милостта на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху и да постигнат съвършено Кр̣ш̣н̣а съзнание. Пълното отдаване на Кр̣ш̣н̣а съзнание осигурява завръщане у дома, при Бога (я̄нти мад-я̄джино 'пи ма̄м). Нашето движение дава тази възможност на човечеството, като открива центрове в цял свят, за да могат хората да общуват с чисти предани, да разберат науката на Кр̣ш̣н̣а съзнание и накрая да се върнат вкъщи, при Бога.

Текст

шрӣ-шука ува̄ча
джамбӯдвӣпася ча ра̄джанн упадвӣпа̄н аш̣т̣ау хаика упадишанти сагара̄тмаджаир ашва̄нвеш̣ан̣а има̄м̇ махӣм̇ парито никханадбхир упакалпита̄н; тад ятха̄ сварн̣апрастхаш чандрашукла а̄вартано раман̣ако мандарахарин̣ах̣ па̄н̃чаджанях̣ сим̇хало лан̇кети.

Дума по дума

шрӣ-шуках̣ ува̄ча – Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ продължи да говори; джамбӯдвӣпася – на острова, наречен Джамбӯдвӣпа; ча – също; ра̄джан – царю; упадвӣпа̄н аш̣т̣ау – осем по-малки острова; ха – несъмнено; еке – някои; упадишанти – големи учени твърдят; сагара-а̄тма-джаих̣ – от синовете на Маха̄ра̄джа Сагара; ашва-анвеш̣ан̣е – когато се опитваха да намерят загубения си кон; има̄м – тази; махӣм – земя; паритах̣ – от всички страни; никханадбхих̣ – разкопавайки; упакалпита̄н – създадоха; тат – това; ятха̄ – както следва; сварн̣а-прастхах̣ – Сварн̣апрастха; чандра-шуклах̣ – Чандрашукла; а̄вартанах̣ – А̄вартана; раман̣аках̣ – Раман̣ака; мандара-харин̣ах̣ – Мандара-харин̣а; па̄н̃чаджанях̣ – Па̄н̃чаджаня; сим̇халах̣ – Сим̇хала; лан̇ка̄ – Лан̇ка̄; ити – така.

Превод

Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: Скъпи царю, според мнението на някои учени Джамбӯдвӣпа е заобиколена от осем по-малки острова. Когато синовете на Маха̄ра̄джа Сагара бродеха по света, търсейки изгубения си кон, те разкопаха земята и така се образуваха осемте съседни острова. Имената на островите са Сварн̣апрастха, Чандрашукла, А̄вартана, Раман̣ака, Мандара-харин̣а, Па̄н̃чаджаня, Сим̇хала и Лан̇ка̄.

Пояснение

В Кӯрма Пура̄н̣а откриваме следния пасаж, който свидетелства за желанията на полубоговете:

анадхика̄рин̣о дева̄х̣
сварга-стха̄ бха̄ратодбхавам
ва̄н̃чхантй а̄тма-вимокш̣а̄ртхам-

удрека̄ртхе 'дхика̄рин̣ах̣

Въпреки че заемат високи постове в райските планети, те искат да се върнат в областта Бха̄рата-варш̣а на планетата Земя. Това показва, че дори полубоговете не са достойни да живеят в Бха̄рата-варш̣а. Но ако жителите на Бха̄рата-варш̣а живеят като котки и кучета, без да използват предимствата на раждането си в тази земя, те несъмнено са много злочести.

Текст

евам̇ тава бха̄ратоттама джамбӯдвӣпа-варш̣а-вибха̄го ятхопадешам упаварн̣ита ити.

Дума по дума

евам – така; тава – на теб; бха̄рата-уттама – най-издигнатият от потомците на Бхарата; джамбӯдвӣпа-варш̣а-вибха̄гах̣ – отделните части на остров Джамбӯдвӣпа; ятха̄-упадешам – както са ме научили знаещите; упаварн̣итах̣ – обясних; ити – така.

Превод

О, царю Парӣкш̣ит, най-велики от потомците на Бхарата Маха̄ра̄джа, описах ти Бха̄рата-варш̣а и съседните острови така, както са ме научили. Това са островите, съставляващи Джамбӯдвӣпа.

Пояснение

Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху деветнадесета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, нареченаОписание на остров Джамбӯдвӣпа.