В Пура̄н̣ите съществуват две различни мнения относно Бог Ра̄мачандра. Това е обяснено в Лагху бха̄гавата̄мр̣та (5.34 – 36), когато се описва на инкарнацията на Ману.

Във Виш̣н̣у дхармоттара Бог Ра̄мачандра и братята му – Лакш̣ман̣а, Бхарата и Шатругхна – са представени като въплъщения на Ва̄судева, Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна и Анируддха. Но в Падма Пура̄н̣а се казва, че Бог Ра̄мачандра е въплъщение на На̄ра̄ян̣а, а другите трима братя – на Шеш̣а, Чакра и Шан̇кха. Заключението на Шрӣла Баладева Видя̄бхӯш̣ан̣а е тад идам̇ калпа-бхеденаива самбха̄вям. Двете версии не си противоречат. В някои епохи Бог Ра̄мачандра и братята му се появяват като въплъщения на Ва̄судева, Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна и Анируддха, а в други като На̄ра̄ян̣а, Шеш̣а, Чакра и Шан̇кха. Обителта на Бог Ра̄мачандра на тази планета се нарича Айодхя̄. Град Айодхя̄ още съществува и се намира в областта Файзабад в северната част на Уттар Прадеш.

Както посочва Брахма сам̇хита̄ (5.39), Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а се появява в множество разширения:

„Прекланям се пред Върховната Божествена Личност, Говинда, който е неизменно проявен в разширенията си Ра̄ма, Нр̣сим̇ха и ред други подразширения, но остава изначалната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, а понякога се появява и лично“. Кр̣ш̣н̣а е виш̣н̣у-таттва, разширява се в множество Виш̣н̣у-форми и Бог Ра̄мачандра е една от тях. Знаем, че тези виш̣н̣у-таттва са носени от трансценденталната птица Гаруд̣а и в четирите си ръце държат различни оръжия. Тогава може да се усъмним, че Бог Ра̄мачандра принадлежи към тази категория, защото неговият носач бил Ханума̄н, а не Гаруд̣а, и Той нямал четири ръце, нито шан̇кха, чакра, гада̄ и падма. Но този стих изяснява, че Ра̄мачандра е самият Кр̣ш̣н̣а (ра̄ма̄ди-мӯртиш̣у кала̄). Кр̣ш̣н̣а е изначалната Божествена Личност и Ра̄мачандра не се различава от него. Ра̄мачандра е отвъд проявленията на материалната природа, затова е наречен праша̄нта, необезпокояван от материалните гун̣и.

Единствено сърцето, пропито от любов към Върховната Божествена Личност, може да оцени трансценденталните достойнства на Бог Ра̄мачандра; той не може да бъде видян с материални очи. Понеже демоните като Ра̄ван̣а нямат духовно зрение, те смятат Ра̄мачандра за обикновен цар кш̣атрия. Затова Ра̄ван̣а се опитал да отвлече вечната му съпруга, Сӣта̄девӣ. Но всъщност не успял да отнесе истинската Сӣта̄. Веднага щом я докоснал, тя предоставила в ръцете му едно материално тяло, а истинският ѝ образ останал скрит за него. Думите пратяк праша̄нтам от този стих показват, че Бог Ра̄мачандра и неговата енергия, богинята Сӣта̄, са отвъд влиянието на материалната природа.

В Кат̣ха Упаниш̣ад (1.2.23) е казано: ям еваиш̣а вр̣н̣уте тена лабхях̣. Върховният Бог, Парама̄тма̄, Божествената Личност, може да бъде видян или възприет само от личности, потопени в предано служене. И в Брахма сам̇хита̄ (5.38) се казва:

„Обожавам предвечния Бог, Говинда, постоянно съзерцаван от преданите, чиито очи са помазани с елея на любовта. Те го виждат във вечния му образ на Шя̄масундара, изпълнил собствените им сърца“. А в Чха̄ндогя Упаниш̣ад е казано: ета̄с тисро девата̄ анена джӣвена. Думата анена е използвана, за да се разграничат а̄тма̄ и Парама̄тма̄ като две отделни същности. Тисро девата̄ посочва, че тялото на живото същество е направено от три материални елемента: огън, земя и вода. Макар Парама̄тма̄ да влиза в сърцето на джӣва̄тма̄, която под влияние на материалното тяло се отъждествява с него, тя няма нищо общо с тялото ѝ. Парама̄тма̄ не е обвързана с материята и затова тук е наречена ана̄ма-рӯпам̇ нирахам. За разлика от джӣва̄тма̄ Парама̄тма̄ няма материална самоличност. Джӣва̄тма̄ може да се мисли за индиец, американец, германец и пр., но Парама̄тма̄ няма такива материални обозначения и няма материално име. Джӣва̄тма̄ е различна от името си, но Парама̄тма̄ не е; между нея и името ѝ няма разлика. Това е смисълът на нирахам – „без материални обозначения“. Не е възможно тази дума да се изопачава, за да се посочи, че Парама̄тма̄ няма ахан̇ка̄ра, няма свое Аз или самоличност. Парама̄тма̄ е Върховният, това е нейната трансцендентална самоличност. Такова е обяснението е на Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ. А според интерпретацията на Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура нирахам значи нирнишчайена ахам. Нирахам не означава, че Върховният Бог няма самоличност. Нещо повече, наличието на думата ахам доказва извън всякакво съмнение, че Той е личност. Представката нир се използва не само за отрицание, но и за категорично утвърждение.

Според Бхагавад-гӣта̄ (4.9), когато Бог се появява във вселената в човешки образ, Той си поставя две цели – паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м̇ вина̄ша̄я ча душ̣кр̣та̄м: да унищожи демоните и да защити преданите. Защитавайки преданите, Той не само ги радва с личното си присъствие, но им дава и наставления как да не нарушават преданото си служене. Със своето поведение Бог Ра̄мачандра показал на преданите, че е по-добре да не встъпват в брак, защото семейният живот неизбежно влече след себе си много неволи. Шрӣмад Бха̄гаватам (7.9.45) утвърждава:

Обикновено кр̣пан̣ите, лишените от духовно знание и пълна противоположност на бра̄хман̣ите, стават семейни, защото бракът е позволение за секс. Така те потъват в сексуалното наслаждение, последвано от множество беди. Това е предупреждение за преданите. За да им предаде този урок – на тях, както и на цялото човечество, Бог Шрӣ Ра̄мачандра, макар и самата Върховна Божествена Личност, минал през редица изпитания, защото приел за своя съпруга майка Сӣта̄. Естествено, изтърпял е тези трудности и лишения само за наша поука; иначе Той няма причина да скърби за каквото и да било.

Друга важна повеля на Бога е семейният мъж да бъде верен на съпругата си и всячески да я защитава. В обществото има два типа хора: стриктни последователи на религиозните принципи и предани. Бог Ра̄мачандра искал да им покаже с личния си пример как да изпълняват религиозните си задължения, как да бъдат любящи и предани съпрузи. За големите му премеждия нямало никаква друга причина. Този, който неотклонно следва религиозните принципи, не бива да пренебрегва сигурността и защитата на жена си. Това може да му навлече известни страдания, но той трябва да ги изтърпи. Такъв е дългът на верния съпруг. Бог Ра̄мачандра лично показал как трябва да се изпълни този дълг. Той би могъл да си създаде стотици хиляди Сӣти от своята енергия на удоволствието, но за да покаже как трябва да постъпи истинският съпруг, не само спасил Сӣта̄ от ръцете на Ра̄ван̣а, но убил Ра̄ван̣а и всичките му роднини.

Още една поука от наставленията на Бог Ра̄мачандра е, че Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у, и неговите предани нямат нищо общо с привидните материални страдания. При всички обстоятелства те остават мукта-пуруш̣а, освободени личности. В Чайтаня бха̄гавата е казано:

Един ваиш̣н̣ава, посветен на преданото служене, винаги се намира в състояние на трансцендентално блаженство. На пръв поглед той може да изпитва материална болка, но състоянието му се нарича трансцендентално блаженство в раздяла (вираха). Чувствата на двама влюбени при временна раздяла всъщност са извор на голямо блаженство, макар да изглеждат болезнени. Ето защо раздялата на Бог Ра̄мачандра със Сӣта̄девӣ и последвалите трудни изпитания са още едно проявление на трансцендентално блаженство. Това е мнението на Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура.

Когато определяме Бог, Върховната Божествена Личност, казваме, че Той притежава в пълна степен шестте съвършенства – богатство, слава, сила, знание, красота и отреченост. Той е отречен, защото не е привързан към нищо в материалния свят. Привързан е единствено към духовния свят и живите същества в него. Материалните дела протичат под надзора на Дурга̄девӣ (ср̣ш̣т̣и-стхити-пралая-са̄дхана-шактир ека̄ чха̄йева яся бхувана̄ни бибхарти дурга̄). Всичко се осъществява според строгите закони на материалната енергия, чието олицетворение е Дурга̄. Така че Бог е напълно непривързан и не е нужно да обръща внимание на материалния свят. Сӣта̄девӣ принадлежи към духовния свят. Бог Лакш̣ман̣а, по-малкият брат на Ра̄мачандра, е проявление на Сан̇карш̣ан̣а, а самият Бог Ра̄мачандра е Ва̄судева, Върховната Божествена Личност.

Изпълнен с духовните си качества, Върховният е привързан към тези слуги, които неотклонно му отдават трансцендентално любовно служене. Той е привързан към истината в живота, а не към брахминските качества. И изобщо, никое материално качество не го привлича. Въпреки че е Свръхдушата на всички живи същества, Той се разкрива пред тези от тях, които са постигнали себепознание, и е особено скъп на трансценденталните си предани. Бог Ра̄мачандра се появил, за да покаже на хората как трябва да постъпва отговорният цар, и затова привидно се разделил с майка Сӣта̄ и Лакш̣ман̣а. Но в действителност такава раздяла е невъзможна. Ето защо човек трябва да изучава живота и делата на Бог Ра̄мачандра под ръководството на себепознала се душа. Само тогава ще може да разбере трансценденталните му постъпки.

В една от молитвите си, израз на искрените ѝ чувства към Бог Кр̣ш̣н̣а, Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ го нарича акин̃чана-гочара. Представката а означава „не“, а кин̃чана – „нещо от материалния свят“. Колкото и да се гордеем с престижното си положение, богатство, красота, образование и пр., тези качества не са необходими за приятелските отношения с Върховната Божествена Личност, въпреки че са от голяма полза в материалното общуване. От техния притежател се очаква да стане предан и едва тогава би ги използвал правилно. За съжаление, хората, заслепени от своя знатен произход, богатство, образование и красота (джанмаишваря-шрута-шрӣ) не се интересуват от Кр̣ш̣н̣а съзнание, а Бог не се интересува от материалните им достойнства. Върховният може да бъде постигнат само с преданост (бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти). Предаността и искреното желание за служене са единствените изисквания. Рӯпа Госва̄мӣ е казал, че цената, която човек трябва да заплати за милостта на Бога, е само искреното желание да получи тази милост (лаулям екам̇ мӯлям). В Чайтаня бха̄гавата (Мадхя-кханда, 23.492 – 493) се казва:

„Няма по-честит предан от Кхола̄веча̄. Брахма̄ и Шива плачат от възхищение пред величието му. Човек не може да постигне Бог Кр̣ш̣н̣а с богатство, последователи или образование. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху се впечатлява само от чистата преданост“. Кхола̄веча̄ Шрӣдхара бил много искрен предан на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. Той си изкарвал прехраната, като продавал чаши, направени от кората на бананово дърво. Половината от печалбата си използвал за поклонение на майка Ганг, а с останалото се издържал. Бил толкова беден, че живеел в колиба с пробит покрив. Тъй като нямал пари за месингови съдове, пиел вода от желязно ведро. Но бедността не му пречела да бъде велик предан на Бог Чайтаня. Той е типичен пример за бедняк без никакви материални притежания, станал велик предан на Бога. В заключение можем да кажем, че богатството не води до подслон в лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а или Шрӣ Чайтаня Госа̄н̃и. Този подслон се постига само с чисто предано служене.

„Човек трябва да отдава трансцендентално любовно служене на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а в дух на добронамереност и без желание за материално благо или печалба от плодоносна дейност и философски разсъждения. Това се нарича чисто предано служене“.

Бог Шрӣ Ра̄мачандра е толкова милостив и великодушен към своите предани, че всеки, бил той човек или животно, лесно може да го удовлетвори и със съвсем малко служене. Това е особеното преимущество при служенето на Бог Ра̄мачандра. Със същото преимущество се отличава и обожанието на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. В качеството си на кш̣атрии Бог Кр̣ш̣н̣а и Бог Ра̄мачандра понякога проявявали милостта си, като убивали асурите, но Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху щедро дарявал асурите с любов към Бога. Всички въплъщения на Върховната Божествена Личност – особено Бог Ра̄мачандра, Бог Кр̣ш̣н̣а, а по-късно и Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху – освободили голяма част от живите същества около тях; всъщност, почти всички. Неслучайно едно от въплъщенията на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е шесторъкият образ ш̣ад̣-бхӯджа-мӯрти, който е Бог Ра̄мачандра, Бог Кр̣ш̣н̣а и Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху в едно. Висшият смисъл на човешкия живот може да се постигне с обожание на ш̣ад̣-бхӯджа-мӯрти, формата на Бога с шест ръце – две ръце на Ра̄мачандра, две ръце на Кр̣ш̣н̣а и две ръце на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху.

В Индия всеки може да посети храма на Нара-На̄ра̄ян̣а в Бадарика̄шрама и да научи как Върховната Божествена Личност в инкарнацията си Нара-На̄ра̄ян̣а извършва отречения, за да покаже на хората по света как да постигнат себепознание. Не е възможно да осъзнаеш истинската си същност само с умозрително философстване и материални дейности; трябва много сериозно да се стремиш към себепознание и аскетизъм. За съжаление, хората от епохата на Кали дори не знаят какъв е смисълът от аскетизма. Затова Върховният се появил като Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху и дарил падналите души с най-лесния процес на себепознание, наречен чето-дарпан̣а-ма̄рджанам – изчистване на замърсяванията от дълбините на сърцето. Този процес е съвсем прост. Всеки може да извършва възвишения кр̣ш̣н̣а сан̇кӣртана, повтаряйки Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе  /  Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. В съвременната епоха са популярни различни форми на т.нар. научно знание: антропология, марксизъм, фройдизъм, национализъм и индустриализъм, но ако се ръководим от техните идеали, вместо да приемем процеса, следван от Нара-На̄ра̄ян̣а, ще пропилеем ценния си човешки живот и накрая ще бъдем измамени и заблудени.

Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е заявил:

Истинският успех, или осъществяване на мисията на човешкия живот, може да се постигне в Индия, Бха̄рата-варш̣а, защото там целта на живота и правилният процес за постигането ѝ са очевидни. Хората трябва да използват преимуществата на Бха̄рата-варш̣а и това се отнася особено за тези, които следват принципите на варн̣а̄шрама дхарма. Ако не се придържаме към тези принципи, приемайки четирите обществени класи (бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра) и четирите духовни степени (брахмача̄рӣ, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са), не може да става дума за никакъв успех в живота. За съжаление, под влияние на Кали юга, всичко пропада. Жителите на Бха̄рата-варш̣а постепенно се превръщат в низши млеччхи и явани. Как могат тогава те да учат другите? Затова ние основахме движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание не само за населението на Бха̄рата-варш̣а, но и за хората по целия свят, както ни е завещал Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. Все още не всичко е загубено и ако жителите на Бха̄рата-варш̣а се отнесат сериозно към това движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание, светът ще бъде спасен от пропадане в адско съществуване. Нашето движение следва едновременно процесите на пан̃чара̄трика-видхи и бха̄гавата-видхи, така че всеки може да се възползва от него и да достигне висшата цел в живота си.

Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, е сач-чид-а̄нанда-виграха – въплъщение на вечността, трансценденталното блаженство и съвършеното знание. В този стих Той е описан по-подробно. Кр̣ш̣н̣а е създател на цялото космично проявление, но не е привързан към него. Ако можехме да построим висок небостъргач, щяхме да сме много горди с творението си, но Кр̣ш̣н̣а е толкова отречен, че макар да е създал всичко, не е привързан към нищо (на бадхяте). Освен това Кр̣ш̣н̣а има трансцендентално тяло сач-чид-а̄нанда-виграха, затова не изпитва жизнените телесни нужди, наречени дайхика. Например Той никога не е гладен, жаден или уморен (на ханяте деха-гато 'пи дайхикаих̣). И още – всичко е негова собственост, Той вижда всичко и присъства навсякъде, но тъй като тялото му е трансцендентално, Той е отвъд зрението, зрителните обекти и процеса на виждане. Когато видим нещо красиво, веднага изпитваме влечение към него. Образът на хубавата жена веднага привлича мъжа и образът на мъжа веднага привлича жената. Но Кр̣ш̣н̣а е над тези слабости. Макар да вижда всичко, Той не е засегнат от заблудата на видяното (на др̣г яся гун̣аир видӯш̣яте). Ето защо, като наблюдател и свидетел на всичко, Кр̣ш̣н̣а не е привлечен от дейностите, които вижда. Той е винаги непривързан и независим; Той е просто свидетел.

Шрӣла Мадхва̄ча̄ря е казал:

„Този, който сериозно и решително извършва предано служене през целия си живот, за да разбере истинската същност на Върховната Божествена Личност, непременно ще се освободи от материалния свят, дори по-рано да е бил пристрастен към греховни дейности“. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава същото:

„Дори да извърши най-отвратителната постъпка, ако е зает с предано служене, човек трябва да бъде считан за свят, защото решително върви по правилния път“ (Бхагавад-гӣта̄, 9.30). Единствената цел в живота е да мислим постоянно за Кр̣ш̣н̣а, за неговия образ, забавления, дейности и качества. Този, който е способен да мисли за Кр̣ш̣н̣а ден и нощ, вече е свободен (сварӯпен̣а вявастхитих̣). Докато материалистите са погълнати от материалните си мисли и дейности, преданите са изцяло потопени в мисли за Кр̣ш̣н̣а и неговите дела. Тоест те вече се намират на равнището на освобождението. По време на смъртта човек трябва да мисли за Кр̣ш̣н̣а с цялото си същество. Тогава непременно ще се завърне у дома, при Бога. В това няма никакво съмнение.

По време на смъртта материалистът мисли за своите деца и съпруга. Мисълта как ще живеят те и кой ще се грижи за тях без него, не му дава мира. Естествено той никога не е готов да напусне тялото си; винаги би предпочел да продължи живота в него и да служи на обществото, семейството, приятелите и пр. Ето защо с помощта на мистичната йога човек трябва да се освободи от телесните връзки. Ако някой въпреки заниманието с бхакти йога и изучаването на ведическите произведения се страхува да се раздели с низшето си тяло– причината за всичките му страдания – какъв е смисълът от неговите опити да напредва в духовния живот? Тайната на успеха в йога е отказът от телесните привързаности. Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура казва: деха-смр̣ти на̄хи я̄ра, сам̇са̄ра-бандхана ка̄ха̄н̇ та̄ра – който с практика се е издигнал над телесните нужди и тревоги, вече не е обусловен. Той се е измъкнал от материалното робство. Личността в Кр̣ш̣н̣а съзнание трябва всеотдайно да практикува предано служене без материална привързаност. Тогава освобождението е сигурно.

Бог ни препоръчва в Бхагавад-гӣта̄: ман-мана̄ бхава мад-бхакто мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру. Съвършеният процес на йога предполага постоянна мисъл за Кр̣ш̣н̣а, постоянно предано служене, неотклонно обожание на Кр̣ш̣н̣а и отдаване на почитания към него. Ако не следваме тази йога система, не бихме могли да превъзмогнем илюзорната привързаност към отблъскващото си тяло, пълно с изпражнения и урина. Съвършенството на йога се състои в преодоляване на привързаността към тялото; към всичко, свързано с него, и пренасочване на тази привързаност към Кр̣ш̣н̣а. Ние сме много привързани към материално наслаждение, но когато устремим същата привързаност към Кр̣ш̣н̣а, поемаме по пътя на освобождението. За нас това е единствената йога система.

Тези реки са трансцендентални и човек може да се пречисти, като ги помни, докосва ги или се къпе в тях. И днес много хора правят това.

Тези въпроси се разглеждат и в Бхагавад-гӣта̄ (14.18 и 18.42 – 45). Шрӣла Ра̄ма̄нуджа̄ча̄ря пише в книгата си Веда̄нта сан̇граха:

евам̇-видха-пара̄бхакти-сварӯпа-гя̄на-вишеш̣асйотпа̄даках̣ пӯрвокта̄харахар упачӣяма̄на-гя̄на-пӯрвака-карма̄нугр̣хӣта-бхакти йога ева; ятхоктам̇ бхагавата̄ пара̄шарен̣а – варн̣а̄шрамети; никхила-джагад-уддха̄ран̣а̄я̄ванитале 'ватӣрн̣ам̇ пара-брахма-бхӯтах̣ пуруш̣оттамах̣ сваям етад уктава̄н – „свакарма-ниратах̣ сиддхим̇ ятха̄ виндати тач чхр̣н̣у“ „ятах̣ правр̣ттир бхӯта̄на̄м̇ йена сарвам идам̇ татам / свакарман̣а̄ там абхярчя сиддхим̇ виндати ма̄навах̣“.

Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а (3.8.9) великият мъдрец Пара̄шара Муни препоръчва:

„Бог Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, е почитан с правилно изпълнение на предписаните задължения в системата варн̣а и а̄шрама. Няма друг начин за удовлетворяване на Бога“. В Бха̄рата-варш̣а лесно може да се въведе институцията варн̣а̄шрама дхарма. Днес някои демонични представители от населението на Бха̄рата-варш̣а отхвърлят варн̣а̄шрама дхарма. Понеже няма друга институция, която да учи хората как да станат бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри или брахмача̄рӣ, гр̣хастхи, ва̄напрастхи и сання̄сӣ, тези демони искат безкласово общество. Това води само до хаос в обществения живот. В името на светската държава некомпетентни хора заемат висши правителствени постове. Никой не е обучен да действа според принципите на варн̣а̄шрама дхарма, затова хората деградират все повече и се превръщат в подобие на животни. Истинската житейска цел е освобождението, но за съжаление, хората не получават възможност да я постигнат и провалят живота си. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание се разпространява в цял свят, за да възстанови системата варн̣а̄шрама дхарма и да спаси човечеството от пропадане в адско съществуване.

Осъзнаването на Брахман е началото на освобождението, осъзнаването на Парама̄тма̄ е още една стъпка към царството на свободата, но истинското освобождение се постига, когато живото същество разбере позицията си на вечен слуга на Върховната Божествена Личност (муктир хитва̄нятха̄ рӯпам̇ сварӯпен̣а вявастхитих̣). В материалния свят под влияние на телесната жизнена представа всеки се е устремил в погрешната посока. Когато стане брахма-бхӯта, духовно осъзнат, човек разбира, че не е материално тяло и да се действа с телесна представа, е безполезно и заблуждаващо. Тогава започва преданото му служене. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.54):

„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен“. Преданото служене е истинското освобождение. Привлечен от красотата на Върховната Божествена Личност, с ум, постоянно съсредоточен върху лотосовите нозе на Бога, човек вече не се интересува от нищо, което не му помага за себепознанието. С други думи, той става напълно безразличен към материални дейности. В Таиттирӣя Упаниш̣ад (2.7) е казано: еш̣а хй ева̄нандаяти; яда̄ хй еваиш̣а етасмин на др̣шйе 'на̄тмйе анирукте 'нилаяне 'бхаям̇ пратиш̣т̣ха̄м̇ виндате 'тха со 'бхаям̇ гато бхавати. Живото същество се утвърждава в духовния блажен живот, когато напълно разбере, че щастието му зависи от духовното себепознание – основата на а̄нанда (блаженството) – и завинаги се посвети на служене на Бога, Върховния господар.

Величието на Бха̄рата-варш̣а е описано и в Чайтаня Чарита̄мр̣та (А̄ди, 9.41):

„Роденият като човешко същество в земите на Индия (Бха̄рата-варш̣а) трябва да осмисли живота си и да работи за благото на хората“.

В Индия, Бха̄рата-варш̣а, има много благоприятни условия за предано служене. Там великите а̄ча̄рии са дали своите наставления, а Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху се е появил лично, за да научи хората как да се развиват духовно и да станат устойчиви в преданото служене на Бога. От всяка гледна точка Бха̄рата-варш̣а е необикновена земя; там човек лесно може да разбере процеса на преданото служене и следвайки го, да усъвършенства живота си. Ако постигне успех в преданото служене и проповядва посланието му в други краища на света, той ще помогне на цялото човечество.

Земята на Бха̄рата-варш̣а е толкова велика, че този, който се роди в нея, не само достига райските планети, но направо се завръща у дома, при Бога. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.25):

„Тези, които почитат полубоговете, ще се родят сред тях; тези, които почитат прадедите, ще отидат при тях; тези, които почитат призраци и духове, ще се родят сред такива същества; а всички, които ме обожават, ще живеят с мен“. Повечето хора в Бха̄рата-варш̣а спазват ведическите принципи и извършват големи жертвоприношения, за да се издигнат на райските планети. Но каква е ползата от такива постижения? В Бхагавад-гӣта̄ (9.21) е казано: кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам̇ вишанти – когато резултатите от жертвоприношения, благотворителност и други благочестиви дела се изчерпят, живото същество трябва да се върне на низшите планети и отново да изпита мъките на раждането и смъртта. Но постигналият Кр̣ш̣н̣а съзнание може да се завърне при Кр̣ш̣н̣а (я̄нти-мад-я̄джино 'пи ма̄м). Затова полубоговете дори съжаляват, че са се издигнали на висшите планетарни системи. Обитателите на рая скърбят, че не са успели да използват максимално раждането си в Бха̄рата-варш̣а. Помамени от изключителните условия за сетивно наслаждение, те са забравили лотосовите нозе на Бога в мига на смъртта. Заключението е, че роденият в земите на Бха̄рата-варш̣а трябва да изпълни повелята на Върховната Божествена Личност. Яд гатва̄ на нивартанте тад дха̄ма парамам̇ мама. Би трябвало да опитаме да се завърнем у дома, при Бога във Ваикун̣т̣ха – или в най-висшата планета на Ваикун̣т̣ха, Голока Вр̣нда̄вана – за да живеем вечно в пълно, блажено знание заедно с Върховната Божествена Личност.

Това е ново потвърждение на думите на Бог Чайтаня Маха̄прабху:

Роденият в Бха̄рата-варш̣а има пълната възможност да изучи личните наставления на Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄ и да реши какво да прави с човешкия си живот. Човек безусловно трябва да отхвърли всички други възможности и да се отдаде на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а веднага ще го приеме и ще го освободи от последиците на минали греховни дейности (ахам̇ тва̄м̇ сарва-па̄пебхйо мокш̣айиш̣я̄ми ма̄ шучах̣). Кр̣ш̣н̣а съзнание е необходимо, защото Кр̣ш̣н̣а сам ни препоръчва това. Ман-мана̄ бхава мад-бхакто мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру: „Винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си“. Това не е трудно дори за едно дете. Какво ни пречи да поемем този път? Би трябвало да следваме точно наставленията на Кр̣ш̣н̣а и да станем достойни за Божието царство (тяктва̄ дехам̇ пунар джанма наити ма̄м ети со 'рджуна). Да отидем право при Кр̣ш̣н̣а и да му служим. Това е великата възможност, предоставена на жителите на Бха̄рата-варш̣а. Достойният да се завърне у дома, при Бога, повече не е обвързан от добрите или лошите резултати на своята карма.

Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху се появил в земите на Бха̄рата-варш̣а, по-точно в Бенгал, в град Навадвӣпа, област Надия. По тази причина, както твърди Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура, планетата Земя е най-великата планета във вселената; Бха̄рата-варш̣а е най-великата държава на Земята; Бенгал е по-велик; областта Надия е още по-велика, а най-велик е град Навадвӣпа, защото в него се е появил Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, за да въведе жертвоприношението на Харе Кр̣ш̣н̣а маха̄-мантра. Ша̄стрите утвърждават:

Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е съпровождан от доверените си спътници Шрӣ Нитя̄нанда, Шрӣ Гада̄дхара, Шрӣ Адвайта и от много предани като Шрӣва̄са. Те постоянно повтарят святото име и славят Бог Кр̣ш̣н̣а. Ето защо това е най-великото място във вселената. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е открило център в Ма̄я̄пур, Навадвӣпа, родното място на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, – една благоприятна възможност хората да провеждат непрекъснати празненства на сан̇кӣртана-ягя, както се препоръчва тук (ягйеша-макха̄ махотсава̄х̣), и да раздават праса̄да на милиони гладни, копнеещи за духовно освобождение. Това е мисията на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание.

В Чайтаня бха̄гавата има подобен пасаж: „Човек не бива да се стреми дори към райските планети, ако там не се възпява величието на Върховната Божествена Личност, ако няма дори един ваиш̣н̣ава, чист предан на Бога, и празненства за разпространение на Кр̣ш̣н̣а съзнание. По-добре е да остане вечно затворен в непроницаемата майчина утроба, където поне може да помни лотосовите нозе на Бога, отколкото да живее на място, където няма възможност да мисли за неговите лотосови нозе. Моля се никога да не се родя в такова прокълнато място“. А в Чайтаня чарита̄мр̣та Кр̣ш̣н̣ада̄са Кавира̄джа Госва̄мӣ пише, че Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е основател на движението за сан̇кӣртана, затова всеки, който се опитва да удовлетвори Бога със сан̇кӣртана, е много, много велик. Такава личност притежава съвършена интелигентност, а останалите тънат в невежеството на материалното битие. Сан̇кӣртана-ягя е най-доброто от всички ведически жертвоприношения. Дори сто жертвоприношения ашвамедха не могат да се сравнят със сан̇кӣртана. Според автора на Шрӣ Чайтаня чарита̄мр̣та, ако някой сравнява сан̇кӣртана-ягя с други яги, той е па̄ш̣ан̣д̣ӣ – безверник, и заслужава наказание от Ямара̄джа. Мнозина ма̄я̄ва̄дӣ смятат извършването на сан̇кӣртана-ягя за благочестива дейност, подобна на ашвамедха-ягя и други церемонии, но това схващане е на̄ма-апара̄дха. Възпяването на святото име на На̄ра̄ян̣а и възпяването на други имена не е едно и също, каквото и да мислят ма̄я̄ва̄дӣте.

В Бха̄рата-варш̣а много лесно се изпълнява сан̇кӣртана-ягя, състояща се от шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣; може да се следват и другите методи на преданото служене, като смаран̣ам̇ ванданам арчанам̇ да̄сям̇ сакхям и а̄тма-ниведанам. Там съществува възможността за посещение на святи места, най-вече родните места на Бог Чайтаня и Бог Кр̣ш̣н̣а – Навадвӣпа и Вр̣нда̄вана – където живеят чисти предани, с единственото желание да отдават служене на Бога (аня̄бхила̄ш̣ита̄ шӯням̇ гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там). Това освобождава от материалното робство. Другите пътища, например пътят на гя̄на или пътят на карма, не са от голяма полза. С благочестиви дейности човек може да се издигне до висшите планетарни системи, а с помощта на умозрително знание да се слее с битието на Брахман, но това не е истинска полза, защото той ще трябва отново да се върне дори от освободеното състояние на сливане с Брахман, а с още по-голяма сигурност и от райското царство. Хората трябва да положат усилия да се върнат вкъщи, при Бога (я̄нти мад-я̄джино 'пи ма̄м). Иначе по нищо няма да се различават от дивите животни и птици в джунглата. Те също имат свобода, но поради низшето си раждане не знаят как да я използват. Роденият в Бха̄рата-варш̣а би трябвало да се възползва от предоставените му преимущества, да стане просветен предан и да се върне вкъщи, при Бога. Това е смисълът на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Жителите на другите страни имат големи възможности за материално наслаждение, но нямат такива благоприятни условия за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е завещал на родения в Бха̄рата-варш̣а най-напред да осъзнае истинската си същност като неразделна частица от Кр̣ш̣н̣а, а след това да разпространи това знание по целия свят.

В Бхагавад-гӣта̄ (9.13) Бог Кр̣ш̣н̣а казва:

„О, сине на Пр̣тха̄, тези, които не са заблудени, великите души, са под закрилата на божествената природа. Те са потопени в предано служене, защото знаят, че Аз съм Бог, Върховната Личност, първоначалният и неизчерпаемият“. Маха̄тмите, извисените предани, почитат само Върховната Божествена Личност. Но има и други, понякога също наричани маха̄тми, които почитат Бога като екатвена пр̣тхактвена. С други думи, те приемат полубоговете като различни части от Кр̣ш̣н̣а и ги обожават, търсейки разни благословии. И макар тези поклонници на полубоговете да получават от Кр̣ш̣н̣а желаните резултати, в Бхагавад-гӣта̄ те са наречени хр̣та-гя̄нах – не особено интелигентни. Кр̣ш̣н̣а не желае да бъде обожаван косвено чрез различните части на своето тяло. Кр̣ш̣н̣а иска непосредствено предано обожание. Затова този, който пряко обожава Бог Кр̣ш̣н̣а с непоколебимо предано служене според препоръките на Шрӣмад Бха̄гаватам (тӣврен̣а бхакти-йогена яджета пуруш̣ам̇ парам), бързо се издига до трансцендентално равнище. Но и преданите, почитащи полубоговете – различните части на Бога, – също получават желаните благословии, защото Бог е изначалният господар на всички благословии. Ако някой иска определена благословия, за Бога не представлява никаква трудност да изпълни молбата му.

Споменатите в предишния стих предани се обръщат към Върховната Божествена Личност с материални желания, но този стих обяснява как такива предани биват спасени от подобни желания. Шрӣмад Бха̄гаватам (2.3.10) ни съветва:

„Независимо дали е без материални желания, или е изпълнен с материални желания, или пък желае да се слее с Върховния, човек трябва да се заеме с предано служене“. По този начин преданият не само ще осъществи желанията си, но ще дойде денят, когато той няма да желае нищо друго, освен да служи в лотосовите нозе на Бога. Този, който служи на Бога с егоистичен мотив, се нарича сака̄ма-бхакта, а този, който му служи безкористно, се нарича ака̄ма-бхакта. Кр̣ш̣н̣а е толкова милостив, че превръща сака̄ма-бхакта в ака̄ма-бхакта. Чистият предан, ака̄ма-бхакта, свободен от материална корист, е доволен просто като служи в лотосовите нозе на Бога. Бхагавад-гӣта̄ (6.22) потвърждава това. Ям̇ лабдхва̄ ча̄парам̇ ла̄бхам̇ маняте на̄дхикам̇ татах̣: посветеният на служенето в лотосовите нозе на Бога не желае вече нищо друго. Това е висшето равнище в преданото служене. Върховният е необикновено милостив дори към сака̄ма-бхакта и изпълнява желанията му по такъв начин, че един ден той се превръща в ака̄ма-бхакта. Например Дхрува Маха̄ра̄джа станал бхакта с намерението да получи царство, по-голямо от това на баща си, но накрая се преобразил в ака̄ма-бхакта и казал на Бога: сва̄мин кр̣та̄ртхо 'сми варам̇ на я̄че – „Скъпи Господи, достатъчно ми е просто да служа в твоите лотосови нозе. Не искам никакви материални блага“. Понякога малкото дете слага нещо мръсно в устата си, но родителите му го вземат и му предлагат сандеша или друг сладкиш. Преданите, молещи за материални блага, са като такива деца. Милостивият Бог отнема материалните им желания и им дава най-голямата благословия. Следователно дори за материалните си желания не бива да молим никого другиго освен Върховната Божествена Личност. Трябва изцяло да се посветим на предано служене; само така ще изпълним всичките си желания и накрая ще се завърнем у дома, при Бога. Това е обяснено в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.37 - 39, 41):

Аняка̄мӣ – преданият може да има и друго желание, освен да служи в лотосовите нозе на Бога; яди каре кр̣ш̣н̣ера бхаджана – но ако служи на Бог Кр̣ш̣н̣а; на̄ ма̄гитеха кр̣ш̣н̣а та̄ре дена сва-чаран̣а – Кр̣ш̣н̣а ще му даде подслон в лотосовите си нозе, дори той да не се стреми към това. Кр̣ш̣н̣а кахе – Бог казва; а̄ма̄ бхадже – „Той ми служи; ма̄ге виш̣ая-сукха – но иска да опита щастието на материалното сетивно наслаждение“. Амр̣та чха̄д̣и' виш̣а ма̄ге: „Такъв предан е като човек, който желае отрова, вместо нектар“. Еи бад̣а мӯркха: „Той постъпва глупаво“. Ами – вигя: „Но Аз съм мъдър“. Еи мӯркхе 'виш̣ая' кене диба: „Защо да давам на този глупак мръсотията на материалното наслаждение?“ Сва-чаран̣а̄мр̣та: „По-добре да го подслоня в лотосовите си нозе“. Виш̣ая бхула̄иба: „Ще го накарам да забрави всички материални желания“. Ка̄ма ла̄ги' кр̣ш̣н̣а бхадже – ако някой служи на Бога, за да получи сетивно наслаждение; пая кр̣ш̣н̣а-расе – той постепенно ще развие вкус за чисто служене в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. Ка̄ма чха̄д̣и' да̄са хаите хая абхила̄ш̣е: тогава ще отхвърли материалните си желания и ще пожелае да стане негов вечен слуга.

Безспорно раждането на райските планети се дължи на благочестиви дейности, но както е казано в Бхагавад-гӣта̄: кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам̇ вишанти – от райските планети живото същество ще бъде принудено отново да се върне на Земята. Дори полубоговете трябва да се върнат на Земята и да работят като обикновени хора, щом се изчерпят резултатите от благочестивите им дейности. Но те искат да отидат в Бха̄рата-варш̣а, ако им е останала поне малка заслуга от тези благочестиви дейности. Казано другояче, за да се роди в Бха̄рата-варш̣а, човек трябва да извърши повече добри дела от полубоговете. В Бха̄рата-варш̣а хората по природа са осъзнати за Кр̣ш̣н̣а и ако продължат да развиват своето Кр̣ш̣н̣а съзнание, по милостта на Кр̣ш̣н̣а ще увеличат сполуката си, ще станат съвършени и лесно ще се завърнат у дома, при Бога. И на много други места във ведическите произведения полубоговете изразяват желание да се родят в Бха̄рата-варш̣а. Глупакът иска да се издигне на райските планети като възнаграждение за благочестивите си дела, но дори полубоговете от райското царство искат да дойдат в Бха̄рата-варш̣а и да получат тела, с които лесно могат да постигнат Кр̣ш̣н̣а съзнание. Затова Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва:

Роденият в Бха̄рата-варш̣а получава специалната привилегия да развие Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ето защо жителите на Бха̄рата-варш̣а трябва да се вслушат в наставленията на ша̄стра и гуру, да се възползват от милостта на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху и да постигнат съвършено Кр̣ш̣н̣а съзнание. Пълното отдаване на Кр̣ш̣н̣а съзнание осигурява завръщане у дома, при Бога (я̄нти мад-я̄джино 'пи ма̄м). Нашето движение дава тази възможност на човечеството, като открива центрове в цял свят, за да могат хората да общуват с чисти предани, да разберат науката на Кр̣ш̣н̣а съзнание и накрая да се върнат вкъщи, при Бога.

В Кӯрма Пура̄н̣а откриваме следния пасаж, който свидетелства за желанията на полубоговете:

Въпреки че заемат високи постове в райските планети, те искат да се върнат в областта Бха̄рата-варш̣а на планетата Земя. Това показва, че дори полубоговете не са достойни да живеят в Бха̄рата-варш̣а. Но ако жителите на Бха̄рата-варш̣а живеят като котки и кучета, без да използват предимствата на раждането си в тази земя, те несъмнено са много злочести.