Шрӣмад Бха̄гаватам 5.19.7

न जन्म नूनं महतो न सौभगं
न वाङ्‌न बुद्धिर्नाकृतिस्तोषहेतु: ।
तैर्यद्विसृष्टानपि नो वनौकस-
श्चकार सख्ये बत लक्ष्मणाग्रज: ॥ ७ ॥
на джанма нӯнам̇ махато на саубхагам̇
на ва̄н̇ на буддхир на̄кр̣тис тош̣а-хетух̣
таир яд виср̣ш̣т̣а̄н апи но ванаукасаш

чака̄ра сакхйе бата лакш̣ман̣а̄граджах̣

Дума по дума

нане; джанмараждане в изискано и благородно семейство; нӯнамнаистина; махатах̣на Върховната Божествена Личност; нанито; саубхагамголямо щастие; нанито; ва̄кначин на говорене; нанито; буддхих̣висок интелект; нане; а̄кр̣тих̣външност; тош̣а-хетух̣причина за удоволствието на Бога; таих̣от описаните по-горе качества; ятзащото; виср̣ш̣т̣а̄нотхвърли; апивъпреки това; нах̣нас; вана-окасах̣горските обитатели; чака̄раприе; сакхйев приятелство; батауви; лакш̣ман̣а-агра-джах̣Бог Шрӣ Ра̄мачандра, големият брат на Лакш̣ман̣а.

Превод

Не е възможно да се изгради приятелство с Върховния Бог Ра̄мачандра въз основа на материални качества, като раждане в знатно семейство, външна красота, красноречие, висок интелект или принадлежност към висша раса и нация. Нито едно от тези качества не е предпоставка за приятелска връзка с Бог Шрӣ Ра̄мачандра. Иначе как Той би приел примитивни горски хора като нас – без благородно потекло, без физическа красота, неспособни да говорят изискано, за свои приятели?

Пояснение

В една от молитвите си, израз на искрените ѝ чувства към Бог Кр̣ш̣н̣а, Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ го нарича акин̃чана-гочара. Представката а означава „не“, а кин̃чана – „нещо от материалния свят“. Колкото и да се гордеем с престижното си положение, богатство, красота, образование и пр., тези качества не са необходими за приятелските отношения с Върховната Божествена Личност, въпреки че са от голяма полза в материалното общуване. От техния притежател се очаква да стане предан и едва тогава би ги използвал правилно. За съжаление, хората, заслепени от своя знатен произход, богатство, образование и красота (джанмаишваря-шрута-шрӣ) не се интересуват от Кр̣ш̣н̣а съзнание, а Бог не се интересува от материалните им достойнства. Върховният може да бъде постигнат само с преданост (бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти). Предаността и искреното желание за служене са единствените изисквания. Рӯпа Госва̄мӣ е казал, че цената, която човек трябва да заплати за милостта на Бога, е само искреното желание да получи тази милост (лаулям екам̇ мӯлям). В Чайтаня бха̄гавата (Мадхя-кханда, 23.492 – 493) се казва:
кхола̄веча̄ севакера декха бха̄гя-сӣма̄
брахма̄ шива ка̄н̇де я̄ра декхия̄ махима̄
дхане джане па̄н̣д̣итйе кр̣ш̣н̣ере на̄хи па̄и
кевала бхактира ваша чайтаня-госа̄н̃и
„Няма по-честит предан от Кхола̄веча̄. Брахма̄ и Шива плачат от възхищение пред величието му. Човек не може да постигне Бог Кр̣ш̣н̣а с богатство, последователи или образование. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху се впечатлява само от чистата преданост“. Кхола̄веча̄ Шрӣдхара бил много искрен предан на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. Той си изкарвал прехраната, като продавал чаши, направени от кората на бананово дърво. Половината от печалбата си използвал за поклонение на майка Ганг, а с останалото се издържал. Бил толкова беден, че живеел в колиба с пробит покрив. Тъй като нямал пари за месингови съдове, пиел вода от желязно ведро. Но бедността не му пречела да бъде велик предан на Бог Чайтаня. Той е типичен пример за бедняк без никакви материални притежания, станал велик предан на Бога. В заключение можем да кажем, че богатството не води до подслон в лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а или Шрӣ Чайтаня Госа̄н̃и. Този подслон се постига само с чисто предано служене.
аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням̇
гя̄на-карма̄дй-ана̄вр̣там
а̄нукӯлйена кр̣ш̣н̣а̄ну-

шӣланам̇ бхактир уттама̄
„Човек трябва да отдава трансцендентално любовно служене на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а в дух на добронамереност и без желание за материално благо или печалба от плодоносна дейност и философски разсъждения. Това се нарича чисто предано служене“.