Шрӣмад Бха̄гаватам 5.19.20
Деванагари
योऽसौ भगवति सर्वभूतात्मन्यनात्म्येऽनिरुक्तेऽनिलयने परमात्मनि वासुदेवेऽनन्यनिमित्तभक्तियोगलक्षणो नानागतिनिमित्ताविद्याग्रन्थिरन्धनद्वारेण यदा हि महापुरुषपुरुषप्रसङ्ग: ॥ २० ॥
Стих
йо 'сау бхагавати сарва-бхӯта̄тманй ана̄тмйе 'нирукте 'нилаяне парама̄тмани ва̄судеве 'наня-нимитта-бхакти йога-лакш̣ан̣о
Дума по дума
ях̣ — всеки, който; асау — това; бхагавати — на Върховната Божествена Личност; сарва-бхӯта-а̄тмани — Свръхдушата на всички живи същества; ана̄тмйе — без привързаност; анирукте — който е отвъд ума и речта; анилаяне — който не зависи от нищо друго; парама-а̄тмани — на Върховната Душа; ва̄судеве — Бог Ва̄судева, синът на Васудева; ананя — без никаква друга; нимитта — причина; бхакти йога-лакш̣ан̣ах̣ — с характеристиките на чисто предано служене; на̄на̄-гати — в различни посоки; нимитта — причината; авидя̄-грантхи — робството на невежеството; рандхана — разсичайки; два̄рен̣а — с помощта на; яда̄ — когато; хи — именно; маха̄-пуруш̣а — на Върховната Божествена Личност; пуруш̣а — с предания; прасан̇гах̣ — близки отношения.
Превод
След много, много животи, когато плодовете от благочестивите му дейности узреят, човек получава възможност да общува с чисти предани. Тогава може да разсече възела на невежеството, с което е обвързан заради разнообразни плодоносни дейности. Благодарение на общуването с преданите той постепенно започва да служи на Бог Ва̄судева – трансценденталния, свободния от привързаност към материалния свят, отвъд ума и словата; независим от всичко друго. Тази бхакти йога, преданото служене на Бог Ва̄судева, е истинският път към освобождението.
Пояснение
Осъзнаването на Брахман е началото на освобождението, осъзнаването на Парама̄тма̄ е още една стъпка към царството на свободата, но истинското освобождение се постига, когато живото същество разбере позицията си на вечен слуга на Върховната Божествена Личност (муктир хитва̄нятха̄ рӯпам̇ сварӯпен̣а вявастхитих̣). В материалния свят под влияние на телесната жизнена представа всеки се е устремил в погрешната посока. Когато стане брахма-бхӯта, духовно осъзнат, човек разбира, че не е материално тяло и да се действа с телесна представа, е безполезно и заблуждаващо. Тогава започва преданото му служене. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.54):
брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄
на шочати на ка̄н̇кш̣ати
самах̣ сарвеш̣у бхӯтеш̣у
мад-бхактим̇ лабхате пара̄м
на шочати на ка̄н̇кш̣ати
самах̣ сарвеш̣у бхӯтеш̣у
мад-бхактим̇ лабхате пара̄м
„Така трансцендентално установен, човек бързо осъзнава Върховния Брахман и става истински щастлив. Никога не скърби, нито желае да притежава нещо; отнася се еднакво към всяко живо същество. В това състояние той постига чисто предано служене на мен“. Преданото служене е истинското освобождение. Привлечен от красотата на Върховната Божествена Личност, с ум, постоянно съсредоточен върху лотосовите нозе на Бога, човек вече не се интересува от нищо, което не му помага за себепознанието. С други думи, той става напълно безразличен към материални дейности. В Таиттирӣя Упаниш̣ад (2.7) е казано: еш̣а хй ева̄нандаяти; яда̄ хй еваиш̣а етасмин на др̣шйе 'на̄тмйе анирукте 'нилаяне 'бхаям̇ пратиш̣т̣ха̄м̇ виндате 'тха со 'бхаям̇ гато бхавати. Живото същество се утвърждава в духовния блажен живот, когато напълно разбере, че щастието му зависи от духовното себепознание – основата на а̄нанда (блаженството) – и завинаги се посвети на служене на Бога, Върховния господар.