Шрӣмад Бха̄гаватам 5.19.27

Споменатите в предишния стих предани се обръщат към Върховната Божествена Личност с материални желания, но този стих обяснява как такива предани биват спасени от подобни желания. Шрӣмад Бха̄гаватам (2.3.10) ни съветва:

„Независимо дали е без материални желания, или е изпълнен с материални желания, или пък желае да се слее с Върховния, човек трябва да се заеме с предано служене“. По този начин преданият не само ще осъществи желанията си, но ще дойде денят, когато той няма да желае нищо друго, освен да служи в лотосовите нозе на Бога. Този, който служи на Бога с егоистичен мотив, се нарича сака̄ма-бхакта, а този, който му служи безкористно, се нарича ака̄ма-бхакта. Кр̣ш̣н̣а е толкова милостив, че превръща сака̄ма-бхакта в ака̄ма-бхакта. Чистият предан, ака̄ма-бхакта, свободен от материална корист, е доволен просто като служи в лотосовите нозе на Бога. Бхагавад-гӣта̄ (6.22) потвърждава това. Ям̇ лабдхва̄ ча̄парам̇ ла̄бхам̇ маняте на̄дхикам̇ татах̣: посветеният на служенето в лотосовите нозе на Бога не желае вече нищо друго. Това е висшето равнище в преданото служене. Върховният е необикновено милостив дори към сака̄ма-бхакта и изпълнява желанията му по такъв начин, че един ден той се превръща в ака̄ма-бхакта. Например Дхрува Маха̄ра̄джа станал бхакта с намерението да получи царство, по-голямо от това на баща си, но накрая се преобразил в ака̄ма-бхакта и казал на Бога: сва̄мин кр̣та̄ртхо 'сми варам̇ на я̄че – „Скъпи Господи, достатъчно ми е просто да служа в твоите лотосови нозе. Не искам никакви материални блага“. Понякога малкото дете слага нещо мръсно в устата си, но родителите му го вземат и му предлагат сандеша или друг сладкиш. Преданите, молещи за материални блага, са като такива деца. Милостивият Бог отнема материалните им желания и им дава най-голямата благословия. Следователно дори за материалните си желания не бива да молим никого другиго освен Върховната Божествена Личност. Трябва изцяло да се посветим на предано служене; само така ще изпълним всичките си желания и накрая ще се завърнем у дома, при Бога. Това е обяснено в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.37 - 39, 41):

Аняка̄мӣ – преданият може да има и друго желание, освен да служи в лотосовите нозе на Бога; яди каре кр̣ш̣н̣ера бхаджана – но ако служи на Бог Кр̣ш̣н̣а; на̄ ма̄гитеха кр̣ш̣н̣а та̄ре дена сва-чаран̣а – Кр̣ш̣н̣а ще му даде подслон в лотосовите си нозе, дори той да не се стреми към това. Кр̣ш̣н̣а кахе – Бог казва; а̄ма̄ бхадже – „Той ми служи; ма̄ге виш̣ая-сукха – но иска да опита щастието на материалното сетивно наслаждение“. Амр̣та чха̄д̣и' виш̣а ма̄ге: „Такъв предан е като човек, който желае отрова, вместо нектар“. Еи бад̣а мӯркха: „Той постъпва глупаво“. Ами – вигя: „Но Аз съм мъдър“. Еи мӯркхе 'виш̣ая' кене диба: „Защо да давам на този глупак мръсотията на материалното наслаждение?“ Сва-чаран̣а̄мр̣та: „По-добре да го подслоня в лотосовите си нозе“. Виш̣ая бхула̄иба: „Ще го накарам да забрави всички материални желания“. Ка̄ма ла̄ги' кр̣ш̣н̣а бхадже – ако някой служи на Бога, за да получи сетивно наслаждение; пая кр̣ш̣н̣а-расе – той постепенно ще развие вкус за чисто служене в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. Ка̄ма чха̄д̣и' да̄са хаите хая абхила̄ш̣е: тогава ще отхвърли материалните си желания и ще пожелае да стане негов вечен слуга.