Шрӣмад Бха̄гаватам 2.3.10

Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е описан в Бхагавад-гӣта̄ като пуруш̣оттама, т.е. Върховната Личност. Единствено Той може да дава освобождение на имперсоналистите, поглъщайки ги в брахмаджьоти, сиянието на тялото си. Брахмаджьоти не може да бъде отделено от Бога, също както сияйните слънчеви лъчи не могат да съществуват отделно от слънчевия диск. Следователно този, който иска да се слее с върховното безличностно брахмаджьоти, също трябва да обожава Бога чрез бхакти йога, както препоръчва тук Шрӣмад Бха̄гаватам. В тази шлока специално се подчертава, че бхакти йога е път към всички видове съвършенство. В предишните глави се каза, че бхакти йога е крайната цел на карма йога и на гя̄на йога, а в тази глава се изтъква, че бхакти йога е крайната цел и на обожаването на различните полубогове. Затова тук бхакти йога е определена като най-висшето средство за постигане на себепознание. И така, дори ако човек се стреми към материално наслаждение или към освобождение от материалното робство, той пак трябва да се заеме с практиката на бхакти йога.

Ака̄мах̣ е този, който няма материални желания. Така както крайниците на тялото, естествено и неотделимо свързани с тялото, са призвани да му служат, така естественото призвание на живото същество, неотделима частица от върховното цяло пуруш̣ам̇ пӯрн̣ам, е да служи на Върховното Същество. Следователно „освободен от желания“ не означава човек да е безжизнен като камък, а да е осъзнал истинската си позиция и да се стреми да получи удовлетворение само от Върховния Бог. В своята Сандарбха Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ описва тази липса на желания по следния начин: бхаджанӣя-парама-пуруш̣а-сукха-ма̄тра-сва-сукхатвам. Това означава, че човек се чувства щастлив само тогава, когато е доставил удоволствие на Върховния Бог. Понякога дори обусловеното същество от материалния свят интуитивно усеща това. Пречупвайки се през неразвития му ум, това прозрение се проявява под формата на алтруизъм, филантропия, социализъм, комунизъм и пр. В материалния свят стремежът да се прави добро на другите – да се работи за обществото, семейството, родината или човечеството, – е частично проявление на същото онова изначално чувство на щастие, което чистото живо същество изпитва, когато е щастлив Върховният Бог. Такива възвишени чувства изпитвали девойките на Враджабхӯми, които се стремели да направят Бога щастлив. Гопӣте обичали Бога, без да очакват нещо в замяна, и това е съвършен пример за настроение на ака̄мах̣. В материалния свят пълна изява намира настроението на ка̄ма, желанието за собствено удовлетворение, а ака̄мах̣ се проявява в пълна степен в духовния свят.

Желанието на човека да стане едно с Бога, да потъне в брахмаджьоти, също може да бъде форма на ка̄ма, ако е продиктувано от стремеж към собствено удовлетворение и освобождаване от материалните страдания. Чистият предан не се стреми към освобождението, за да се избави от страданията в живота си. Той просто копнее да удовлетвори Бога, без дори да мисли за освобождение. Под влиянието на ка̄ма Арджуна отказал да се сражава в битката при Курукш̣етра; той искал да спаси роднините си заради самия себе си. Но понеже бил чист предан, се съгласил да се подчини на волята на Бога и да се сражава. Той се опомнил и осъзнал, че най-важният му дълг е да удовлетвори Бога дори ако за това трябва да пожертва собственото си удовлетворение. Така Арджуна станал ака̄ма. Това е най-висшето съвършенство, до което може да стигне съвършеното живо същество.

Уда̄ра-дхӣх̣ означава човек с висш светоглед. Хората, които желаят материално наслаждение, обожават незначителни полубогове. Бхагавад-гӣта̄ (7.20) осъжда тяхната интелигентност, наричайки я хр̣та-гя̄на, което означава „интелигентност на човек, който си е загубил разума“. Без разрешението на Върховния Бог човек не може да получи от полубоговете никакви блага. Този, който има по-широк светоглед, може да разбере, че Богът е върховният авторитет дори за материалните блага. Затова дори и да се стреми към материално наслаждение или към освобождение, човекът с широк светоглед обожава самия Бог. Всеки, независимо дали е ака̄ма, сака̄ма или мокш̣а-ка̄ма, с цялото си усърдие трябва да обожава Бога. Това означава, че методът на бхакти йога в неговия чист вид, без примеси от карма или гя̄на, е напълно достатъчен за постигането на всички цели. Както чистият слънчев лъч притежава голяма сила и затова се нарича тӣвра, така чистата бхакти йога, която включва слушане, възпяване и пр., е благотворна за всеки, независимо от вътрешните му подбуди.