Шрӣмад Бха̄гаватам 2.3.11

Като се започне от Брахма̄, първия полубог, и се стигне до мъничката мравка, всички живи същества са обусловени от законите на материалната природа, външната енергия на Върховния Бог, независимо от положението, което заемат в материалното творение. В чистото си състояние живото същество съзнава факта, че е неотделима частица от Бога. Но когато пожелае да господства над материалната енергия, то попада в материалния свят, става обусловено от трите гун̣и на материалната природа и започва да се бори за съществуването си, стремейки се към най-висшето благо. Тази борба за съществуване е като преследване на мираж под омагьосващото въздействие на материалното наслаждение. Всички сметки за постигане на сетивно наслаждение – било то чрез обожаването на различни полубогове, за което се говори в първите стихове на тази глава, било то чрез съвременния научен прогрес, без помощта на Бога или на полубоговете – са нереални, защото обусловените същества в пределите на материалното творение никога не могат да разрешат проблемите на живота: раждането, смъртта, старостта и болестите. Историята на вселената е пълна с великите намерения на царе и императори, които са идвали и са си отивали, оставяйки след себе си само великите си амбиции. Въпреки всичките им самонадеяни усилия главните проблеми на живота и до днес си остават неразрешени.

Всъщност човешкият живот има за цел да разреши тези проблеми. Но човек никога няма да постигне това с удовлетворяване на полубоговете, с различни видове обожание или с така наречения научен прогрес, отхвърлящ помощта на Бога и на полубоговете. За разлика от грубите материалисти, които не се интересуват нито от Бог, нито от полубогове, за получаването на различни блага Ведите препоръчват обожаване на съответни полубогове. Следователно полубоговете не са измислица, а реалност. Те са толкова истински, колкото и ние, но са много по-могъщи от нас, защото служат директно на Бога, като отговарят за различни страни от управлението на вселената. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава това и споменава планетите на отделните полубогове, включително и планетата на върховния полубог Брахма̄. Грубите материалисти не вярват в съществуването нито на Бога, нито на полубоговете. Те не вярват, че полубоговете управляват отделните планети. Те вдигат голям шум около пътешествието си до най-близкото небесно тяло, Чандралока (Луната), но дори и след толкова години на научни изследвания информацията им за Луната е съвсем оскъдна. Въпреки лъжливата реклама за продажба на парцели на Луната тези самонадеяни учени, грубите материалисти, не могат да живеят там, да не говорим пък за живот на по-далечните планети, които те не могат дори да преброят. Последователите на Ведите придобиват знание по друг начин. Те приемат твърденията на Ведите безрезервно, като най-висши истини, за което вече говорихме в Първа песен. Затова притежават пълно и логически стройно знание за Бога, за полубоговете и за многобройните планети, разположени вътре в материалния свят и отвъд пределите му. Най-авторитетното ведическо писание, което приемат великите а̄ча̄рии на Индия Шан̇кара, Ра̄ма̄нуджа, Мадхва, Виш̣н̣усва̄мӣ, Нимба̄рка и Чайтаня и което изучават всички видни личности в този свят, е Бхагавад-гӣта̄. В нея също се говори за обожаването на полубоговете и за техните планети (Бхагавад-гӣта̄, 9.25):

„Тези, които почитат полубоговете, ще се родят сред тях. Тези, които почитат прадедите, ще отидат при тях. Тези, които почитат призраци и духове, ще се родят сред тези същества, а всички, които ме обожават, ще живеят с мен“.

От Бхагавад-гӣта̄ научаваме още, че всички планети в материалния свят, включително и Брахмалока, са временни; след като измине определен период, те търпят унищожение. По време на унищожението полубоговете и последователите им загиват, а тези, които постигнат царството на Бога, получават вечен живот. Това се потвърждава в цялата ведическа литература. Поклонниците на полубоговете имат едно преимущество пред атеистите – тъй като вярват на Ведите, от тях могат да научат какво върховно благо ще постигнат, ако обожават Върховния Бог сред предани. А грубите материалисти, които не вярват на твърденията на Ведите, си остават във вечен мрак, тъй като следват погрешните си убеждения, основаващи се на несъвършеното експериментално знание, или така наречената материална наука, която никога не може да проникне във владенията на трансценденталното знание.

Следователно докато грубите материалисти или обожателите на тленните полубогове не се свържат с трансценденталисти, каквито са чистите предани на Бога, всичките им старания остават напразни. Единствено по милостта на тези божествени личности, чистите предани на Бога, човек може да постигне чистата преданост, която е съвършенството на човешкия живот. Само чистите предани могат да покажат на хората истинския път към усъвършенстване на човешкия живот. В противен случай както животът на материалиста, който няма никакво знание за Бога и за полубоговете, така и животът на този, който в стремежа си към временни материални удоволствия обожава полубоговете, са различни форми на илюзия. Тези неща са обяснени много добре и в Бхагавад-гӣта̄, но Бхагавад-гӣта̄ може да бъде разбрана единствено в общуване с чисти предани, а не с умуванията на политиците и философите.