Шрӣмад Бха̄гаватам 5.19.22
Деванагари
किं दुष्करैर्न: क्रतुभिस्तपोव्रतै-
र्दानादिभिर्वा द्युजयेन फल्गुना ।
न यत्र नारायणपादपङ्कज-
स्मृति: प्रमुष्टातिशयेन्द्रियोत्सवात् ॥ २२ ॥
र्दानादिभिर्वा द्युजयेन फल्गुना ।
न यत्र नारायणपादपङ्कज-
स्मृति: प्रमुष्टातिशयेन्द्रियोत्सवात् ॥ २२ ॥
Стих
ким̇ душ̣караир нах̣ кратубхис тапо-вратаир
да̄на̄дибхир ва̄ дюджайена пхалгуна̄
на ятра на̄ра̄ян̣а-па̄да-пан̇каджа-
смр̣тих̣ прамуш̣т̣а̄тишайендрийотсава̄т
да̄на̄дибхир ва̄ дюджайена пхалгуна̄
на ятра на̄ра̄ян̣а-па̄да-пан̇каджа-
смр̣тих̣ прамуш̣т̣а̄тишайендрийотсава̄т
Дума по дума
ким — какъв е смисълът; душ̣караих̣ — много трудни за изпълнение; нах̣ — наши; кратубхих̣ — извършване на жертвоприношения; тапах̣ — с лишения и въздържания; вратаих̣ — обети; да̄на-а̄дибхих̣ — с благотворителни дейности и др.; ва̄ — или; дюджайена — постигайки райското царство; пхалгуна̄ — нищожно; на — не; ятра — където; на̄ра̄ян̣а-па̄да-пан̇каджа — лотосовите нозе на Бог На̄ра̄ян̣а; смр̣тих̣ — помненето; прамуш̣т̣а — изгубено; атишая — прекомерно; индрия-утсава̄т — заради материалното сетивно наслаждение.
Превод
Полубоговете продължават: След като положихме огромни усилия да извършваме ведически жертвоприношения, да се подлагаме на въздържания, да спазваме обети и да раздаваме щедри подаяния, най-накрая достигнахме райските планети. Но каква е ползата от това? Тук сме затънали в материално сетивно наслаждение и много трудно си спомняме лотосовите нозе на Бог На̄ра̄ян̣а. Всъщност заради прекомерните сетивни наслади ние почти сме забравили неговите лотосови нозе.
Пояснение
Земята на Бха̄рата-варш̣а е толкова велика, че този, който се роди в нея, не само достига райските планети, но направо се завръща у дома, при Бога. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.25):
я̄нти дева-врата̄ дева̄н
питР̣̄н я̄нти питр̣-врата̄х̣
бхӯта̄ни я̄нти бхӯтеджя̄
я̄нти мад-я̄джино 'пи ма̄м
питР̣̄н я̄нти питр̣-врата̄х̣
бхӯта̄ни я̄нти бхӯтеджя̄
я̄нти мад-я̄джино 'пи ма̄м
„Тези, които почитат полубоговете, ще се родят сред тях; тези, които почитат прадедите, ще отидат при тях; тези, които почитат призраци и духове, ще се родят сред такива същества; а всички, които ме обожават, ще живеят с мен“. Повечето хора в Бха̄рата-варш̣а спазват ведическите принципи и извършват големи жертвоприношения, за да се издигнат на райските планети. Но каква е ползата от такива постижения? В Бхагавад-гӣта̄ (9.21) е казано: кш̣ӣн̣е пун̣йе мартя-локам̇ вишанти – когато резултатите от жертвоприношения, благотворителност и други благочестиви дела се изчерпят, живото същество трябва да се върне на низшите планети и отново да изпита мъките на раждането и смъртта. Но постигналият Кр̣ш̣н̣а съзнание може да се завърне при Кр̣ш̣н̣а (я̄нти-мад-я̄джино 'пи ма̄м). Затова полубоговете дори съжаляват, че са се издигнали на висшите планетарни системи. Обитателите на рая скърбят, че не са успели да използват максимално раждането си в Бха̄рата-варш̣а. Помамени от изключителните условия за сетивно наслаждение, те са забравили лотосовите нозе на Бога в мига на смъртта. Заключението е, че роденият в земите на Бха̄рата-варш̣а трябва да изпълни повелята на Върховната Божествена Личност. Яд гатва̄ на нивартанте тад дха̄ма парамам̇ мама. Би трябвало да опитаме да се завърнем у дома, при Бога във Ваикун̣т̣ха – или в най-висшата планета на Ваикун̣т̣ха, Голока Вр̣нда̄вана – за да живеем вечно в пълно, блажено знание заедно с Върховната Божествена Личност.