Скръбта на Девахӯти

Примерът с Бхава̄нӣ, който е даден в тази строфа, заслужава особено внимание. Бхава̄нӣ означава „съпругата на Бхава (Шива)“. Бхава̄нӣ, или Па̄рватӣ, дъщерята на царя на Хималаите, избрала за свой съпруг Шива, който прилича на просяк. Въпреки че била принцеса, тя понасяла всякакви несгоди заедно със съпруга си, който нямал дори дом и прекарвал времето си в медитация, седнал под някое дърво. Бхава̄нӣ била дъщеря на много велик цар, ала служела на Шива като бедна слугиня. Девахӯти също била дъщеря на император, на Сва̄ямбхува Ману, но решила да приеме за свой съпруг Кардама Муни. Тя му служела с любов и преданост и знаела как да го удовлетвори. Затова тук тя е наречена са̄дхвӣ, което означава „добродетелна, вярна съпруга“. Девахӯти дала рядък пример, въплъщаващ идеала за ведическа съпруга. Всяка жена трябва да бъде добродетелна и целомъдрена като Девахӯти и Бхава̄нӣ. Дори днес в индуските семейства неомъжените момичета обожават Шива с надеждата да получат съпруг като него. Шива е съвършен съпруг, но не от гледна точка на богатството или сетивното наслаждение, а защото е най-великият от всички предани на Бога. Ваиш̣н̣ава̄на̄м̇ ятха̄ шамбхух̣ – Шамбху (Шива) е съвършеният ваиш̣н̣ава. Той постоянно медитира върху Бог Ра̄ма, като повтаря „Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе“. От Шива води началото си една от ваиш̣н̣авските сампрада̄и, която се нарича сампрада̄я на Виш̣н̣усва̄ми. Неомъжените момичета обожават Шива, за да могат да получат съпруг, който да е велик ваиш̣н̣ава като него. Те са възпитавани да избират за съпруг не оня, който е богат и може да им осигури неограничено сетивно наслаждение. Напротив, смята се, че най-голям късмет за девойката е да се омъжи за съпруг, който е велик предан като Шива, защото тогава животът ѝ ще бъде съвършен. Съпругата е зависима от съпруга си и ако той е ваиш̣н̣ава, тогава тя съвсем естествено също отдава предано служене, защото му служи. Съпружеските отношения, основаващи се на обмяната на служене и любов между двамата, са идеалът за семеен живот.

В тази строфа особено внимание заслужават две думи. Девахӯти служела на съпруга си по два начина: вишрамбхен̣а и гауравен̣а. Това са два важни принципа в служенето, отдавано на съпруга, както и на Върховната Божествена Личност. Вишрамбхен̣а означава „нежно, с близост“, а гауравен̣а – „с почит и уважение“. Съпругът е най-близкият приятел на съпругата и затова тя трябва да му служи като истински приятел. Но същевременно тя винаги трябва да помни, че той стои по-високо от нея и затова трябва да му отдава дължимата почит. Мъжката психология е различна от женската. Самата физика на мъжа издава вродената му склонност да господства над жената, докато жената по природа е склонна да се подчинява на мъжа. Следователно съвсем естествено е, че мъжът ще се стреми да заеме ролята на по-висшестоящ в семейството; този ред е нужно да се спазва. Дори ако мъжът не е прав, съпругата му трябва да отстъпи – тогава между двамата няма да има разногласия. Вишрамбхен̣а означава „нежно, с близост“, но тази близост не бива да се превръща във фамилиарност, която води до пренебрежение. Според обичаите на ведическата цивилизация не е редно жената да се обръща към мъжа си по име. В днешно време това е станало общоприет факт, но в индуското общество подобно нещо е недопустимо. По този начин се дава израз на зависимостта на едната страна и превъзходството на другата. Дамена ча – съпругата трябва да се владее и да не дава воля на чувствата си дори когато възникнат разногласия. Саухр̣дена ва̄ча̄ мадхурая̄ означава, че тя винаги трябва да желае доброто на съпруга си и да говори с него ласкаво. Материалните отношения във външния свят, отвъд прага на дома, правят човека неспокоен и пълен с грижи, затова вкъщи съпругата му винаги трябва да се обръща към него с ласкави думи.

Тук са изброени някои от качествата, които трябва да притежава съпругата на великия човек. Кардама Муни бил велик заради духовното съвършенство, което постигнал. Такъв съпруг се нарича теджӣя̄м̇сам, изключително могъщ. Въпреки че жената може да е напреднала колкото съпруга си в духовно отношение, тя никога не бива да се възгордява. Понякога съпругата произхожда от много богато семейство, какъвто бил случаят с Девахӯти, дъщерята на император Сва̄ямбхува Ману. Тя с основание можела да се гордее с произхода си, но подобна гордост всъщност е недопустима. Жената не бива да се възгордява заради положението на родителите си. Тя трябва да се раздели с тщеславието и във всичко да се подчинява на съпруга си. Когато жената се възгордее с произхода си, гордостта ѝ води до конфликти в семейството и разваля целия брак. Девахӯти много се бояла от това, ето защо в дадената строфа се казва, че напълно се разделила с гордостта си. Девахӯти била вярна съпруга. Най-големият грях за една жена е да се омъжи за друг или да има любовник. Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита говори за четирима врагове в собствения ни дом. Такива врагове са бащата, който има дългове, майката, която при пораснали деца си избира друг съпруг, жената, която не се разбира със съпруга си и се държи грубо с него, и глупавият син. Бащата, майката, съпругата и децата са богатството на семейния човек, но ако съпругата или майката при жив мъж или син се омъжат за друг, тогава според законите на ведическата цивилизация те стават врагове на семейството. Добродетелната и вярна жена никога не бива да изменя на съпруга си, защото това е най-големият грях.

Съпругата трябва да споделя възгледите на своя съпруг. Тя трябва да е готова да следва принципите, които съпругът ѝ следва, и само тогава съвместният им живот ще бъде щастлив. Ако мъжът е предан, а жената е материалистка, в семейството им не може да има мир. Съпругата трябва да разбира склонностите на своя съпруг и да е готова да го следва. В Маха̄бха̄рата се разказва, че когато Га̄ндха̄рӣ научила, че бъдещият ѝ съпруг, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, е сляп, веднага спряла да използва зрението си. Тя завързала очите си с превръзка и доброволно започнала да играе ролята на сляпа. Га̄ндха̄рӣ решила, че щом съпругът ѝ е сляп, тя също трябва да живее като сляпа, иначе би могла да се възгордее със зрението си и да започне да презира съпруга си. Думата самануврата показва, че съпругата е длъжна да живее в такива обстоятелства, в каквито живее съпругът ѝ. Разбира се, когато мъжът е велика личност като Кардама Муни, жената, която го следва, получава огромно благо. Но дори ако той не е такъв велик предан, тя пак е длъжна да споделя начина му на мислене. Така семейният им живот ще бъде щастлив. Освен това в тази строфа се казва, че като следвала строгите обети, които трябва да съблюдава една благочестива съпруга, принцеса Девахӯти много отслабнала и когато забелязал това, съпругът ѝ се изпълнил със състрадание. Той виждал, че тя – дъщерята на велик цар – му служи като обикновена слугиня. Тежкият труд влошил здравето ѝ и тогава Кардама, обзет от състрадание, се обърнал към нея със следните думи.

Тук се казва, че тялото е много скъпо за живото същество, ала Девахӯти била толкова предана на съпруга си, че не само му служела с голямо усърдие, уважение и любов, но дори забравила за собственото си здраве. Такова служене се нарича самоотвержено служене. От тази строфа става ясно, че дори когато живеела със съпруга си, Девахӯти била лишена от сетивни удоволствия, иначе здравето ѝ нямало да се окаже в такова плачевно състояние. Помагайки на Кардама Муни да постигне духовно съвършенство, тя през цялото време се грижела за него и напълно забравила за собственото си тяло. Дългът на вярната и добродетелна жена е да помага на мъжа си по всякакви начини, особено когато той действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание. В този случай съпругът щедро възнаградил съпругата си за нейното служене. Ала жената, която се е омъжила за обикновен човек, не бива да разчита много на подобно нещо.

Единственото занимание на Девахӯти било да служи на Кардама Муни. Тя не извършвала отречения, не изпитвала екстаз, не се занимавала с медитация или с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, но въпреки това споделяла духовните постижения на съпруга си, макар да не виждала и да не усещала това. Без съзнателно да се стреми към такъв резултат, тя получила от Бога същите благословии като своя съпруг.

Какви са благословиите на Бога? Тук се казва, че милостта на Бога е абхая, т.е. освобождава от чувството за страх. Когато в материалния свят някой успее да натрупа един милион долара, той постоянно се измъчва от страх: „Ами ако загубя парите си?“ Но милостта на Бога, бхагават-праса̄да, не може да се загуби. Човек просто печели и се наслаждава на спечеленото. Бхагавад-гӣта̄ също потвърждава това: когато човек получи милостта на Бога, с това се слага край на всичките му страдания (сарва-дух̣кха̄ни). Щом се установи в трансценденталното си състояние, живото същество се освобождава от двете материални болести – желания и скърби. Същото се казва и в Бхагавад-гӣта̄. Като се занимаваме с предано служене, можем да постигнем състоянието на всепоглъщаща любов към Бога. Любовта към Кр̣ш̣н̣а е висшето съвършенство, с което ни дарява бхагават-праса̄да, божествената милост. Това трансцендентално постижение е толкова безценно, че с него не може да се сравнява никое материално щастие. Прабодха̄нанда Сарасватӣ е казал, че този, който получи милостта на Бог Чайтаня, става толкова велик, че не се интересува от полубоговете, смята монизма за истински ад и с лекота подчинява сетивата си. А райските удоволствия имат за него стойност не повече от празните приказки. Всъщност между материалното и трансценденталното щастие не може да се прави никакво сравнение.

По милостта на Кардама Муни Девахӯти постигнала истинско духовно себепознание просто като му служила. Подобен пример откриваме в живота на На̄рада Муни. В предишния си живот На̄рада бил син на слугиня, но майка му служела на велики предани. Така и той получил възможност да служи на преданите. Просто като дояждал остатъците от храната им и изпълнявал нарежданията им, той толкова се издигнал в духовно отношение, че в следващия си живот станал великата личност На̄рада. Най-лесният начин да се постигне духовен напредък е човек да приеме покровителството на истински духовен учител, на когото да служи с цялото си сърце и душа. Това е тайната на успеха. Както казва Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура в осемте си станси, които са молитви към духовния учител: яся праса̄да̄д бхагават-праса̄дах̣ – като служи на духовния си учител или получи милостта му, човек получава милостта на Върховния Бог. Като служила на съпруга си Кардама Муни, който бил предан, Девахӯти постигнала същите резултати, каквито постигнал и той. Така и искреният ученик, като служи на истински духовен учител, може да получи едновременно и милостта на Бога, и милостта на духовния си учител.

Бог Чайтаня ни учи, че най-висшето постижение на човешкия живот е да получиш милостта на Бога, любовта към Бога. Той казва: према̄ пумартхо маха̄н – висшето съвършенство на живота е да се постигне любов към Бога. Кардама Муни говорел на съпругата си за същото съвършенство. Девахӯти принадлежала към аристократичен царски род. Обикновено заклетите материалисти, както и богатите и преуспяващи хора не могат да оценят стойността на трансценденталната любов към Бога. Въпреки че Девахӯти била принцеса и произхождала от знатно царско семейство, тя имала щастието да бъде под покровителството на великия си съпруг Кардама Муни и той ѝ предложил най-големия дар, който един човек може да получи – милостта на Бога, или любовта към Бога. Девахӯти получила милостта на Бога по милостта на съпруга си, който бил доволен от служенето ѝ. Тя служела на Кардама Муни, който бил велик предан и светец, със самоотверженост, любов и смирение и така го удовлетворила. Той с готовност я дарил с любов към Бога и ѝ казал да приеме тази любов и да ѝ се наслаждава, защото той самият вече я е постигнал.

Любовта към Бога не е обикновен дар. Рӯпа Госва̄мӣ обожавал Чайтаня Маха̄прабху, защото Той раздавал любовта към Бога, кр̣ш̣н̣а-према, на всекиго. Възславяйки Чайтаня Маха̄прабху, Рӯпа Госва̄мӣ го нарича маха̄-вада̄ня – най-щедрата личност, – защото Той великодушно раздавал на всички любовта към Бога, постигана от мъдреците след много, много животи. Кр̣ш̣н̣а-према, съзнанието за Кр̣ш̣н̣а, е най-големият дар, който можем да поднесем на този, когото обичаме.

Особено внимание в тази строфа заслужава думата ниджа-дхарма-доха̄н. Като съпруга на Кардама Муни, Девахӯти получила от него безценен дар, задето му била толкова вярна. Първият религиозен дълг на жената е да бъде вярна на съпруга си. И ако тя е имала щастието да се омъжи за велик предан, тогава брачният им съюз е съвършен и те заедно постигат крайната цел на живота.

Казва се, че човек, който притежава Кр̣ш̣н̣а съзнание и отдава на Бога трансцендентално любовно служене, вече е извършил всички препоръчани отречения и жертвоприношения, изпълнил е всички обети и религиозни задължения и е постигнал целта на мистичната йога и медитацията. Съпругът на Девахӯти бил овладял толкова добре трансценденталната наука, че мнението му винаги било безпогрешно. Докато слушала думите му, Девахӯти била твърдо уверена, че той е достигнал висините в преданото служене и вече е овладял всички раздели на трансценденталната наука. Тя не се съмнявала в способността му да я дари с това, което ѝ предлагал. Девахӯти знаела, че Кардама Муни е способен да даде всекиму тези дарове, затова когато научила, че той ѝ предлага най-великия дар, се изпълнила с огромна радост. Обзета от екстатична любов, Девахӯти не можела да проговори. След това с треперещ глас тя, прекрасната съпруга на Кардама Муни, изрекла следните думи.

Девахӯти изразила щастието си с думата бата: тя знаела, че съпругът ѝ е постигнал много висше трансцендентално равнище и се намира под покровителството на йога-ма̄я̄. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че великите души, маха̄тмите, не са подвластни на материалната енергия. Върховният Бог има две енергии – материална и духовна. Живите същества са междинна енергия. И тъй като са междинна енергия, те могат да бъдат във властта или на материалната, или на духовната енергия (йога-ма̄я̄). Кардама Муни бил велика душа и затова се намирал под влиянието на духовната енергия, което означава, че бил непосредствено свързан с Върховния Бог. Симптомът, по който може да се разпознае това, е съзнанието за Кр̣ш̣н̣а, т.е. постоянното отдаване на предано служене на Бога. Девахӯти знаела всичко това, но все пак мечтаела за син, заченат от мъдреца. Тя напомнила на своя съпруг за обещанието, което дал на родителите ѝ: „Ще остана с Девахӯти само дотогава, докато тя забременее“. Девахӯти напомнила на съпруга си, че най-славната добродетел за вярната жена е да роди дете от велик мъж. Тя искала да забременее и помолила съпруга си за това. Думата стрӣ означава „разпространение, продължение“. В резултат от физическата близост между мъжа и жената техните качества се разпространяват – децата, родени от благочестиви родители, наследяват техните качества и особености на характера. И Кардама Муни, и Девахӯти били извисени духовно. Затова още от самото начало Девахӯти искала най-напред да забременее и след това да получи милостта на Бога и да постигне любов към Бога. Жената винаги мечтае за син, който по достойнства да е като великия си баща. И тъй като Девахӯти имала щастието да получи за съпруг Кардама Муни, тя искала също така и да роди от него дете.

Ведическите произведения съдържат не само духовни наставления, но и указания как човек да води добро материално съществуване, така че накрая да постигне духовно съвършенство. Затова Девахӯти попитала съпруга си как да се приготви за полово общуване в съответствие с ведическите писания. Главното предназначение на половите отношения е зачеването на благочестиви деца. Условията за създаването на такова потомство са изброени в Ка̄ма ша̄стра – писанието, съдържащо наставления за истински възвишен полов живот. Там е споменато всичко необходимо за тази цел – какъв трябва да е домът и как трябва да е украсен, какви дрехи трябва да носи жената, как да намаже тялото си с балсами и благоухания, за да се хареса на съпруга си, и т.н. Когато тези условия са изпълнени, съпругът ще бъде привлечен от красотата на съпругата си и умът му ще бъде в подходящо състояние. По време на половата близост настроението на съпрузите ще създаде в утробата на жената благоприятна ситуация и ще се родят добри деца. В тази строфа специално внимание се обръща на външния вид на Девахӯти. Тя била много отслабнала и се бояла, че тялото ѝ може да се стори непривлекателно за Кардама. Девахӯти искала съпругът ѝ да я научи как да си върне предишната красота, за да му се хареса. Половият акт, при който мъжът е силно привлечен от жената, води до зачеването на момче, а половите отношения, основани на влечението на жената към мъжа, най-често водят до зачеването на момиче. Това е обяснено в А̄юр веда. Когато страстта на жената е по-силна от страстта на мъжа, най-вероятно е да се роди момиче. И обратното, когато мъжът е по-силно привлечен от жената, има голяма вероятност да се роди син. Девахӯти искала да изпълни условията, описани в ка̄ма-ша̄стра, за да разпали страстта на съпруга си. Затова тя го помолила да ѝ даде необходимите наставления. Освен това Девахӯти помолила Кардама Муни за подходящ дом, защото колибата, в която живеел той, била много скромна, изцяло в гун̣ата на доброто, и Девахӯти трудно би могла да пробуди в сърцето на съпруга си любовна страст.

Тук заслужават внимание думите йогам а̄стхитах̣. Мъдрецът Кардама бил постигнал пълното съвършенство в йога. Този, който практикува истинска йога, постига осем съвършенства. Йогӣте могат да стават по-малки и от най-малкото, по-големи и от най-голямото или по-леки и от най-лекото, могат да получават всичко, което пожелаят, могат дори да създадат цяла планета, могат да подчинят на волята си всяко създание и т.н. Така един йогӣ постига съвършенството на йога, след което е в състояние да постигне и духовно съвършенство. Следователно няма нищо удивително в това, че за да изпълни молбата на любимата си съпруга, Кардама Муни създал цял въздушен дворец. Той създал двореца в един миг и следващите строфи ще опишат как изглеждало това творение.

Дворецът, който Кардама Муни създал, може да бъде наречен от някои „въздушна кула“, но благодарение на мистичните си сили в йога Кардама Муни наистина построил във въздуха огромен дворец. За нашето бедно въображение един дворец, който лети във въздуха, изглежда небивалица, но ако се позамислим, ще разберем, че това е напълно възможно. Щом Върховната Божествена Личност може да създаде безброй много планети, които плуват във въздуха и носят милиони дворци, един съвършен йогӣ като Кардама Муни лесно би могъл да сътвори един въздушен дворец. Тук дворецът е наречен сарва-ка̄ма-дугхам – „изпълняващ всички желания“. Той целият тънел в скъпоценности. Дори колоните му били направени от перли и скъпоценни камъни. Тези съкровища не можели да бъдат унищожени от времето; те били вечни и постоянно нараствали. Знае се, че такива дворци, украсени със скъпоценни камъни, някога са съществували и на Земята. Дворците, които Бог Кр̣ш̣н̣а издигнал за своите шестнайсет хиляди сто и осем съпруги, били целите обсипани със скъпоценни камъни, които блестели толкова ярко, че вечер нямало нужда да се палят други светлини.

От тази строфа става ясно, че дворецът бил на няколко етажа. Думите упарй упари виняста свидетелстват, че небостъргачите не са съвременно откритие. Дори в онези времена, преди милиони години, се издигали многоетажни сгради, в които имало не просто една-две стаи, а много зали, в които удобно били разположени дивани, легла, възглавници за сядане и килими.

Днес хората са много горди със своите постижения в областта на архитектурата, но подовете си обикновено украсяват с цветна мозайка. Подовете в двореца, създаден от мистичните сили на Кардама Муни, обаче били от изумруд, а подиумите били коралови.

Изящната бижутерия и украшенията, наподобяващи очи, не са измислица. Дори в недалечното минало императорите от династията на Моголите украсявали дворците си с изображения на птици, инкрустирани със скъпоценни камъни и с рубинени очи. По нареждане на градските власти по-късно скъпоценните камъни били извадени, но самите птици и до днес могат да се видят в някои от дворците, издигнати от моголските императори в Ню Делхи. Царските дворци били украсени с редки скъпоценни камъни, които искрели като очи и нощем с блясъка си разсейвали мрака.

Както подобава на свят човек, Кардама Муни живеел в скромна колиба, но когато видял двореца, създаден от собствените му мистични сили, в който имало стаи за отмора, покои за любовни наслаждения, вътрешни и външни дворове, дори той се удивил. Така става с хората, надарени от Бога. За да изпълни молбата на своята съпруга, чрез мистичните си сили преданият Кардама Муни проявил това необикновено богатство и разкош, но когато видял творението си, той самият не могъл да разбере как всичко това е възможно. Когато един йогӣ демонстрира мистичното си могъщество, понякога дори самият той е удивен.

Девахӯти живяла много години в отшелническата обител на съпруга си, без да полага особени грижи за външността си. Тялото ѝ било нечисто, а дрехите ѝ – излинели. Въздушният дворец удивил Кардама Муни, но не по-малко поразена била жена му, Девахӯти. Как ще живее тя в такъв разкошен палат? Кардама Муни разбрал нейното смущение и затова казал следното.

Обичаят човек да посещава местата за поклонение и да се къпе в святите им води се е запазил и до днес. Във Вр̣нда̄вана богомолците се потапят в река Ямуна̄. На други места, например в Прая̄г, те се къпят във водите на Ганг. Тӣртхам а̄шиш̣а̄м̇ я̄пакам означава, че когато човек се изкъпе в свещено място, всичките му желания се изпълняват. Кардама Муни посъветвал добрата си съпруга да се потопи в езерото Бинду-саровара, за да възвърне предишната си красота и свежестта на тялото си.

Девахӯти не била разресвала косите си много години и те висели на сплъстени кичури. С други думи, погълната от служене за съпруга си, тя напълно пренебрегнала собствената си външност.

Докато Девахӯти си мислела какво ще прави в този разкошен дворец такава мръсна и неугледна, изведнъж благодарение на мистичните сили на Кардама Муни се появили хиляда момичета, готови да ѝ служат. Те се появили, когато тя влязла във водата, и се представили за нейни слугини, които чакат заповедите ѝ.

А̄савам е вид аюрведическо лекарство, а не вино. То се приготвя от лечебни треви, които подобряват обмяната на веществата и имат общоукрепващо действие.

В тази строфа е употребена думата кр̣та-ширах̣-сна̄нам. Според предписанията на смр̣ти-ша̄стра, които регламентират ежедневните дейности на хората, жените трябва да се къпят всеки ден, но само до шията. Не е нужно да си мият и косите всеки ден, защото мократа коса може да ги простуди. И така, за жените е препоръчано да се къпят всеки ден до шията, а в определени дни да се къпят целите, включително и косата. В този случай Девахӯти се изкъпала цялата, като старателно измила и косата си. Ежедневната баня на жената се нарича мала-сна̄на, а пълната баня, при която тя мие и косата си, се нарича ширах̣-сна̄на. Тогава жената обилно трябва да намаже главата си с балсами. Така препоръчват коментаторите на смр̣ти-ша̄стра.

За благотворни вещества се смятат шафранът, кун̇кумата и сандаловата паста. Преди къпане по тялото се нанасят и други благотворни вещества, например турмерик, примесен със синапено масло. Девахӯти използвала всякакви видове благотворни съставки, за да се изкъпе от глава до пети.

Според ведическия идеал белите зъби са ценно украшение за жената. Белите зъби на Девахӯти подчертавали красотата на лицето ѝ, което приличало на лотосов цвят. Когато човек има красиво лице, очите му обикновено се сравняват с лотосови листенца, а цялото му лице – с лотос.

От тази строфа става ясно, че отначало Девахӯти си мислела, че е много мръсна и бедно облечена. После по молба на съпруга си влязла в езерото и там видяла прислужниците, които се погрижили за нея. Всичко това станало под водата, но в мига, в който си помислила за своя любим съпруг Кардама, Девахӯти веднага се озовала пред него. Това са някои от способностите, които придобиват съвършените йогӣ – в един миг те могат да осъществят всичките си желания.

Девахӯти наблюдавала чудесата, които ставали около нея, но когато се озовала пред съпруга си, тогава тя разбрала, че всичко се дължи на неговата необикновена мистична сила. Тя разбрала, че за такъв велик йогӣ като Кардама Муни няма нищо невъзможно.

Когато родителите на Девахӯти я довели при мъдреца Кардама преди сватбата ѝ, тя била принцеса с изключителна красота. Той още помнел каква красавица била тя тогава. Но след сватбата им Девахӯти се отдала изцяло на служене за Кардама Муни и престанала да се грижи за външността си така, както подобавало на принцеса, защото нямала възможности за това. Съпругът ѝ живеел в колиба и докато му служела денонощно, Девахӯти загубила царствения си вид и заприличала на проста слугиня. Но сега, след като по волята на мистичните сили на Кардама Муни девойките гандхарви я изкъпали, тя възвърнала някогашната си красота и Кардама Муни бил очарован от хубостта ѝ, която помнел отпреди сватбата. Истинското украшение на младата жена са нейните гърди. Когато Кардама Муни видял украсената гръд на Девахӯти, която я разхубавявала още повече, той не могъл да устои на влечението си към нея, въпреки че бил велик мъдрец. Затова Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря предупреждава трансценденталистите, като казва, че този, който се стреми към познание на трансценденталното, не бива да се подмамва по високата женска гръд, която всъщност не е нищо друго, освен смес от тлъстини и кръв.

Дворецът се намирал в небето и затова сравнението с луната и звездите е много подходящо. Кардама Муни бил като пълната луна, а девойките, заобиколили съпругата му Девахӯти – като звездите. Пълната луна изглежда много красива сред звездите, обсипали нощния небосклон. Във въздушния замък Кардама Муни, неговата красива съпруга и девойките около тях приличали на луната и звездите в нощ на пълнолуние.

Кувера е един от осемте полубогове, които управляват различните посоки на вселената. Известно е, че Индра отговаря за източната част на вселената, където се намират райските планети, Агни отговаря за югоизточната част на вселената, Яма (полубогът, който наказва грешниците) управлява южната част, Нирр̣ти – югозападната част, а Варун̣а, полубогът на водите – западната част. Ва̄ю, който е повелител на въздуха и има криле, с които лети из пространството, управлява северозападната част на вселената, а Кувера, ковчежникът на полубоговете, отговаря за северната част. Всички тези полубогове се забавляват в долините на планината Меру, която е разположена някъде между Слънцето и Земята. С въздушния си дворец Кардама Муни пропътувал всичките осем посоки на света, управлявани от изброените по-горе полубогове, и подобно на тях отишъл в Меру, за да се наслаждава. Когато мъжът е заобиколен от млади красиви момичета, у него неусетно се пробужда любовно желание. Движен от такова желание, Кардама Муни се наслаждавал със съпругата си в тази част на планината Меру много, много години. Но неговите любовни наслади били възпявани от множество сиддхи (същества, които са постигнали съвършенство), защото чрез тях накрая щяло да бъде създадено добродетелно потомство за благото на цялата вселена.

Планетите, на които живеят полубоговете, могат да се движат само в своите орбити, но с помощта на мистичните си сили Кардама Муни можел да пътува във всички посоки на вселената, неограничаван от нищо. Живите същества, които обитават вселената, се наричат обусловени души, т.е. те нямат свободата да се движат навсякъде. Ние, жителите на земното кълбо, не можем безпрепятствено да пътуваме до другите планети. В днешно време хората се опитват да отидат и на други планети, но опитите им всъщност са безуспешни. Пътуването до други планети е практически невъзможно – по силата на природните закони дори полубоговете не могат да се придвижват от една планета на друга. Ала с мистичното си могъщество Кардама Муни успял да надмине полубоговете и пътешествал във всички посоки на космоса. Сравнението, което е направено в тази строфа, е много подходящо. Думите ятха̄ анилах̣ означават, че както въздухът се движи свободно навсякъде, без да среща препятствия, така и Кардама Муни пътувал волно из всички посоки на вселената.

В тази строфа заслужават внимание думите яир а̄шритас тӣртха-падаш чаран̣ах̣. Тӣртха-па̄да е едно от имената на Върховната Божествена Личност. Ганг се смята за свещена река само защото извира от палеца на крака на Виш̣н̣у. Нейното предназначение е да освободи обусловените души от всички материални страдания. Следователно за онова живо същество, което е приело подслон в святите лотосови нозе на Бога, няма нищо невъзможно. Кардама Муни бил необикновена личност, но не защото бил велик мистик, а защото бил велик предан на Бога. Затова тук се казва, че за великите предани като Кардама Муни няма нищо невъзможно. Въпреки че йогӣте могат да вършат чудеса, както вече видяхме от примера с Кардама, той бил нещо повече от йогӣ; той бил велик предан на Бога. Затова Кардама Муни многократно превъзхожда обикновените йогӣ. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава, че от всички йогӣ най-издигнат е преданият на Бога. Личност като Кардама Муни не може в никакъв случай да е обусловена. Той вече бил освободен и затова превъзхождал дори полубоговете, които са обусловени души. Дори докато се наслаждавал със съпругата си в обществото на много други жени, той оставал трансцендентален към материалния, обусловения живот. Затова в тази строфа е използвана думата вясана̄тяях̣, която посочва, че Кардама Муни не бил обусловена душа. Той бил отвъд всички ограничения на материалния свят.

Планетите във вселената тук са наречени гола – „кръгли“. Всяка планета е кръгла и представлява отделно убежище, подобно на островите в огромния океан. Понякога планетите се наричат двӣпа или варш̣а. Земята например се нарича Бха̄рата-варш̣а, защото някога била управлявана от цар Бхарата. Друга важна дума в тази строфа е думата бахв-а̄шчарям – „много чудеса“. Тя показва, че всяка от планетите, пръснати в осемте посоки на вселената, е удивителна и неповторима. Всяка планета има свой специфичен климат и уникални форми на живот и на всяка има абсолютно всичко, включително и красиви годишни времена. В Брахма сам̇хита̄ (5.40) се казва същото: вибхӯти-бхиннам – на всяка планета има специфични, неповторими богатства. Няма планета, която да е еднаква с някоя друга. По милостта на Бога природата е направила всяка планета различна и я е дарила с уникални характеристики. Докато пътувал със съпругата си, Кардама Муни със собствените си очи видял всички тези чудеса, но след това отново се завърнал в скромната си обител. Той показал на своята съпруга принцеса, че макар да живее в колиба, с помощта на мистичните си сили може да отиде навсякъде и да направи всичко, което пожелае. Това е съвършенството на йога. Човек не може да стане съвършен йогӣ само като показва различни седящи пози, както не може и да стане Бог чрез такива пози и медитация, въпреки твърденията на йогӣ мошеници. Наивните хора се оставят да бъдат заблуждавани, че с някакво подобие на медитация и седящи пози след половин година ще станат Бог.

Пример за съвършен йогӣ ни дава настоящата строфа: съвършеният йогӣ може да пътува из цялата вселена. Известно е, че Дурва̄са̄ Муни също можел да пътува из космоса. Един съвършен йогӣ наистина може да направи това. Но дори ако пътува из цялата вселена и показва чудеса като Кардама Муни, той пак не може да се сравнява с Върховната Божествена Личност, чието могъщество и необозрима енергия никога не могат да бъдат постигнати от никоя обусловена или освободена душа. Действията на Кардама Муни показват, че въпреки необикновената си мистична сила той си останал предан на Бога. Такова е истинското положение на всяко живо същество.

Тук Девахӯти, дъщерята на Сва̄ямбхува Ману, е наречена суратотсука. След като обиколила със съпруга си цялата вселена, планината Меру и прекрасните градини на райското царство, у нея естествено се пробудило любовно желание и за да я удовлетвори, Кардама Муни се умножил в девет форми. Вместо една личност, той се превърнал в девет и тези девет личности се наслаждавали на физическа близост с Девахӯти в продължение на много години. Смята се, че сексуалните желания на жената са девет пъти по-силни от тези на мъжа, и дадената строфа потвърждава това. Иначе Кардама Муни не би се умножил в девет форми, което е още един пример за мистичното му могъщество. Както Върховната Божествена Личност може да се разпространява в милиони форми, така и йогӣте могат да се умножават, но в не повече от девет форми. Друг пример е Саубхари Муни, който също се разпространил, но в осем форми. Колкото и да е могъщ един йогӣ, той не може да се умножи в повече от осем или девет форми. Върховната Божествена Личност обаче се разпространява в милиони форми, ананта-рӯпа – в безброй форми, както утвърждава Брахма сам̇хита̄. Никой не може да се сравнява с Върховната Божествена Личност по могъщество на енергиите.

Любовните ласки носят такова удоволствие на хората в материалния свят, че те престават да забелязват как времето лети. Наслаждавайки се на физическата си близост, светецът Кардама и Девахӯти също забравили за хода на времето.

Кардама Муни знаел, че Девахӯти иска да има много рожби, и затова заченал с нея девет деца наведнъж. Тук той е наречен вибху, което значи „необикновено могъщ“. Благодарение на мистичните си сили той още от първия път заченал в утробата на Девахӯти девет момичета.

Девахӯти била толкова силно възбудена, че отделила повече яйцеклетки и родила девет момичета. В смр̣ти-ша̄стра и в А̄юр веда се казва, че когато мъжкият секрет е в по-голямо количество от женския, се ражда момче, а в обратния случай се ражда момиче. Очевидно е, че в дадения случай Девахӯти изпитвала по-силна страст от съпруга си и затова родила девет момичета наведнъж. Всичките ѝ дъщери били необикновено красиви и със съвършено по форма тяло. Всяка от тях приличала на лотос и ухаела като лотосов цвят.

Чрез мистичното си могъщество Кардама Муни бързо приключил със семейните си задължения. Той построил въздушния дворец, обходил цялата вселена заедно със съпругата си и красивите девойки и създал деца. И сега, според даденото някога обещание, че ще напусне дома си, когато зачене потомство, той искал да се оттегли, за да се посвети на истинската цел на живота – духовното себепознание. Когато видяла, че съпругът ѝ се готви да замине, Девахӯти станала много тревожна, но продължила да се усмихва, за да не го огорчи. Примерът, даден от Кардама Муни, трябва да се разбере съвсем ясно: дори ако е попаднал в капана на семейния живот, човек, чиято главна цел е да постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да е готов да се раздели със съблазните на семейното съществуване.

Девахӯти била толкова красива, че ноктите ѝ приличали на перли. Когато ровела с крак по земята, като че ли се сипели перли. Когато жената драска с крак по земята, това е признак, че умът ѝ е обзет от тревога. Така понякога се проявявало безпокойството и на гопӣте в присъствието на Кр̣ш̣н̣а. Веднъж, когато гопӣте отишли при Кр̣ш̣н̣а посред нощ, Той ги помолил да се върнат по домовете си. Тогава те също започнали да ровят с крак по земята, защото били обзети от силна тревога.

Девахӯти помолила съпруга си да ѝ даде това, което ще я освободи от страха. Като негова съпруга, тя му била безрезервно предана, а дълг на мъжа е помогне на жената да постигне безстрашие. Как човек може да даде безстрашие на онези, които са зависими от него, е обяснено в Пета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Този, който не може да се освободи от ноктите на смъртта, все още е зависим и няма право да става духовен учител, съпруг, родственик, баща, майка и т.н. Покровителите са длъжни да дадат безстрашие на подчинените си. Затова този, който иска да стане баща, майка, духовен учител, родственик или съпруг и да поеме отговорността за съдбата на друго живо същество, трябва да знае как да освободи поверениците си от ужаса на материалното съществуване. Съществуването в материалния свят винаги е изпълнено с тревоги и безпокойства. Девахӯти казала: „С мистичните си сили ти ми даде всякакви материални блага, но сега, преди да си отидеш, трябва да ми дадеш и последната награда – да ми помогнеш да се освободя от обусловения живот в материалния свят“.

Казва се, че бащата продължава да живее в сина си. Затова между бащата и сина практически няма разлика. Вдовицата, която има син, не е вдовица в истинския смисъл на думата, защото има до себе си представител на своя съпруг. С тази строфа Девахӯти всъщност моли Кардама Муни да ѝ остави свой представител, за да може когато той си замине, неговият достоен син да разсейва страха ѝ. Един семеен не бива да остава у дома до края на дните си. Когато ожени синовете си и намери съпрузи за дъщерите си, той може да се оттегли от семейния живот, като повери грижите за своята съпруга на отрасналите си синове. Такъв е обичаят във ведическото общество. Девахӯти молела Кардама Муни да ѝ остави поне един син, който да я утешава, когато той напусне дома си. Под утеха се има предвид даване на духовни наставления, а не на материални удобства. Материалните удобства свършват със смъртта на тялото, а духовното знание остава и съществува вечно с душата. Духовните наставления са необходими за всекиго, но без достоен син как би могла Девахӯти да ги получи, за да напредва? Съпругът е длъжен да изплати този свой дълг към съпругата си. Тя му служи безкористно и искрено и той ѝ е задължен, защото човек не може да приема служене от подчинените си, без да им дава нещо в замяна. Духовният учител не може да приема служене от ученика си, ако не му дава духовни наставления. В това се изразява взаимната обмяна на любов и служене. Затова Девахӯти напомнила на съпруга си Кардама Муни, че му е служила вярно и предано. Той бил длъжен да ѝ даде син, преди да си отиде, дори само за да изплати дълга си към нея. Косвено Девахӯти помолила Кардама Муни да остане още няколко дни у дома, или поне дотогава, докато тя роди момче.

Човешкият живот не бива да се пилее за сетивни удоволствия, както правят животните. Те постоянно са заети да удовлетворяват сетивата си, като ядат, спят, защитават се и се съвкупляват. Ала човек не е създаден за подобно нещо, въпреки че материалното тяло се нуждае от известно сетивно наслаждение, регулирано от религиозни принципи. И така, Девахӯти казвала на съпруга си: „Засега ние имаме само дъщери. Ние дълго се наслаждавахме на материалния живот, пътувайки из цялата вселена с въздушния си дворец. Тези блага дойдоха благодарение на твоята милост, но все пак всичко това бяха само сетивни наслаждения. Сега трябва да получа нещо, което ще подпомогне духовния ми напредък“.

Тук Девахӯти оплаква участта си. Като всяка жена, и тя имала потребност да обича някого. И станало така, че обикнала Кардама Муни, без да подозира за духовния му напредък. Той разбирал какво вълнува сърцето ѝ. В общи линии всички жени желаят материални удоволствия. Те са смятани за по-неинтелигентни от мъжете, защото обикновено се стремят към материално наслаждение. Тук Девахӯти скърби, защото нейният съпруг ѝ предоставил всякакви възможности за удовлетворяване на материалните сетива, без тя да знае, че той е толкова напреднал в духовното себепознание. Въпреки че не подозирала истинското величие на Кардама Муни, тя все пак била приела подслон при него, затова той бил длъжен да я освободи от материалното робство – такава била нейната молба. Общуването с велика личност е изключително важно. В Чайтаня чарита̄мр̣та Бог Чайтаня казва, че са̄дху-сан̇га, общуването с велик светец, е изключително важно, защото благодарение на него човек много бързо може да напредне в духовния живот даже и ако не притежава особено много знания. Тъй като била обикновена жена, съпруга на Кардама Муни, Девахӯти се привързала към него, защото очаквала, че той ще удовлетвори желанията ѝ за сетивно наслаждение и другите ѝ материални потребности, но в действителност тя общувала с велика личност. Сега Девахӯти осъзнала това и искала да се възползва от преимуществата, които ѝ давало общуването с такъв велик съпруг.

Общуването със свят човек винаги води до един и същ резултат. Например Бог Кр̣ш̣н̣а срещал най-различни живи същества. Някои от тях се отнасяли към него като към враг, а други – като към обект на сетивно наслаждение. Обикновено се казва, че гопӣте били привързани към Кр̣ш̣н̣а заради желанието си за сетивни удоволствия, но въпреки това те станали велики предани на Бога. А Кам̇са, Шишупа̄ла, Дантавакра и други демони смятали Кр̣ш̣н̣а за свой враг. Но независимо дали общували с Кр̣ш̣н̣а като врагове или за сетивно наслаждение, от страхопочитание или с чиста любов, всички, които имали контакт с него, получили освобождение. Такъв е резултатът от общуването с Бога. Дори ако човек не разбира, че пред него стои Богът, общуването с него пак има същата сила. Общуването с велик светец също води до освобождение, както огънят винаги сгрява, независимо дали човек се е приближил нарочно или случайно. Девахӯти изразила благодарността си към своя съпруг – въпреки че тя желаела да общува с Кардама Муни единствено заради стремежа си към сетивно наслаждение, благодарение на неговото духовно величие това общуване щяло да ѝ донесе освобождение.

Девахӯти казала, че тъй като живяла със своя съпруг заради сетивно наслаждение, което не води до освобождение от материалното робство, животът ѝ бил напразно пропилян. Всяка дейност, която не води до живот в съответствие с религиозните принципи, е безполезна. По природа всеки има склонност към някаква работа и ако извършването на тази работа го води до религиозен живот, ако религиозният живот развива у него отречение, а отречението го извежда до пътя на преданото служене, работата, извършвана от човека, е съвършена. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че дейността, която не издига човека до равнището на преданото служене, става причина за робство в материалния свят. Ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра локо 'ям̇ карма-бандханах̣. Докато човек не се издигне до равнището на преданото служене, като започне с тези дейности, към които има естествена склонност, той трябва да бъде смятан за мъртвец. Работа, която не приближава човека до Кр̣ш̣н̣а съзнание, е безсмислена и безполезна.

Разумният човек трябва да използва всички шансове, с които разполага. Първият такъв шанс е раждането в човешко тяло, а вторият – раждането в семейство, в което се култивира духовно знание. Тези две възможности се постигат изключително рядко. Ала въпреки това най-ценна възможност си остава общуването със свята личност. Девахӯти съзнавала, че е дъщеря на император. Тя била достатъчно образована и културна и освен това получила за съпруг Кардама Муни, който бил свята личност и велик йогӣ. Но Девахӯти разбирала също, че ако не се освободи от плена на материалната природа, това със сигурност означава, че непреодолимата илюзорна енергия я е измамила. Всъщност материалната енергия мами всички. Хората не разбират какво правят, когато я обожават за материални блага в образа ѝ на богинята Ка̄лӣ или Дурга̄. „Майко, дай ми голямо богатство, добра жена, слава, победа“ – молят я те. Но не знаят, че Ма̄я̄, или Дурга̄, постоянно ги мами. Материалните постижения не са никакви постижения, защото когато човек получава материални дарове, той затъва все по-дълбоко в илюзията, заплита се все повече в мрежите на материалното робство и губи всякакъв шанс за освобождение. Човек трябва да бъде достатъчно разумен, за да знае как да използва материалните придобивки за постигане на духовно себепознание. Методът за това се нарича карма йога или гя̄на йога. Всичко, което имаме, трябва да използваме в служене на Върховната Личност. Бхагавад-гӣта̄ препоръчва: сва-карман̣а̄ там абхярчя – човек трябва да обожава Върховната Божествена Личност, като използва за тази цел всичко, с което разполага. Съществуват най-различни форми на служене на Върховния Бог, така че всеки има възможност да служи на Бога според способностите си.