Деванагари
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
Скръбта на Девахӯти
Деванагари
मैत्रेय उवाच
पितृभ्यां प्रस्थिते साध्वी पतिमिङ्गितकोविदा ।
नित्यं पर्यचरत्प्रीत्या भवानीव भवं प्रभुम् ॥ १ ॥
पितृभ्यां प्रस्थिते साध्वी पतिमिङ्गितकोविदा ।
नित्यं पर्यचरत्प्रीत्या भवानीव भवं प्रभुम् ॥ १ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
питр̣бхя̄м̇ прастхите са̄дхвӣ
патим ин̇гита-ковида̄
нитям̇ парячарат прӣтя̄
бхава̄нӣва бхавам̇ прабхум
питр̣бхя̄м̇ прастхите са̄дхвӣ
патим ин̇гита-ковида̄
нитям̇ парячарат прӣтя̄
бхава̄нӣва бхавам̇ прабхум
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — Маитрея каза; питр̣бхя̄м — на родителите; прастхите — след заминаването; са̄дхвӣ — добродетелната жена; патим — съпруга ѝ; ин̇гита-ковида̄ — разбирайки желанията; нитям — постоянно; парячарат — тя служеше; прӣтя̄ — с голяма любов; бхава̄нӣ — богиня Па̄рватӣ; ива — като; бхавам — Шива; прабхум — нейния господар.
Превод
Маитрея продължи: След като родителите ѝ си заминаха, добродетелната Девахӯти, която долавяше всички желания на съпруга си, започна да му служи постоянно и с огромна любов, както Бхава̄нӣ, жената на Шива, служи на своя съпруг.
Пояснение
Примерът с Бхава̄нӣ, който е даден в тази строфа, заслужава особено внимание. Бхава̄нӣ означава „съпругата на Бхава (Шива)“. Бхава̄нӣ, или Па̄рватӣ, дъщерята на царя на Хималаите, избрала за свой съпруг Шива, който прилича на просяк. Въпреки че била принцеса, тя понасяла всякакви несгоди заедно със съпруга си, който нямал дори дом и прекарвал времето си в медитация, седнал под някое дърво. Бхава̄нӣ била дъщеря на много велик цар, ала служела на Шива като бедна слугиня. Девахӯти също била дъщеря на император, на Сва̄ямбхува Ману, но решила да приеме за свой съпруг Кардама Муни. Тя му служела с любов и преданост и знаела как да го удовлетвори. Затова тук тя е наречена са̄дхвӣ, което означава „добродетелна, вярна съпруга“. Девахӯти дала рядък пример, въплъщаващ идеала за ведическа съпруга. Всяка жена трябва да бъде добродетелна и целомъдрена като Девахӯти и Бхава̄нӣ. Дори днес в индуските семейства неомъжените момичета обожават Шива с надеждата да получат съпруг като него. Шива е съвършен съпруг, но не от гледна точка на богатството или сетивното наслаждение, а защото е най-великият от всички предани на Бога. Ваиш̣н̣ава̄на̄м̇ ятха̄ шамбхух̣ – Шамбху (Шива) е съвършеният ваиш̣н̣ава. Той постоянно медитира върху Бог Ра̄ма, като повтаря „Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе“. От Шива води началото си една от ваиш̣н̣авските сампрада̄и, която се нарича сампрада̄я на Виш̣н̣усва̄ми. Неомъжените момичета обожават Шива, за да могат да получат съпруг, който да е велик ваиш̣н̣ава като него. Те са възпитавани да избират за съпруг не оня, който е богат и може да им осигури неограничено сетивно наслаждение. Напротив, смята се, че най-голям късмет за девойката е да се омъжи за съпруг, който е велик предан като Шива, защото тогава животът ѝ ще бъде съвършен. Съпругата е зависима от съпруга си и ако той е ваиш̣н̣ава, тогава тя съвсем естествено също отдава предано служене, защото му служи. Съпружеските отношения, основаващи се на обмяната на служене и любов между двамата, са идеалът за семеен живот.
Деванагари
विश्रम्भेणात्मशौचेन गौरवेण दमेन च ।
शुश्रूषया सौहृदेन वाचा मधुरया च भो: ॥ २ ॥
शुश्रूषया सौहृदेन वाचा मधुरया च भो: ॥ २ ॥
Стих
вишрамбхен̣а̄тма-шаучена
гауравен̣а дамена ча
шушрӯш̣ая̄ саухр̣дена
ва̄ча̄ мадхурая̄ ча бхох̣
гауравен̣а дамена ча
шушрӯш̣ая̄ саухр̣дена
ва̄ча̄ мадхурая̄ ча бхох̣
Дума по дума
вишрамбхен̣а — с близост; а̄тма-шаучена — с чист ум и тяло; гауравен̣а — с голяма почит; дамена — контролирайки сетивата; ча — и; шушрӯш̣ая̄ — със служене; саухр̣дена — с любов; ва̄ча̄ — със слова; мадхурая̄ — сладки; ча — и; бхох̣ — о, Видура.
Превод
О, Видура, Девахӯти служеше на съпруга си с много нежност и в същото време почтително и с уважение, тя се владееше, обичаше го и се обръщаше към него с ласкави думи.
Пояснение
В тази строфа особено внимание заслужават две думи. Девахӯти служела на съпруга си по два начина: вишрамбхен̣а и гауравен̣а. Това са два важни принципа в служенето, отдавано на съпруга, както и на Върховната Божествена Личност. Вишрамбхен̣а означава „нежно, с близост“, а гауравен̣а – „с почит и уважение“. Съпругът е най-близкият приятел на съпругата и затова тя трябва да му служи като истински приятел. Но същевременно тя винаги трябва да помни, че той стои по-високо от нея и затова трябва да му отдава дължимата почит. Мъжката психология е различна от женската. Самата физика на мъжа издава вродената му склонност да господства над жената, докато жената по природа е склонна да се подчинява на мъжа. Следователно съвсем естествено е, че мъжът ще се стреми да заеме ролята на по-висшестоящ в семейството; този ред е нужно да се спазва. Дори ако мъжът не е прав, съпругата му трябва да отстъпи – тогава между двамата няма да има разногласия. Вишрамбхен̣а означава „нежно, с близост“, но тази близост не бива да се превръща във фамилиарност, която води до пренебрежение. Според обичаите на ведическата цивилизация не е редно жената да се обръща към мъжа си по име. В днешно време това е станало общоприет факт, но в индуското общество подобно нещо е недопустимо. По този начин се дава израз на зависимостта на едната страна и превъзходството на другата. Дамена ча – съпругата трябва да се владее и да не дава воля на чувствата си дори когато възникнат разногласия. Саухр̣дена ва̄ча̄ мадхурая̄ означава, че тя винаги трябва да желае доброто на съпруга си и да говори с него ласкаво. Материалните отношения във външния свят, отвъд прага на дома, правят човека неспокоен и пълен с грижи, затова вкъщи съпругата му винаги трябва да се обръща към него с ласкави думи.
Деванагари
विसृज्य कामं दम्भं च द्वेषं लोभमघं मदम् ।
अप्रमत्तोद्यता नित्यं तेजीयांसमतोषयत् ॥ ३ ॥
अप्रमत्तोद्यता नित्यं तेजीयांसमतोषयत् ॥ ३ ॥
Стих
виср̣джя ка̄мам̇ дамбхам̇ ча
двеш̣ам̇ лобхам агхам̇ мадам
апраматтодята̄ нитям̇
теджӣя̄м̇сам атош̣аят
двеш̣ам̇ лобхам агхам̇ мадам
апраматтодята̄ нитям̇
теджӣя̄м̇сам атош̣аят
Дума по дума
Превод
Трудейки се разумно и прилежно, тя напълно се освободи от похотта, гордостта, завистта, алчността, греха и суетата и успя да удовлетвори своя могъщ съпруг.
Пояснение
Тук са изброени някои от качествата, които трябва да притежава съпругата на великия човек. Кардама Муни бил велик заради духовното съвършенство, което постигнал. Такъв съпруг се нарича теджӣя̄м̇сам, изключително могъщ. Въпреки че жената може да е напреднала колкото съпруга си в духовно отношение, тя никога не бива да се възгордява. Понякога съпругата произхожда от много богато семейство, какъвто бил случаят с Девахӯти, дъщерята на император Сва̄ямбхува Ману. Тя с основание можела да се гордее с произхода си, но подобна гордост всъщност е недопустима. Жената не бива да се възгордява заради положението на родителите си. Тя трябва да се раздели с тщеславието и във всичко да се подчинява на съпруга си. Когато жената се възгордее с произхода си, гордостта ѝ води до конфликти в семейството и разваля целия брак. Девахӯти много се бояла от това, ето защо в дадената строфа се казва, че напълно се разделила с гордостта си. Девахӯти била вярна съпруга. Най-големият грях за една жена е да се омъжи за друг или да има любовник. Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита говори за четирима врагове в собствения ни дом. Такива врагове са бащата, който има дългове, майката, която при пораснали деца си избира друг съпруг, жената, която не се разбира със съпруга си и се държи грубо с него, и глупавият син. Бащата, майката, съпругата и децата са богатството на семейния човек, но ако съпругата или майката при жив мъж или син се омъжат за друг, тогава според законите на ведическата цивилизация те стават врагове на семейството. Добродетелната и вярна жена никога не бива да изменя на съпруга си, защото това е най-големият грях.
Деванагари
स वै देवर्षिवर्यस्तां मानवीं समनुव्रताम् ।
दैवाद्गरीयस: पत्युराशासानां महाशिष: ॥ ४ ॥
कालेन भूयसा क्षामां कर्शितां व्रतचर्यया ।
प्रेमगद्गदया वाचा पीडित: कृपयाब्रवीत् ॥ ५ ॥
दैवाद्गरीयस: पत्युराशासानां महाशिष: ॥ ४ ॥
कालेन भूयसा क्षामां कर्शितां व्रतचर्यया ।
प्रेमगद्गदया वाचा पीडित: कृपयाब्रवीत् ॥ ५ ॥
Стих
са ваи деварш̣и-варяс та̄м̇
ма̄навӣм̇ самануврата̄м
даива̄д гарӣясах̣ патюр
а̄ша̄са̄на̄м̇ маха̄шиш̣ах̣
ма̄навӣм̇ самануврата̄м
даива̄д гарӣясах̣ патюр
а̄ша̄са̄на̄м̇ маха̄шиш̣ах̣
ка̄лена бхӯяса̄ кш̣а̄ма̄м̇
каршита̄м̇ врата-чаряя̄
према-гадгадая̄ ва̄ча̄
пӣд̣итах̣ кр̣пая̄бравӣт
каршита̄м̇ врата-чаряя̄
према-гадгадая̄ ва̄ча̄
пӣд̣итах̣ кр̣пая̄бравӣт
Дума по дума
сах̣ — той (Кардама); ваи — несъмнено; дева-р̣ш̣и — от небесните мъдреци; варях̣ — най-издигнатият; та̄м — нея; ма̄навӣм — дъщерята на Ману; самануврата̄м — беззаветно предана; даива̄т — отколкото провидението; гарӣясах̣ — който бе по-велик; патюх̣ — от своя съпруг; а̄ша̄са̄на̄м — очаквайки; маха̄-а̄шиш̣ах̣ — голяма благословия; ка̄лена бхӯяса̄ — дълго време; кш̣а̄ма̄м — слаба; каршита̄м — съсухрена; врата-чаряя̄ — от религиозните обреди; према — с любов; гадгадая̄ — треперещ; ва̄ча̄ — с глас; пӣд̣итах̣ — обзет; кр̣пая̄ — от състрадание; абравӣт — той каза.
Превод
Дъщерята на Ману, беззаветно предана на съпруга си, го смяташе за по-велик и от самото провидение. Затова тя очакваше от него най-прекрасните благословии. Тя му служи много години и ревносто изпълнява всички религиозни обреди, затова отслабна и се съсухри. Когато забеляза състоянието ѝ, Кардама, най-издигнатият от небесните мъдреци, се изпълни със състрадание и се обърна към нея с глас, задавен от любов.
Пояснение
Съпругата трябва да споделя възгледите на своя съпруг. Тя трябва да е готова да следва принципите, които съпругът ѝ следва, и само тогава съвместният им живот ще бъде щастлив. Ако мъжът е предан, а жената е материалистка, в семейството им не може да има мир. Съпругата трябва да разбира склонностите на своя съпруг и да е готова да го следва. В Маха̄бха̄рата се разказва, че когато Га̄ндха̄рӣ научила, че бъдещият ѝ съпруг, Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, е сляп, веднага спряла да използва зрението си. Тя завързала очите си с превръзка и доброволно започнала да играе ролята на сляпа. Га̄ндха̄рӣ решила, че щом съпругът ѝ е сляп, тя също трябва да живее като сляпа, иначе би могла да се възгордее със зрението си и да започне да презира съпруга си. Думата самануврата показва, че съпругата е длъжна да живее в такива обстоятелства, в каквито живее съпругът ѝ. Разбира се, когато мъжът е велика личност като Кардама Муни, жената, която го следва, получава огромно благо. Но дори ако той не е такъв велик предан, тя пак е длъжна да споделя начина му на мислене. Така семейният им живот ще бъде щастлив. Освен това в тази строфа се казва, че като следвала строгите обети, които трябва да съблюдава една благочестива съпруга, принцеса Девахӯти много отслабнала и когато забелязал това, съпругът ѝ се изпълнил със състрадание. Той виждал, че тя – дъщерята на велик цар – му служи като обикновена слугиня. Тежкият труд влошил здравето ѝ и тогава Кардама, обзет от състрадание, се обърнал към нея със следните думи.
Деванагари
कर्दम उवाच
तुष्टोऽहमद्य तव मानवि मानदाया:
शुश्रूषया परमया परया च भक्त्या ।
यो देहिनामयमतीव सुहृत्स देहो
नावेक्षित: समुचित: क्षपितुं मदर्थे ॥ ६ ॥
तुष्टोऽहमद्य तव मानवि मानदाया:
शुश्रूषया परमया परया च भक्त्या ।
यो देहिनामयमतीव सुहृत्स देहो
नावेक्षित: समुचित: क्षपितुं मदर्थे ॥ ६ ॥
Стих
кардама ува̄ча
туш̣т̣о 'хам адя тава ма̄нави ма̄нада̄я̄х̣
шушрӯш̣ая̄ парамая̄ парая̄ ча бхактя̄
йо дехина̄м аям атӣва сухр̣т са дехо
на̄векш̣итах̣ самучитах̣ кш̣апитум̇ мад-артхе
туш̣т̣о 'хам адя тава ма̄нави ма̄нада̄я̄х̣
шушрӯш̣ая̄ парамая̄ парая̄ ча бхактя̄
йо дехина̄м аям атӣва сухр̣т са дехо
на̄векш̣итах̣ самучитах̣ кш̣апитум̇ мад-артхе
Дума по дума
кардамах̣ ува̄ча — великият мъдрец Кардама каза; туш̣т̣ах̣ — доволен; ахам — аз съм; адя — днес; тава — от теб; ма̄нави — о, дъще на Ману; ма̄на-да̄я̄х̣ — почитаема; шушрӯш̣ая̄ — от служенето; парамая̄ — превъзходно; парая̄ — най-висше; ча — и; бхактя̄ — от предаността; ях̣ — това, което; дехина̄м — на въплътените; аям — това; атӣва — необикновено; сухр̣т — скъпо; сах̣ — това; дехах̣ — тяло; на — не; авекш̣итах̣ — погрижила се; самучитах̣ — правилно; кш̣апитум — да използваш; мат-артхе — заради мен.
Превод
Кардама Муни каза: О, почитаема дъще на Сва̄ямбхува Ману, много съм доволен от теб, задето ми служиш с такава огромна любов и преданост. Аз знам колко много скъпят тялото си въплътените същества, затова съм удивен, че си пренебрегнала собственото си тяло, за да служиш на мен.
Пояснение
Тук се казва, че тялото е много скъпо за живото същество, ала Девахӯти била толкова предана на съпруга си, че не само му служела с голямо усърдие, уважение и любов, но дори забравила за собственото си здраве. Такова служене се нарича самоотвержено служене. От тази строфа става ясно, че дори когато живеела със съпруга си, Девахӯти била лишена от сетивни удоволствия, иначе здравето ѝ нямало да се окаже в такова плачевно състояние. Помагайки на Кардама Муни да постигне духовно съвършенство, тя през цялото време се грижела за него и напълно забравила за собственото си тяло. Дългът на вярната и добродетелна жена е да помага на мъжа си по всякакви начини, особено когато той действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание. В този случай съпругът щедро възнаградил съпругата си за нейното служене. Ала жената, която се е омъжила за обикновен човек, не бива да разчита много на подобно нещо.
Деванагари
ये मे स्वधर्मनिरतस्य तप:समाधि-
विद्यात्मयोगविजिता भगवत्प्रसादा: ।
तानेव ते मदनुसेवनयावरुद्धान्
दृष्टिं प्रपश्य वितराम्यभयानशोकान् ॥ ७ ॥
विद्यात्मयोगविजिता भगवत्प्रसादा: ।
तानेव ते मदनुसेवनयावरुद्धान्
दृष्टिं प्रपश्य वितराम्यभयानशोकान् ॥ ७ ॥
Стих
йе ме сва-дхарма-ниратася тапах̣-сама̄дхи-
видя̄тма-йога-виджита̄ бхагават-праса̄да̄х̣
та̄н ева те мад-анусеваная̄варуддха̄н
др̣ш̣т̣им̇ прапашя витара̄мй абхая̄н ашока̄н
видя̄тма-йога-виджита̄ бхагават-праса̄да̄х̣
та̄н ева те мад-анусеваная̄варуддха̄н
др̣ш̣т̣им̇ прапашя витара̄мй абхая̄н ашока̄н
Дума по дума
йе — тези, които; ме — от мен; сва-дхарма — своя религиозен живот; ниратася — изцяло зает с; тапах̣ — в отречение; сама̄дхи — в медитация; видя̄ — в съзнание за Кр̣ш̣н̣а; а̄тма-йога — като съсредоточава ума; виджита̄х̣ — постигнати; бхагават-праса̄да̄х̣ — благословиите на Бога; та̄н — тях; ева — дори; те — от теб; мат — на мен; анусеваная̄ — чрез самоотвержено служене; аваруддха̄н — получила; др̣ш̣т̣им — трансцендентално зрение; прапашя — просто виж; витара̄ми — аз давам; абхая̄н — свободни от страх; ашока̄н — свободни от скръб.
Превод
Кардама Муни продължи: Заради това че живях в съответствие с религиозните принципи, като се подлагах на отречения, занимавах се с медитация и развивах у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание, аз получих благословиите на Бога. Въпреки че ти все още не познаваш тези блага, които освобождават от страх и скърби, аз ще те даря с тях в отплата за твоето служене. Просто ги погледни. Аз ти давам трансцендентално зрение, за да разбереш колко прекрасни са те.
Пояснение
Единственото занимание на Девахӯти било да служи на Кардама Муни. Тя не извършвала отречения, не изпитвала екстаз, не се занимавала с медитация или с дейности в Кр̣ш̣н̣а съзнание, но въпреки това споделяла духовните постижения на съпруга си, макар да не виждала и да не усещала това. Без съзнателно да се стреми към такъв резултат, тя получила от Бога същите благословии като своя съпруг.
Какви са благословиите на Бога? Тук се казва, че милостта на Бога е абхая, т.е. освобождава от чувството за страх. Когато в материалния свят някой успее да натрупа един милион долара, той постоянно се измъчва от страх: „Ами ако загубя парите си?“ Но милостта на Бога, бхагават-праса̄да, не може да се загуби. Човек просто печели и се наслаждава на спечеленото. Бхагавад-гӣта̄ също потвърждава това: когато човек получи милостта на Бога, с това се слага край на всичките му страдания (сарва-дух̣кха̄ни). Щом се установи в трансценденталното си състояние, живото същество се освобождава от двете материални болести – желания и скърби. Същото се казва и в Бхагавад-гӣта̄. Като се занимаваме с предано служене, можем да постигнем състоянието на всепоглъщаща любов към Бога. Любовта към Кр̣ш̣н̣а е висшето съвършенство, с което ни дарява бхагават-праса̄да, божествената милост. Това трансцендентално постижение е толкова безценно, че с него не може да се сравнява никое материално щастие. Прабодха̄нанда Сарасватӣ е казал, че този, който получи милостта на Бог Чайтаня, става толкова велик, че не се интересува от полубоговете, смята монизма за истински ад и с лекота подчинява сетивата си. А райските удоволствия имат за него стойност не повече от празните приказки. Всъщност между материалното и трансценденталното щастие не може да се прави никакво сравнение.
По милостта на Кардама Муни Девахӯти постигнала истинско духовно себепознание просто като му служила. Подобен пример откриваме в живота на На̄рада Муни. В предишния си живот На̄рада бил син на слугиня, но майка му служела на велики предани. Така и той получил възможност да служи на преданите. Просто като дояждал остатъците от храната им и изпълнявал нарежданията им, той толкова се издигнал в духовно отношение, че в следващия си живот станал великата личност На̄рада. Най-лесният начин да се постигне духовен напредък е човек да приеме покровителството на истински духовен учител, на когото да служи с цялото си сърце и душа. Това е тайната на успеха. Както казва Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура в осемте си станси, които са молитви към духовния учител: яся праса̄да̄д бхагават-праса̄дах̣ – като служи на духовния си учител или получи милостта му, човек получава милостта на Върховния Бог. Като служила на съпруга си Кардама Муни, който бил предан, Девахӯти постигнала същите резултати, каквито постигнал и той. Така и искреният ученик, като служи на истински духовен учител, може да получи едновременно и милостта на Бога, и милостта на духовния си учител.
Деванагари
अन्ये पुनर्भगवतो भ्रुव उद्विजृम्भ-
विभ्रंशितार्थरचना: किमुरुक्रमस्य ।
सिद्धासि भुङ्क्ष्व विभवान्निजधर्मदोहान्
दिव्यान्नरैर्दुरधिगान्नृपविक्रियाभि: ॥ ८ ॥
विभ्रंशितार्थरचना: किमुरुक्रमस्य ।
सिद्धासि भुङ्क्ष्व विभवान्निजधर्मदोहान्
दिव्यान्नरैर्दुरधिगान्नृपविक्रियाभि: ॥ ८ ॥
Стих
анйе пунар бхагавато бхрува удвиджр̣мбха-
вибхрам̇шита̄ртха-рачана̄х̣ ким урукрамася
сиддха̄си бхун̇кш̣ва вибхава̄н ниджа-дхарма-доха̄н
дивя̄н нараир дурадхига̄н нр̣па-викрия̄бхих̣
вибхрам̇шита̄ртха-рачана̄х̣ ким урукрамася
сиддха̄си бхун̇кш̣ва вибхава̄н ниджа-дхарма-доха̄н
дивя̄н нараир дурадхига̄н нр̣па-викрия̄бхих̣
Дума по дума
анйе — други; пунах̣ — отново; бхагаватах̣ — на Бога; бхрувах̣ — на веждите; удвиджр̣мбха — с движението; вибхрам̇шита — унищожени; артха-рачана̄х̣ — материални постижения; ким — каква полза; урукрамася — на Бог Виш̣н̣у (който прави огромни крачки); сиддха̄ — преуспяваща; аси — ти си; бхун̇кш̣ва — наслаждаваш се; вибхава̄н — даровете; ниджа-дхарма — благодарение на предаността си; доха̄н — получила; дивя̄н — трансцендентални; нараих̣ — от хората; дурадхига̄н — трудно достижими; нр̣па-викрия̄бхих̣ — горди със знатния си произход.
Превод
Кардама Муни продължи: Каква е ползата от всички други наслаждения освен милостта на Бога? Само с едно движение на веждите си Бог Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, унищожава всички материални постижения. Благодарение на предаността си към своя съпруг ти получи трансцендентални дарове и сега можеш да се наслаждаваш на блага, много рядко постигани от хората, които се гордеят с произхода и материалните си притежания.
Пояснение
Бог Чайтаня ни учи, че най-висшето постижение на човешкия живот е да получиш милостта на Бога, любовта към Бога. Той казва: према̄ пумартхо маха̄н – висшето съвършенство на живота е да се постигне любов към Бога. Кардама Муни говорел на съпругата си за същото съвършенство. Девахӯти принадлежала към аристократичен царски род. Обикновено заклетите материалисти, както и богатите и преуспяващи хора не могат да оценят стойността на трансценденталната любов към Бога. Въпреки че Девахӯти била принцеса и произхождала от знатно царско семейство, тя имала щастието да бъде под покровителството на великия си съпруг Кардама Муни и той ѝ предложил най-големия дар, който един човек може да получи – милостта на Бога, или любовта към Бога. Девахӯти получила милостта на Бога по милостта на съпруга си, който бил доволен от служенето ѝ. Тя служела на Кардама Муни, който бил велик предан и светец, със самоотверженост, любов и смирение и така го удовлетворила. Той с готовност я дарил с любов към Бога и ѝ казал да приеме тази любов и да ѝ се наслаждава, защото той самият вече я е постигнал.
Любовта към Бога не е обикновен дар. Рӯпа Госва̄мӣ обожавал Чайтаня Маха̄прабху, защото Той раздавал любовта към Бога, кр̣ш̣н̣а-према, на всекиго. Възславяйки Чайтаня Маха̄прабху, Рӯпа Госва̄мӣ го нарича маха̄-вада̄ня – най-щедрата личност, – защото Той великодушно раздавал на всички любовта към Бога, постигана от мъдреците след много, много животи. Кр̣ш̣н̣а-према, съзнанието за Кр̣ш̣н̣а, е най-големият дар, който можем да поднесем на този, когото обичаме.
Особено внимание в тази строфа заслужава думата ниджа-дхарма-доха̄н. Като съпруга на Кардама Муни, Девахӯти получила от него безценен дар, задето му била толкова вярна. Първият религиозен дълг на жената е да бъде вярна на съпруга си. И ако тя е имала щастието да се омъжи за велик предан, тогава брачният им съюз е съвършен и те заедно постигат крайната цел на живота.
Деванагари
एवं ब्रुवाणमबलाखिलयोगमाया-
विद्याविचक्षणमवेक्ष्य गताधिरासीत् ।
सम्प्रश्रयप्रणयविह्वलया गिरेषद्-
व्रीडावलोकविलसद्धसिताननाह ॥ ९ ॥
विद्याविचक्षणमवेक्ष्य गताधिरासीत् ।
सम्प्रश्रयप्रणयविह्वलया गिरेषद्-
व्रीडावलोकविलसद्धसिताननाह ॥ ९ ॥
Стих
евам̇ брува̄н̣ам абала̄кхила-йога-ма̄я̄-
видя̄-вичакш̣ан̣ам авекш̣я гата̄дхир а̄сӣт
сампрашрая-пран̣ая-вихвалая̄ гиреш̣ад-
врӣд̣а̄валока-виласад-дхасита̄нана̄ха
видя̄-вичакш̣ан̣ам авекш̣я гата̄дхир а̄сӣт
сампрашрая-пран̣ая-вихвалая̄ гиреш̣ад-
врӣд̣а̄валока-виласад-дхасита̄нана̄ха
Дума по дума
евам — така; брува̄н̣ам — говорещия; абала̄ — жената; акхила — всички; йога-ма̄я̄ — на трансценденталната наука; видя̄-вичакш̣ан̣ам — превъзхождайки по знание; авекш̣я — като чу; гата-а̄дхих̣ — удовлетворена; а̄сӣт — тя стана; сампрашрая — със смирение; пран̣ая — и с любов; вихвалая̄ — с треперещ; гира̄ — глас; ӣш̣ат — с леко; врӣд̣а̄ — свенлив; авалока — поглед; виласат — сияещо; хасита — усмихнато; а̄нана̄ — лицето ѝ; а̄ха — тя каза.
Превод
Като чу думите на съпруга си, който до съвършенство владееше всички раздели на трансценденталната наука, невинната Девахӯти се изпълни с огромна радост. Усмихнатото ѝ лице засия и свенливо поглеждайки своя съпруг, тя заговори с треперещ глас, изпълнен с любов и смирение.
Пояснение
Казва се, че човек, който притежава Кр̣ш̣н̣а съзнание и отдава на Бога трансцендентално любовно служене, вече е извършил всички препоръчани отречения и жертвоприношения, изпълнил е всички обети и религиозни задължения и е постигнал целта на мистичната йога и медитацията. Съпругът на Девахӯти бил овладял толкова добре трансценденталната наука, че мнението му винаги било безпогрешно. Докато слушала думите му, Девахӯти била твърдо уверена, че той е достигнал висините в преданото служене и вече е овладял всички раздели на трансценденталната наука. Тя не се съмнявала в способността му да я дари с това, което ѝ предлагал. Девахӯти знаела, че Кардама Муни е способен да даде всекиму тези дарове, затова когато научила, че той ѝ предлага най-великия дар, се изпълнила с огромна радост. Обзета от екстатична любов, Девахӯти не можела да проговори. След това с треперещ глас тя, прекрасната съпруга на Кардама Муни, изрекла следните думи.
Деванагари
देवहूतिरुवाच
राद्धं बत द्विजवृषैतदमोघयोग-
मायाधिपे त्वयि विभो तदवैमि भर्त: ।
यस्तेऽभ्यधायि समय: सकृदङ्गसङ्गो
भूयाद्गरीयसि गुण: प्रसव: सतीनाम् ॥ १० ॥
राद्धं बत द्विजवृषैतदमोघयोग-
मायाधिपे त्वयि विभो तदवैमि भर्त: ।
यस्तेऽभ्यधायि समय: सकृदङ्गसङ्गो
भूयाद्गरीयसि गुण: प्रसव: सतीनाम् ॥ १० ॥
Стих
девахӯтир ува̄ча
ра̄ддхам̇ бата двиджа-вр̣ш̣аитад амогха-йога-
ма̄я̄дхипе твайи вибхо тад аваими бхартах̣
яс те 'бхядха̄йи самаях̣ сакр̣д ан̇га-сан̇го
бхӯя̄д гарӣяси гун̣ах̣ прасавах̣ сатӣна̄м
ра̄ддхам̇ бата двиджа-вр̣ш̣аитад амогха-йога-
ма̄я̄дхипе твайи вибхо тад аваими бхартах̣
яс те 'бхядха̄йи самаях̣ сакр̣д ан̇га-сан̇го
бхӯя̄д гарӣяси гун̣ах̣ прасавах̣ сатӣна̄м
Дума по дума
девахӯтих̣ ува̄ча — Девахӯти каза; ра̄ддхам — бе постигнат; бата — наистина; двиджа-вр̣ш̣а — о, най-велики сред бра̄хман̣ите; етат — това; амогха — на непобедимите; йога-ма̄я̄ — мистични сили; адхипе — господаря; твайи — в теб; вибхо — о, велики; тат — това; аваими — зная; бхартах̣ — о, съпруже; ях̣ — това, което; те — от теб; абхядха̄йи — бе дадено; самаях̣ — обещание; сакр̣т — веднъж; ан̇га-сан̇гах̣ — телесен съюз; бхӯя̄т — може да е; гарӣяси — когато е славен; гун̣ах̣ — велико достояние; прасавах̣ — поколение; сатӣна̄м — на добродетелната жена.
Превод
Шрӣ Девахӯти каза: Скъпи съпруже, о, най-велики сред бра̄хман̣ите, зная, че си постигнал съвършенство и си овладял всички непобедими мистични сили, защото си приел покровителството на трансценденталната природа, йога-ма̄я̄. Но някога ти даде обещание, че ще слеем в едно телата си, и сега трябва да го изпълниш, защото децата са велико достояние за добродетелната жена, която има славен съпруг.
Пояснение
Девахӯти изразила щастието си с думата бата: тя знаела, че съпругът ѝ е постигнал много висше трансцендентално равнище и се намира под покровителството на йога-ма̄я̄. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че великите души, маха̄тмите, не са подвластни на материалната енергия. Върховният Бог има две енергии – материална и духовна. Живите същества са междинна енергия. И тъй като са междинна енергия, те могат да бъдат във властта или на материалната, или на духовната енергия (йога-ма̄я̄). Кардама Муни бил велика душа и затова се намирал под влиянието на духовната енергия, което означава, че бил непосредствено свързан с Върховния Бог. Симптомът, по който може да се разпознае това, е съзнанието за Кр̣ш̣н̣а, т.е. постоянното отдаване на предано служене на Бога. Девахӯти знаела всичко това, но все пак мечтаела за син, заченат от мъдреца. Тя напомнила на своя съпруг за обещанието, което дал на родителите ѝ: „Ще остана с Девахӯти само дотогава, докато тя забременее“. Девахӯти напомнила на съпруга си, че най-славната добродетел за вярната жена е да роди дете от велик мъж. Тя искала да забременее и помолила съпруга си за това. Думата стрӣ означава „разпространение, продължение“. В резултат от физическата близост между мъжа и жената техните качества се разпространяват – децата, родени от благочестиви родители, наследяват техните качества и особености на характера. И Кардама Муни, и Девахӯти били извисени духовно. Затова още от самото начало Девахӯти искала най-напред да забременее и след това да получи милостта на Бога и да постигне любов към Бога. Жената винаги мечтае за син, който по достойнства да е като великия си баща. И тъй като Девахӯти имала щастието да получи за съпруг Кардама Муни, тя искала също така и да роди от него дете.
Деванагари
तत्रेतिकृत्यमुपशिक्ष यथोपदेशं
येनैष मे कर्शितोऽतिरिरंसयात्मा ।
सिद्ध्येत ते कृतमनोभवधर्षिताया
दीनस्तदीश भवनं सदृशं विचक्ष्व ॥ ११ ॥
येनैष मे कर्शितोऽतिरिरंसयात्मा ।
सिद्ध्येत ते कृतमनोभवधर्षिताया
दीनस्तदीश भवनं सदृशं विचक्ष्व ॥ ११ ॥
Стих
татрети-кр̣тям упашикш̣а ятхопадешам̇
йенаиш̣а ме каршито 'тирирам̇сая̄тма̄
сиддхйета те кр̣та-манобхава-дхарш̣ита̄я̄
дӣнас тад ӣша бхаванам̇ садр̣ш̣ам̇ вичакш̣ва
йенаиш̣а ме каршито 'тирирам̇сая̄тма̄
сиддхйета те кр̣та-манобхава-дхарш̣ита̄я̄
дӣнас тад ӣша бхаванам̇ садр̣ш̣ам̇ вичакш̣ва
Дума по дума
татра — за това; ити-кр̣тям — каквото е необходимо да се направи; упашикш̣а — извърши; ятха̄ — според; упадешам — наставленията на писанията; йена — с които; еш̣ах̣ — това; ме — мое; каршитах̣ — съсухрено; атирирам̇-сая̄ — от неутолена страст; а̄тма̄ — тяло; сиддхйета — да стане достойно; те — за теб; кр̣та — възбудена; манах̣-бхава — от чувства; дхарш̣ита̄я̄х̣ — обзета; дӣнах̣ — бедна; тат — затова; ӣша — о, господарю мой; бхаванам — дом; садр̣ш̣ам — подходящ; вичакш̣ва — моля те, помисли за.
Превод
Девахӯти продължи: Господарю мой, аз съм обзета от пламенно чувство към теб. Моля те, направи всичко, което изискват писанията, за да може моето слабо тяло, съсухрено от неутолена страст, да стане достойно за теб. Моля те също, господарю мой, помисли и за подходящ дом за нас двамата.
Пояснение
Ведическите произведения съдържат не само духовни наставления, но и указания как човек да води добро материално съществуване, така че накрая да постигне духовно съвършенство. Затова Девахӯти попитала съпруга си как да се приготви за полово общуване в съответствие с ведическите писания. Главното предназначение на половите отношения е зачеването на благочестиви деца. Условията за създаването на такова потомство са изброени в Ка̄ма ша̄стра – писанието, съдържащо наставления за истински възвишен полов живот. Там е споменато всичко необходимо за тази цел – какъв трябва да е домът и как трябва да е украсен, какви дрехи трябва да носи жената, как да намаже тялото си с балсами и благоухания, за да се хареса на съпруга си, и т.н. Когато тези условия са изпълнени, съпругът ще бъде привлечен от красотата на съпругата си и умът му ще бъде в подходящо състояние. По време на половата близост настроението на съпрузите ще създаде в утробата на жената благоприятна ситуация и ще се родят добри деца. В тази строфа специално внимание се обръща на външния вид на Девахӯти. Тя била много отслабнала и се бояла, че тялото ѝ може да се стори непривлекателно за Кардама. Девахӯти искала съпругът ѝ да я научи как да си върне предишната красота, за да му се хареса. Половият акт, при който мъжът е силно привлечен от жената, води до зачеването на момче, а половите отношения, основани на влечението на жената към мъжа, най-често водят до зачеването на момиче. Това е обяснено в А̄юр веда. Когато страстта на жената е по-силна от страстта на мъжа, най-вероятно е да се роди момиче. И обратното, когато мъжът е по-силно привлечен от жената, има голяма вероятност да се роди син. Девахӯти искала да изпълни условията, описани в ка̄ма-ша̄стра, за да разпали страстта на съпруга си. Затова тя го помолила да ѝ даде необходимите наставления. Освен това Девахӯти помолила Кардама Муни за подходящ дом, защото колибата, в която живеел той, била много скромна, изцяло в гун̣ата на доброто, и Девахӯти трудно би могла да пробуди в сърцето на съпруга си любовна страст.
Деванагари
मैत्रेय उवाच
प्रियाया: प्रियमन्विच्छन् कर्दमो योगमास्थित: ।
विमानं कामगं क्षत्तस्तर्ह्येवाविरचीकरत् ॥ १२ ॥
प्रियाया: प्रियमन्विच्छन् कर्दमो योगमास्थित: ।
विमानं कामगं क्षत्तस्तर्ह्येवाविरचीकरत् ॥ १२ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
прия̄я̄х̣ приям анвиччхан
кардамо йогам а̄стхитах̣
вима̄нам̇ ка̄ма-гам̇ кш̣аттас
тархй ева̄вирачӣкарат
прия̄я̄х̣ приям анвиччхан
кардамо йогам а̄стхитах̣
вима̄нам̇ ка̄ма-гам̇ кш̣аттас
тархй ева̄вирачӣкарат
Дума по дума
маитреях̣ — великият мъдрец Маитрея; ува̄ча — каза; прия̄я̄х̣ — на скъпата си съпруга; приям — удоволствието; анвиччхан — стремейки се към; кардамах̣ — мъдрецът Кардама; йогам — мистична сила; а̄стхитах̣ — упражни; вима̄нам — въздушен кораб; ка̄ма-гам — движейки се според желанието му; кш̣аттах̣ — о, Видура; тархи — в един миг; ева — напълно; а̄вирачӣкарат — той създаде.
Превод
Маитрея продължи: О, Видура, изпълнен с желание да удовлетвори любимата си съпруга, в същия миг с помощта на мистичните си сили Кардама създаде един въздушен дворец, който можеше да лети според желанието му.
Пояснение
Тук заслужават внимание думите йогам а̄стхитах̣. Мъдрецът Кардама бил постигнал пълното съвършенство в йога. Този, който практикува истинска йога, постига осем съвършенства. Йогӣте могат да стават по-малки и от най-малкото, по-големи и от най-голямото или по-леки и от най-лекото, могат да получават всичко, което пожелаят, могат дори да създадат цяла планета, могат да подчинят на волята си всяко създание и т.н. Така един йогӣ постига съвършенството на йога, след което е в състояние да постигне и духовно съвършенство. Следователно няма нищо удивително в това, че за да изпълни молбата на любимата си съпруга, Кардама Муни създал цял въздушен дворец. Той създал двореца в един миг и следващите строфи ще опишат как изглеждало това творение.
Деванагари
सर्वकामदुघं दिव्यं सर्वरत्नसमन्वितम् ।
सर्वर्द्ध्युपचयोदर्कं मणिस्तम्भैरुपस्कृतम् ॥ १३ ॥
सर्वर्द्ध्युपचयोदर्कं मणिस्तम्भैरुपस्कृतम् ॥ १३ ॥
Стих
сарва-ка̄ма-дугхам̇ дивям̇
сарва-ратна-саманвитам
сарварддхй-упачайодаркам̇
ман̣и-стамбхаир упаскр̣там
сарва-ратна-саманвитам
сарварддхй-упачайодаркам̇
ман̣и-стамбхаир упаскр̣там
Дума по дума
сарва — всички; ка̄ма — желания; дугхам — изпълняващ; дивям — прекрасен; сарва-ратна — всякакви видове скъпоценни камъни; саманвитам — украсен с; сарва — всички; р̣ддхи — богатства; упачая — увеличават се; ударкам — постепенно; ман̣и — от скъпоценни камъни; стамбхаих̣ — с колони; упаскр̣там — украсен.
Превод
Това бе прекрасна сграда с колони от безценни камъни, украсена с всякакви видове скъпоценности и изпълняваща всички желания. Дворецът бе обзаведен с всякакви мебели и бе пълен с несметни богатства, които постоянно нарастваха.
Пояснение
Дворецът, който Кардама Муни създал, може да бъде наречен от някои „въздушна кула“, но благодарение на мистичните си сили в йога Кардама Муни наистина построил във въздуха огромен дворец. За нашето бедно въображение един дворец, който лети във въздуха, изглежда небивалица, но ако се позамислим, ще разберем, че това е напълно възможно. Щом Върховната Божествена Личност може да създаде безброй много планети, които плуват във въздуха и носят милиони дворци, един съвършен йогӣ като Кардама Муни лесно би могъл да сътвори един въздушен дворец. Тук дворецът е наречен сарва-ка̄ма-дугхам – „изпълняващ всички желания“. Той целият тънел в скъпоценности. Дори колоните му били направени от перли и скъпоценни камъни. Тези съкровища не можели да бъдат унищожени от времето; те били вечни и постоянно нараствали. Знае се, че такива дворци, украсени със скъпоценни камъни, някога са съществували и на Земята. Дворците, които Бог Кр̣ш̣н̣а издигнал за своите шестнайсет хиляди сто и осем съпруги, били целите обсипани със скъпоценни камъни, които блестели толкова ярко, че вечер нямало нужда да се палят други светлини.
Деванагари
दिव्योपकरणोपेतं सर्वकालसुखावहम् ।
पट्टिकाभि: पताकाभिर्विचित्राभिरलंकृतम् ॥ १४ ॥
स्रग्भिर्विचित्रमाल्याभिर्मञ्जुशिञ्जत्षडङ्घ्रिभि: ।
दुकूलक्षौमकौशेयैर्नानावस्रैर्विराजितम् ॥ १५ ॥
पट्टिकाभि: पताकाभिर्विचित्राभिरलंकृतम् ॥ १४ ॥
स्रग्भिर्विचित्रमाल्याभिर्मञ्जुशिञ्जत्षडङ्घ्रिभि: ।
दुकूलक्षौमकौशेयैर्नानावस्रैर्विराजितम् ॥ १५ ॥
Стих
дивьопакаран̣опетам̇
сарва-ка̄ла-сукха̄вахам
пат̣т̣ика̄бхих̣ пата̄ка̄бхир
вичитра̄бхир алан̇кр̣там
сарва-ка̄ла-сукха̄вахам
пат̣т̣ика̄бхих̣ пата̄ка̄бхир
вичитра̄бхир алан̇кр̣там
срагбхир вичитра-ма̄ля̄бхир
ман̃джу-шин̃джат-ш̣ад̣-ан̇гхрибхих̣
дукӯла-кш̣аума-каушеяир
на̄на̄-вастраир вира̄джитам
ман̃джу-шин̃джат-ш̣ад̣-ан̇гхрибхих̣
дукӯла-кш̣аума-каушеяир
на̄на̄-вастраир вира̄джитам
Дума по дума
дивя — прекрасни; упакаран̣а — с всичко необходимо; упетам — снабден; сарва-ка̄ла — през всички сезони; сукха-а̄вахам — носещ щастие; пат̣т̣ика̄бхих̣ — с гирлянди; пата̄ка̄бхих̣ — със знамена; вичитра̄бхих̣ — различни по цвят и тъкан; алан̇кр̣там — украсен; срагбхих̣ — с венци; вичитра-ма̄ля̄бхих̣ — от омайни цветя; ман̃джу — нежно; шин̃джат — жужащи; ш̣ат̣-ан̇гхрибхих̣ — пчели; дукӯла — красиви тъкани; кш̣аума — ленени; каушеяих̣ — копринени; на̄на̄ — различни; вастраих̣ — с гоблени; вира̄джитам — украсен.
Превод
В двореца имаше всичко необходимо за живот и в него човек беше щастлив през всички сезони. Навсякъде той бе украсен с разноцветни знамена, гирлянди и пъстри килими. В него бяха окачени венци от омайни цветя, около които нежно жужаха пчели, а стените му бяха покрити с гоблени от лен, коприна и други декоративни тъкани.
Деванагари
उपर्युपरि विन्यस्तनिलयेषु पृथक्पृथक् ।
क्षिप्तै: कशिपुभि: कान्तं पर्यङ्कव्यजनासनै: ॥ १६ ॥
क्षिप्तै: कशिपुभि: कान्तं पर्यङ्कव्यजनासनै: ॥ १६ ॥
Стих
упарй упари виняста-
нилайеш̣у пр̣тхак пр̣тхак
кш̣иптаих̣ кашипубхих̣ ка̄нтам̇
парян̇ка-вяджана̄санаих̣
нилайеш̣у пр̣тхак пр̣тхак
кш̣иптаих̣ кашипубхих̣ ка̄нтам̇
парян̇ка-вяджана̄санаих̣
Дума по дума
Превод
Дворецът беше възхитителен. На всеки един от седемте му етажа бяха разположени легла, канапета, ветрила и възглавници за сядане.
Пояснение
От тази строфа става ясно, че дворецът бил на няколко етажа. Думите упарй упари виняста свидетелстват, че небостъргачите не са съвременно откритие. Дори в онези времена, преди милиони години, се издигали многоетажни сгради, в които имало не просто една-две стаи, а много зали, в които удобно били разположени дивани, легла, възглавници за сядане и килими.
Деванагари
तत्र तत्र विनिक्षिप्तनानाशिल्पोपशोभितम् ।
महामरकतस्थल्या जुष्टं विद्रुमवेदिभि: ॥ १७ ॥
महामरकतस्थल्या जुष्टं विद्रुमवेदिभि: ॥ १७ ॥
Стих
татра татра виникш̣ипта-
на̄на̄-шилпопашобхитам
маха̄-мараката-стхаля̄
джуш̣т̣ам̇ видрума-ведибхих̣
на̄на̄-шилпопашобхитам
маха̄-мараката-стхаля̄
джуш̣т̣ам̇ видрума-ведибхих̣
Дума по дума
Превод
Барелефите по стените на двореца го правеха още по-красив. Подовете бяха от изумруд, а на отделни места се издигаха коралови подиуми.
Пояснение
Днес хората са много горди със своите постижения в областта на архитектурата, но подовете си обикновено украсяват с цветна мозайка. Подовете в двореца, създаден от мистичните сили на Кардама Муни, обаче били от изумруд, а подиумите били коралови.
Деванагари
द्वा:सु विद्रुमदेहल्या भातं वज्रकपाटवत् ।
शिखरेष्विन्द्रनीलेषु हेमकुम्भैरधिश्रितम् ॥ १८ ॥
शिखरेष्विन्द्रनीलेषु हेमकुम्भैरधिश्रितम् ॥ १८ ॥
Стих
два̄х̣су видрума-дехаля̄
бха̄там̇ ваджра-капа̄т̣ават
шикхареш̣в индранӣлеш̣у
хема-кумбхаир адхишритам
бха̄там̇ ваджра-капа̄т̣ават
шикхареш̣в индранӣлеш̣у
хема-кумбхаир адхишритам
Дума по дума
Превод
Дворецът смайваше очите с красотата си. Порталите и праговете бяха от корали, а входните врати – обсипани с брилянти. Сапфирените му куполи бяха увенчани със златни островърхи кули.
Деванагари
चक्षुष्मत्पद्मरागाग्र्यैर्वज्रभित्तिषु निर्मितै: ।
जुष्टं विचित्रवैतानैर्महार्हैर्हेमतोरणै: ॥ १९ ॥
जुष्टं विचित्रवैतानैर्महार्हैर्हेमतोरणै: ॥ १९ ॥
Стих
чакш̣уш̣мат падмара̄га̄гряир
ваджра-бхиттиш̣у нирмитаих̣
джуш̣т̣ам̇ вичитра-ваита̄наир
маха̄рхаир хема-торан̣аих̣
ваджра-бхиттиш̣у нирмитаих̣
джуш̣т̣ам̇ вичитра-ваита̄наир
маха̄рхаир хема-торан̣аих̣
Дума по дума
чакш̣ух̣-мат — сякаш имаха очи; падма-ра̄га — с рубини; агряих̣ — отбрани; ваджра — на диаманти; бхиттиш̣у — на стените; нирмитаих̣ — инкрустирани; джуш̣т̣ам — обзаведени; вичитра — различни; ваита̄наих̣ — балдахин; маха̄-архаих̣ — много скъпи; хема-торан̣аих̣ — с арки от злато.
Превод
Отбраните рубини, инкрустирани в диамантените стени, искряха като очи. В залите на двореца имаше прекрасни балдахини и арки от масивно злато.
Пояснение
Изящната бижутерия и украшенията, наподобяващи очи, не са измислица. Дори в недалечното минало императорите от династията на Моголите украсявали дворците си с изображения на птици, инкрустирани със скъпоценни камъни и с рубинени очи. По нареждане на градските власти по-късно скъпоценните камъни били извадени, но самите птици и до днес могат да се видят в някои от дворците, издигнати от моголските императори в Ню Делхи. Царските дворци били украсени с редки скъпоценни камъни, които искрели като очи и нощем с блясъка си разсейвали мрака.
Деванагари
हंसपारावतव्रातैस्तत्र तत्र निकूजितम् ।
कृत्रिमान् मन्यमानै: स्वानधिरुह्याधिरुह्य च ॥ २० ॥
कृत्रिमान् मन्यमानै: स्वानधिरुह्याधिरुह्य च ॥ २० ॥
Стих
хам̇са-па̄ра̄вата-вра̄таис
татра татра никӯджитам
кр̣трима̄н маняма̄наих̣ сва̄н
адхирухя̄дхирухя ча
татра татра никӯджитам
кр̣трима̄н маняма̄наих̣ сва̄н
адхирухя̄дхирухя ча
Дума по дума
хам̇са — лебеди; па̄ра̄вата — гълъби; вра̄таих̣ — с множество; татра татра — тук-там; никӯджитам — издавани; кр̣трима̄н — изкуствени; маняма̄наих̣ — мислейки; сва̄н — такива като самите тях; адхирухя адхирухя — непрекъснато кръжаха; ча — и.
Превод
Тук-там из двореца можеха да се видят живи лебеди и гълъби, а също и изкуствени лебеди и гълъби, които толкова приличаха на живи, че истинските лебеди непрекъснато кръжаха над тях, мислейки ги за живи. Целият дворец бе изпълнен със звуците на техните песни.
Деванагари
विहारस्थानविश्रामसंवेशप्राङ्गणाजिरै: ।
यथोपजोषं रचितैर्विस्मापनमिवात्मन: ॥ २१ ॥
यथोपजोषं रचितैर्विस्मापनमिवात्मन: ॥ २१ ॥
Стих
виха̄ра-стха̄на-вишра̄ма-
сам̇веш̣а-пра̄н̇ган̣а̄джираих̣
ятхопаджош̣ам̇ рачитаир
висма̄панам ива̄тманах̣
сам̇веш̣а-пра̄н̇ган̣а̄джираих̣
ятхопаджош̣ам̇ рачитаир
висма̄панам ива̄тманах̣
Дума по дума
виха̄ра-стха̄на — места за удоволствие; вишра̄ма — покои; сам̇веш̣а — спални; пра̄н̇ган̣а — вътрешни дворове; аджираих̣ — с външни дворове; ятха̄-упаджош̣ам — според удобствата; рачитаих̣ — които бяха замислени; висма̄панам — предизвиквайки удивление; ива — наистина; а̄тманах̣ — у самия него (Кардама).
Превод
В двореца имаше места за игри и развлечения, покои за отмора, спални, уютни вътрешни и външни дворове. Всичко това предизвика удивление дори у самия мъдрец.
Пояснение
Както подобава на свят човек, Кардама Муни живеел в скромна колиба, но когато видял двореца, създаден от собствените му мистични сили, в който имало стаи за отмора, покои за любовни наслаждения, вътрешни и външни дворове, дори той се удивил. Така става с хората, надарени от Бога. За да изпълни молбата на своята съпруга, чрез мистичните си сили преданият Кардама Муни проявил това необикновено богатство и разкош, но когато видял творението си, той самият не могъл да разбере как всичко това е възможно. Когато един йогӣ демонстрира мистичното си могъщество, понякога дори самият той е удивен.
Деванагари
ईदृग्गृहं तत्पश्यन्तीं नातिप्रीतेन चेतसा ।
सर्वभूताशयाभिज्ञ: प्रावोचत्कर्दम: स्वयम् ॥ २२ ॥
सर्वभूताशयाभिज्ञ: प्रावोचत्कर्दम: स्वयम् ॥ २२ ॥
Стих
ӣдр̣г гр̣хам̇ тат пашянтӣм̇
на̄типрӣтена четаса̄
сарва-бхӯта̄шая̄бхигях̣
пра̄вочат кардамах̣ сваям
на̄типрӣтена четаса̄
сарва-бхӯта̄шая̄бхигях̣
пра̄вочат кардамах̣ сваям
Дума по дума
Превод
Когато видя, че Девахӯти гледа с огорчение този огромен и разкошен дворец, Кардама Муни веднага разбра чувствата, които я вълнуваха, защото умееше да чете сърцата на хората. Затова той се обърна към нея със следните думи.
Пояснение
Девахӯти живяла много години в отшелническата обител на съпруга си, без да полага особени грижи за външността си. Тялото ѝ било нечисто, а дрехите ѝ – излинели. Въздушният дворец удивил Кардама Муни, но не по-малко поразена била жена му, Девахӯти. Как ще живее тя в такъв разкошен палат? Кардама Муни разбрал нейното смущение и затова казал следното.
Деванагари
निमज्ज्यास्मिन् हृदे भीरु विमानमिदमारुह ।
इदं शुक्लकृतं तीर्थमाशिषां यापकं नृणाम् ॥ २३ ॥
इदं शुक्लकृतं तीर्थमाशिषां यापकं नृणाम् ॥ २३ ॥
Стих
нимаджджя̄смин храде бхӣру
вима̄нам идам а̄руха
идам̇ шукла-кр̣там̇ тӣртхам
а̄шиш̣а̄м̇ я̄пакам̇ нр̣н̣а̄м
вима̄нам идам а̄руха
идам̇ шукла-кр̣там̇ тӣртхам
а̄шиш̣а̄м̇ я̄пакам̇ нр̣н̣а̄м
Дума по дума
Превод
Скъпа Девахӯти, виждам страх изписан по лицето ти. Най-напред се изкъпи в езерото Бинду-саровара, което е сътворено от самия Бог Виш̣н̣у и е в състояние да изпълни всички човешки желания, и след това се качи в този въздушен кораб.
Пояснение
Обичаят човек да посещава местата за поклонение и да се къпе в святите им води се е запазил и до днес. Във Вр̣нда̄вана богомолците се потапят в река Ямуна̄. На други места, например в Прая̄г, те се къпят във водите на Ганг. Тӣртхам а̄шиш̣а̄м̇ я̄пакам означава, че когато човек се изкъпе в свещено място, всичките му желания се изпълняват. Кардама Муни посъветвал добрата си съпруга да се потопи в езерото Бинду-саровара, за да възвърне предишната си красота и свежестта на тялото си.
Деванагари
सा तद्भर्तु: समादाय वच: कुवलयेक्षणा ।
सरजं बिभ्रती वासो वेणीभूतांश्च मूर्धजान् ॥ २४ ॥
सरजं बिभ्रती वासो वेणीभूतांश्च मूर्धजान् ॥ २४ ॥
Стих
са̄ тад бхартух̣ сама̄да̄я
вачах̣ кувалайекш̣ан̣а̄
сараджам̇ бибхратӣ ва̄со
вен̣ӣ-бхӯта̄м̇ш ча мӯрдхаджа̄н
вачах̣ кувалайекш̣ан̣а̄
сараджам̇ бибхратӣ ва̄со
вен̣ӣ-бхӯта̄м̇ш ча мӯрдхаджа̄н
Дума по дума
Превод
Лотосооката Девахӯти се подчини на желанието на съпруга си. С мръсните си дрехи и с кичурите си сплъстена коса тя не изглеждаше много привлекателна.
Пояснение
Девахӯти не била разресвала косите си много години и те висели на сплъстени кичури. С други думи, погълната от служене за съпруга си, тя напълно пренебрегнала собствената си външност.
Деванагари
अङ्गं च मलपङ्केन संछन्नं शबलस्तनम् ।
आविवेश सरस्वत्या: सर: शिवजलाशयम् ॥ २५ ॥
आविवेश सरस्वत्या: सर: शिवजलाशयम् ॥ २५ ॥
Стих
ан̇гам̇ ча мала-пан̇кена
сан̃чханнам̇ шабала-станам
а̄вивеш̣а сарасватя̄х̣
сарах̣ шива-джала̄шаям
сан̃чханнам̇ шабала-станам
а̄вивеш̣а сарасватя̄х̣
сарах̣ шива-джала̄шаям
Дума по дума
Превод
Тялото ѝ бе покрито с дебел слой мръсотия, а гърдите ѝ бяха потъмнели. И така, тя се потопи в езерото, събрало свещените води на река Сарасватӣ.
Деванагари
सान्त:सरसि वेश्मस्था: शतानि दश कन्यका: ।
सर्वा: किशोरवयसो ददर्शोत्पलगन्धय: ॥ २६ ॥
सर्वा: किशोरवयसो ददर्शोत्पलगन्धय: ॥ २६ ॥
Стих
са̄нтах̣ сараси вешма-стха̄х̣
шата̄ни даша каняка̄х̣
сарва̄х̣ кишора-ваясо
дадаршотпала-гандхаях̣
шата̄ни даша каняка̄х̣
сарва̄х̣ кишора-ваясо
дадаршотпала-гандхаях̣
Дума по дума
Превод
На дъното на езерото Девахӯти видя замък, а в него – хиляда млади девойки, които ухаеха като лотоси.
Деванагари
तां दृष्ट्वा सहसोत्थाय प्रोचु: प्राञ्जलय: स्त्रिय: ।
वयं कर्मकरीस्तुभ्यं शाधि न: करवाम किम् ॥ २७ ॥
वयं कर्मकरीस्तुभ्यं शाधि न: करवाम किम् ॥ २७ ॥
Стих
та̄м̇ др̣ш̣т̣ва̄ сахасоттха̄я
прочух̣ пра̄н̃джалаях̣ стриях̣
ваям̇ карма-карӣс тубхям̇
ша̄дхи нах̣ карава̄ма ким
прочух̣ пра̄н̃джалаях̣ стриях̣
ваям̇ карма-карӣс тубхям̇
ша̄дхи нах̣ карава̄ма ким
Дума по дума
Превод
Щом я видяха, девойките мигом се изправиха и с молитвено допрени длани казаха: „Ние сме твои слугини. Кажи ни какво да сторим за теб“.
Пояснение
Докато Девахӯти си мислела какво ще прави в този разкошен дворец такава мръсна и неугледна, изведнъж благодарение на мистичните сили на Кардама Муни се появили хиляда момичета, готови да ѝ служат. Те се появили, когато тя влязла във водата, и се представили за нейни слугини, които чакат заповедите ѝ.
Деванагари
स्नानेन तां महार्हेण स्नापयित्वा मनस्विनीम् ।
दुकूले निर्मले नूत्ने ददुरस्यै च मानदा: ॥ २८ ॥
दुकूले निर्मले नूत्ने ददुरस्यै च मानदा: ॥ २८ ॥
Стих
сна̄нена та̄м̇ маха̄рхен̣а
сна̄пайитва̄ манасвинӣм
дукӯле нирмале нӯтне
дадур асяи ча ма̄нада̄х̣
сна̄пайитва̄ манасвинӣм
дукӯле нирмале нӯтне
дадур асяи ча ма̄нада̄х̣
Дума по дума
Превод
С голяма почит девойките хванаха Девахӯти под ръка, изкъпаха я и намазаха тялото ѝ със скъпи масла и балсами, а след това я облякоха във фини дрехи, нови и безупречно чисти.
Деванагари
भूषणानि परार्ध्यानि वरीयांसि द्युमन्ति च ।
अन्नं सर्वगुणोपेतं पानं चैवामृतासवम् ॥ २९ ॥
अन्नं सर्वगुणोपेतं पानं चैवामृतासवम् ॥ २९ ॥
Стих
бхӯш̣ан̣а̄ни пара̄рдхя̄ни
варӣя̄м̇си дюманти ча
аннам̇ сарва-гун̣опетам̇
па̄нам̇ чаива̄мр̣та̄савам
варӣя̄м̇си дюманти ча
аннам̇ сарва-гун̣опетам̇
па̄нам̇ чаива̄мр̣та̄савам
Дума по дума
Превод
После те ѝ сложиха великолепни накити от скъпоценни камъни, които ярко блестяха. След това ѝ поднесоха изискани блюда, които притежаваха най-добри качества, и сладка опияняваща напитка, наречена а̄савам.
Пояснение
А̄савам е вид аюрведическо лекарство, а не вино. То се приготвя от лечебни треви, които подобряват обмяната на веществата и имат общоукрепващо действие.
Деванагари
अथादर्शे स्वमात्मानं स्रग्विणं विरजाम्बरम् ।
विरजं कृतस्वस्त्ययनं कन्याभिर्बहुमानितम् ॥ ३० ॥
विरजं कृतस्वस्त्ययनं कन्याभिर्बहुमानितम् ॥ ३० ॥
Стих
атха̄дарше свам а̄тма̄нам̇
срагвин̣ам̇ вираджа̄мбарам
вираджам̇ кр̣та-свастяянам̇
каня̄бхир баху-ма̄нитам
срагвин̣ам̇ вираджа̄мбарам
вираджам̇ кр̣та-свастяянам̇
каня̄бхир баху-ма̄нитам
Дума по дума
атха — тогава; а̄дарше — в огледало; свам а̄тма̄нам — собственото си отражение; срак-вин̣ам — украсена с гирлянд; вираджа — чисти; амбарам — дрехи; вираджам — чието тяло е съвършено чисто; кр̣та-свасти-аянам — украсена с благоприятни знаци; каня̄бхих̣ — от девойките; баху-ма̄нитам — обслужвана с голяма почит.
Превод
Тогава тя видя отражението си в едно огледало. Тялото ѝ, станало съвършено чисто, бе украсено с гирлянд. Тя бе облечена в чисти дрехи и украсена с благоприятни знаци от тилак, а момичетата почтително ѝ прислужваха.
Деванагари
स्नातं कृतशिर:स्नानं सर्वाभरणभूषितम् ।
निष्कग्रीवं वलयिनं कूजत्काञ्चननूपुरम् ॥ ३१ ॥
निष्कग्रीवं वलयिनं कूजत्काञ्चननूपुरम् ॥ ३१ ॥
Стих
сна̄там̇ кр̣та-ширах̣-сна̄нам̇
сарва̄бхаран̣а-бхӯш̣итам
ниш̣ка-грӣвам̇ валайинам̇
кӯджат-ка̄н̃чана-нӯпурам
сарва̄бхаран̣а-бхӯш̣итам
ниш̣ка-грӣвам̇ валайинам̇
кӯджат-ка̄н̃чана-нӯпурам
Дума по дума
Превод
Цялото тяло и косата ѝ бяха старателно измити и украсени с накити. На шията си тя носеше прекрасна огърлица с медальон, на ръцете си имаше гривни, а на глезените – нанизи от малки златни звънчета.
Пояснение
В тази строфа е употребена думата кр̣та-ширах̣-сна̄нам. Според предписанията на смр̣ти-ша̄стра, които регламентират ежедневните дейности на хората, жените трябва да се къпят всеки ден, но само до шията. Не е нужно да си мият и косите всеки ден, защото мократа коса може да ги простуди. И така, за жените е препоръчано да се къпят всеки ден до шията, а в определени дни да се къпят целите, включително и косата. В този случай Девахӯти се изкъпала цялата, като старателно измила и косата си. Ежедневната баня на жената се нарича мала-сна̄на, а пълната баня, при която тя мие и косата си, се нарича ширах̣-сна̄на. Тогава жената обилно трябва да намаже главата си с балсами. Така препоръчват коментаторите на смр̣ти-ша̄стра.
Деванагари
श्रोण्योरध्यस्तया काञ्च्या काञ्चन्या बहुरत्नया ।
हारेण च महार्हेण रुचकेन च भूषितम् ॥ ३२ ॥
हारेण च महार्हेण रुचकेन च भूषितम् ॥ ३२ ॥
Стих
шрон̣ьор адхястая̄ ка̄н̃чя̄
ка̄н̃чаня̄ баху-ратная̄
ха̄рен̣а ча маха̄рхен̣а
ручакена ча бхӯш̣итам
ка̄н̃чаня̄ баху-ратная̄
ха̄рен̣а ча маха̄рхен̣а
ручакена ча бхӯш̣итам
Дума по дума
Превод
Бедрата ѝ бяха опасани от блестящ златен пояс, обшит със скъпоценни камъни, на шията ѝ сияеше скъпа бисерна огърлица, а тялото ѝ бе намазано с благотворни вещества.
Пояснение
За благотворни вещества се смятат шафранът, кун̇кумата и сандаловата паста. Преди къпане по тялото се нанасят и други благотворни вещества, например турмерик, примесен със синапено масло. Девахӯти използвала всякакви видове благотворни съставки, за да се изкъпе от глава до пети.
Деванагари
सुदता सुभ्रुवा श्लक्ष्णस्निग्धापाङ्गेन चक्षुषा ।
पद्मकोशस्पृधा नीलैरलकैश्च लसन्मुखम् ॥ ३३ ॥
पद्मकोशस्पृधा नीलैरलकैश्च लसन्मुखम् ॥ ३३ ॥
Стих
судата̄ субхрува̄ шлакш̣н̣а-
снигдха̄па̄н̇гена чакш̣уш̣а̄
падма-коша-спр̣дха̄ нӣлаир
алакаиш ча ласан-мукхам
снигдха̄па̄н̇гена чакш̣уш̣а̄
падма-коша-спр̣дха̄ нӣлаир
алакаиш ча ласан-мукхам
Дума по дума
Превод
Лицето ѝ чудно сияеше, тя имаше красиви зъби и прелестно извити вежди. Очите ѝ, с очарователните си влажни ъгълчета, по красота надминаваха лотосовите пъпки, а страните ѝ бяха очертани от тъмните ѝ къдри.
Пояснение
Според ведическия идеал белите зъби са ценно украшение за жената. Белите зъби на Девахӯти подчертавали красотата на лицето ѝ, което приличало на лотосов цвят. Когато човек има красиво лице, очите му обикновено се сравняват с лотосови листенца, а цялото му лице – с лотос.
Деванагари
यदा सस्मार ऋषभमृषीणां दयितं पतिम् ।
तत्र चास्ते सह स्त्रीभिर्यत्रास्ते स प्रजापति: ॥ ३४ ॥
तत्र चास्ते सह स्त्रीभिर्यत्रास्ते स प्रजापति: ॥ ३४ ॥
Стих
яда̄ сасма̄ра р̣ш̣абхам
р̣ш̣ӣн̣а̄м̇ дайитам̇ патим
татра ча̄сте саха стрӣбхир
ятра̄сте са праджа̄патих̣
р̣ш̣ӣн̣а̄м̇ дайитам̇ патим
татра ча̄сте саха стрӣбхир
ятра̄сте са праджа̄патих̣
Дума по дума
Превод
Само щом си помисли за своя прославен съпруг Кардама Муни, най-великия сред мъдреците, който ѝ бе толкова скъп, тя в същия миг заедно с всичките си прислужници се озова на мястото, където бе той.
Пояснение
От тази строфа става ясно, че отначало Девахӯти си мислела, че е много мръсна и бедно облечена. После по молба на съпруга си влязла в езерото и там видяла прислужниците, които се погрижили за нея. Всичко това станало под водата, но в мига, в който си помислила за своя любим съпруг Кардама, Девахӯти веднага се озовала пред него. Това са някои от способностите, които придобиват съвършените йогӣ – в един миг те могат да осъществят всичките си желания.
Деванагари
भर्तु: पुरस्तादात्मानं स्त्रीसहस्रवृतं तदा ।
निशाम्य तद्योगगतिं संशयं प्रत्यपद्यत ॥ ३५ ॥
निशाम्य तद्योगगतिं संशयं प्रत्यपद्यत ॥ ३५ ॥
Стих
бхартух̣ пураста̄д а̄тма̄нам̇
стрӣ-сахасра-вр̣там̇ тада̄
ниша̄мя тад-йога-гатим̇
сам̇шаям̇ пратяпадята
стрӣ-сахасра-вр̣там̇ тада̄
ниша̄мя тад-йога-гатим̇
сам̇шаям̇ пратяпадята
Дума по дума
Превод
Тя остана поразена, когато видя, че се е озовала пред съпруга си, заобиколена от хилядата девойки. Мистичната му сила бе наистина удивителна.
Пояснение
Девахӯти наблюдавала чудесата, които ставали около нея, но когато се озовала пред съпруга си, тогава тя разбрала, че всичко се дължи на неговата необикновена мистична сила. Тя разбрала, че за такъв велик йогӣ като Кардама Муни няма нищо невъзможно.
Деванагари
स तां कृतमलस्नानां विभ्राजन्तीमपूर्ववत् ।
आत्मनो बिभ्रतीं रूपं संवीतरुचिरस्तनीम् ॥ ३६ ॥
विद्याधरीसहस्रेण सेव्यमानां सुवाससम् ।
जातभावो विमानं तदारोहयदमित्रहन् ॥ ३७ ॥
आत्मनो बिभ्रतीं रूपं संवीतरुचिरस्तनीम् ॥ ३६ ॥
विद्याधरीसहस्रेण सेव्यमानां सुवाससम् ।
जातभावो विमानं तदारोहयदमित्रहन् ॥ ३७ ॥
Стих
са та̄м̇ кр̣та-мала-сна̄на̄м̇
вибхра̄джантӣм апӯрвават
а̄тмано бибхратӣм̇ рӯпам̇
сам̇вӣта-ручира-станӣм
вибхра̄джантӣм апӯрвават
а̄тмано бибхратӣм̇ рӯпам̇
сам̇вӣта-ручира-станӣм
видя̄дхарӣ-сахасрен̣а
севяма̄на̄м̇ сува̄сасам
джа̄та-бха̄во вима̄нам̇ тад
а̄рохаяд амитра-хан
севяма̄на̄м̇ сува̄сасам
джа̄та-бха̄во вима̄нам̇ тад
а̄рохаяд амитра-хан
Дума по дума
сах̣ — мъдрецът; та̄м — нея (Девахӯти); кр̣та-мала-сна̄на̄м — изкъпана и чиста; вибхра̄джантӣм — сияеща; апӯрва-ват — като никога; а̄тманах̣ — собствената ѝ; бибхратӣм — притежавайки; рӯпам — красота; сам̇вӣта — опасана; ручира — пленителна; станӣм — гръд; видя̄дхарӣ — девойки гандхарви; сахасрен̣а — от хиляда; севяма̄на̄м — обслужвана; су-ва̄сасам — облечена с великолепни дрехи; джа̄та-бха̄вах̣ — обзет от любов; вима̄нам — въздушен дворец; тат — този; а̄рохаят — той я качи; амитра-хан — о, унищожителю на враговете.
Превод
Мъдрецът видя, че Девахӯти се е изкъпала и сияе така, сякаш не е предишната му съпруга. Тя бе възвърнала някогашната си красота на царска дъщеря. С великолепна дреха, която опасваше пленителната ѝ гръд, тя стоеше сред хилядата девойки гандхарви, които чакаха да ѝ прислужват. О, унищожителю на враговете, обзет от още по-силна любов към нея, Кардама поведе Девахӯти към въздушния дворец.
Пояснение
Когато родителите на Девахӯти я довели при мъдреца Кардама преди сватбата ѝ, тя била принцеса с изключителна красота. Той още помнел каква красавица била тя тогава. Но след сватбата им Девахӯти се отдала изцяло на служене за Кардама Муни и престанала да се грижи за външността си така, както подобавало на принцеса, защото нямала възможности за това. Съпругът ѝ живеел в колиба и докато му служела денонощно, Девахӯти загубила царствения си вид и заприличала на проста слугиня. Но сега, след като по волята на мистичните сили на Кардама Муни девойките гандхарви я изкъпали, тя възвърнала някогашната си красота и Кардама Муни бил очарован от хубостта ѝ, която помнел отпреди сватбата. Истинското украшение на младата жена са нейните гърди. Когато Кардама Муни видял украсената гръд на Девахӯти, която я разхубавявала още повече, той не могъл да устои на влечението си към нея, въпреки че бил велик мъдрец. Затова Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря предупреждава трансценденталистите, като казва, че този, който се стреми към познание на трансценденталното, не бива да се подмамва по високата женска гръд, която всъщност не е нищо друго, освен смес от тлъстини и кръв.
Деванагари
तस्मिन्नलुप्तमहिमा प्रिययानुरक्तो
विद्याधरीभिरुपचीर्णवपुर्विमाने ।
बभ्राज उत्कचकुमुद्गणवानपीच्य-
स्ताराभिरावृत इवोडुपतिर्नभ:स्थ: ॥ ३८ ॥
विद्याधरीभिरुपचीर्णवपुर्विमाने ।
बभ्राज उत्कचकुमुद्गणवानपीच्य-
स्ताराभिरावृत इवोडुपतिर्नभ:स्थ: ॥ ३८ ॥
Стих
тасминн алупта-махима̄ прияя̄нуракто
видя̄дхарӣбхир упачӣрн̣а-вапур вима̄не
бабхра̄джа уткача-кумуд-ган̣ава̄н апӣчяс
та̄ра̄бхир а̄вр̣та ивод̣у-патир набхах̣-стхах̣
видя̄дхарӣбхир упачӣрн̣а-вапур вима̄не
бабхра̄джа уткача-кумуд-ган̣ава̄н апӣчяс
та̄ра̄бхир а̄вр̣та ивод̣у-патир набхах̣-стхах̣
Дума по дума
тасмин — в това; алупта — незагубено; махима̄ — величие; прияя̄ — с любимата си съпруга; анурактах̣ — привързан; видя̄дхарӣбхих̣ — от девойките гандхарви; упачӣрн̣а — обслужвана; вапух̣ — неговата личност; вима̄не — на въздушния кораб; бабхра̄джа — той сияеше; уткача — отворени; кумут-ган̣ава̄н — луната, под която лилиите се разтварят; апӣчях̣ — много омайно; та̄ра̄бхих̣ — от звездите; а̄вр̣тах̣ — заобиколена; ива — като; уд̣у-патих̣ — луната (главната сред звездите); набхах̣-стхах̣ — в небето.
Превод
Въпреки че на пръв поглед бе пленен от любимата си съпруга, на която служеха девойките гандхарви, мъдрецът не загуби величието си, което беше в умението му да се владее. Във въздушния си дворец Кардама Муни и съпругата му сияеха омайно като луната сред звездите в небето, под чиито лъчи нощем многобройните водни лилии в езерата се разтварят.
Пояснение
Дворецът се намирал в небето и затова сравнението с луната и звездите е много подходящо. Кардама Муни бил като пълната луна, а девойките, заобиколили съпругата му Девахӯти – като звездите. Пълната луна изглежда много красива сред звездите, обсипали нощния небосклон. Във въздушния замък Кардама Муни, неговата красива съпруга и девойките около тях приличали на луната и звездите в нощ на пълнолуние.
Деванагари
तेनाष्टलोकपविहारकुलाचलेन्द्र-
द्रोणीस्वनङ्गसखमारुतसौभगासु ।
सिद्धैर्नुतो द्युधुनिपातशिवस्वनासु
रेमे चिरं धनदवल्ललनावरूथी ॥ ३९ ॥
द्रोणीस्वनङ्गसखमारुतसौभगासु ।
सिद्धैर्नुतो द्युधुनिपातशिवस्वनासु
रेमे चिरं धनदवल्ललनावरूथी ॥ ३९ ॥
Стих
тена̄ш̣т̣а-локапа-виха̄ра-кула̄чалендра-
дрон̣ӣш̣в анан̇га-сакха-ма̄рута-саубхага̄су
сиддхаир нуто дюдхуни-па̄та-шива-свана̄су
реме чирам̇ дханадавал-лалана̄-варӯтхӣ
дрон̣ӣш̣в анан̇га-сакха-ма̄рута-саубхага̄су
сиддхаир нуто дюдхуни-па̄та-шива-свана̄су
реме чирам̇ дханадавал-лалана̄-варӯтхӣ
Дума по дума
тена — с този въздушен кораб; аш̣т̣а-лока-па — на божествата, управляващи осемте райски планети; виха̄ра — местата за удоволствия; кула-ачала-индра — на царя на планините (Меру); дрон̣ӣш̣у — в долините; анан̇га — на страстта; сакха — спътниците; ма̄рута — с ветрове; саубхага̄су — красиви; сиддхаих̣ — от сиддхите; нутах̣ — възславян; дю-дхуни — на Ганг; па̄та — по течението; шива-свана̄су — пеещи благоприятни химни; реме — той се наслаждаваше; чирам — дълго време; дханада-ват — като Кувера; лалана̄ — от девойки; варӯтхӣ — заобиколен.
Превод
С въздушния си замък Кардама Муни се отправи към долините на удоволствията, разположени в подножието на планината Меру. Те бяха особено прекрасни заради свежите, нежни, благоуханни ветрове, които възбуждаха желанието. Там обикновено се наслаждаваше Кувера, ковчежникът на полубоговете, заобиколен от красиви жени и възславян от сиддхите. Там отиде и Кардама Муни заедно със съпругата си и красивите девойки и в продължение на много, много години те се наслаждаваха на живота.
Пояснение
Кувера е един от осемте полубогове, които управляват различните посоки на вселената. Известно е, че Индра отговаря за източната част на вселената, където се намират райските планети, Агни отговаря за югоизточната част на вселената, Яма (полубогът, който наказва грешниците) управлява южната част, Нирр̣ти – югозападната част, а Варун̣а, полубогът на водите – западната част. Ва̄ю, който е повелител на въздуха и има криле, с които лети из пространството, управлява северозападната част на вселената, а Кувера, ковчежникът на полубоговете, отговаря за северната част. Всички тези полубогове се забавляват в долините на планината Меру, която е разположена някъде между Слънцето и Земята. С въздушния си дворец Кардама Муни пропътувал всичките осем посоки на света, управлявани от изброените по-горе полубогове, и подобно на тях отишъл в Меру, за да се наслаждава. Когато мъжът е заобиколен от млади красиви момичета, у него неусетно се пробужда любовно желание. Движен от такова желание, Кардама Муни се наслаждавал със съпругата си в тази част на планината Меру много, много години. Но неговите любовни наслади били възпявани от множество сиддхи (същества, които са постигнали съвършенство), защото чрез тях накрая щяло да бъде създадено добродетелно потомство за благото на цялата вселена.
Деванагари
वैश्रम्भके सुरसने नन्दने पुष्पभद्रके ।
मानसे चैत्ररथ्ये च स रेमे रामया रत: ॥ ४० ॥
मानसे चैत्ररथ्ये च स रेमे रामया रत: ॥ ४० ॥
Стих
ваишрамбхаке сурасане
нандане пуш̣пабхадраке
ма̄насе чаитраратхйе ча
са реме ра̄мая̄ ратах̣
нандане пуш̣пабхадраке
ма̄насе чаитраратхйе ча
са реме ра̄мая̄ ратах̣
Дума по дума
ваишрамбхаке — в градината Ваишрамбхака; сурасане — в Сурасана; нандане — в Нандана; пуш̣пабхадраке — в Пуш̣пабхадрака; ма̄насе — край езерото Ма̄наса-саровара; чаитраратхйе — в Чаитраратхя; ча — и; сах̣ — той; реме — се наслаждаваше; ра̄мая̄ — от съпругата си; ратах̣ — удовлетворен.
Превод
Удовлетворен от съпругата си, той се наслаждаваше във въздушния си дворец не само в планината Меру, но и в градините Ваишрамбхака, Сурасана, Нандана, Пуш̣пабхадрака и Чаитраратхя и край езерото Ма̄наса-саровара.
Деванагари
भ्राजिष्णुना विमानेन कामगेन महीयसा ।
वैमानिकानत्यशेत चरँल्लोकान् यथानिल: ॥ ४१ ॥
वैमानिकानत्यशेत चरँल्लोकान् यथानिल: ॥ ४१ ॥
Стих
бхра̄джиш̣н̣уна̄ вима̄нена
ка̄ма-гена махӣяса̄
ваима̄ника̄н атяшета
чарал̐ лока̄н ятха̄нилах̣
ка̄ма-гена махӣяса̄
ваима̄ника̄н атяшета
чарал̐ лока̄н ятха̄нилах̣
Дума по дума
бхра̄джиш̣н̣уна̄ — великолепен; вима̄нена — с въздушния кораб; ка̄ма-гена — който летеше, накъдето той пожелаеше; махӣяса̄ — много велик; ваима̄ника̄н — полубоговете в своите въздушни кораби; атяшета — той надмина; чаран — пътувайки; лока̄н — от една планета на друга; ятха̄ — като; анилах̣ — въздуха.
Превод
Така Кардама Муни пътешестваше от планета на планета, както вятърът лети свободно във всички посоки. Той плуваше в пространството със своя огромен и великолепен въздушен дворец, послушен на волята му, и така надмина дори полубоговете.
Пояснение
Планетите, на които живеят полубоговете, могат да се движат само в своите орбити, но с помощта на мистичните си сили Кардама Муни можел да пътува във всички посоки на вселената, неограничаван от нищо. Живите същества, които обитават вселената, се наричат обусловени души, т.е. те нямат свободата да се движат навсякъде. Ние, жителите на земното кълбо, не можем безпрепятствено да пътуваме до другите планети. В днешно време хората се опитват да отидат и на други планети, но опитите им всъщност са безуспешни. Пътуването до други планети е практически невъзможно – по силата на природните закони дори полубоговете не могат да се придвижват от една планета на друга. Ала с мистичното си могъщество Кардама Муни успял да надмине полубоговете и пътешествал във всички посоки на космоса. Сравнението, което е направено в тази строфа, е много подходящо. Думите ятха̄ анилах̣ означават, че както въздухът се движи свободно навсякъде, без да среща препятствия, така и Кардама Муни пътувал волно из всички посоки на вселената.
Деванагари
किं दुरापादनं तेषां पुंसामुद्दामचेतसाम् ।
यैराश्रितस्तीर्थपदश्चरणो व्यसनात्यय: ॥ ४२ ॥
यैराश्रितस्तीर्थपदश्चरणो व्यसनात्यय: ॥ ४२ ॥
Стих
ким̇ дура̄па̄данам̇ теш̣а̄м̇
пум̇са̄м удда̄ма-четаса̄м
яир а̄шритас тӣртха-падаш
чаран̣о вясана̄тяях̣
пум̇са̄м удда̄ма-четаса̄м
яир а̄шритас тӣртха-падаш
чаран̣о вясана̄тяях̣
Дума по дума
Превод
Нима има нещо невъзможно за целеустремения човек, който е приел убежище в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност? От нозете на Бога извират свещените реки като Ганг, които слагат край на всички опасности на материалното съществуване.
Пояснение
В тази строфа заслужават внимание думите яир а̄шритас тӣртха-падаш чаран̣ах̣. Тӣртха-па̄да е едно от имената на Върховната Божествена Личност. Ганг се смята за свещена река само защото извира от палеца на крака на Виш̣н̣у. Нейното предназначение е да освободи обусловените души от всички материални страдания. Следователно за онова живо същество, което е приело подслон в святите лотосови нозе на Бога, няма нищо невъзможно. Кардама Муни бил необикновена личност, но не защото бил велик мистик, а защото бил велик предан на Бога. Затова тук се казва, че за великите предани като Кардама Муни няма нищо невъзможно. Въпреки че йогӣте могат да вършат чудеса, както вече видяхме от примера с Кардама, той бил нещо повече от йогӣ; той бил велик предан на Бога. Затова Кардама Муни многократно превъзхожда обикновените йогӣ. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава, че от всички йогӣ най-издигнат е преданият на Бога. Личност като Кардама Муни не може в никакъв случай да е обусловена. Той вече бил освободен и затова превъзхождал дори полубоговете, които са обусловени души. Дори докато се наслаждавал със съпругата си в обществото на много други жени, той оставал трансцендентален към материалния, обусловения живот. Затова в тази строфа е използвана думата вясана̄тяях̣, която посочва, че Кардама Муни не бил обусловена душа. Той бил отвъд всички ограничения на материалния свят.
Деванагари
प्रेक्षयित्वा भुवो गोलं पत्न्यै यावान् स्वसंस्थया ।
बह्वाश्चर्यं महायोगी स्वाश्रमाय न्यवर्तत ॥ ४३ ॥
बह्वाश्चर्यं महायोगी स्वाश्रमाय न्यवर्तत ॥ ४३ ॥
Стих
прекш̣айитва̄ бхуво голам̇
патняи я̄ва̄н сва-сам̇стхая̄
бахв-а̄шчарям̇ маха̄-йогӣ
сва̄шрама̄я нявартата
патняи я̄ва̄н сва-сам̇стхая̄
бахв-а̄шчарям̇ маха̄-йогӣ
сва̄шрама̄я нявартата
Дума по дума
Превод
Като показа на съпругата си пълната с чудеса кълбовидна вселена и всичко, което се намираше в нея, великият йогӣ Кардама Муни се завърна в отшелническата си обител.
Пояснение
Планетите във вселената тук са наречени гола – „кръгли“. Всяка планета е кръгла и представлява отделно убежище, подобно на островите в огромния океан. Понякога планетите се наричат двӣпа или варш̣а. Земята например се нарича Бха̄рата-варш̣а, защото някога била управлявана от цар Бхарата. Друга важна дума в тази строфа е думата бахв-а̄шчарям – „много чудеса“. Тя показва, че всяка от планетите, пръснати в осемте посоки на вселената, е удивителна и неповторима. Всяка планета има свой специфичен климат и уникални форми на живот и на всяка има абсолютно всичко, включително и красиви годишни времена. В Брахма сам̇хита̄ (5.40) се казва същото: вибхӯти-бхиннам – на всяка планета има специфични, неповторими богатства. Няма планета, която да е еднаква с някоя друга. По милостта на Бога природата е направила всяка планета различна и я е дарила с уникални характеристики. Докато пътувал със съпругата си, Кардама Муни със собствените си очи видял всички тези чудеса, но след това отново се завърнал в скромната си обител. Той показал на своята съпруга принцеса, че макар да живее в колиба, с помощта на мистичните си сили може да отиде навсякъде и да направи всичко, което пожелае. Това е съвършенството на йога. Човек не може да стане съвършен йогӣ само като показва различни седящи пози, както не може и да стане Бог чрез такива пози и медитация, въпреки твърденията на йогӣ мошеници. Наивните хора се оставят да бъдат заблуждавани, че с някакво подобие на медитация и седящи пози след половин година ще станат Бог.
Пример за съвършен йогӣ ни дава настоящата строфа: съвършеният йогӣ може да пътува из цялата вселена. Известно е, че Дурва̄са̄ Муни също можел да пътува из космоса. Един съвършен йогӣ наистина може да направи това. Но дори ако пътува из цялата вселена и показва чудеса като Кардама Муни, той пак не може да се сравнява с Върховната Божествена Личност, чието могъщество и необозрима енергия никога не могат да бъдат постигнати от никоя обусловена или освободена душа. Действията на Кардама Муни показват, че въпреки необикновената си мистична сила той си останал предан на Бога. Такова е истинското положение на всяко живо същество.
Деванагари
विभज्य नवधात्मानं मानवीं सुरतोत्सुकाम् ।
रामां निरमयन् रेमे वर्षपूगान्मुहूर्तवत् ॥ ४४ ॥
रामां निरमयन् रेमे वर्षपूगान्मुहूर्तवत् ॥ ४४ ॥
Стих
вибхаджя навадха̄тма̄нам̇
ма̄навӣм̇ суратотсука̄м
ра̄ма̄м̇ нирамаян реме
варш̣а-пӯга̄н мухӯртават
ма̄навӣм̇ суратотсука̄м
ра̄ма̄м̇ нирамаян реме
варш̣а-пӯга̄н мухӯртават
Дума по дума
Превод
Като се върна в обителта си, той се раздели в девет форми, за да достави удоволствие на Девахӯти, дъщерята на Ману, която желаеше физическа близост с него. Така той се наслаждава с нея в продължение на много, много години, които отлетяха като един миг.
Пояснение
Тук Девахӯти, дъщерята на Сва̄ямбхува Ману, е наречена суратотсука. След като обиколила със съпруга си цялата вселена, планината Меру и прекрасните градини на райското царство, у нея естествено се пробудило любовно желание и за да я удовлетвори, Кардама Муни се умножил в девет форми. Вместо една личност, той се превърнал в девет и тези девет личности се наслаждавали на физическа близост с Девахӯти в продължение на много години. Смята се, че сексуалните желания на жената са девет пъти по-силни от тези на мъжа, и дадената строфа потвърждава това. Иначе Кардама Муни не би се умножил в девет форми, което е още един пример за мистичното му могъщество. Както Върховната Божествена Личност може да се разпространява в милиони форми, така и йогӣте могат да се умножават, но в не повече от девет форми. Друг пример е Саубхари Муни, който също се разпространил, но в осем форми. Колкото и да е могъщ един йогӣ, той не може да се умножи в повече от осем или девет форми. Върховната Божествена Личност обаче се разпространява в милиони форми, ананта-рӯпа – в безброй форми, както утвърждава Брахма сам̇хита̄. Никой не може да се сравнява с Върховната Божествена Личност по могъщество на енергиите.
Деванагари
तस्मिन् विमान उत्कृष्टां शय्यां रतिकरीं श्रिता ।
न चाबुध्यत तं कालं पत्यापीच्येन सङ्गता ॥ ४५ ॥
न चाबुध्यत तं कालं पत्यापीच्येन सङ्गता ॥ ४५ ॥
Стих
тасмин вима̄на уткр̣ш̣т̣а̄м̇
шайя̄м̇ рати-карӣм̇ шрита̄
на ча̄будхята там̇ ка̄лам̇
патя̄пӣчйена сан̇гата̄
шайя̄м̇ рати-карӣм̇ шрита̄
на ча̄будхята там̇ ка̄лам̇
патя̄пӣчйена сан̇гата̄
Дума по дума
Превод
Във въздушния замък Девахӯти и красивият ѝ съпруг лежаха на разкошна постеля, която възбуждаше любовните им желания, и не забелязваха как времето тече.
Пояснение
Любовните ласки носят такова удоволствие на хората в материалния свят, че те престават да забелязват как времето лети. Наслаждавайки се на физическата си близост, светецът Кардама и Девахӯти също забравили за хода на времето.
Деванагари
एवं योगानुभावेन दम्पत्यो रममाणयो: ।
शतं व्यतीयु: शरद: कामलालसयोर्मनाक् ॥ ४६ ॥
शतं व्यतीयु: शरद: कामलालसयोर्मनाक् ॥ ४६ ॥
Стих
евам̇ йога̄нубха̄вена
дам-патьо рамама̄н̣айох̣
шатам̇ вятӣюх̣ шарадах̣
ка̄ма-ла̄ласайор мана̄к
дам-патьо рамама̄н̣айох̣
шатам̇ вятӣюх̣ шарадах̣
ка̄ма-ла̄ласайор мана̄к
Дума по дума
евам — така; йога-анубха̄вена — чрез мистичните си сили; дам-патьох̣ — съпружеската двойка; рамама̄н̣айох̣ — докато се наслаждаваха; шатам — сто; вятӣюх̣ — отминаха; шарадах̣ — есени; ка̄ма — любовни наслади; ла̄ласайох̣ — които жадуваха за; мана̄к — като кратко време.
Превод
Докато съпрузите, които бяха изпълнени с любовен копнеж, се наслаждаваха с помощта на мистичното си могъщество, изминаха сто есени, които отлетяха като един миг.
Деванагари
तस्यामाधत्त रेतस्तां भावयन्नात्मनात्मवित् ।
नोधा विधाय रूपं स्वं सर्वसङ्कल्पविद्विभु: ॥ ४७ ॥
नोधा विधाय रूपं स्वं सर्वसङ्कल्पविद्विभु: ॥ ४७ ॥
Стих
тася̄м а̄дхатта ретас та̄м̇
бха̄ваянн а̄тмана̄тма-вит
нодха̄ видха̄я рӯпам̇ свам̇
сарва-сан̇калпа-вид вибхух̣
бха̄ваянн а̄тмана̄тма-вит
нодха̄ видха̄я рӯпам̇ свам̇
сарва-сан̇калпа-вид вибхух̣
Дума по дума
тася̄м — в нея; а̄дхатта — той вложи; ретах̣ — семе; та̄м — нея; бха̄ваян — смятайки; а̄тмана̄ — за своя половина; а̄тма-вит — познавач на душата; нодха̄ — в девет; видха̄я — разделил се; рӯпам — тяло; свам — своето собствено; сарва-сан̇калпа-вит — познавач на всички желания; вибхух̣ — могъщият Кардама.
Превод
Могъщият Кардама Муни познаваше сърцето на всеки и можеше да изпълни всички човешки желания. Понеже познаваше природата на душата, той смяташе съпругата си за половина от своето тяло. Като се раздели на девет форми, мъдрецът девет пъти вложи семето си в утробата на Девахӯти.
Пояснение
Кардама Муни знаел, че Девахӯти иска да има много рожби, и затова заченал с нея девет деца наведнъж. Тук той е наречен вибху, което значи „необикновено могъщ“. Благодарение на мистичните си сили той още от първия път заченал в утробата на Девахӯти девет момичета.
Деванагари
अत: सा सुषुवे सद्यो देवहूति: स्त्रिय: प्रजा: ।
सर्वास्ताश्चारुसर्वाङ्ग्यो लोहितोत्पलगन्धय: ॥ ४८ ॥
सर्वास्ताश्चारुसर्वाङ्ग्यो लोहितोत्पलगन्धय: ॥ ४८ ॥
Стих
атах̣ са̄ суш̣уве садьо
девахӯтих̣ стриях̣ праджа̄х̣
сарва̄с та̄ш ча̄ру-сарва̄н̇гьо
лохитотпала-гандхаях̣
девахӯтих̣ стриях̣ праджа̄х̣
сарва̄с та̄ш ча̄ру-сарва̄н̇гьо
лохитотпала-гандхаях̣
Дума по дума
Превод
Още същия ден Девахӯти роди девет момичета, които имаха прелестни тела и ухаеха с аромата на червен лотос.
Пояснение
Девахӯти била толкова силно възбудена, че отделила повече яйцеклетки и родила девет момичета. В смр̣ти-ша̄стра и в А̄юр веда се казва, че когато мъжкият секрет е в по-голямо количество от женския, се ражда момче, а в обратния случай се ражда момиче. Очевидно е, че в дадения случай Девахӯти изпитвала по-силна страст от съпруга си и затова родила девет момичета наведнъж. Всичките ѝ дъщери били необикновено красиви и със съвършено по форма тяло. Всяка от тях приличала на лотос и ухаела като лотосов цвят.
Деванагари
पतिं सा प्रव्रजिष्यन्तं तदालक्ष्योशतीबहि: ।
स्मयमाना विक्लवेन हृदयेन विदूयता ॥ ४९ ॥
स्मयमाना विक्लवेन हृदयेन विदूयता ॥ ४९ ॥
Стих
патим̇ са̄ правраджиш̣янтам̇
тада̄лакш̣ьошатӣ бахих̣
смаяма̄на̄ виклавена
хр̣дайена видӯята̄
тада̄лакш̣ьошатӣ бахих̣
смаяма̄на̄ виклавена
хр̣дайена видӯята̄
Дума по дума
Превод
Когато видя, че съпругът ѝ се готви да я напусне, тя се усмихна, но на сърцето ѝ стана тревожно и тежко.
Пояснение
Чрез мистичното си могъщество Кардама Муни бързо приключил със семейните си задължения. Той построил въздушния дворец, обходил цялата вселена заедно със съпругата си и красивите девойки и създал деца. И сега, според даденото някога обещание, че ще напусне дома си, когато зачене потомство, той искал да се оттегли, за да се посвети на истинската цел на живота – духовното себепознание. Когато видяла, че съпругът ѝ се готви да замине, Девахӯти станала много тревожна, но продължила да се усмихва, за да не го огорчи. Примерът, даден от Кардама Муни, трябва да се разбере съвсем ясно: дори ако е попаднал в капана на семейния живот, човек, чиято главна цел е да постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание, трябва да е готов да се раздели със съблазните на семейното съществуване.
Деванагари
लिखन्त्यधोमुखी भूमिं पदा नखमणिश्रिया ।
उवाच ललितां वाचं निरुध्याश्रुकलां शनै: ॥ ५० ॥
उवाच ललितां वाचं निरुध्याश्रुकलां शनै: ॥ ५० ॥
Стих
ликхантй адхо-мукхӣ бхӯмим̇
пада̄ накха-ман̣и-шрия̄
ува̄ча лалита̄м̇ ва̄чам̇
нирудхя̄шру-кала̄м̇ шанаих̣
пада̄ накха-ман̣и-шрия̄
ува̄ча лалита̄м̇ ва̄чам̇
нирудхя̄шру-кала̄м̇ шанаих̣
Дума по дума
Превод
Тя стоеше права и драскаше по земята с крака си, около който се разливаше сиянието на ноктите ѝ, искрящи като безценни камъни. Навела глава, Девахӯти заговори бавно и с развълнуван глас, преглъщайки сълзите си.
Пояснение
Девахӯти била толкова красива, че ноктите ѝ приличали на перли. Когато ровела с крак по земята, като че ли се сипели перли. Когато жената драска с крак по земята, това е признак, че умът ѝ е обзет от тревога. Така понякога се проявявало безпокойството и на гопӣте в присъствието на Кр̣ш̣н̣а. Веднъж, когато гопӣте отишли при Кр̣ш̣н̣а посред нощ, Той ги помолил да се върнат по домовете си. Тогава те също започнали да ровят с крак по земята, защото били обзети от силна тревога.
Деванагари
देवहूतिरुवाच
सर्वं तद्भगवान्मह्यमुपोवाह प्रतिश्रुतम् ।
अथापि मे प्रपन्नाया अभयं दातुमर्हसि ॥ ५१ ॥
सर्वं तद्भगवान्मह्यमुपोवाह प्रतिश्रुतम् ।
अथापि मे प्रपन्नाया अभयं दातुमर्हसि ॥ ५१ ॥
Стих
девахӯтир ува̄ча
сарвам̇ тад бхагава̄н махям
упова̄ха пратишрутам
атха̄пи ме прапанна̄я̄
абхаям̇ да̄тум архаси
сарвам̇ тад бхагава̄н махям
упова̄ха пратишрутам
атха̄пи ме прапанна̄я̄
абхаям̇ да̄тум архаси
Дума по дума
девахӯтих̣ — Девахӯти; ува̄ча — каза; сарвам — всичко; тат — това; бхагава̄н — твоя милост; махям — за мен; упова̄ха — е изпълнено; пратишрутам — обещаното; атха апи — но; ме — на мен; прапанна̄яи — на този, който се е отдал; абхаям — безстрашие; да̄тум — да дадеш; архаси — ти трябва.
Превод
Шрӣ Девахӯти каза: Господарю мой, ти изпълни всичките си обещания, но тъй като съм душа, изцяло отдала се на теб, сега трябва да ме дариш и с безстрашие.
Пояснение
Девахӯти помолила съпруга си да ѝ даде това, което ще я освободи от страха. Като негова съпруга, тя му била безрезервно предана, а дълг на мъжа е помогне на жената да постигне безстрашие. Как човек може да даде безстрашие на онези, които са зависими от него, е обяснено в Пета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Този, който не може да се освободи от ноктите на смъртта, все още е зависим и няма право да става духовен учител, съпруг, родственик, баща, майка и т.н. Покровителите са длъжни да дадат безстрашие на подчинените си. Затова този, който иска да стане баща, майка, духовен учител, родственик или съпруг и да поеме отговорността за съдбата на друго живо същество, трябва да знае как да освободи поверениците си от ужаса на материалното съществуване. Съществуването в материалния свят винаги е изпълнено с тревоги и безпокойства. Девахӯти казала: „С мистичните си сили ти ми даде всякакви материални блага, но сега, преди да си отидеш, трябва да ми дадеш и последната награда – да ми помогнеш да се освободя от обусловения живот в материалния свят“.
Деванагари
ब्रह्मन्दुहितृभिस्तुभ्यं विमृग्या: पतय: समा: ।
कश्चित्स्यान्मे विशोकाय त्वयि प्रव्रजिते वनम् ॥ ५२ ॥
कश्चित्स्यान्मे विशोकाय त्वयि प्रव्रजिते वनम् ॥ ५२ ॥
Стих
брахман духитр̣бхис тубхям̇
вимр̣гя̄х̣ патаях̣ сама̄х̣
кашчит ся̄н ме вишока̄я
твайи правраджите ванам
вимр̣гя̄х̣ патаях̣ сама̄х̣
кашчит ся̄н ме вишока̄я
твайи правраджите ванам
Дума по дума
брахман — мой скъпи бра̄хман̣е; духитр̣бхих̣ — от самите дъщери; тубхям — за теб; вимр̣гя̄х̣ — да откриеш; патаях̣ — съпрузи; сама̄х̣ — подходящи; кашчит — някой; ся̄т — трябва да бъде; ме — моя; вишока̄я — утеха; твайи — когато ти; правраджите — заминеш; ванам — за гората.
Превод
Скъпи бра̄хман̣е, дъщерите ти ще си намерят подходящи съпрузи и ще се задомят. Но кой ще утеши мен, когато приемеш сання̄са и напуснеш нашия дом?
Пояснение
Казва се, че бащата продължава да живее в сина си. Затова между бащата и сина практически няма разлика. Вдовицата, която има син, не е вдовица в истинския смисъл на думата, защото има до себе си представител на своя съпруг. С тази строфа Девахӯти всъщност моли Кардама Муни да ѝ остави свой представител, за да може когато той си замине, неговият достоен син да разсейва страха ѝ. Един семеен не бива да остава у дома до края на дните си. Когато ожени синовете си и намери съпрузи за дъщерите си, той може да се оттегли от семейния живот, като повери грижите за своята съпруга на отрасналите си синове. Такъв е обичаят във ведическото общество. Девахӯти молела Кардама Муни да ѝ остави поне един син, който да я утешава, когато той напусне дома си. Под утеха се има предвид даване на духовни наставления, а не на материални удобства. Материалните удобства свършват със смъртта на тялото, а духовното знание остава и съществува вечно с душата. Духовните наставления са необходими за всекиго, но без достоен син как би могла Девахӯти да ги получи, за да напредва? Съпругът е длъжен да изплати този свой дълг към съпругата си. Тя му служи безкористно и искрено и той ѝ е задължен, защото човек не може да приема служене от подчинените си, без да им дава нещо в замяна. Духовният учител не може да приема служене от ученика си, ако не му дава духовни наставления. В това се изразява взаимната обмяна на любов и служене. Затова Девахӯти напомнила на съпруга си Кардама Муни, че му е служила вярно и предано. Той бил длъжен да ѝ даде син, преди да си отиде, дори само за да изплати дълга си към нея. Косвено Девахӯти помолила Кардама Муни да остане още няколко дни у дома, или поне дотогава, докато тя роди момче.
Деванагари
एतावतालं कालेन व्यतिक्रान्तेन मे प्रभो ।
इन्द्रियार्थप्रसङ्गेन परित्यक्तपरात्मन: ॥ ५३ ॥
इन्द्रियार्थप्रसङ्गेन परित्यक्तपरात्मन: ॥ ५३ ॥
Стих
ета̄вата̄лам̇ ка̄лена
вятикра̄нтена ме прабхо
индрия̄ртха-прасан̇гена
паритякта-пара̄тманах̣
вятикра̄нтена ме прабхо
индрия̄ртха-прасан̇гена
паритякта-пара̄тманах̣
Дума по дума
Превод
Досега ние просто си губихме времето, отдадени на сетивни удоволствия, без да се опитаме да узнаем Върховния Бог.
Пояснение
Човешкият живот не бива да се пилее за сетивни удоволствия, както правят животните. Те постоянно са заети да удовлетворяват сетивата си, като ядат, спят, защитават се и се съвкупляват. Ала човек не е създаден за подобно нещо, въпреки че материалното тяло се нуждае от известно сетивно наслаждение, регулирано от религиозни принципи. И така, Девахӯти казвала на съпруга си: „Засега ние имаме само дъщери. Ние дълго се наслаждавахме на материалния живот, пътувайки из цялата вселена с въздушния си дворец. Тези блага дойдоха благодарение на твоята милост, но все пак всичко това бяха само сетивни наслаждения. Сега трябва да получа нещо, което ще подпомогне духовния ми напредък“.
Деванагари
इन्द्रियार्थेषु सज्जन्त्या प्रसङ्गस्त्वयि मे कृत: ।
अजानन्त्या परं भावं तथाप्यस्त्वभयाय मे ॥ ५४ ॥
अजानन्त्या परं भावं तथाप्यस्त्वभयाय मे ॥ ५४ ॥
Стих
индрия̄ртхеш̣у саджджантя̄
прасан̇гас твайи ме кр̣тах̣
аджа̄нантя̄ парам̇ бха̄вам̇
татха̄пй аств абхая̄я ме
прасан̇гас твайи ме кр̣тах̣
аджа̄нантя̄ парам̇ бха̄вам̇
татха̄пй аств абхая̄я ме
Дума по дума
индрия-артхеш̣у — към сетивното наслаждение; саджджантя̄ — привързана; прасан̇гах̣ — склонност; твайи — към теб; ме — от мен; кр̣тах̣ — бе направено; аджа̄нантя̄ — не знаейки; парам бха̄вам — за трансценденталната ти позиция; татха̄ апи — както и да е; асту — нека; абхая̄я — за безстрашие; ме — мое.
Превод
Без да знам за трансценденталната ти позиция, аз те обичах, като пазех привързаността си към обектите на сетивата. Но както и да е, нека влечението, което развих към теб, ме освободи от всички страхове.
Пояснение
Тук Девахӯти оплаква участта си. Като всяка жена, и тя имала потребност да обича някого. И станало така, че обикнала Кардама Муни, без да подозира за духовния му напредък. Той разбирал какво вълнува сърцето ѝ. В общи линии всички жени желаят материални удоволствия. Те са смятани за по-неинтелигентни от мъжете, защото обикновено се стремят към материално наслаждение. Тук Девахӯти скърби, защото нейният съпруг ѝ предоставил всякакви възможности за удовлетворяване на материалните сетива, без тя да знае, че той е толкова напреднал в духовното себепознание. Въпреки че не подозирала истинското величие на Кардама Муни, тя все пак била приела подслон при него, затова той бил длъжен да я освободи от материалното робство – такава била нейната молба. Общуването с велика личност е изключително важно. В Чайтаня чарита̄мр̣та Бог Чайтаня казва, че са̄дху-сан̇га, общуването с велик светец, е изключително важно, защото благодарение на него човек много бързо може да напредне в духовния живот даже и ако не притежава особено много знания. Тъй като била обикновена жена, съпруга на Кардама Муни, Девахӯти се привързала към него, защото очаквала, че той ще удовлетвори желанията ѝ за сетивно наслаждение и другите ѝ материални потребности, но в действителност тя общувала с велика личност. Сега Девахӯти осъзнала това и искала да се възползва от преимуществата, които ѝ давало общуването с такъв велик съпруг.
Деванагари
सङ्गो य: संसृतेर्हेतुरसत्सु विहितोऽधिया ।
स एव साधुषु कृतो नि:सङ्गत्वाय कल्पते ॥ ५५ ॥
स एव साधुषु कृतो नि:सङ्गत्वाय कल्पते ॥ ५५ ॥
Стих
сан̇го ях̣ сам̇ср̣тер хетур
асатсу вихито 'дхия̄
са ева са̄дхуш̣у кр̣то
них̣сан̇гатва̄я калпате
асатсу вихито 'дхия̄
са ева са̄дхуш̣у кр̣то
них̣сан̇гатва̄я калпате
Дума по дума
сан̇гах̣ — общуване; ях̣ — което; сам̇ср̣тех̣ — на кръговрата на раждането и смъртта; хетух̣ — причината; асатсу — с онези, които са се отдали на сетивно наслаждение; вихитах̣ — извършвано; адхия̄ — в невежество; сах̣ — същото нещо; ева — несъмнено; са̄дхуш̣у — със святи личности; кр̣тах̣ — извършвано; них̣сан̇гатва̄я — към освобождение; калпате — води.
Превод
Общуването заради сетивно наслаждение само поробва хората. Но същото това общуване, ала със свята личност, извежда хората до пътя на освобождението дори ако те не подозират с кого общуват.
Пояснение
Общуването със свят човек винаги води до един и същ резултат. Например Бог Кр̣ш̣н̣а срещал най-различни живи същества. Някои от тях се отнасяли към него като към враг, а други – като към обект на сетивно наслаждение. Обикновено се казва, че гопӣте били привързани към Кр̣ш̣н̣а заради желанието си за сетивни удоволствия, но въпреки това те станали велики предани на Бога. А Кам̇са, Шишупа̄ла, Дантавакра и други демони смятали Кр̣ш̣н̣а за свой враг. Но независимо дали общували с Кр̣ш̣н̣а като врагове или за сетивно наслаждение, от страхопочитание или с чиста любов, всички, които имали контакт с него, получили освобождение. Такъв е резултатът от общуването с Бога. Дори ако човек не разбира, че пред него стои Богът, общуването с него пак има същата сила. Общуването с велик светец също води до освобождение, както огънят винаги сгрява, независимо дали човек се е приближил нарочно или случайно. Девахӯти изразила благодарността си към своя съпруг – въпреки че тя желаела да общува с Кардама Муни единствено заради стремежа си към сетивно наслаждение, благодарение на неговото духовно величие това общуване щяло да ѝ донесе освобождение.
Деванагари
नेह यत्कर्म धर्माय न विरागाय कल्पते ।
न तीर्थपदसेवायै जीवन्नपि मृतो हि स: ॥ ५६ ॥
न तीर्थपदसेवायै जीवन्नपि मृतो हि स: ॥ ५६ ॥
Стих
неха ят карма дхарма̄я
на вира̄га̄я калпате
на тӣртха-пада-сева̄яи
джӣванн апи мр̣то хи сах̣
на вира̄га̄я калпате
на тӣртха-пада-сева̄яи
джӣванн апи мр̣то хи сах̣
Дума по дума
на — не; иха — тук; ят — която; карма — работа; дхарма̄я — към съвършенство на религията; на — не; вира̄га̄я — към отречение; калпате — води; на — не; тӣртха-пада — на лотосовите нозе на Бога; сева̄яи — до преданото служене; джӣван — живеейки; апи — въпреки; мр̣тах̣ — мъртъв; хи — наистина; сах̣ — той.
Превод
Ако работата, която човек върши, не го издига до пътя на религията, ако религиозните ритуали, които изпълнява, не култивират у него дух на отречение и ако животът в отречение не го води до предано служене на Върховната Божествена Личност, такъв човек трябва да се смята за мъртвец, въпреки че все още диша.
Пояснение
Девахӯти казала, че тъй като живяла със своя съпруг заради сетивно наслаждение, което не води до освобождение от материалното робство, животът ѝ бил напразно пропилян. Всяка дейност, която не води до живот в съответствие с религиозните принципи, е безполезна. По природа всеки има склонност към някаква работа и ако извършването на тази работа го води до религиозен живот, ако религиозният живот развива у него отречение, а отречението го извежда до пътя на преданото служене, работата, извършвана от човека, е съвършена. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че дейността, която не издига човека до равнището на преданото служене, става причина за робство в материалния свят. Ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра локо 'ям̇ карма-бандханах̣. Докато човек не се издигне до равнището на преданото служене, като започне с тези дейности, към които има естествена склонност, той трябва да бъде смятан за мъртвец. Работа, която не приближава човека до Кр̣ш̣н̣а съзнание, е безсмислена и безполезна.
Деванагари
साहं भगवतो नूनं वञ्चिता मायया दृढम् ।
यत्त्वां विमुक्तिदं प्राप्य न मुमुक्षेय बन्धनात् ॥ ५७ ॥
यत्त्वां विमुक्तिदं प्राप्य न मुमुक्षेय बन्धनात् ॥ ५७ ॥
Стих
са̄хам̇ бхагавато нӯнам̇
ван̃чита̄ ма̄яя̄ др̣д̣хам
ят тва̄м̇ вимуктидам̇ пра̄пя
на мумукш̣ея бандхана̄т
ван̃чита̄ ма̄яя̄ др̣д̣хам
ят тва̄м̇ вимуктидам̇ пра̄пя
на мумукш̣ея бандхана̄т
Дума по дума
са̄ — същата тази личност; ахам — аз съм; бхагаватах̣ — на Бога; нӯнам — несъмнено; ван̃чита̄ — измамена; ма̄яя̄ — от заблуждаващата енергия; др̣д̣хам — твърдо; ят — защото; тва̄м — ти; вимукти-дам — който дава освобождение; пра̄пя — постигнала; на мумукш̣ея — не търсех освобождение; бандхана̄т — от материалното робство.
Превод
Господарю мой, виждам, че непреодолимата илюзорна енергия на Върховната Божествена Личност постоянно ме е мамила, защото въпреки че имах възможност за общуване с теб, което дарява освобождение от материалното робство, аз не се стремях към такова освобождение.
Пояснение
Разумният човек трябва да използва всички шансове, с които разполага. Първият такъв шанс е раждането в човешко тяло, а вторият – раждането в семейство, в което се култивира духовно знание. Тези две възможности се постигат изключително рядко. Ала въпреки това най-ценна възможност си остава общуването със свята личност. Девахӯти съзнавала, че е дъщеря на император. Тя била достатъчно образована и културна и освен това получила за съпруг Кардама Муни, който бил свята личност и велик йогӣ. Но Девахӯти разбирала също, че ако не се освободи от плена на материалната природа, това със сигурност означава, че непреодолимата илюзорна енергия я е измамила. Всъщност материалната енергия мами всички. Хората не разбират какво правят, когато я обожават за материални блага в образа ѝ на богинята Ка̄лӣ или Дурга̄. „Майко, дай ми голямо богатство, добра жена, слава, победа“ – молят я те. Но не знаят, че Ма̄я̄, или Дурга̄, постоянно ги мами. Материалните постижения не са никакви постижения, защото когато човек получава материални дарове, той затъва все по-дълбоко в илюзията, заплита се все повече в мрежите на материалното робство и губи всякакъв шанс за освобождение. Човек трябва да бъде достатъчно разумен, за да знае как да използва материалните придобивки за постигане на духовно себепознание. Методът за това се нарича карма йога или гя̄на йога. Всичко, което имаме, трябва да използваме в служене на Върховната Личност. Бхагавад-гӣта̄ препоръчва: сва-карман̣а̄ там абхярчя – човек трябва да обожава Върховната Божествена Личност, като използва за тази цел всичко, с което разполага. Съществуват най-различни форми на служене на Върховния Бог, така че всеки има възможност да служи на Бога според способностите си.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към двадесет и трета глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Скръбта на Девахӯти“.