Шрӣмад Бха̄гаватам 3.23.51
Деванагари
देवहूतिरुवाच
सर्वं तद्भगवान्मह्यमुपोवाह प्रतिश्रुतम् ।
अथापि मे प्रपन्नाया अभयं दातुमर्हसि ॥ ५१ ॥
सर्वं तद्भगवान्मह्यमुपोवाह प्रतिश्रुतम् ।
अथापि मे प्रपन्नाया अभयं दातुमर्हसि ॥ ५१ ॥
Стих
девахӯтир ува̄ча
сарвам̇ тад бхагава̄н махям
упова̄ха пратишрутам
атха̄пи ме прапанна̄я̄
абхаям̇ да̄тум архаси
сарвам̇ тад бхагава̄н махям
упова̄ха пратишрутам
атха̄пи ме прапанна̄я̄
абхаям̇ да̄тум архаси
Дума по дума
девахӯтих̣ — Девахӯти; ува̄ча — каза; сарвам — всичко; тат — това; бхагава̄н — твоя милост; махям — за мен; упова̄ха — е изпълнено; пратишрутам — обещаното; атха апи — но; ме — на мен; прапанна̄яи — на този, който се е отдал; абхаям — безстрашие; да̄тум — да дадеш; архаси — ти трябва.
Превод
Шрӣ Девахӯти каза: Господарю мой, ти изпълни всичките си обещания, но тъй като съм душа, изцяло отдала се на теб, сега трябва да ме дариш и с безстрашие.
Пояснение
Девахӯти помолила съпруга си да ѝ даде това, което ще я освободи от страха. Като негова съпруга, тя му била безрезервно предана, а дълг на мъжа е помогне на жената да постигне безстрашие. Как човек може да даде безстрашие на онези, които са зависими от него, е обяснено в Пета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Този, който не може да се освободи от ноктите на смъртта, все още е зависим и няма право да става духовен учител, съпруг, родственик, баща, майка и т.н. Покровителите са длъжни да дадат безстрашие на подчинените си. Затова този, който иска да стане баща, майка, духовен учител, родственик или съпруг и да поеме отговорността за съдбата на друго живо същество, трябва да знае как да освободи поверениците си от ужаса на материалното съществуване. Съществуването в материалния свят винаги е изпълнено с тревоги и безпокойства. Девахӯти казала: „С мистичните си сили ти ми даде всякакви материални блага, но сега, преди да си отидеш, трябва да ми дадеш и последната награда – да ми помогнеш да се освободя от обусловения живот в материалния свят“.