Шрӣмад Бха̄гаватам 3.23.50

लिखन्त्यधोमुखी भूमिं पदा नखमणिश्रिया ।
उवाच ललितां वाचं निरुध्याश्रुकलां शनै: ॥ ५० ॥
ликхантй адхо-мукхӣ бхӯмим̇
пада̄ накха-ман̣и-шрия̄
ува̄ча лалита̄м̇ ва̄чам̇
нирудхя̄шру-кала̄м̇ шанаих̣

Дума по дума

ликхантӣровейки; адхах̣-мукхӣнавела глава; бхӯмимземята; пада̄с крака си; накханокти; ман̣икато скъпоценни камъни; шрия̄с блестящи; ува̄чатя каза; лалита̄мвълнуващ; ва̄чамглас; нирудхясдържайки; ашру-кала̄мсълзи; шанаих̣бавно.

Превод

Тя стоеше права и драскаше по земята с крака си, около който се разливаше сиянието на ноктите ѝ, искрящи като безценни камъни. Навела глава, Девахӯти заговори бавно и с развълнуван глас, преглъщайки сълзите си.

Пояснение

Девахӯти била толкова красива, че ноктите ѝ приличали на перли. Когато ровела с крак по земята, като че ли се сипели перли. Когато жената драска с крак по земята, това е признак, че умът ѝ е обзет от тревога. Така понякога се проявявало безпокойството и на гопӣте в присъствието на Кр̣ш̣н̣а. Веднъж, когато гопӣте отишли при Кр̣ш̣н̣а посред нощ, Той ги помолил да се върнат по домовете си. Тогава те също започнали да ровят с крак по земята, защото били обзети от силна тревога.