Шрӣмад Бха̄гаватам 3.23.52
Деванагари
ब्रह्मन्दुहितृभिस्तुभ्यं विमृग्या: पतय: समा: ।
कश्चित्स्यान्मे विशोकाय त्वयि प्रव्रजिते वनम् ॥ ५२ ॥
कश्चित्स्यान्मे विशोकाय त्वयि प्रव्रजिते वनम् ॥ ५२ ॥
Стих
брахман духитр̣бхис тубхям̇
вимр̣гя̄х̣ патаях̣ сама̄х̣
кашчит ся̄н ме вишока̄я
твайи правраджите ванам
вимр̣гя̄х̣ патаях̣ сама̄х̣
кашчит ся̄н ме вишока̄я
твайи правраджите ванам
Дума по дума
брахман — мой скъпи бра̄хман̣е; духитр̣бхих̣ — от самите дъщери; тубхям — за теб; вимр̣гя̄х̣ — да откриеш; патаях̣ — съпрузи; сама̄х̣ — подходящи; кашчит — някой; ся̄т — трябва да бъде; ме — моя; вишока̄я — утеха; твайи — когато ти; правраджите — заминеш; ванам — за гората.
Превод
Скъпи бра̄хман̣е, дъщерите ти ще си намерят подходящи съпрузи и ще се задомят. Но кой ще утеши мен, когато приемеш сання̄са и напуснеш нашия дом?
Пояснение
Казва се, че бащата продължава да живее в сина си. Затова между бащата и сина практически няма разлика. Вдовицата, която има син, не е вдовица в истинския смисъл на думата, защото има до себе си представител на своя съпруг. С тази строфа Девахӯти всъщност моли Кардама Муни да ѝ остави свой представител, за да може когато той си замине, неговият достоен син да разсейва страха ѝ. Един семеен не бива да остава у дома до края на дните си. Когато ожени синовете си и намери съпрузи за дъщерите си, той може да се оттегли от семейния живот, като повери грижите за своята съпруга на отрасналите си синове. Такъв е обичаят във ведическото общество. Девахӯти молела Кардама Муни да ѝ остави поне един син, който да я утешава, когато той напусне дома си. Под утеха се има предвид даване на духовни наставления, а не на материални удобства. Материалните удобства свършват със смъртта на тялото, а духовното знание остава и съществува вечно с душата. Духовните наставления са необходими за всекиго, но без достоен син как би могла Девахӯти да ги получи, за да напредва? Съпругът е длъжен да изплати този свой дълг към съпругата си. Тя му служи безкористно и искрено и той ѝ е задължен, защото човек не може да приема служене от подчинените си, без да им дава нещо в замяна. Духовният учител не може да приема служене от ученика си, ако не му дава духовни наставления. В това се изразява взаимната обмяна на любов и служене. Затова Девахӯти напомнила на съпруга си Кардама Муни, че му е служила вярно и предано. Той бил длъжен да ѝ даде син, преди да си отиде, дори само за да изплати дълга си към нея. Косвено Девахӯти помолила Кардама Муни да остане още няколко дни у дома, или поне дотогава, докато тя роди момче.