Шрӣмад Бха̄гаватам 3.23.56
Деванагари
नेह यत्कर्म धर्माय न विरागाय कल्पते ।
न तीर्थपदसेवायै जीवन्नपि मृतो हि स: ॥ ५६ ॥
न तीर्थपदसेवायै जीवन्नपि मृतो हि स: ॥ ५६ ॥
Стих
неха ят карма дхарма̄я
на вира̄га̄я калпате
на тӣртха-пада-сева̄яи
джӣванн апи мр̣то хи сах̣
на вира̄га̄я калпате
на тӣртха-пада-сева̄яи
джӣванн апи мр̣то хи сах̣
Дума по дума
на — не; иха — тук; ят — която; карма — работа; дхарма̄я — към съвършенство на религията; на — не; вира̄га̄я — към отречение; калпате — води; на — не; тӣртха-пада — на лотосовите нозе на Бога; сева̄яи — до преданото служене; джӣван — живеейки; апи — въпреки; мр̣тах̣ — мъртъв; хи — наистина; сах̣ — той.
Превод
Ако работата, която човек върши, не го издига до пътя на религията, ако религиозните ритуали, които изпълнява, не култивират у него дух на отречение и ако животът в отречение не го води до предано служене на Върховната Божествена Личност, такъв човек трябва да се смята за мъртвец, въпреки че все още диша.
Пояснение
Девахӯти казала, че тъй като живяла със своя съпруг заради сетивно наслаждение, което не води до освобождение от материалното робство, животът ѝ бил напразно пропилян. Всяка дейност, която не води до живот в съответствие с религиозните принципи, е безполезна. По природа всеки има склонност към някаква работа и ако извършването на тази работа го води до религиозен живот, ако религиозният живот развива у него отречение, а отречението го извежда до пътя на преданото служене, работата, извършвана от човека, е съвършена. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че дейността, която не издига човека до равнището на преданото служене, става причина за робство в материалния свят. Ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра локо 'ям̇ карма-бандханах̣. Докато човек не се издигне до равнището на преданото служене, като започне с тези дейности, към които има естествена склонност, той трябва да бъде смятан за мъртвец. Работа, която не приближава човека до Кр̣ш̣н̣а съзнание, е безсмислена и безполезна.