В първата си инкарнация под формата на глиган Богът дошъл по времето на Сва̄ямбхува Ману, а ние живеем в епохата на Ваивасвата Ману. Всеки Ману управлява в продължение на седемдесет и две извъртания на цикъла от четирите епохи, а всеки такъв цикъл продължава 4 320 000 земни години. Следователно управлението на един Ману трае 4 320 000 x 72 години. По времето на всеки Ману настъпват промени от най-различен характер, а в един ден на Брахма̄ има общо четиринайсет Манувци. От тази строфа става ясно, че Ману създава свода от свещени закони, които са предназначени да донесат спасение на обусловените души, дошли в материалния свят за материално наслаждение. Богът е толкова милостив, че дава на онези души, които искат да се наслаждават в материалния свят, пълни възможности за наслаждение, ала в същото време им показва и пътя на освобождението. Затова Шаунака Р̣ш̣и попитал Сӯта Госва̄мӣ какво направил Сва̄ямбхува Ману, след като Земята била върната в предишната си орбитална позиция.

Тук се споменава за времето, когато Видура доброволно се отказал от покровителството на по-големия си брат Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, тръгнал да обикаля святите места и в Хардвар срещнал Маитрея. Шаунака Р̣ш̣и пита за темата на разговора между Маитрея Р̣ш̣и и Видура. Видура бил не само приятел на Бога, но и велик предан. Когато Кр̣ш̣н̣а се опитал да разреши спора между братовчедите и по този начин да предотврати войната, те отказали да приемат съвета му. Тогава Кш̣атта̄ (Видура) останал дълбоко разочарован от тях и напуснал двореца. Като велик предан, той с личния си пример показал, че един дом, в който не се почита Кр̣ш̣н̣а, не е достоен да бъде обитаван от човеци. Преданият е кротък и търпелив, когато става дума за него самия или за собствените му интереси, но не може да търпи, когато е свидетел на лошо отношение към Бога или към неговите предани. Тук си заслужава да отбележим думата агхава̄н, защото тя показва, че Кауравите (синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра) загубили войната, понеже сторили греха да не се подчинят на наставленията на Бога.

Майката на Видура била шӯдра, но баща му, който го заченал, бил самият Вя̄садева, затова Видура по нищо не отстъпвал на мъдреца. Тъй като бил създаден от велик баща, който бил инкарнация на На̄ра̄ян̣а и съставил всички ведически произведения, Видура също бил велика личност. Той обожавал Кр̣ш̣н̣а и следвал наставленията му с цялото си сърце.

В случая думите вираджа̄с тӣртха-севая̄ се отнасят до Видура, който се пречистил от всички замърсявания, като пътувал из местата за поклонение. В Индия има стотици святи места, обект на поклонничество, най-главни сред които са Прая̄г, Хардвар, Вр̣нда̄вана и Ра̄мешварам. Когато напуснал дома си, пълен с интриги и двуличие, Видура искал да се пречисти и затова тръгнал да пътува из святите места. Тези средища за поклонение са такива, че този, който ги посещава, се пречиства неусетно, без да полага конкретни усилия. Последното важи с особена сила за Вр̣нда̄вана – всеки, който отиде там и се докосне до нейната духовна атмосфера, дори и да е последен грешник, спонтанно започва да възпява имената на Кр̣ш̣н̣а и Ра̄дха̄. Ние сме виждали това със собствените си очи и сме се убедили в него от личен опит. Ша̄стрите препоръчват когато приеме ва̄напрастха и се оттегли от активния живот, човек да тръгне на обиколка из местата за поклонение, за да се пречисти. Видура съвестно изпълнил това задължение и накрая стигнал до Куша̄варта (Хардвар), където се намирал мъдрецът Маитрея.

Друг важен момент е, че човек трябва да посещава местата за поклонение не само за да се изкъпе в святите им води, но и за да потърси велики мъдреци като Маитрея и да получи от тях наставления. Ако човек не постъпва така, пътуването му до святите места е напразно загубено време. Нароттама да̄са Т̣ха̄кура, велик а̄ча̄ря на ваиш̣н̣авите, дори е забранил да посещаваме местата за поклонение, защото времената са се изменили толкова много, че искреният поклонник може да си създаде напълно превратни представи, като наблюдава поведението на днешните жители на святите места. Вместо уморителни пътешествия до местата за поклонение, той ни препоръчва да съсредоточим ума си върху Говинда. Разбира се, само най-напредналите в духовно отношение са в състояние да се съсредоточат върху Говинда където и да се намират. Това не е по силите на обикновените хора, затова те могат да продължат да посещават места като Прая̄г, Матхура̄, Вр̣нда̄вана и Хардвар и да извличат полза от святата им атмосфера.

В тази строфа се казва, че човек трябва да открие таттва-вит – личност, която познава на науката за Бога. Таттва-вит означава „този, който познава Абсолютната Истина“. В този свят има най-различни псевдотрансценденталисти – човек може да ги срещне дори из местата за поклонение. Подобни хора има навсякъде и затова човек трябва да е много разумен, за да открие онзи, който наистина може да му даде съвет. Само тогава опитът му да напредне духовно, като посещава святите места, ще бъде успешен. Човек трябва да се освободи от всичките си замърсявания и едновременно с това да открие такава личност, която познава науката за Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а помага на искрените. В Чайтаня чарита̄мр̣та се казва: гуру-кр̣ш̣н̣а-праса̄де – по милостта на духовния учител и на Кр̣ш̣н̣а човек постига пътя на освобождението, преданото служене. Ако той искрено се стреми към духовно освобождение, Кр̣ш̣н̣а, който се намира в сърцето на всеки, му дава интелигентност, за да може да открие подходящ духовен учител. А по милостта на духовния учител, на личност като Маитрея, човек получава правилни напътствия и напредва към духовното съвършенство.

Водата на Ганг е пречистваща, защото извира от лотосовите нозе на Бога. Бхагавад-гӣта̄ е като водата на Ганг, защото е изречена от устата на Върховния Бог. Същото може да се каже и за всички повествования, описващи забавленията на Бога или трансценденталните му дейности. Богът е абсолютен и затова няма разлика между неговите слова, потта от тялото му и неговите забавления. Водите на Ганг, разказите за забавленията на Бога и словата, изречени от него, са все на абсолютно равнище и са еднакво благотворни. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва, че всичко, което е свързано с Кр̣ш̣н̣а, е на трансцендентално равнище. Ако можем да свържем всичките си дейности с Кр̣ш̣н̣а, като ги посветим изцяло на него, тогава няма да действаме на материална платформа, а винаги ще действаме от духовни позиции.

Разказите за забавленията на Бога, които винаги са трансцендентални по природа, трябва да се слушат с благоговение от преданите. Тези, които наистина са на трансцендентално равнище, не могат да се наситят на разказите за забавленията на Бога. Една душа, постигнала себепознание, никога не се чувства преситена, колкото и пъти да чете Шрӣмад Бха̄гаватам. Истинският предан може да е чел Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам десетки хиляди пъти, но въпреки това продължава да им се наслаждава, като всеки път открива в тях все нови и нови аспекти.

Тук е казано, че Богът приел формата на глиган с помощта на собствената си енергия. Неговото тяло не е като тялото на обусловената душа. Обусловената душа е заставена да се въплъти в даден вид тяло по силата на законите на материалната природа, докато тук ясно се казва, че Богът не бил принуден да приеме образа на глиган под диктата на външната енергия. В Бхагавад-гӣта̄ се утвърждава същото: когато идва на Земята, Богът приема форма чрез собствената си вътрешна енергия. Следователно тялото на Бога няма нищо общо с материалната енергия. Теорията на ма̄я̄ва̄дӣте е, че когато Брахман приема форма, тази форма принадлежи на ма̄я̄. Но тази теория не издържа критика, защото ма̄я̄, въпреки че е по-силна от обусловената душа, не е по-висша от Върховната Божествена Личност. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава, че ма̄я̄ е подчинена на Върховния Бог. Тя се намира под надзора на Бога и не може да постави Бога под своя власт. Теорията на ма̄я̄ва̄дӣте, според която живото същество е Върховната Абсолютна Истина, но в момента е покрито от ма̄я̄, е напълно несъстоятелна, защото ма̄я̄ не е толкова могъща, че да надмогне Върховния. Тя може да упражни влиянието си върху неотделимата частица от Брахман, но не и върху Върховния Брахман.

Тук особено внимание заслужава думата авякта-ма̄рга-вит – „този, който знае неща, намиращи се отвъд нашето възприятие“. За да може да узнае нещата, които са отвъд предела на човешкото възприятие, човек трябва да получи знание от по-висш авторитет в линията на ученическата последователност. Дори това, кой е родният ни баща, е отвъд границите на нашето възприятие. По този въпрос авторитет е майката. Всичко, което е отвъд границите на нашето възприятие, трябва да узнаем от авторитет, който притежава действително знание. Първият авторитет (авякта-ма̄рга-вит) е Брахма̄, а следващият авторитет в ученическата последователност е На̄рада. Маитрея Р̣ш̣и също е звено от тази ученическа последователност и затова той също е авякта-ма̄рга-вит. Всеки, който принадлежи към някоя автентична ученическа последователност, е авякта-ма̄рга-вит – личност, чието знание се простира отвъд границите на обикновеното възприятие.

В тази строфа ясно е назована причината за материалното сътворение. Тази първопричина е даива, съдбата на обусловената душа. Материалното творение съществува заради обусловената душа, която се стреми към илюзорно господство и чрез него към сетивно наслаждение. Човек не може да проследи назад във времето кога обусловената душа за пръв път е пожелала да господства над материалната природа, но навсякъде във ведическата литература се казва, че материалното творение е предназначено за сетивното наслаждение на обусловените души. Има един много известен стих, който посочва, че в дъното на сетивното наслаждение на обусловената душа стои забравата: когато душата забрави, че основният ѝ дълг е да служи на Бога, тя създава атмосфера на сетивно наслаждение, наречена ма̄я̄. Именно това е причината за сътворението на материалния свят.

Друга дума, използвана в тази строфа, е думата дурвитаркйен̣а. Никой не може да отсъди кога и как обусловената душа е пожелала сетивно наслаждение, но така или иначе това е причината за възникването на материалното творение. Материалната природа е среда, предназначена единствено да даде възможност на обусловената душа да удовлетворява сетивата си. Точно затова Божествената Личност е създала материалния свят. Тук се казва, че в началото на творението Божествената Личност Виш̣н̣у привежда в движение материалната природа (пракр̣ти). Има трима Виш̣н̣увци: Маха̄-виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. За тях се говори в Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, а тук още веднъж се потвърждава, че Виш̣н̣у е причината на творението. От Бхагавад-гӣта̄ научаваме, че пракр̣ти функционира под надзора на Кр̣ш̣н̣а, или Виш̣н̣у, който непрекъснато следи дейностите ѝ, но самата Върховна Божествена Личност остава неизменна. Човек не бива погрешно да мисли, че щом творението произлиза от Върховната Божествена Личност, Богът самият се е превърнал в материалния космос. Той винаги съществува във формата си на личност, а космическото творение се осъществява чрез посредничеството на необятната му енергия. Механизмът на действие на тази енергия много трудно може да бъде обозрян, но това, което можем да научим от ведическата литература, е че обусловената душа сама твори своята съдба и получава определено тяло по силата на природните закони, действащи под надзора на Върховната Божествена Личност, която винаги съпровожда обусловената душа в аспекта си на Свръхдуша, Парама̄тма̄.

Първичната материя, или пракр̣ти, материалната природа, която се състои от трите гун̣и, поражда четири групи, всяка от които се състои от пет компонента. Първата група е групата на грубите материални елементи: земята, водата, огънят, въздухът и етерът. Втората група се нарича тан-ма̄тра и съдържа фините елементи (обектите на сетивата): звука, осезаваното, формата, вкуса и мириса. В третата група влизат петте сетивни органи за придобиване на знание: очи, уши, нос, език и кожа. Четвъртата група включва петте работни сетива: речта, ръцете, краката, анусът и половите органи. Някои авторитети говорят за съществуването на пет групи от по пет компонента. Първата група обхваща обектите на сетивата, втората – петте груби елемента, третата – петте сетивни органа за придобиване на знание, четвъртата – работните сетива, а петата включва петте божества, които управляват тези групи.

От тази строфа става ясно, че вселените плуват по повърхността на Причинния океан.

От тази строфа става ясно, че обусловените души, които след унищожението на последното творение пребивават в непроявено състояние вътре в тялото на Божествената Личност, се появяват в съвкупната форма на вселенския лотос. Този лотос се нарича хиран̣ягарбха. Първото появило се живо същество бил Брахма̄, който можел да сътвори останалата част от проявената вселена. В описанието на лотоса тук се казва, че той сияел с великолепието на хиляди ослепително блестящи слънца. Този факт идва да покаже, че живите същества, тъй като са неотделими частици от Върховния Бог, притежават същите качества като него – Богът също излъчва от тялото си сияние, наречено брахмаджьоти. Тази строфа е поредното потвърждение на описанията на Вайкун̣т̣халока, съдържащи се в Бхагавад-гӣта̄ и в други ведически произведения. Във Вайкун̣т̣ха, в духовния свят, няма нужда от светлината на Слънцето и на Луната, на електричеството и огъня. Там всяка планета сияе със собствена светлина подобно на Слънцето.

В определено време Божествената Личност Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у ляга в океана Ка̄ран̣а и когато издишва, чрез дъха си създава стотици хиляди вселени. След това Той влиза във всяка отделна вселена, но този път в образа си на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, и я изпълва до половината със собствената си пот. Другата половина на вселената остава празна и това празно пространство се нарича космос. После от пъпа на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у израства лотосът, а от него се ражда Брахма̄, първото живо същество. Тогава Богът, този път като Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, влиза в сърцето на Брахма̄ и на всяко живо създание. Този факт се потвърждава в петнадесета глава на Бхагавад-гӣта̄, където Богът сам казва: „Аз се намирам във всяко сърце и от мен идват паметта и забравата“. Като свидетел на дейностите на индивидуалните същества, Богът предоставя на всички подходяща памет и интелигентност, така че да могат да действат в съответствие с желанията, които са имали, преди да бъдат унищожени в последния си живот през миналия милениум. Тази интелигентност човек придобива според делата си, т.е. по силата на закона за кармата.

Брахма̄ бил първото живо същество и бил упълномощен от Върховния Бог да отговаря за гун̣ата на страстта, затова получил и съответната интелигентност – толкова мощна и всеобхватна, че станал почти независим от властта на Върховната Божествена Личност. Един управител на фирма в действията си е независим почти колкото собственика на фирмата. По същия начин тук се говори и за Брахма̄ – като представител на Бога, имащ за задача да управлява вселената, по могъщество и независимост той бил почти равен на Върховната Божествена Личност. Под формата си на Свръхдуша в сърцето на Брахма̄, Богът му дал интелигентността, от която той се нуждаел, за да твори. Следователно творческите способности на живото същество не са негова собственост. Човек може да твори единствено по милостта на Върховния Бог. Има много велики учени и чудотворци в този свят, които притежават удивителни творчески дарби, но всички те творят и работят единствено според волята на Върховния Бог. Под напътствията на Бога ученият може да осъществи редица забележителни изобретения, но чрез интелигентността си той не е в състояние да преодолее неумолимите закони на материалната природа, нито пък Богът ще го дари с подобна интелигентност, тъй като това би ограничило неговото върховенство. В тази строфа се казва, че Брахма̄ създал вселената такава, каквато била по-рано. Това означава, че той създал всички обекти и явления във вселената със същите форми и имена, които те имали в предишното космическо проявление.

Обусловените души, т.е. живите същества, които идват в материалния свят да се наслаждават със сетивата си, в началото се покриват от пет вида обусловености. Първата обусловеност е обвивката та̄мисра, или гневът. По природа всяко живо същество притежава известна независимост. Когато злоупотребява с нея, то мисли, че може да се наслаждава като Върховния Бог и да има пълна свобода като него. Това, че живото същество забравя присъщото си положение, се дължи на гнева и завистта. Живото същество е неотделима частица от Върховния Бог и, като такова, то е вечен слуга на Бога; то никога не може да се наслаждава наравно с Бога. Когато живото същество забрави тази истина и се опита да се мери с Бога, състоянието му се нарича та̄мисра. Тази склонност трудно се преодолява дори от ония, които вървят по пътя на духовното познание. Сред личностите, опитващи се да се освободят от оковите на материалното съществуване, има много, които се стремят да се слеят с Върховния. По такъв начин низшата наклонност, наречена та̄мисра, оставя своя отпечатък дори върху трансценденталните им дейности.

Андха-та̄мисра е схващането, че смъртта е краят на всичко. В обикновения случай атеистите смятат, че тялото им е тяхното аз, следователно с неговия край свършва всичко. Затова докато тялото им все още съществува, те се стремят да се наслаждават на материалния живот колкото се може повече. Техният мироглед е много прост: „Докато си жив, живей добре. Няма значение дали вършиш грехове. Трябва да ядеш обилно. Проси, вземай назаем, кради… А ако изпитваш угризения, че по този начин затъваш в грехове, за които ще трябва да плащаш, забрави тези глупости, защото смъртта слага край на всичко. Никой не носи отговорност за това, което е правил през живота си“. Този атеистичен светоглед, в който липсва знанието за вечността на живота, убива цялата човешка цивилизация.

Невежеството андха-та̄мисра е естествен резултат, произтичащ от тамас – състоянието, в което човек не знае нищо за душата. Обикновено с думата тамас се назовава и материалният свят, тъй като почти всички живи същества, които пребивават в него, нямат ни най-малка представа, че са души. Всеки си мисли, че е тялото, и никой не знае нищо за душата. Подведени от тази концепция, всички са убедени: „Това е моето тяло, а всичко, което е свързано с него, е моя собственост“. За заблудените по този начин живи същества основа на материалното съществуване е половият живот. Всъщност обусловените души, затънали в невежеството на материалния свят, живеят само за да удовлетворяват половите си инстинкти и веднага щом получат възможност, се привързват към дом, родина, деца, богатство и собственост. С усилването на тези привързаности нараства и моха – илюзията на отъждествяването с тялото. По този начин убеждението „Аз съм това тяло и всичко, което му принадлежи, е мое“ става още по-силно и целият свят потъва в моха, разделяйки се на общества, родове и националности, които повеждат жестока борба помежду си. Маха̄-моха е безумното желание за материално наслаждение. Особено в наши дни, в епохата на Кали, всички са обладани от безумието да трупат пари и предмети, за да се наслаждават на материалния живот. Разгледаните пет обусловености са получили много точна дефиниция в текста на Виш̣н̣у Пура̄н̣а, където се казва:

Наследници на якш̣ите и ра̄кш̣асите и до днес съществуват в някои страни по света. Тези нецивилизовани хора се забавляват, като убиват собствените си дядовци и устройват „братски пир“, по време на който ядат изпечената им на огън плът.

Демоните, които се родили от тялото на Брахма̄, били наречени якш̣и и ра̄кш̣аси, защото някои от тях викали, че Брахма̄ трябва да бъде изяден, а други – че не трябва да бъде щаден. Тези, които казвали, че трябва да бъде изяден, били наречени якш̣и, а останалите, които призовавали към безпощадност – ра̄кш̣аси, човекоядци. И така, първите якш̣и и ра̄кш̣аси били създадени лично от Брахма̄, а техни потомци се срещат и досега сред нецивилизованите хора на различни планети из вселената. Те са родени от гун̣ата на невежеството и заради навиците си се наричат ра̄кш̣аси, човекоядци.

Демоните се родили, когато била създадена нощта, а полубоговете – когато бил създаден денят. С други думи, демоните, такива като якш̣ите и ра̄кш̣асите, се раждат с качествата, присъщи на невежеството, а полубоговете се раждат с качествата на доброто.

Половият живот е основата на материалното битие. Тук за сетен път се казва, че демоните са преизпълнени с желания за полови наслаждения. Колкото повече човек се освобождава от този вид желания, толкова повече се приближава до равнището на полубоговете, и обратното – колкото повече е привързан към сексуалните удоволствия, толкова повече пропада до равнището на демоничното съществуване.

Похотливите демони не изпитват уважение дори към собствения си баща, затова единственото, което оставало на святия баща Брахма̄, било веднага да напусне демоничните си синове.

Думите бхакта̄на̄м анурӯпа̄тма-даршанам, употребени в тази строфа, означават, че Божествената Личност проявява безбройните си форми според желанията на своите предани. Например Ханума̄нджӣ (Ваджра̄н̇гаджӣ) искал да вижда Бога в образа му на Божествената Личност Ра̄мачандра, други ваиш̣н̣ави искат да съзерцават формата на Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а, а трети искат да виждат Бога в облика му на Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а. Философите ма̄я̄ва̄дӣ смятат, че макар Богът да приема всички тези форми, за да изпълни желанията на преданите си, Той в действителност е лишен от индивидуална форма. Но Брахма сам̇хита̄ опровергава това схващане и утвърждава, че Богът има безброй форми: адваитам ачютам. Когато се появява пред предания, Богът не е плод на въображението му. По-нататък Брахма сам̇хита̄ утвърждава още по-ясно, че Богът има безброй форми: ра̄ма̄ди-мӯртиш̣у кала̄-ниямена тиш̣т̣хан. Той съществува в милиони форми. Живите същества са 8 400 000 вида, но инкарнациите на Върховния Бог са неизброими. В Бха̄гаватам се казва, че инкарнациите и формите на Бога са безбройни като вълните в морето, които ту се появяват, ту изчезват в един непрекъснат ход, без да могат да бъдат преброени. Всеки предан е привързан към определена форма на Бога и точно тази форма той обожава. Вече описахме първото появяване на инкарнацията глиган в нашата вселена, а вселените са безброй и в този момент в някоя от тях Богът показва забавленията си в образа на глиган. Всички форми на Бога са вечни. Преданият обаче изпитва особена привързаност към една от тях и затова обожава тази конкретна форма и ѝ отдава предано служене. В един от стиховете на Ра̄ма̄ян̣а Ханума̄н, великият предан на Ра̄ма, казва: „Знам, че между формите на Сӣта̄-Ра̄ма и Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а няма разлика, тъй като и двете са форми на Върховната Божествена Личност, но въпреки това формата на Ра̄ма и Сӣта̄ е покорила сърцето ми. Затова искам да съзерцавам Бога винаги в образа му на Ра̄ма и Сӣта̄“. По подобен начин гауд̣ӣя ваиш̣н̣ави са привързани към формите на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а и на Кр̣ш̣н̣а и Рукмин̣ӣ в Два̄рака̄. Думите бхакта̄на̄м анурӯпа̄тма-даршанам означават, че Богът с радост дарява предания с милостта си, като се появява пред него в тази форма, на която той иска да служи и която обожава. В настоящата строфа се казва, че Брахма̄ се отправил към Хари, Върховната Божествена Личност. Тази форма на Бога е Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Когато вселената е връхлетяна от беди и Брахма̄ трябва да се обърне към Бога, той отива при Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и по милостта си Богът всеки път му се притича на помощ и го избавя.

По всичко изглежда, че хомосексуалните наклонности сред мъжете се появили именно в този момент от творението, когато Брахма̄ създал демоните. С други думи, хомосексуалното влечение на мъжа към друг мъж е присъщо само на демоните; то е непознато за нормалните и здрави хора, които водят нормален живот.

Думите клешадас теш̣а̄м ана̄санна-пада̄м̇ означават, че Богът се грижи за две неща: Той защитава ония, които са потърсили убежище в лотосовите му нозе, и наказва демоните, които са настроени враждебно към него. Ма̄я̄ има за задача да причинява страдания на неотдадените. Тук Брахма̄ казва: „Ти си защитник и покровител на отдалите се души, затова аз се предавам в лотосовите Ти нозе. Моля те, защити ме от тези демони“.

Тук Богът е наречен с думата вивикта̄дхя̄тма-даршанах̣. Ако има някой, който наистина може да разбере чуждата мъка, това е самият Бог. Когато човек страда и търси помощ от някой приятел, приятелят често се оказва неспособен да разбере цялата дълбочина на неговото страдание. Но това не е трудно за Върховния Бог. Под формата на Парама̄тма̄ Той се намира в сърцето на всяко живо същество и вижда ясно истинските причини за страданията му. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва: сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣ах̣ – „Аз се намирам във всяко сърце и на мен се дължат паметта и забравата“. Когато изцяло се предаде на Върховния Бог, човек открива, че Той е в сърцето му. Богът ни подсказва как да избегнем всички опасности и как да го постигнем чрез предано служене. В случая обаче Той казал на Брахма̄ да напусне тялото си, защото от него било възникнало демоничното начало. Според Шрӣдхара Сва̄мӣ, когато се казва, че Брахма̄ периодично сменя тялото си, това не означава, че той наистина го напуска. По-скоро той изоставя определен манталитет. Умът е финото тяло на живото същество. Понякога се случва да ни обсеби някоя греховна мисъл и ако успеем да я прогоним, може да се каже, че сме сменили тялото си. Умът на Брахма̄ не бил в много подходящо състояние, когато той създавал демоните. Той изглежда бил изпълнен със страст, защото по онова време цялото творение било под влиянието на страстта. Затова и синовете, които се родили от Брахма̄, били преизпълнени със страст. Оттук следва, че бащата и майката трябва да са много внимателни, когато зачеват деца. Характерът на детето зависи от нагласата на ума на родителите по време на зачатието. Затова Ведите препоръчват да се извършва гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра – специален обред, свързан със създаването на детето. Преди да зачене дете, човек трябва да одухотвори и пречисти възбудения си ум. Ако по време на зачатието мисълта на родителите е насочена към лотосовите нозе на Бога, ще се родят благочестиви деца, които по-късно ще станат предани. А когато в обществото преобладават благочестивите хора, демоничните склонности не са в състояние да предизвикват беди и нещастия.

Както ранното утро е време, благоприятно за духовно развитие, така вечерният здрач, който бележи началото на нощта, е време на страстта. По правило демоничните хора са много привързани към сексуалните удоволствия и затова с нетърпение чакат настъпването на вечерта. Демоните взели настъпващия вечерен здрач за красива жена и един през друг се нахвърлили да я ухажват. Здрачът им се струвал като приказна красавица със звънтящи гривни на нозете, с талия, пристегната от златен колан, и пищна гръд – и целият този образ възникнал във въображението им, тъй като те били обладани от силно желание да удовлетворят похотта си.

Разликата между демоните и полубоговете е в това, че при вида на красива жена демоните веднага губят разум, докато праведният човек остава несмутен. Праведните хора притежават знание, докато демоните са в невежество. Както детето е привлечено от красивата кукла, така демонът, ограничен и напълно невеж, става пленник на материалната красота и на половата страст. Праведният човек знае, че разкошно облечената и украсена жена с високи гърди, правилен нос и светла кожа е ма̄я̄. Цялата красота, която може да притежава тя, е сбор от плът и кръв. Шрӣ Шан̇кара̄ча̄ря съветва хората да не се мамят по плътта и кръвта, а да се стремят към истинската красота на духовното битие. Истинската красота са Кр̣ш̣н̣а и Ра̄дха̄. Този, който е покорен от красотата на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а, вече не може да чувства влечение към илюзорната красота на материалния свят. В това е разликата между демона и святия човек, или предания.

Тук е отразен начинът на мислене на демоните, които са пленени от илюзорната красота на материалния свят. Демоничните хора са готови да заплатят всякаква цена за външната, материалната красота. Те работят усилено ден и нощ и целият им непосилен труд има за цел малко сексуално удоволствие. Понякога, без да знаят смисъла на думата йога, те се представят за карма йогӣ. Но йога означава връзка с Върховната Божествена Личност, т.е. действие в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Карма-йогӣ е този, който работи усилено в своята област и резултата от труда си предлага в служене на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а.

Демоните устройват най-различни представления, за да се наслаждават на блясъка на женската красота. В случая се казва, че те наблюдавали как момичето играе с топка. Понякога демоните канят представители на противоположния пол да поиграят заедно тенис или други спортни игри. Те правят това с една-единствена цел – да наблюдават красивото телосложение на партньорката си и по този начин да се наслаждават на секс на фино равнище, на равнището на ума. Мнимите йогӣ често насърчават този демоничен манталитет, в основата на който стои стремежът към материални удоволствия. Те поощряват хората да се наслаждават на половия живот във всичките му разновидности и същевременно публично заявяват, че ако човек медитира върху някоя измислена от тях мантра, за шест месеца ще може да стане Бог. Хората искат да бъдат лъгани и затова Кр̣ш̣н̣а създава мошеници, които да изкривяват смисъла на йога и да ги заблуждават. В действителност тези т.нар. йогӣ не са никакви йогӣ, а обикновени поклонници на сетивното наслаждение, преоблечени като йогӣ. В Бхагавад-гӣта̄ обаче се казва, че ако човек иска да се наслаждава на живота, той не може да постигне това с грубите си сетива. Опитният лекар обикновено съветва пациента да се въздържа от обичайните удоволствия, когато е болен. Болният не може да се наслаждава на нищо; той трябва да се въздържа от излишества, за да оздравее. Ако човек иска да изпита истинско сетивно наслаждение, той трябва да се освободи от мрежите на материалното съществуване. В духовния живот сетивното удоволствие продължава безкрайно. Материалното удоволствие се различава от духовното по временната си природа. Дори ако човек се наслаждава на материалния секс, това наслаждение не трае дълго. Но ако се откаже от този вид сексуално наслаждение, той може да постигне духовния живот, който е безкраен. В Бха̄гаватам (5.5.1) се казва, че брахма-саукхя, духовното щастие, е безкрайно (ананта). Глупавите създания са запленени от красотата на материята и си мислят, че наслаждението, което предлага тя, е истинско, но то всъщност е напълно илюзорно.

Демоните жадно следели изящните движения на девойката при всяка нейна крачка. Тук те се възхищават на пищната ѝ гръд, на разпилените ѝ коси и на нейните грациозни движения по време на играта с топка. При всяка крачка на девойката те се опивали от женствеността ѝ и докато се любували на нейната красота, умовете им все повече се възбуждали от похотливи желания. Както вечер молците се устремяват към огъня и изгарят в него, така демоните стават жертви на движенията на закръглените женски гърди. Разпиляната женска коса също вълнува сърцето на сластолюбивия демон.

Тук асурите са наречени мӯд̣ха-дхиях̣, което означава, че са в плен на невежеството точно като магаретата. Демоните били омагьосани от илюзорната бляскава красота на тази материална форма и се нахвърлили върху нея да я прегърнат.

Музикантите от висшите планетарни системи се наричат гандхарви, а танцьорките – апсари. След нападението на демоните и сътворяването на красивия женски образ в здрача, Брахма̄ създал гандхарвите и апсарите. Музиката и танците, които служат за сетивни удоволствия, се смятат за демонични, но когато се използват в кӣртан за възхвала на Върховния Бог, те стават трансцендентални и изпълват живота на човека с духовно блаженство.

Призраците и злите духове също са творение на Брахма̄, те не са измислица. Функцията им е да причиняват всевъзможни страдания на обусловената душа. Знае се, че те са сътворени от Брахма̄ по искане на Върховния Бог.

Човек полудява или бива обладан от духове, когато е в нечисто състояние. Тук ясно се казва, че когато някой спи дълбоко и от устата му се стича слюнка, духовете бързо се възползват от нечистото му състояние и обсебват тялото му. С други думи, хората, които по време на сън отделят слюнка, са нечисти и се превръщат в свърталище на духове или полудяват.

Са̄дхите и питите са невидимите форми на покойните души, които също са сътворени от Брахма̄.

Шра̄ддха е ритуал, извършван от последователите на Ведите. Този обред се изпълнява веднъж в годината в рамките на петнайсет дена. Тогава религиозните хора предлагат дарове на душите на покойниците. По този начин, благодарение на церемонията шра̄ддха, извършвана от потомците им, тези предци, които по волята на съдбата не са получили грубо физическо тяло, необходимо за материалното наслаждение, имат възможност да получат такова тяло. В Индия тази традиция се е запазила и до ден-днешен, и особено в Гая̄, където жертвеният праса̄д се предлага в лотосовите нозе на Бога в един почут храм на Виш̣н̣у. Богът, удовлетворен от преданото служене на потомците, проявява милостта си, като освобождава осъдените души на покойните прадеди, които са лишени от груби физически тела, и им дава такива тела, за да могат да напредват по духовния път.

За съжаление, под влиянието на ма̄я̄ обусловената душа в най-честия случай използва полученото тяло за сетивно наслаждение, забравяйки, че подобни дейности могат отново да я върнат към съществуване в невидима форма. Но преданият на Бога, който е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не е длъжен да извършва обредната церемония шра̄ддха, защото той удовлетворява Върховния Бог постоянно. Затова тези от прадедите му, които са в тежко положение, се освобождават и без шра̄ддха. Ярък пример в това отношение е Прахла̄да Маха̄ра̄джа. Той помолил Бог Нр̣сим̇хадева да дари с освобождение грешния му баща, който много пъти бил оскърбявал лотосовите нозе на Бога. Богът отвърнал, че в семейството, в което се ражда ваиш̣н̣ава като Прахла̄да, не само бащата, но и бащата на бащата, както и всички други предци до четиринайсето коляно веднага получават освобождение. Следователно дейността в Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-благоприятната дейност за семейството, обществото и всички живи същества. В Чайтаня чарита̄мр̣та се казва, че човек, който познава съвършено науката за Кр̣ш̣н̣а съзнание, не извършва никакви ритуали, защото знае, че просто като служи на Кр̣ш̣н̣а в пълно съзнание за него, той от само себе си извършва всички останали ритуали.

Думата антардха̄на означава, че присъствието на тези живи същества може да се усети, но те не могат да бъдат видени.

Рано сутрин, около час и половина преди изгрева на слънцето, настъпва времето, което се нарича брахма-мухӯрта. Това време е най-благоприятният период за духовни дейности. Духовните занимания рано сутрин имат по-голям ефект, отколкото през останалото време на деня.

За значението на жертвоприношенията се говори и в Бхагавад-гӣта̄ (3.10). Там Богът потвърждава, че в началото на сътворението Брахма̄ създал Манувците, а заедно с тях и цялата система от ритуали и жертвоприношения. Благославяйки Манувците, той казал: „Извършвайте тези жертвени церемонии, защото с тяхна помощ постепенно ще напредвате в себепознанието, а освен това ще се наслаждавате и на материално щастие“. Всички живи същества, създадени от Брахма̄, са обусловени души и са склонни да господстват над материалната природа. Целта на жертвените ритуали е постепенно да пробудят живите същества за духовното себепознание. Така започва животът във вселената. Но в крайна сметка всички жертвени ритуали са предназначени да удовлетворят Бога. Ако човек не удовлетворява Бога, т.е. ако не е осъзнат за Кр̣ш̣н̣а, той няма да бъде щастлив нито в материалните удоволствия, нито в духовното себепознание.

Ритуалните жертвоприношения са предназначени за постигане на материално благополучие. С други думи, благодарение на тях човек може да поддържа тялото си здраво, така че да е в състояние да развива духовно знание. Но за самото овладяване на духовното знание са необходими други качества. Това, което е най-важно, е видя̄, обожаването на Върховния Бог. Понякога под йога хората разбират гимнастическите упражнения и телесните пози, които подпомагат концентрацията на ума. Обикновено не особено интелигентните хора мислят, че тези телесни пози са крайната цел на йога, но в действителност те са нужни само дотолкова, доколкото улесняват съсредоточаването на ума върху Свръхдушата. След като създал хората, които да се грижат за икономическото развитие, Брахма̄ създал и мъдреците, които с личния си пример да показват пътя към духовното себепознание.

В тази строфа думата вирактимат означава „притежаващ качеството отреченост“. Духовното себепознание е недостъпно за материалистите. Хората, които са привързани към сетивното наслаждение, не могат да осъзнаят духовната си природа. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че ония, които се стремят към материални притежания и материални наслаждения, не могат да постигнат йога-сама̄дхи, пълно потапяне в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Теорията, според която човек може да се наслаждава на материалния живот и едновременно с това да напредва духовно, е пълна измама. Принципите на отречението са четири: въздържание от незаконен полов живот, от месоядство, от употреба на упойващи и опияняващи средства и от хазарт. Тези четири принципа се наричат тапася, или аскетизъм. Процесът на духовното себепознание изисква човек да потопи ума си във Върховния в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание.