Шрӣмад Бха̄гаватам 3.20.16
Деванагари
तस्य नाभेरभूत्पद्मं सहस्रार्कोरुदीधिति ।
सर्वजीवनिकायौको यत्र स्वयमभूत्स्वराट् ॥ १६ ॥
सर्वजीवनिकायौको यत्र स्वयमभूत्स्वराट् ॥ १६ ॥
Стих
тася на̄бхер абхӯт падмам̇
сахасра̄ркору-дӣдхити
сарва-джӣваника̄яуко
ятра сваям абхӯт свара̄т̣
сахасра̄ркору-дӣдхити
сарва-джӣваника̄яуко
ятра сваям абхӯт свара̄т̣
Дума по дума
тася — на Бога; на̄бхех̣ — от пъпа; абхӯт — поникна; падмам — лотос; сахасра-арка — хиляди слънца; уру — повече; дӣдхити — с ослепително великолепие; сарва — всички; джӣва-ника̄я — вместилище на обусловени души; оках̣ — място; ятра — откъдето; сваям — той самият; абхӯт — произлезе; сва-ра̄т̣ — всемогъщият (Брахма̄).
Превод
От пъпа на Божествената Личност Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у поникна лотосов цвят, който сияеше с великолепието на хиляда ослепително блестящи слънца. В този лотос бяха поместени всички обусловени души и първото живо същество, което се появи от него, бе всемогъщият Брахма̄.
Пояснение
От тази строфа става ясно, че обусловените души, които след унищожението на последното творение пребивават в непроявено състояние вътре в тялото на Божествената Личност, се появяват в съвкупната форма на вселенския лотос. Този лотос се нарича хиран̣ягарбха. Първото появило се живо същество бил Брахма̄, който можел да сътвори останалата част от проявената вселена. В описанието на лотоса тук се казва, че той сияел с великолепието на хиляди ослепително блестящи слънца. Този факт идва да покаже, че живите същества, тъй като са неотделими частици от Върховния Бог, притежават същите качества като него – Богът също излъчва от тялото си сияние, наречено брахмаджьоти. Тази строфа е поредното потвърждение на описанията на Вайкун̣т̣халока, съдържащи се в Бхагавад-гӣта̄ и в други ведически произведения. Във Вайкун̣т̣ха, в духовния свят, няма нужда от светлината на Слънцето и на Луната, на електричеството и огъня. Там всяка планета сияе със собствена светлина подобно на Слънцето.