Шрӣмад бха̄гаватам 3.20.16
Текст
сахасра̄ркору-дӣдхити
сарва-джӣваника̄яуко
ятра сваям абхӯт свара̄т̣
Дума по дума
тася – на Бога; на̄бхех̣ – от пъпа; абхӯт – поникна; падмам – лотос; сахасра-арка – хиляди слънца; уру – повече; дӣдхити – с ослепително великолепие; сарва – всички; джӣва-ника̄я – вместилище на обусловени души; оках̣ – място; ятра – откъдето; сваям – той самият; абхӯт – произлезе; сва-ра̄т̣ – всемогъщият (Брахма̄).
Превод
От пъпа на Божествената Личност Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у поникна лотосов цвят, който сияеше с великолепието на хиляда ослепително блестящи слънца. В този лотос бяха поместени всички обусловени души и първото живо същество, което се появи от него, бе всемогъщият Брахма̄.
Пояснение
От тази строфа става ясно, че обусловените души, които след унищожението на последното творение пребивават в непроявено състояние вътре в тялото на Божествената Личност, се появяват в съвкупната форма на вселенския лотос. Този лотос се нарича хиран̣ягарбха. Първото появило се живо същество бил Брахма̄, който можел да сътвори останалата част от проявената вселена. В описанието на лотоса тук се казва, че той сияел с великолепието на хиляди ослепително блестящи слънца. Този факт идва да покаже, че живите същества, тъй като са неотделими частици от Върховния Бог, притежават същите качества като него – Богът също излъчва от тялото си сияние, наречено брахмаджьоти. Тази строфа е поредното потвърждение на описанията на Вайкун̣т̣халока, съдържащи се в Бхагавад-гӣта̄ и в други ведически произведения. Във Вайкун̣т̣ха, в духовния свят, няма нужда от светлината на Слънцето и на Луната, на електричеството и огъня. Там всяка планета сияе със собствена светлина подобно на Слънцето.