ТЕКСТ 16
ТЕКСТ 16
Текст
Текст
сахасра̄ркору-дӣдхити
сарва-джӣваника̄яуко
ятра сваям абхӯт свара̄т̣
сахасра̄ркору-дӣдхити
сарва-джӣваника̄йауко
йатра свайам абхӯт свара̄т̣
Дума по дума
Пословный перевод
тася – на Бога; на̄бхех̣ – от пъпа; абхӯт – поникна; падмам – лотос; сахасра-арка – хиляди слънца; уру – повече; дӣдхити – с ослепително великолепие; сарва – всички; джӣва-ника̄я – вместилище на обусловени души; оках̣ – място; ятра – откъдето; сваям – той самият; абхӯт – произлезе; сва-ра̄т̣ – всемогъщият (Брахма̄).
тасйа — Господа; на̄бхех̣ — из пупка; абхӯт — вырос; падмам — лотос; сахасра-арка — тысячи солнц; уру — более; дӣдхити — с ослепительным блеском; сарва — всех; джӣва-ника̄йа — обитель обусловленных душ; оках̣ — место; йатра — откуда; свайам — сам; абхӯт — вышел; сва-ра̄т̣ — всемогущий (Господь Брахма).
Превод
Перевод
От пъпа на Божествената Личност Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у поникна лотосов цвят, който сияеше с великолепието на хиляда ослепително блестящи слънца. В този лотос бяха поместени всички обусловени души и първото живо същество, което се появи от него, бе всемогъщият Брахма̄.
Из пупка Личности Бога Гарбходакашайи Вишну вырос лотос, который сиял, словно тысяча солнц. В этом лотосе покоились все обусловленные души, и первым живым существом, появившимся из него, был всемогущий Брахма.
Пояснение
Комментарий
От тази строфа става ясно, че обусловените души, които след унищожението на последното творение пребивават в непроявено състояние вътре в тялото на Божествената Личност, се появяват в съвкупната форма на вселенския лотос. Този лотос се нарича хиран̣ягарбха. Първото появило се живо същество бил Брахма̄, който можел да сътвори останалата част от проявената вселена. В описанието на лотоса тук се казва, че той сияел с великолепието на хиляди ослепително блестящи слънца. Този факт идва да покаже, че живите същества, тъй като са неотделими частици от Върховния Бог, притежават същите качества като него – Богът също излъчва от тялото си сияние, наречено брахмаджьоти. Тази строфа е поредното потвърждение на описанията на Вайкун̣т̣халока, съдържащи се в Бхагавад-гӣта̄ и в други ведически произведения. Във Вайкун̣т̣ха, в духовния свят, няма нужда от светлината на Слънцето и на Луната, на електричеството и огъня. Там всяка планета сияе със собствена светлина подобно на Слънцето.
Из данного стиха следует, что обусловленные души, которые после уничтожения вселенной покоятся в теле Личности Бога, появляются на свет в совокупной форме вселенского лотоса. Этот лотос называют хираньягарбхой. Первым живым существом, вышедшим из него, был Господь Брахма, который наделен способностью довести сотворение проявленной вселенной до конца. Здесь сказано, что вселенский лотос излучал сияние тысячи солнц. Это свидетельствует о том, что живые существа, будучи частицами Верховного Господа, в качественном отношении подобны Ему, поскольку от тела Господа также исходит сияние, называемое брахмаджьоти. Этот стих также подтверждает правильность описания Вайкунтхалоки, приведенного в «Бхагавад-гите» и других ведических писаниях. На Вайкунтхе, в духовном небе, нет необходимости в свете солнца, луны или огня, так же как и в электрическом освещении. Каждая планета в духовном небе излучает сияние, подобное сиянию солнца.