Шрӣмад Бха̄гаватам 3.20.17

В определено време Божествената Личност Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у ляга в океана Ка̄ран̣а и когато издишва, чрез дъха си създава стотици хиляди вселени. След това Той влиза във всяка отделна вселена, но този път в образа си на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, и я изпълва до половината със собствената си пот. Другата половина на вселената остава празна и това празно пространство се нарича космос. После от пъпа на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у израства лотосът, а от него се ражда Брахма̄, първото живо същество. Тогава Богът, този път като Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, влиза в сърцето на Брахма̄ и на всяко живо създание. Този факт се потвърждава в петнадесета глава на Бхагавад-гӣта̄, където Богът сам казва: „Аз се намирам във всяко сърце и от мен идват паметта и забравата“. Като свидетел на дейностите на индивидуалните същества, Богът предоставя на всички подходяща памет и интелигентност, така че да могат да действат в съответствие с желанията, които са имали, преди да бъдат унищожени в последния си живот през миналия милениум. Тази интелигентност човек придобива според делата си, т.е. по силата на закона за кармата.

Брахма̄ бил първото живо същество и бил упълномощен от Върховния Бог да отговаря за гун̣ата на страстта, затова получил и съответната интелигентност – толкова мощна и всеобхватна, че станал почти независим от властта на Върховната Божествена Личност. Един управител на фирма в действията си е независим почти колкото собственика на фирмата. По същия начин тук се говори и за Брахма̄ – като представител на Бога, имащ за задача да управлява вселената, по могъщество и независимост той бил почти равен на Върховната Божествена Личност. Под формата си на Свръхдуша в сърцето на Брахма̄, Богът му дал интелигентността, от която той се нуждаел, за да твори. Следователно творческите способности на живото същество не са негова собственост. Човек може да твори единствено по милостта на Върховния Бог. Има много велики учени и чудотворци в този свят, които притежават удивителни творчески дарби, но всички те творят и работят единствено според волята на Върховния Бог. Под напътствията на Бога ученият може да осъществи редица забележителни изобретения, но чрез интелигентността си той не е в състояние да преодолее неумолимите закони на материалната природа, нито пък Богът ще го дари с подобна интелигентност, тъй като това би ограничило неговото върховенство. В тази строфа се казва, че Брахма̄ създал вселената такава, каквато била по-рано. Това означава, че той създал всички обекти и явления във вселената със същите форми и имена, които те имали в предишното космическо проявление.