Шрӣмад Бха̄гаватам 3.20.19
Деванагари
विससर्जात्मन: कायं नाभिनन्दंस्तमोमयम् ।
जगृहुर्यक्षरक्षांसि रात्रिं क्षुत्तृट्समुद्भवाम् ॥ १९ ॥
जगृहुर्यक्षरक्षांसि रात्रिं क्षुत्तृट्समुद्भवाम् ॥ १९ ॥
Стих
висасарджа̄тманах̣ ка̄ям̇
на̄бхинандам̇с тамомаям
джагр̣хур якш̣а-ракш̣а̄м̇си
ра̄трим̇ кш̣ут-тр̣т̣-самудбхава̄м
на̄бхинандам̇с тамомаям
джагр̣хур якш̣а-ракш̣а̄м̇си
ра̄трим̇ кш̣ут-тр̣т̣-самудбхава̄м
Дума по дума
висасарджа — захвърли; а̄тманах̣ — собственото си; ка̄ям — тяло; на — не; абхинандан — доволен; тамах̣-маям — направено от невежество; джагр̣хух̣ — сграбчиха; якш̣а-ракш̣а̄м̇си — якш̣ите и ра̄кш̣асите; ра̄трим — нощ; кш̣ут — глад; тр̣т̣ — жажда; самудбхава̄м — източникът.
Превод
Отвратен, Брахма̄ напусна това тяло, направено от невежество. Възползвайки се от удобната възможност, якш̣ите и ра̄кш̣асите веднага скочиха, за да сграбчат това тяло, което продължи да съществува под формата на нощта. А нощта е източник на глада и жаждата.