Шрӣмад Бха̄гаватам 3.20.53
Деванагари
तेभ्यश्चैकैकश: स्वस्य देहस्यांशमदादज: ।
यत्तत्समाधियोगर्द्धितपोविद्याविरक्तिमत् ॥ ५३ ॥
यत्तत्समाधियोगर्द्धितपोविद्याविरक्तिमत् ॥ ५३ ॥
Стих
тебхяш чаикаикашах̣ свася
дехася̄м̇шам ада̄д аджах̣
ят тат сама̄дхи-йогарддхи-
тапо-видя̄-вирактимат
дехася̄м̇шам ада̄д аджах̣
ят тат сама̄дхи-йогарддхи-
тапо-видя̄-вирактимат
Дума по дума
тебхях̣ — на тях; ча — и; екаикашах̣ — всеки един; свася — на своето собствено; дехася — тяло; ам̇шам — част; ада̄т — даде; аджах̣ — нероденият Брахма̄; ят — която; тат — тази; сама̄дхи — дълбока медитация; йога — съсредоточаване на ума; р̣ддхи — свръхестествена сила; тапах̣ — аскетизъм; видя̄ — знание; виракти — отречение; мат — надарено.
Превод
На всеки един от синовете си нероденият творец на вселената даде част от собственото си тяло, което бе надарено със способност за дълбока медитация, умствена концентрация, свръхестествени сили, аскетизъм, духовно знание и отреченост.
Пояснение
В тази строфа думата вирактимат означава „притежаващ качеството отреченост“. Духовното себепознание е недостъпно за материалистите. Хората, които са привързани към сетивното наслаждение, не могат да осъзнаят духовната си природа. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че ония, които се стремят към материални притежания и материални наслаждения, не могат да постигнат йога-сама̄дхи, пълно потапяне в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Теорията, според която човек може да се наслаждава на материалния живот и едновременно с това да напредва духовно, е пълна измама. Принципите на отречението са четири: въздържание от незаконен полов живот, от месоядство, от употреба на упойващи и опияняващи средства и от хазарт. Тези четири принципа се наричат тапася, или аскетизъм. Процесът на духовното себепознание изисква човек да потопи ума си във Върховния в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към двадесета глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Разговорът между Маитрея и Видура“.