Шрӣмад Бха̄гаватам 3.20.49
Деванагари
स आत्मान् मन्यमान: कृतकृत्यमिवात्मभू: ।
तदा मनून् ससर्जान्ते मनसा लोकभावनान् ॥ ४९ ॥
तदा मनून् ससर्जान्ते मनसा लोकभावनान् ॥ ४९ ॥
Стих
са а̄тма̄нам̇ маняма̄нах̣
кр̣та-кр̣тям ива̄тмабхӯх̣
тада̄ манӯн сасарджа̄нте
манаса̄ лока-бха̄вана̄н
кр̣та-кр̣тям ива̄тмабхӯх̣
тада̄ манӯн сасарджа̄нте
манаса̄ лока-бха̄вана̄н
Дума по дума
сах̣ — той, Брахма̄; а̄тма̄нам — себе си; маняма̄нах̣ — смятайки; кр̣та-кр̣тям — постигнал целта на живота; ива — като че ли; а̄тмабхӯх̣ — роден от Върховния; тада̄ — тогава; манӯн — Манувците; сасарджа — сътвори; анте — накрая; манаса̄ — от ума си; лока — на света; бха̄вана̄н — осигурявайки благоденствието.
Превод
Един ден самороденият Брахма̄, първото живо същество, се почувства така, сякаш бе постигнал целта на живота си. Тогава той създаде от своя ум Манувците, които са призвани да се грижат за благоденствието на вселената.