Шрӣмад Бха̄гаватам 3.20.12
Деванагари
मैत्रेय उवाच
दैवेन दुर्वितर्क्येण परेणानिमिषेण च ।
जातक्षोभाद्भगवतो महानासीद् गुणत्रयात् ॥ १२ ॥
दैवेन दुर्वितर्क्येण परेणानिमिषेण च ।
जातक्षोभाद्भगवतो महानासीद् गुणत्रयात् ॥ १२ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
даивена дурвитаркйен̣а
парен̣а̄нимиш̣ен̣а ча
джа̄та-кш̣обха̄д бхагавато
маха̄н а̄сӣд гун̣а-трая̄т
даивена дурвитаркйен̣а
парен̣а̄нимиш̣ен̣а ча
джа̄та-кш̣обха̄д бхагавато
маха̄н а̄сӣд гун̣а-трая̄т
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — Маитрея каза; даивена — от по-висша сила, наречена съдба; дурвитаркйен̣а — отвъд емпиричното знание; парен̣а — от Маха̄-виш̣н̣у; анимиш̣ен̣а — от могъществото на вечното време; ча — и; джа̄та-кш̣обха̄т — равновесието бе нарушено; бхагаватах̣ — на Божествената Личност; маха̄н — съвкупността от материалните елементи (махат-таттва); а̄сӣт — бяха създадени; гун̣а-трая̄т — от трите гун̣и на природата.
Превод
Маитрея каза: Когато непроявените дейности на живото същество, Маха̄-виш̣н̣у и силата на времето извадиха от равновесие сбора от трите гун̣и на природата, тогава се появи съвкупността от материалните елементи.
Пояснение
В тази строфа ясно е назована причината за материалното сътворение. Тази първопричина е даива, съдбата на обусловената душа. Материалното творение съществува заради обусловената душа, която се стреми към илюзорно господство и чрез него към сетивно наслаждение. Човек не може да проследи назад във времето кога обусловената душа за пръв път е пожелала да господства над материалната природа, но навсякъде във ведическата литература се казва, че материалното творение е предназначено за сетивното наслаждение на обусловените души. Има един много известен стих, който посочва, че в дъното на сетивното наслаждение на обусловената душа стои забравата: когато душата забрави, че основният ѝ дълг е да служи на Бога, тя създава атмосфера на сетивно наслаждение, наречена ма̄я̄. Именно това е причината за сътворението на материалния свят.
Друга дума, използвана в тази строфа, е думата дурвитаркйен̣а. Никой не може да отсъди кога и как обусловената душа е пожелала сетивно наслаждение, но така или иначе това е причината за възникването на материалното творение. Материалната природа е среда, предназначена единствено да даде възможност на обусловената душа да удовлетворява сетивата си. Точно затова Божествената Личност е създала материалния свят. Тук се казва, че в началото на творението Божествената Личност Виш̣н̣у привежда в движение материалната природа (пракр̣ти). Има трима Виш̣н̣увци: Маха̄-виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. За тях се говори в Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, а тук още веднъж се потвърждава, че Виш̣н̣у е причината на творението. От Бхагавад-гӣта̄ научаваме, че пракр̣ти функционира под надзора на Кр̣ш̣н̣а, или Виш̣н̣у, който непрекъснато следи дейностите ѝ, но самата Върховна Божествена Личност остава неизменна. Човек не бива погрешно да мисли, че щом творението произлиза от Върховната Божествена Личност, Богът самият се е превърнал в материалния космос. Той винаги съществува във формата си на личност, а космическото творение се осъществява чрез посредничеството на необятната му енергия. Механизмът на действие на тази енергия много трудно може да бъде обозрян, но това, което можем да научим от ведическата литература, е че обусловената душа сама твори своята съдба и получава определено тяло по силата на природните закони, действащи под надзора на Върховната Божествена Личност, която винаги съпровожда обусловената душа в аспекта си на Свръхдуша, Парама̄тма̄.