Шрӣмад Бха̄гаватам 3.20.25

Думите бхакта̄на̄м анурӯпа̄тма-даршанам, употребени в тази строфа, означават, че Божествената Личност проявява безбройните си форми според желанията на своите предани. Например Ханума̄нджӣ (Ваджра̄н̇гаджӣ) искал да вижда Бога в образа му на Божествената Личност Ра̄мачандра, други ваиш̣н̣ави искат да съзерцават формата на Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а, а трети искат да виждат Бога в облика му на Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а. Философите ма̄я̄ва̄дӣ смятат, че макар Богът да приема всички тези форми, за да изпълни желанията на преданите си, Той в действителност е лишен от индивидуална форма. Но Брахма сам̇хита̄ опровергава това схващане и утвърждава, че Богът има безброй форми: адваитам ачютам. Когато се появява пред предания, Богът не е плод на въображението му. По-нататък Брахма сам̇хита̄ утвърждава още по-ясно, че Богът има безброй форми: ра̄ма̄ди-мӯртиш̣у кала̄-ниямена тиш̣т̣хан. Той съществува в милиони форми. Живите същества са 8 400 000 вида, но инкарнациите на Върховния Бог са неизброими. В Бха̄гаватам се казва, че инкарнациите и формите на Бога са безбройни като вълните в морето, които ту се появяват, ту изчезват в един непрекъснат ход, без да могат да бъдат преброени. Всеки предан е привързан към определена форма на Бога и точно тази форма той обожава. Вече описахме първото появяване на инкарнацията глиган в нашата вселена, а вселените са безброй и в този момент в някоя от тях Богът показва забавленията си в образа на глиган. Всички форми на Бога са вечни. Преданият обаче изпитва особена привързаност към една от тях и затова обожава тази конкретна форма и ѝ отдава предано служене. В един от стиховете на Ра̄ма̄ян̣а Ханума̄н, великият предан на Ра̄ма, казва: „Знам, че между формите на Сӣта̄-Ра̄ма и Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а няма разлика, тъй като и двете са форми на Върховната Божествена Личност, но въпреки това формата на Ра̄ма и Сӣта̄ е покорила сърцето ми. Затова искам да съзерцавам Бога винаги в образа му на Ра̄ма и Сӣта̄“. По подобен начин гауд̣ӣя ваиш̣н̣ави са привързани към формите на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а и на Кр̣ш̣н̣а и Рукмин̣ӣ в Два̄рака̄. Думите бхакта̄на̄м анурӯпа̄тма-даршанам означават, че Богът с радост дарява предания с милостта си, като се появява пред него в тази форма, на която той иска да служи и която обожава. В настоящата строфа се казва, че Брахма̄ се отправил към Хари, Върховната Божествена Личност. Тази форма на Бога е Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Когато вселената е връхлетяна от беди и Брахма̄ трябва да се обърне към Бога, той отива при Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и по милостта си Богът всеки път му се притича на помощ и го избавя.