Дхрува Маха̄ра̄джа се връща при Бога

Когато пазителят на съкровищницата нарекъл Дхрува Маха̄ра̄джа „безгрешен“, Дхрува вероятно се почувствал виновен за убийството на толкова много якш̣и и започнал да изпитва угризения на съвестта. Кувера обаче го успокоил, че не е извършил никакъв грях, защото не е истинският убиец на якш̣ите. Дхрува просто изпълнявал царския си дълг, наложен му от законите на природата. „Не мисли също така, че якш̣ите са виновни за убийството на брат ти – казал Кувера. – Неговата смърт бе неизбежна, защото му бе отредена от законите на природата. Вечното време, което е един от аспектите на Върховния Бог, е истинската причина за всяко унищожение и сътворение; ти не носиш отговорност за действията му“.

Понятията аз и ти, ахам̇ твам, които ни карат да виждаме различия между живите същества, са резултат от това, че сме забравили вечните си отношения с Върховната Божествена Личност. Кр̣ш̣н̣а, Върховната Личност, е главната фигура, а ние сме просто неотделими частици от него, както ръцете и краката са неотделими части от тялото. Когато разберем, че сме вечно свързани с Върховния Бог, изкуствените разграничения, основани на телесното схващане за живота, престават да съществуват. Отново можем да прибегнем до споменатия пример: ръката съществува сама за себе си, кракът също е обособен, но когато служат на тялото, ние не ги смятаме за отделни същности; те са части от цялото тяло. Частите на тялото, които работят заедно, се разглеждат като едно цяло, като един обект, наречен „тяло“. По същия начин, когато живите същества са осъзнати за Кр̣ш̣н̣а, те не правят разграничението аз и ти, защото всички служат на Бога. Тъй като Богът е абсолютен, служенето на него също е абсолютно. Ръката може да действа по един начин, кракът да действа другояче, но щом служат на една цел – да удовлетворят Върховната Божествена Личност, – те са равноправни. (Не бива обаче да смесваме този факт със схващането на философите ма̄я̄ва̄дӣ, според което „всичко е едно“.) Ръката си е ръка, кракът си е крак и тялото си е тяло, но в същото време, взети заедно, те представляват едно цяло. Щом живото същество реши, че е независимо, започва обусловеното му съществуване в материалния свят; ето защо неговите представи за отделно, самостоятелно съществуване не са нищо повече от съновидение. Човек трябва да бъде в Кр̣ш̣н̣а съзнание, да възвърне истинското си състояние – само тогава той може да се освободи от материалното робство.

В тази строфа от значение е думата виграхам – „притежаващ определена форма“, – защото тя подчертава, че в крайна сметка Абсолютната Истина е личност, Върховната Божествена Личност. Този факт е обяснен в Брахма сам̇хита̄ с думите сач-чид-а̄нанда-виграхах̣ – това значи, че Богът има форма, но тя е коренно различна от материалните форми. Живите същества са междинна енергия на върховната форма и затова не се различават от нея, но същевременно те не могат да бъдат равни на върховната форма. Тук Кувера съветва Дхрува Маха̄ра̄джа да служи на върховната форма, защото по този начин от само себе си ще служи и на индивидуалните форми. Така например дървото има форма и когато поливаме корените му, ние снабдяваме с вода и всички други форми – листата, клоните, цветовете и плодовете му. Тази строфа опровергава концепцията на ма̄я̄ва̄дӣте, че Абсолютната Истина не може да има форма, понеже е всеобхватна и всепроникваща. Обратното, тук се утвърждава, че макар Абсолютната Истина да е вездесъща и нищо да не съществува отделно от нея, тя има форма.

В тази строфа Кувера отново съветва Дхрува Маха̄ра̄джа да посвети живота си на преданото служене. Предано служене обаче не може да се отдава на Брахман, на безличностния аспект на Върховната Божествена Личност. Думата бхаджасва, която значи „отдавай предано служене“, винаги предполага наличието на слуга, на служене и на личност, приемаща служенето. Богът, Върховната Личност, е обектът, на когото се служи, дейностите, извършвани за негово удоволствие, се наричат служене, а този, който извършва служенето, се нарича слуга на Бога. Друга важна идея в тази строфа е, че трябва да служим единствено на Върховния Бог. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа). Няма нужда да служим на полубоговете, които могат да бъдат сравнени просто с ръце и крака на Върховния Бог. Когато живото същество служи на Върховния Бог, едновременно с това то служи и на крайниците на Бога, така че не се налага да им служи отделно. В Бхагавад-гӣта̄ (12.7) се казва: теш̣а̄м ахам̇ самуддхарта̄ мр̣тю-сам̇са̄ра-са̄гара̄т. Това значи, че за да покаже особеното си предразположение към предания, отвътре, от неговото сърце Богът го направлява по такъв начин, че накрая преданият се освобождава от робството на материалното съществуване. Никой друг освен Върховния Бог не може да помогне на живото същество да се измъкне от материалния свят. Материалната природа е изява на една от многобройните енергии на Върховната Божествена Личност (пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте). Тя е една от енергиите на Бога, както топлината и светлината са енергии на огъня. Тя не се различава от него, но в същото време Той няма нищо общо с нейните действия. Живото същество, което спада към междинната енергия, става пленник на материалната енергия заради желанието си да господства над материалния свят. Богът стои настрана от всичко това, но когато живото същество започне да му служи с преданост, Той се привързва към служенето му – това се нарича юктам. За преданите Богът присъства дори в материалната енергия; така се проявява неговото безгранично могъщество. Материалната енергия действа чрез трите гун̣и, чрез трите материални качества, които определят всички дейности в материалното съществуване и следствията от тях. Тези, които не служат на Бога, се заплитат в подобни дейности. Но преданите, които са свързани в едно цяло с Върховната Божествена Личност, са освободени от материалните дейности и техните следствия. Затова тук Богът е наречен бхава-ччхидам – този, който може да освободи живото същество от робството на материалното съществуване.

Дхрува Маха̄ра̄джа, синът на цар Утта̄напа̄да, вече се бил прочул из цялата вселена като велик предан на Бога, защото постоянно мислел за лотосовите му нозе. Такъв чист, съвършен предан е достоен за всички благословии, които полубоговете могат да му предложат. За да получи тези благословии, той не е длъжен да обожава полубоговете. Кувера, който пази съкровищата на полубоговете, сам предложил на Дхрува Маха̄ра̄джа всичко, което Дхрува пожелае. Ето защо Шрӣла Билваман̇гала Т̣ха̄кура казва, че материалните блага са като слугини, които чакат заповедите на чистия предан на Бога. Самата Мукти-девӣ стои пред вратата на предания, готова да му предложи освобождение и всичко останало, което той пожелае. Следователно в този свят няма никой по-велик от предания. Просто като отдава трансцендентално любовно служене на Върховната Божествена Личност, той може да получи всички възможни блага, без да полага за това отделни усилия. Кувера казал на Дхрува Маха̄ра̄джа, че е чувал за неговото постоянно сама̄дхи, т.е. за това, че Дхрува непрекъснато мисли за лотосовите нозе на Бога. Казано по друг начин, Кувера знаел, че нищо в трите материални свята не би могло да привлече Дхрува Маха̄ра̄джа. Единственото желание на Дхрува било постоянно да помни лотосовите нозе на Върховния Бог.

Според вещите последователи на Ведите има няколко вида благословии: благословии за религиозност и благочестие, за материален просперитет, за сетивно наслаждение и за освобождение. Тези четири насоки в човешката дейност се наричат чатур-варга. Сред четирите категории (чатур-варга) освобождението се смята за най-висшето благо в материалния свят. Преодоляването на материалното невежество е признато за най-висшата пуруш̣а̄ртха, т.е. благословия за човека. Но Дхрува Маха̄ра̄джа помолил за благословия, която превъзхождала дори най-висшата пуруш̣а̄ртха. Той поискал вечно да помни лотосовите нозе на Бога. Това равнище на съществуване се нарича пан̃чама-пуруш̣а̄ртха. Когато преданият се издигне до него и просто отдава на Бога предано служене, четвъртата пуруш̣а̄ртха, освобождението, загубва за него всякаква стойност. Във връзка с това Шрӣла Прабодха̄нанда Сарасватӣ казва, че за предания освобождението е истински ад, а сетивното наслаждение на райските планети – мираж, който няма действителна стойност. Йогӣте си поставят за цел да покорят сетивата си, но за предания сетивният контрол не представлява ни най-малка трудност. Сетивата са сравнявани със змии, но за предания отровните зъби на тези змии са счупени. Така Шрӣла Прабодха̄нанда Сарасватӣ разглежда едно по едно всички завоевания, които човек може да постигне в този свят, и недвусмислено показва, че за предания те са лишени от смисъл. Дхрува Маха̄ра̄джа бил маха̄-бха̄гавата, най-извисен чист предан, и се отличавал с изключителна интелигентност (маха̄-матих̣). Само най-интелигентните хора могат да поемат по пътя на преданото служене, по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Извисеният предан притежава изключителна интелигентност и затова не се интересува от материални блага. Самият цар на царете предложил на Дхрува Маха̄ра̄джа богатствата си. Кувера, пазителят на съкровищата на полубоговете, чието единствено задължение е да дарява материалистите с несметни богатства, е наречен цар на царете, защото никой не може да стане цар без неговата благословия. И така, царят на царете лично предложил на Дхрува Маха̄ра̄джа всичките си съкровища, но Дхрува отказал да ги приеме. Затова в тази строфа той е наречен маха̄-матих̣ – изключително разумен и мъдър.

Кувера, известен и като син на Ид̣авид̣а̄, бил много доволен от Дхрува Маха̄ра̄джа, защото той не поискал нищо, което би му донесло материално наслаждение. Кувера е един от полубоговете, затова вероятно у някого ще възникне въпросът, защо Дхрува Маха̄ра̄джа приел благословия от полубог. Това се обяснява по следния начин. Един ваиш̣н̣ава може да приема благословии от полубоговете, ако тези благословии спомагат за напредъка му в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Гопӣте например обожавали богиня Ка̄тя̄янӣ, но единственото, за което я молели, било да получат за съпруг Кр̣ш̣н̣а. Ваиш̣н̣авите не искат благословии нито от полубоговете, нито от Върховната Божествена Личност. В Бха̄гаватам е казано, че само Върховният Бог може да дари някого с освобождение, но дори когато Върховният лично предлага освобождение на своя чист предан, преданият отказва да го приеме. Дхрува Маха̄ра̄джа не помолил да се издигне до духовния свят. С други думи, той не поискал освобождение. Той помолил Кувера за възможността където и да се намира, в духовния или в материалния свят, винаги да помни Върховната Божествена Личност. Ваиш̣н̣авите се отнасят с уважение към всички, затова когато Кувера предложил на Дхрува Маха̄ра̄джа благословиите си, Дхрува приел. Той обаче поискал такава благословия, която ще подпомогне напредъка му в Кр̣ш̣н̣а съзнание.

В Бхагавад-гӣта̄ (3.9) е казано: ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра локо 'ям̇ карма-бандханах̣ – всяко действие, което човек върши, трябва да има за цел да удовлетвори Върховния Бог, в противен случай човек ще бъде обвързан от последиците на дейностите си. В системата на варн̣а̄шрама дхарма на кш̣атриите се препоръчва да извършват големи жертвени церемонии, по време на които да раздават богати пожертвования. Като съвършен цар и кш̣атрия, Дхрува Маха̄ра̄джа извършил много такива жертвоприношения и на тях раздавал щедри подаяния. Кш̣атриите и вайшите имат собствени доходи и са в състояние да натрупат големи богатства. Понякога те печелят пари дори с непозволени средства. Дългът на кш̣атриите е да управляват държавата, но за да изпълни този дълг, Дхрува Маха̄ра̄джа например трябвало да се сражава с якш̣ите и да убие много от тях. Подобен начин на действие е неизбежен за кш̣атриите. Те не бива да са страхливци и примиренци. Те са длъжни да използват насилие, за да могат да управляват държавата.

По тази причина на кш̣атриите и на вайшите се препоръчва да раздават под формата на милостиня поне половината от богатството, което са натрупали. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че дори този, който е приел живот в отречение, трябва да продължи да извършва ягя, да̄на и тапася. Тези дейности никога не бива да бъдат прекъсвани. Тапася – въздържанията и покаянията – са предназначени за хората, които са се оттеглили от всички светски дела и живеят в отречение. Кш̣атриите и вайшите, действащи в материалния свят, трябва да се занимават с благотворителност. А брахмача̄рӣте в първите години от живота си трябва да извършват различни яги.

Дхрува Маха̄ра̄джа, който бил съвършен цар, раздавал толкова големи дарения, че буквално изпразнил съкровищницата си. Работата на царя е не само да събира данъци от гражданите и да използва натрупаните богатства за собствено наслаждение. Световните монархии са упадали и загивали именно когато царете са започвали да използват богатствата на хазната, попълвани чрез данъчни постъпления, с единствената цел да удовлетворяват собствените си сетива. Това не значи, разбира се, че демокрацията е по-добра от монархията, защото и при нея се шири същата корупция. В съвременното демократично управление участват различни партии, но всички политици в правителството и в парламента се стремят единствено да запазят поста си и да задържат на власт собствената си партия. Политиците нямат време да мислят за доброто на обикновения гражданин, който изнемогва под бремето на непосилни данъци: данък върху общия доход, данък върху добавената стойност и какви ли не други данъци – понякога те отнемат осемдесет-деветдесет процента от доходите му и се превръщат в богати заплати за чиновници и управници. В древността данъците, които били събирани от поданиците, се използвали за провеждане на велики жертвоприношения, предписани от Ведите. Но в наши дни изпълнението на такива обреди е почти невъзможно. Затова ша̄стрите препоръчват на хората да извършват сан̇кӣртана-ягя. Всеки семеен, независимо от материалното си положение, е в състояние да извършва тази ягя, защото за нея не се изисква нито стотинка. Достатъчно е всички членове на семейството да се съберат заедно и да пеят маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, като пляскат с ръце. Всеки може да извършва тази ягя и да раздава праса̄д. А за епохата на Кали това е напълно достатъчно. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е основано на принципа да се пее мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а колкото се може повече – както в храмовете, така и на улицата – и да се раздава на хората колкото се може повече праса̄д. За осъществяването на тази програма е желателно да има сътрудничество с държавната администрация и с производителите на материални блага. Широкото разпространение на праса̄д и масовият сан̇кӣртан са в състояние да осигурят мир и благоденствие на целия свят.

Обикновено всички материални жертвоприношения, които се препоръчват във Ведите, са посветени на полубоговете. Обожаването на полубоговете е предназначено изключително за неинтелигентните хора. В действителност обаче с плодовете от подобни жертвоприношения се ползва Върховната Божествена Личност, На̄ра̄ян̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (5.29) Бог Кр̣ш̣н̣а казва: бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м. Това означава, че именно Той се наслаждава на даровете във всички жертвени церемонии. Затова едно от неговите имена е Ягя-пуруш̣а.

Въпреки че Дхрува Маха̄ра̄джа бил велик предан и следователно не бил длъжен да извършва подобни жертвоприношения, той провел множество жертвени церемонии и раздал цялото си богатство за благотворителни цели, за да даде добър пример на хората. През целия си семеен живот той не похарчил нито грош за свое собствено удоволствие. В тази строфа особено внимание заслужава словосъчетанието карма-пхала-прадам. Богът дава на индивидуалните живи същества различни видове карма в зависимост от желанията им. Той е Свръхдушата, която се намира във всяко сърце, и е толкова щедър и милостив, че дава на всекиго пълна възможност да действа според желанията си и впоследствие да се наслаждава на плодовете от своя труд. Богът позволява на живото същество да се наслаждава на материалната природа и да господства над нея. Но не бива да забравяме, че като действа по този начин, живото същество се обвързва с последиците от дейността си. По аналогичен начин Богът предоставя пълна възможност за действие и на тези, които искат да се посветят изцяло на предано служене, и накрая ги дарява с резултата от това служене. Затова Той е наречен карма-пхала-прада.

Дхрува Маха̄ра̄джа не само извършвал жертвоприношения, но и изпълнявал трансценденталния си дълг – да отдава на Бога предано служене. Обикновените кармӣ, които искат да се наслаждават на плодовете от труда си, се интересуват само от жертвоприношенията и ритуалните церемонии, предписани във ведическите ша̄стри. За да бъде съвършен и образцов цар, Дхрува Маха̄ра̄джа извършил много жертвоприношения, но в същото време нито за миг не спрял да отдава предано служене. Богът винаги закриля онези, които са му се посветили. И както се казва в Бхагавад-гӣта̄, преданият вижда Бога във всяко сърце (ӣшварах̣ сарва-бхӯта̄на̄м̇ хр̣д-деше 'рджуна тиш̣т̣хати). Обикновените хора не могат да проумеят как Върховният Бог може да присъства в сърцето на всяко живо създание, но преданият наистина вижда това. Освен че вижда самия Бог, благодарение на духовното си зрение той вижда и как всичко съществуващо е свързано с Бога. Това е описано в Бхагавад-гӣта̄ (мат-стха̄ни сарва-бхӯта̄ни). Такова е зрението на един маха̄-бха̄гавата. Той вижда същите неща, каквито и останалите хора, но за него светът не представлява просто дървета, планини, градове, небеса – във всичко той вижда Върховната Божествена Личност, защото всичко дължи съществуването си на Бога. С такива очи гледат на света маха̄-бха̄гаватите. В заключение можем да обобщим, че възвишеният и чист предан (маха̄-бха̄гавата) вижда Бога както в сърцата на всички живи създания, така и навсякъде другаде. Това е възможно единствено за човека, който е достигнал много високо равнище в преданото служене за Бога. В Брахма сам̇хита̄ (5.38) се казва: према̄н̃джана-ччхурита-бхакти-вилочанена – само онези, чиито очи са намазани с елея на любовта към Бога, могат да виждат неговия лик навсякъде и във всичко. Нито силата на въображението, нито тъй наречената медитация могат да дарят живото същество с такова духовно зрение.

Достойнствата на Дхрува Маха̄ра̄джа, описани тук, са характерни за всички святи царе. И не само царят – лидерите на съвременното демократично общество също трябва да притежават такива качества. Само тогава хората ще могат да бъдат щастливи. Тук ясно е казано, че жителите на царството почитали Дхрува Маха̄ра̄джа като роден баща. Както детето се чувства спокойно, когато усеща закрилата на баща си, така гражданите трябва да са спокойни и щастливи под закрилата на царя или правителството. В наши дни обаче правителството не може да гарантира дори основните нужди на гражданите, а именно защитата на техния живот и имущество.

Във връзка с това особено внимание заслужава думата брахман̣ям. Дхрува Маха̄ра̄джа бил много предан на бра̄хман̣ите, които изучават Ведите и по такъв начин осъзнават Върховната Божествена Личност. Те постоянно са заети да разпространяват Кр̣ш̣н̣а съзнание. Държавата трябва по всякакъв начин да подпомага обществата, които разпространяват съзнанието за Бога из целия свят, но за съжаление в днешно време нито едно правителство не оказва подкрепа на подобни движения. А що се отнася до добрите качества, в наши дни трудно можем да открием дори един човек, който да заема висок държавен пост и в същото време да притежава някакви добродетели. Чиновниците си седят на високите административни длъжности и отхвърлят всяка молба, с която се обръщат към тях, като че ли им плащат, за да отказват на гражданите. Друга дума, която е от важно значение в тази строфа, е думата дӣна-ватсалам. Държавният глава трябва да е добър и снизходителен към невинните. За съжаление в съвременната епоха висшите държавни служители и президентите, които получават добри пари от държавата, се представят за много благочестиви, но в същото време позволяват да се поддържат кланици, в които биват убивани стотици хиляди невинни животни. И така, сами виждаме, че не може да се прави сравнение между добродетелите на Дхрува Маха̄ра̄джа и качествата на съвременните държавници. Дхрува Маха̄ра̄джа, както ще стане ясно от следващите строфи, живял в Сатя юга. Той бил съвършен цар от онази епоха. Но управниците от съвременната епоха, Кали юга, са лишени от всякакви добродетели. Затова днес хората нямат друг избор, освен да поемат по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да бъде защитена религията, животът и собствеността им.

Фактът, че Дхрува Маха̄ра̄джа управлявал Земята трийсет и шест хиляди години, показва, че той живял в Сатя юга, защото тогава хората живеели по сто хиляди години. В следващата епоха, наречена Трета̄ юга, те живеели по десет хиляди години, а в Два̄пара юга – по хиляда години. В съвременната епоха, Кали юга, максималната продължителност на живота е сто години. Със смяната на югите намалява не само продължителността на човешкия живот, но се изгубват и паметта, милосърдието и всички останали добродетели. Дейностите, които човек извършва, биват два вида: благочестиви и греховни. Благочестивите дейности откриват пред него път към висшето материално наслаждение, а греховните го водят до всевъзможни страдания. Преданият обаче нито желае да се наслаждава, нито се влияе от страданията, които идват при него. Когато се радва на материално благополучие, той знае, че с това се изчерпват резултатите от благочестивите му дейности, а когато го сполита беда, съзнава, че така намаляват последиците от греховните му дела. Преданият не се стреми нито към наслада, нито към страдание. Единственото, което той иска, е да отдава предано служене. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че преданото служене трябва да бъде апратихата̄, т.е. да не зависи от материалното щастие и нещастие. Преданият поема отречения, като пости на Ека̄дашӣ и съблюдава други пости, като се въздържа от извънбрачен полов живот, от опияняващи и упойващи вещества, от хазарт и месоядство. По този начин той се освобождава от последиците на неблагочестивите си дела, извършени в миналото, и понеже отдава предано служене, което е възможно най-благочестивата дейност в целия свят, се наслаждава на живота, без да полага за това нарочни усилия.

Хората лесно могат да постигнат съвършенство в материалния живот, ако следват религиозните принципи. По този начин те си осигуряват икономическо благополучие, което на свой ред им дава възможност лесно да изпълняват материалните си желания. Като цар, Дхрува Маха̄ра̄джа бил принуден да изпълнява задълженията си съвършено, иначе нямало да може да управлява държавата. Ето защо той съвестно извършвал всички описани дейности. Щом обаче видял, че синът му е достатъчно възмъжал, за да поеме управлението на царството, Дхрува веднага му поверил царския трон и се оттеглил от всички светски дела.

В тази строфа заслужава внимание думата авичалендриях̣, която означава, че сетивата на Дхрува били спокойни и в същото време силата им не намаляла дори когато той достигнал преклонна възраст. Дхрува Маха̄ра̄джа управлявал света трийсет и шест хиляди години, което значи, че доживял до дълбока старост. Но дори тогава сетивата му си останали все така млади. Той обаче не се интересувал от сетивното наслаждение. С други думи, Дхрува запазил пълна власт над сетивата си. Същевременно той изпълнявал материалните си задължения по съвършен начин, както подобава на велик предан. Шрӣла Рагхуна̄тха да̄са Госва̄мӣ, който е един от преките ученици на Бог Чайтаня, бил син на много заможен човек. Той не се интересувал от материалното щастие, ала когато му поверили висок пост в правителството, изпълнявал дълга си съвестно и безупречно. Шрӣла Гаурасундара го посъветвал: „Вътре в себе си бъди непривързан, но външно изпълнявай материалните си задължения по безупречен начин“. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че само преданият може да постигне тази трансцендентална позиция. Докато йогӣте се опитват насилствено да възпрат сетивата си, преданите разполагат с цялата си сетивна сила, но я използват единствено за висши, трансцендентални дейности.

На човека, който се е загубил в гъста гора, понякога му се привиждат величествени дворци и прекрасни градове, но те са само мираж. На санскрит подобни фантазии се наричат гандхарва-нагара. По същия начин, с помощта на въображението в сънищата си ние сътворяваме най-необикновени неща. Преданият, който е осъзнал себе си, добре разбира, че материалното космическо проявление е илюзорно и временно, въпреки че изглежда реалност. То е като мираж. Ала зад това отразено творение стои реалността – духовният свят. Именно този свят преданият се стреми да постигне, а не отражението му. Тъй като е осъзнал върховната истина, преданият повече не се интересува от ефимерното отражение на истината. Този факт е потвърден в Бхагавад-гӣта̄ (парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате).

Още в началото на живота си, когато отишъл в гората да търси Върховната Божествена Личност, Дхрува Маха̄ра̄джа осъзнал, че всички материални представи за щастие са породени от действието на илюзорната енергия. Разбира се, тогава той искал да наследи царството на баща си и се обърнал към Върховния Бог, за да изпълни това свое желание, но впоследствие разбрал, че всичко е творение на илюзорната енергия. Така животът на Шрӣла Дхрува Маха̄ра̄джа ни учи, че ако поемем по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, независимо с какви мотиви и цели, по милостта на Бога постепенно ще стигнем до истината. В началото Дхрува Маха̄ра̄джа искал да получи бащиното си царство, но по-късно станал велик предан, маха̄-бха̄гавата, и загубил всякакъв интерес към материалното наслаждение. Само преданите могат да постигнат съвършенството на живота. Дори ако човек е постигнал съвсем малко по пътя на предаността и поради незрелост не е успял да се задържи на това духовно равнище, той пак стои много по-високо от онзи, който е погълнат единствено от плодоносните дейности, характерни за материалния свят.

Тук е описана аш̣т̣а̄н̇га йога, системата, която Дхрува Маха̄ра̄джа вече познавал. Аш̣т̣а̄н̇га йога не може да бъде практикувана в модерния град. Дхрува Маха̄ра̄джа отишъл в Бадарика̄шрама, пустинно място, и там в усамотение започнал да изпълнява йога. Той съсредоточил ума си върху арча̄-виграха, формата на Бога, поставена в храма, която не се различава от самия Бог, и като мислел постоянно за Върховния, потънал в транс. Обожанието на арча̄-виграха не е идолопоклонничество. Арча̄-виграха е въплъщение на Бога във форма, която преданите могат да възприемат. Затова в храма те служат на арча̄-виграха, която е направена от материали (стхӯла) като камък, метал, дърво и скъпоценни камъни или е нарисувана с бои. Тези изображения се наричат стхӯла, физически въплъщения. Преданите следват всички правила и принципи, съставящи обожанието, и затова въпреки че Богът се явява пред тях във физическата си форма, тя не се различава от неговия изначален духовен образ. По този начин преданият постига крайната цел на живота, защото е постоянно погълнат от мисли за Бога. А както утвърждава Бхагавад-гӣта̄, този, който непрестанно мисли за Бога, е най-издигнатият от всички йогӣ.

Когато човек постоянно извършва някой от деветте вида предано служене – слушане за Бога, възпяване на Бога, помнене на Бога, обожаване на мӯртите и т.н., – в тялото му настъпват различни промени. Осемте телесни признака, които показват, че вътре в себе си преданият е постигнал освобождение, се наричат аш̣т̣а-са̄ттвика-вика̄ра. Преданият е освободен, когато напълно забрави за съществуването на тялото си. Той повече не е пленник на тялото. В писанията е даден пример с кокосовия орех – когато той напълно изсъхне, плодът в него се отделя от черупката. Ако разклатим такъв кокосов орех, по звука можем да разберем, че плодът вътре вече се е отделил от черупката. По същия начин, когато живото същество е изцяло погълнато от предано служене, то напълно се отделя от двете си материални обвивки – от финото и от грубото тяло. Дхрува Маха̄ра̄джа постигнал това състояние, като постоянно отдавал предано служене. Както вече посочихме, той бил маха̄-бха̄гавата, чист предан от най-висша класа, защото описаните симптоми могат да се наблюдават само у най-издигнатите предани. В пълната си степен тези трансцендентални телесни симптоми са проявявани от Бог Чайтаня, Т̣ха̄кура Харида̄са и други чисти предани като тях. Тези симптоми не могат да бъдат имитирани. Те се появяват сами, когато човек постигне значим духовен напредък; тогава става ясно, че преданият се е освободил от всичко материално. Разбира се, преданото служене още от самото начало открива пътя към освобождението, както кокосовият орех, който е откъснат от дървото, веднага започва да съхне – човек просто трябва да изчака нужното време, докато плодът се отдели от черупката.

В тази строфа важна роля играе думата мукта-лин̇гах̣. Мукта значи „освободен“, а лин̇га – „фино тяло“. В мига на смъртта човек напуска грубото си тяло, но финото му тяло, състоящо се от ум, интелигентност и его, го отвежда в ново грубо тяло. А докато той пребивава в грубото тяло, същото фино тяло, благодарение на развитието на съзнанието, осъществява прехода му от един етап на живот към друг (например от детство към юношество). Съзнанието на малкото бебе се различава от съзнанието на момчето, на свой ред съзнанието на момчето се различава от съзнанието на младия мъж, а съзнанието на младия мъж – от съзнанието на стареца. Когато настъпи смъртта, смяната на грубото тяло се осъществява пак от финото тяло: умът, интелигентността и егото отвеждат душата в следващото ѝ грубо тяло. Това се нарича прераждане на душата. Има обаче състояние, при което живото същество се освобождава дори от финото си материално тяло. Тогава то е напълно подготвено да замине за трансценденталния, духовния свят.

От описанието на симптомите в тялото на Шрӣ Дхрува Маха̄ра̄джа става ясно, че той бил напълно готов да замине за духовния свят. Всъщност човек лесно, от собствен опит може да разбере как финото тяло се отделя от грубото – когато спим, грубото ни тяло лежи в постелята, а през това време финото тяло отвежда душата, живото същество, в съвсем други измерения. Но тъй като грубото тяло трябва да продължи да действа, финото тяло се връща и отново заема своето място в него. Ето защо човек трябва да се освободи не само от грубото, но и от финото си тяло. Това освобождение се нарича мукта-лин̇га.

Знанието, което човек придобива, може да принадлежи към различни равнища – знание, получено чрез непосредствено възприятие, знание, получено от авторитети, трансцендентално знание, знание, което е отвъд сетивата, и духовно знание. Когато човек се издигне над равнището на низходящото знание, той веднага постига трансцендентална позиция. Освободен от всички материални схващания, Дхрува Маха̄ра̄джа притежавал трансцендентално знание и затова успял да види трансценденталния въздушен кораб, сияещ като пълна луна. На равнището на прякото или косвеното възприятие това би било невъзможно. Трансценденталното знание е специална милост от страна на Върховната Божествена Личност. Човек обаче може да се издигне до това равнище на познание чрез постъпателния процес на преданото служене, или Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Жителите на Виш̣н̣улока имат външността на Бог Виш̣н̣у и като него държат в ръцете си боздуган, раковина, лотос и диск. Тази строфа ясно посочва, че те са четириръки и са облечени в прекрасни одежди, а описанието на накитите по телата им точно съответства на описанието на накитите по тялото на Бог Виш̣н̣у. Всичко това показва, че двете необикновени същества, които слезли от въздушния кораб, идвали от Виш̣н̣улока, планетата на Бог Виш̣н̣у.

Повтарянето на святите имена на Бога винаги е уместно. Когато видял четириръките виш̣н̣удӯти, които били ослепително красиви, Дхрува Маха̄ра̄джа веднага разбрал, че те са лични слуги на Бог Виш̣н̣у, но в първия момент се смутил и объркал. Ала понеже започнал да повтаря святото име на Бога, мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, той напълно удовлетворил своите необичайни гости, които се появили толкова неочаквано. Възпяването на святото име на Бога е най-висшето съвършенство. Дори когато човек не знае как да удовлетвори Бог Виш̣н̣у или неговите слуги, ако искрено повтаря святото име на Бога, той ще постигне успех. Затова и в премеждие, и в сполука преданият постоянно повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Ако го застрашава опасност, по този начин той веднага намира спасение, а ако лично вижда Бог Виш̣н̣у или спътниците му, успява да ги удовлетвори, повтаряйки маха̄-мантрата. Такава е нейната абсолютна природа. Затова човек винаги може да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а – и в щастие, и в беда.

В тази строфа заслужава внимание думата пуш̣карана̄бха-самматау. Кр̣ш̣н̣а, т.е. Бог Виш̣н̣у, се слави със своите лотосови очи, лотосов пъп, лотосови нозе и лотосови длани. Тук Той е наречен пуш̣кара-на̄бха, което значи „Върховната Божествена Личност, която има лотосов пъп“, а самматау значи „двама близки и много покорни слуги“. Животът на материалиста се отличава от духовното съществуване по това, че се гради върху своеволие, докато духовният живот предполага подчинение на волята на Върховния Бог. Всички живи същества са неотделими частици от Бога и затова винаги трябва да се подчиняват на волята му. Това е съвършеното разбиране за единството.

В света на Вайкун̣т̣ха всички живи същества са единни с Върховния Бог, защото никога не престъпват волята му. Но тук, в материалния свят, те са асаммата, непокорни. Човешката форма на живот ни дава възможност да се научим да следваме волята на Върховния Бог. Мисията на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е точно такава – да помогне на хората да се възползват от тази възможност. Както е казано в Бхагавад-гӣта̄, законите на материалната природа са строги, никой не може да ги избегне. Но този, който се е отдал на Бога и се подчинява на волята му, лесно може да преодолее влиянието им. Примерът на Дхрува Маха̄ра̄джа е много показателен в това отношение. Благодарение на смирението си пред волята на Върховната Божествена Личност и на любовта си към Бога, Дхрува получил възможност да се срещне лице в лице с доверените слуги на Бог Виш̣н̣у. Това, което било възможно за Дхрува Маха̄ра̄джа, е възможно и за всички останали хора. Всеки, който сериозно отдава предано служене, с течение на времето ще постигне същото съвършенство.

Съвършенството, което Дхрува Маха̄ра̄джа постигнал, е достижимо и за всички останали хора. Всяко петгодишно дете може да бъде учено и възпитавано и много скоро благодарение на напредъка си в Кр̣ш̣н̣а съзнание то ще постигне съвършенство в своя живот. За съжаление никъде по света не се полагат усилия за даване на такова образование. Навсякъде по света лидерите на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание трябва да сложат началото на образователни институции и учебни заведения, в които децата да бъдат учени още от петгодишни. Нашите възпитаници никога няма да растат на произвол и няма да станат хипита или хулигани. Напротив, те ще бъдат възпитавани като предани на Върховния Бог и тогава бързо и естествено ще се промени лицето на целия свят.

В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че всеки, който познава природата на трансценденталните му забавления (извършвани в материалния и в духовния свят), всеки, който разбира истинската му същност, как Той се появява и как действа, е достоен да замине за духовния свят. Този принцип, провъзгласен в Бхагавад-гӣта̄, действал с пълна сила в случая с цар Дхрува. През целия си живот Дхрува Маха̄ра̄джа се опитвал да разбере Върховната Божествена Личност чрез отречения и покаяния и по този начин заслужил да замине за духовната вселена, воден от най-близките спътници на Бога.

В материалния свят дори така наречените учени, философи и любители на спекулативните разсъждения се стремят да потънат в духовната шир, но никога не успяват да я постигнат. Докато преданият, който извършва предано служене, не само успява да разбере природата на духовния свят, но и отива там, за да постигне вечен живот, пълен с блаженство и знание. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание съдържа в себе си такава сила, че като приеме неговите принципи на живот и развие в себе си любов към Бога, човек много лесно се връща вкъщи, при Върховния Бог. Практически пример за това е животът на Дхрува Маха̄ра̄джа. Докато учените и философите търпят постоянни разочарования в опитите си да се установят на Луната, преданите без всякакви усилия пътешестват до други планети и накрая се връщат право при Бога. Те не се интересуват от планетите в материалния космос, но въпреки това по пътя си към духовния свят получават възможност да ги видят всичките, както човекът, седнал в бързия влак, вижда всички малки гари, край които минава по пътя си към далечния град.

Когато Дхрува Маха̄ра̄джа отишъл в гората, за да се подложи на отречения, той бил твърдо решен да постигне положение, за каквото прадедите му не са можели дори да мечтаят. Баща на Дхрува Маха̄ра̄джа бил цар Утта̄напа̄да, Ману му бил дядо, а негов прадядо бил самият Брахма̄. Дхрува искал да има царство, което да е по-велико от царството дори на Брахма̄, и помолил На̄рада Муни да му помогне да изпълни желанието си. Сега спътниците на Бог Виш̣н̣у напомняли на Дхрува Маха̄ра̄джа, че не само прадедите му, но никой друг от неговите предшественици не е успявал да стигне до Виш̣н̣улока – планетата, на която живее Бог Виш̣н̣у. Това е така, защото всички в материалния свят са кармӣ, гя̄нӣ или йогӣ и много, много рядко се срещат чисти предани. Трансценденталната планета Виш̣н̣улока е само за предани на Бога, а не за кармӣ, гя̄нӣ и йогӣ. Великите р̣ш̣и и полубогове много трудно достигат дори Брахмалока, а тя, както е посочено в Бхагавад-гӣта̄, дори не е вечна обител. Брахма̄ живее толкова дълго, че ни е трудно да си представим продължителността дори на един ден от живота му, но въпреки това той и жителите на неговата планета също умират. В Бхагавад-гӣта̄ (8.16) е казано: а̄брахма-бхувана̄л лока̄х̣ пунар а̄вартино 'рджуна – с изключение на живите същества, които отиват на Виш̣н̣улока, всички останали са подвластни на четирите принципа на материалното съществуване: раждане, смърт, старост и болести. Богът казва: яд гатва̄ на нивартанте тад дха̄ма парамам̇ мама – „Тези, които я достигнат, никога не се връщат в материалния свят“ (Бхагавад-гӣта̄, 15.6). Виш̣н̣удӯтите напомнили на Дхрува Маха̄ра̄джа, че с тях той отива на планетата, от която няма да трябва да се връща в материалния свят. Съвременните учени се опитват да стигнат до Луната и до други планети в космоса, но не могат дори да си представят възможността за пътешествие до Брахмалока, най-висшата планета; тази възможност е отвъд пределите на тяхното въображение. Според материалните изчисления тази най-висша планета в нашата вселена се намира на четиридесет хиляди светлинни години от Земята. Никой не може да отиде дотам с механични средства. Чрез процеса на бхакти йога обаче, по примера на Дхрува Маха̄ра̄джа, човек може да отиде не само на други планети в тази вселена, но да стигне и до планетите Виш̣н̣улоки, които са отвъд материалните вселени. За всичко това подробно сме разказали в малката книжка „Лесно пътуване до други планети“.

Според астрономическите изчисления, близо до Полярната звезда се намира друга звезда, наречена Шишума̄ра. На нея живее Бог Виш̣н̣у, който поддържа материалния свят. Както ще стане ясно от следващите строфи, само ваиш̣н̣авите могат да достигнат Шишума̄ра и Дхрувалока. Спътниците на Бог Виш̣н̣у казали на Дхрува Маха̄ра̄джа, че са пристигнали със специален космически кораб, изпратен от самия Бог Виш̣н̣у.

Космическите кораби от Вайкун̣т̣ха не се задвижват от материални по произход сили и от физически механизми. Има три начина за пътуване в пространството. Съвременните учени познават само един от тях. Той се нарича ка-пота-ва̄ю. Ка значи „пространство“, а пота – „кораб“. Вторият начин също се нарича капота-ва̄ю. Думата капота значи „гълъб“. Човек може да лети в пространството с помощта на обучени гълъби. Третият способ е много фин и се основава на способността на ума да пътува навсякъде, където поиска, без помощта на физически механизми и сили. Той се нарича а̄ка̄ша-патана. Космическият кораб а̄ка̄ша-патана също лети със скоростта на ума. Този метод обаче също е материален по същност. Ала има способ, който е по-висш от а̄ка̄ша-патана и е напълно духовен. Той се използва от обитателите на Вайкун̣т̣ха. Въздушният кораб, който Бог Виш̣н̣у изпратил, за да докара Дхрува Маха̄ра̄джа на Шишума̄ра, бил напълно духовен, трансцендентален летателен апарат. Съвременните учени не могат нито да го видят, нито да разберат как се движи в пространството. Те не познават духовното небе, въпреки че Бхагавад-гӣта̄ говори за него (парас тасма̄т ту бха̄во 'нях̣).

Трябва да отбележим колко отговорно Дхрува Маха̄ра̄джа се отнасял към своето предано служене дори когато му предстояло да напусне материалния свят. Той винаги изпълнявал духовните си задължения с голяма съсредоточеност. Щом рано сутрин стане от сън, всеки предан трябва да се изкъпе и да украси тялото си с тилак. В Кали юга не всеки може да притежава накити от злато и скъпоценни камъни, но дванайсетте знака, нанесени с тилак върху тялото, са достатъчно благочестиви украшения, за да го пречистят. По онова време Дхрува Маха̄ра̄джа се бил установил в Бадарика̄шрама, където имало и други велики мъдреци. Въпреки че го очаквал космически кораб, изпратен от самия Бог Виш̣н̣у, Дхрува не се възгордял. Като смирен ваиш̣н̣ава, той първо приел благословията на великите мъдреци, събрали се там, и чак след това се качил във въздушния кораб, с който били долетели личните спътници на Бога от Вайкун̣т̣ха.

В абсолютния свят въздушният кораб, спътниците на Бог Виш̣н̣у и Той самият са напълно духовни. Там няма и следа от материални замърсявания. В духовния свят всичко е еднакво по качество. Преданите обожават не само Бог Виш̣н̣у, но и слугите му, неговите атрибути, въздушния му кораб и обителта му, защото нещата, които са свързани с Виш̣н̣у, не се различават от самия него. Дхрува Маха̄ра̄джа добре знаел това, защото бил чист ваиш̣н̣ава. Ето защо преди да отпътува, той се поклонил на пратениците на Бог Виш̣н̣у и на въздушния кораб. В този момент тялото му станало напълно духовно и засияло като разтопено злато. Така Дхрува Маха̄ра̄джа придобил същата духовна природа като всичко останало във Виш̣н̣улока.

Философите ма̄я̄ва̄дӣ не могат да си представят как духовното единство може да обединява многообразни същности. Тяхната концепция за единството изключва всяка възможност за многообразие. Именно затова те са имперсоналисти. Както Шишума̄ра, Виш̣н̣улока или Дхрувалока са коренно различни от материалния свят, така и храмът на Виш̣н̣у тук, на Земята, няма нищо общо със заобикалящия го свят. Трябва да знаем, че когато прекрачваме прага на храма, влизаме в духовния свят. В храма всичко е трансцендентално – Бог Виш̣н̣у, неговият трон, покоите му, всички предмети, свързани с обожанието. Трите гун̣и – саттва-гун̣а, раджо-гун̣а и тамо-гун̣а – нямат достъп дотам. Казва се, че животът в гората е в гун̣ата на доброто, животът в града е в гун̣ата на страстта, а животът в бордей, в пивница или в кланица е живот в гун̣ата на невежеството. Но този, който живее в храма, живее на Вайкун̣т̣ха. В храма всичко е достойно за обожание по същия начин, както обожаваме Бог Виш̣н̣у, Кр̣ш̣н̣а.

Заблуждение е да мислим, че неотдаденият и преданият умират по един и същ начин. Когато понечил да се качи в трансценденталния звездолет, Дхрува Маха̄ра̄джа неочаквано видял, че пред него стои олицетворената смърт. Ала той не изпитал никакъв страх. Напротив, възползвайки се от тази удобна възможност, Дхрува стъпил право върху главата на смъртта, за да се качи в звездолета. Невежите хора не знаят разликата между смъртта на предания и на неотдадения. Бихме дали следния пример: котката носи в зъбите си и своите котенца, и плъховете, които лови. Може да ни се струва, че тя държи в зъбите си плъха и котето по един и същ начин, но това не е истина. За плъха котешките зъби значат неминуема смърт, докато за малкото коте е удоволствие, когато майка му го носи в устата си. Дхрува Маха̄ра̄джа се възползвал от факта, че смъртта лично дошла да му засвидетелства уважението си, и стъпил върху главата ѝ, за да се качи на необикновения звездолет, който бил като цял дом (гр̣хам).

Ведическата литература изобилства от подобни примери. Известно е, че космическият кораб, който Кардама Муни създал, за да пътешества из вселената със съпругата си Девахӯти, приличал на голям град с къщи, езера и градини. Съвременните учени също строят самолети, но многобройните пътници, които са принудени да пътуват заедно в тези машини, търпят всякакви неудобства.

Учените не са постигнали съвършенство дори в конструирането на материални летателни апарати. За да създадат нещо подобно на кораба на Кардама Муни или на кораба, изпратен от Виш̣н̣улока, те трябва да построят самолет, който да е като голям град с всички условия за живот и развлечения – езера, градини, паркове и т.н. Този въздушен кораб трябва да може да лети не само в околоземното пространство, но и до всички планети във вселената. Ако учените успеят да построят такъв летателен апарат, те няма да се нуждаят от специални космически станции за гориво, за да пътуват в открития космос. Един такъв самолет би трябвало да има неизчерпаем запас от гориво или пък изобщо да не използва гориво, както било със звездолета от Виш̣н̣улока.

Дхрува се чувствал много задължен на майка си. Тя първа го подтикнала да поеме по пътя, по който сега той заминавал за Вайкун̣т̣ха с личните придружители на Бог Виш̣н̣у. Дхрува си спомнил за майка си и поискал да вземе и нея. Всъщност Сунӣти била негов патха-прадаршака-гуру. Патха-прадаршака-гуру значи „гуру (духовен учител), който показва пътя“. Понякога такъв духовен учител е наричан шикш̣а̄-гуру. На̄рада Муни бил дӣкш̣а̄-гуру (духовен учител, който дава посвещение) на Дхрува Маха̄ра̄джа, ала Сунӣти първа открила на Дхрува как да спечели милостта на Върховната Божествена Личност. Задължение на един шикш̣а̄- или дӣкш̣а̄-гуру е да посочи на ученика си верния път, а от самия ученик зависи дали ще следва този път или не. Ша̄стрите утвърждават, че между шикш̣а̄-гуру и дӣкш̣а̄-гуру няма принципна разлика; обикновено този, който е нечий шикш̣а̄-гуру, по-късно става и негов дӣкш̣а̄-гуру. Тъй като Сунӣти била жена, а освен това била и майка на Дхрува Маха̄ра̄джа, тя не можела да му стане дӣкш̣а̄-гуру. Това обаче не карало Дхрува да се чувства по-малко задължен на майка си. Понеже нямало нужда да взема на Вайкун̣т̣халока На̄рада Муни, Дхрува Маха̄ра̄джа помислил за майка си.

Всичко, което Върховната Божествена Личност замисли, се изпълнява в същия миг. Така и желанията на предания, който изцяло се уповава на Върховния Бог, по милостта на Бога винаги се осъществяват. Богът изпълнява желанията си сам, без да зависи от никого, а преданият постига своите желания, като се поставя в пълна зависимост от Върховната Божествена Личност. Затова веднага щом Дхрува Маха̄ра̄джа си спомнил за своята клета майка, спътниците на Виш̣н̣у го уверили, че тя също пътува към Вайкун̣т̣халока, но в друг звездолет. Дхрува си помислил, че не постъпва много благородно, като заминава за Вайкун̣т̣халока и оставя майка си сама, и хората с основание ще го упрекват, задето не я взел със себе си, при положение че тя направила толкова много за него. Но същевременно той знаел, че не е Върховният Бог. Желанието му щяло да се изпълни само ако Кр̣ш̣н̣а пожелае това. И Кр̣ш̣н̣а, който много добре знаел какво става в сърцето на Дхрува, казал, че майка му също го следва. Този случай още веднъж потвърждава, че чистите предани като Дхрува Маха̄ра̄джа могат да изпълняват всичките си желания. По милостта на Бога те стават могъщи колкото Бога и веднага щом си помислят за нещо, желанията им се сбъдват в същия миг.

Този случай доказва, че ако един шикш̣а- или дӣкш̣а̄-гуру има ученик, който като Дхрува Маха̄ра̄джа е много твърд в преданото служене, този ученик може да изведе до духовния свят и учителя си, дори ако самият учител не е толкова напреднал. Сунӣти дала важни духовни наставления на Дхрува Маха̄ра̄джа, но понеже била жена, тя не можела да отиде в гората, нито да се подложи на отречения и покаяния като своя син. И въпреки това Дхрува Маха̄ра̄джа я взел със себе си в духовния свят. По подобен начин и Прахла̄да Маха̄ра̄джа спасил Хиран̣якашипу, своя баща атеист. От всичко казано дотук следва, че извисеният предан, който притежава огромна духовна сила, може да вземе със себе си на Вайкун̣т̣халока дори баща си, майка си, своя шикш̣а̄- или дӣкш̣а̄-гуру. Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура обичаше да казва: „Ако успея да върна при Бога дори само една душа, ще считам мисията си – разпространението на Кр̣ш̣н̣а съзнание – за успешна“. В наши дни движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание се разпространява по целия свят и понякога си мисля, че въпреки многобройните ми недостатъци и несъвършенства, ако поне един от учениците ми стане могъщ предан като Дхрува Маха̄ра̄джа, той ще вземе и мене, когато заминава за Вайкун̣т̣халока.

Ведите утвърждават: ясмин вигя̄те сарвам евам̇ вигя̄там̇ бхавати – преданият, който знае Върховната Божествена Личност, знае всичко. По същия начин, когато отива на планетата на Върховната Божествена Личност, по пътя си човек опознава всички други планети и планетни системи. Не бива да забравяме, че тялото на Дхрува Маха̄ра̄джа било по-различно от нашите тела. Преди той да се качи на звездолета, дошъл от Вайкун̣т̣ха, тялото му се преобразило, засияло като злато и станало напълно духовно. Никое живо същество с материално тяло не може да се издигне над висшите материални планети, но когато получи духовно тяло, то може да пътува не само до висшите планети в материалния свят, но и до планетните системи, известни като Вайкун̣т̣халока, които се намират отвъд пределите на материалния свят. Всички знаят, че На̄рада Муни например пътешества навсякъде – не само в материалните, но и в духовните светове.

Трябва да отбележим още, че когато Сунӣти тръгнала за Вайкун̣т̣халока, нейното тяло също станало духовно. По примера на Шрӣ Сунӣти всяка една майка трябва да направи от детето си предан като Дхрува Маха̄ра̄джа. Още когато синът ѝ бил петгодишен, Сунӣти го учела на отречение от светското и затова го посъветвала да отиде в гората, за да открие Върховния Бог. Тя не искала Дхрува да живее вкъщи безгрижно, без отречения и въздържания, с които би могъл да спечели милостта на Върховната Божествена Личност. Всяка майка трябва да се грижи за своя син така, както Сунӣти. Още от петгодишен тя трябва да го възпита в принципите на брахмача̄ря и да го научи на отречения и въздържания, които ще му помогнат да постигне духовно съвършенство. И ако синът ѝ стане велик предан като Дхрува Маха̄ра̄джа, заедно с него тя също ще се върне при Бога, в духовния свят, въпреки че самата тя не може да следва отреченията и въздържанията, предписвани от процеса на преданото служене.

Въздушният кораб, с който Дхрува летял, бил управляван от двамата велики спътници на Бог Виш̣н̣у, Нанда и Сунанда. Само такива духовни астронавти могат да изведат звездолета си в пространството отвъд седемте планети, в царството на блажения и вечен живот. В Бхагавад-гӣта̄ също се казва (парас тасма̄т ту бха̄во 'нях̣), че отвъд тези планети започва духовното небе, което е нетленно и пълно с блаженство. Планетите в него се наричат Виш̣н̣улоки, или Вайкун̣т̣халоки. Само там човек може да живее вечно, в блаженство и съвършено знание. Вайкун̣т̣халока е разположена над материалната вселена, по-високо дори от Брахмалока, където Брахма̄ и великите мъдреци живеят до унищожението на вселената. Животът на тези мъдреци обаче не е вечен. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава това (а̄брахма-бхувана̄л лока̄х̣). Човек не може да постигне вечен живот дори ако отиде на най-висшата планета в материалната вселена. Вечно съществуване и блаженство има само на Вайкун̣т̣халока.

В тази строфа се говори за две особености на планетите във Вайкун̣т̣ха. Първата е, че на тях няма нужда от слънце и от луна. Този факт е потвърден в Упаниш̣адите и в Бхагавад-гӣта̄ (на тад бха̄саяте сӯрьо на шаша̄н̇ко на па̄ваках̣). Вайкун̣т̣халоките в духовния свят сами излъчват сияние, затова там няма нужда от слънце, луна или електричество. Светлината в материалния свят всъщност е отражение на сиянието от Вайкун̣т̣ха. Слънцето във всяка материална вселена свети с отразеното сияние на планетите във Вайкун̣т̣ха, а звездите и луните отразяват светлината на Слънцето. С други думи, всички небесни тела в материалния космос получават светлината си от духовния свят. Хората от материалния свят обаче могат да стигнат до Вайкун̣т̣халока само ако непрекъснато вършат дела, които носят благо на всички живи създания. Такива неспирни благодеяния са възможни само в Кр̣ш̣н̣а съзнание. В този свят няма друга хуманна дейност, която човек би могъл да върши двайсет и четири часа в денонощието.

Този, който притежава Кр̣ш̣н̣а съзнание, постоянно мисли как да върне цялото страдащо човечество вкъщи, при Бога. И понеже постоянно е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, дори и да не успее да спаси всички обусловени души, неговият път към Вайкун̣т̣ха е широко открит. Нещо повече, не само той е достоен да влезе в духовния свят – всеки, който го следва, също постига духовното царство. Хората, чиито дейности са насочени против други живи създания, се наричат кармӣ. Кармӣте постоянно враждуват един с друг. Заради сетивното наслаждение те са в състояние да убият хиляди невинни животни. Гя̄нӣте не вършат тежки грехове като кармӣте, ала не се стремят да върнат при Бога другите живи същества. Те се подлагат на отречения за собственото си освобождение. Йогӣте, които се опитват да постигнат мистични сили, също се интересуват единствено от своето собствено величие и съвършенство. Но ваиш̣н̣авите, преданите, са слуги на Върховния Бог. Посвещавайки се на Кр̣ш̣н̣а съзнание, те реално, на практика вършат най-важната и най-хуманната дейност – спасяват падналите души. Само Кр̣ш̣н̣а осъзнатите личности могат да влязат в духовния свят. Това е потвърдено в настоящата строфа, а също и в Бхагавад-гӣта̄, където Богът казва, че никой не му е по-скъп от оня, който проповядва неговото послание из целия свят.

От казаното в тази строфа става ясно, че само преданите могат да влязат в царството на Бога. Първото тяхно достойнство, споменато тук, е умиротвореността. Преданите са умиротворени, защото не се стремят да доставят наслаждение на своите сетива, а с цялото си същество служат на Бога. Кармӣте не могат да бъдат умиротворени, защото са разкъсвани от желания за сетивно наслаждение. Гя̄нӣте също не могат да постигнат вътрешен мир, защото с всички сили се стремят да се освободят или да се слеят с битието на Върховния. Същото може да се каже и за йогӣте, които се опитват да постигнат мистични сили. Но преданият е умиротворен, защото се уповава единствено и изцяло на Бога, Върховната Личност, и се чувства напълно зависим от него. Както детето се чувства защитено и сигурно под грижите на родителите си, така преданият е умиротворен, защото се е предал изцяло на милостта на Бога.

Преданият е безпристрастен. Той вижда всички живи същества от една и съща, трансцендентална позиция. Той знае, че обусловената душа е получила определен вид тяло заради миналите си плодоносни дела, но в действителност всички души са частици от Върховния Бог. Преданият гледа на всички живи същества с духовно зрение и не прави разлика между тях на основата на телесни схващания за живота. Човек може да придобие подобни качества само ако общува с предани. Без преданите той не може да напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Точно с тази цел ние основахме Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всички, които живеят в това общество, от само себе си развиват Кр̣ш̣н̣а съзнание. Преданите са скъпи на Върховната Божествена Личност, а Върховният Бог е по-скъп на преданите от всичко друго. Само на това равнище човек може да напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Личностите, които са в Кр̣ш̣н̣а съзнание, преданите на Бога, могат да удовлетворят всекиго, както се вижда от дейностите на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ние каним всички, без ограничения, молим всички да седнат с нас, да пеят мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а и след това да приемат праса̄д до насита, колкото им се иска. Така всички остават доволни от срещата си с нас. Това значи безпристрастие, сарва-бхӯта̄нуран̃джана̄х̣. Що се отнася до чистотата, няма никой по-чист от преданите. Всеки, който изрече името на Виш̣н̣у, мигом се пречиства и отвън, и отвътре (ях̣ смарет пун̣д̣арӣка̄кш̣ам). И тъй като преданият постоянно повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, замърсяванията на материалния свят не могат да се докоснат до него. Затова той е истински чист. Мучи хая шучи хая яди кр̣ш̣н̣а бхадже. Казва се, че дори обущарят или човекът, роден в семейство на обущари, може да се пречисти и да се издигне до позицията на бра̄хман̣а (шучи), ако приеме процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Този, който е истински Кр̣ш̣н̣а осъзнат и повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, е най-чистият в цялата вселена.

В тази строфа откриваме точния санскритски еквивалент на понятието „Кр̣ш̣н̣а съзнание“: кр̣ш̣н̣а-пара̄ян̣ах̣. Пара̄ян̣а значи „стремеж“. Всеки, който се стреми към Кр̣ш̣н̣а, е кр̣ш̣н̣а-пара̄ян̣а, или изцяло Кр̣ш̣н̣а осъзнат. Примерът на Дхрува Маха̄ра̄джа показва, че всеки, който е осъзнат за Кр̣ш̣н̣а, може да се издигне отвъд пределите и на трите планетни системи във вселената. Преданият е в състояние да постигне толкова извисена позиция, за каквато амбициозните материалисти не могат и да мечтаят.

Всички планети във вселената се движат с огромна скорост. В един от текстовете на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че скоростта на Слънцето е повече от двайсет и пет хиляди километра в секунда. От Брахма сам̇хита̄ (яч-чакш̣ур еш̣а савита̄ сакала-граха̄н̣а̄м) научаваме, че Слънцето е око на Върховната Божествена Личност, Говинда, и се движи по точно определена орбита. Останалите планети също имат свои орбити. Но едновременно с това всички тези небесни тела се въртят около Полярната звезда, Дхрувалока, която е разположена по-високо от трите свята и е обител на Дхрува Маха̄ра̄джа. Можем да си представим колко възвишена е позицията на предания на Бога. Позицията на Върховната Божествена Личност обаче е отвъд всички представи.

Великият мъдрец На̄рада бил духовен учител на Дхрува Маха̄ра̄джа, затова се чувствал много щастлив от постижението му. Както бащата се радва на развитието на своя син, така духовният учител е много щастлив, когато вижда ученика си да напредва по духовния път.

В тази строфа трябва да обърнем особено внимание на думата веда-ва̄динах̣. Човекът, който стриктно се придържа към принципите на Ведите, се нарича веда-ва̄дӣ. Но има и такива веда̄нтисти, които макар че се провъзгласяват за последователи на философията веда̄нта, в действителност изопачават същността ѝ. Израза веда-ва̄да-рата̄х̣ откриваме и в Бхагавад-гӣта̄; там с него са назовани хората, които са привързани към Ведите, без да разбират смисъла на ведическото знание. Такива хора могат да говорят върху Ведите колкото искат и да изпълняват отреченията си така, както са свикнали, но не могат да постигнат изключителната позиция на Дхрува Маха̄ра̄джа. Тя не е по силите на обикновените царе. Тази строфа споменава конкретно царете, защото в древността всички царе били ра̄джарш̣и, т.е. не само управници, но и велики мъдреци. Дхрува Маха̄ра̄джа бил не само цар, но притежавал и мъдростта на велик светец. Ала без помощта на преданото служене нито великият цар кш̣атрия, нито ученият бра̄хман̣а, стриктно следващ принципите на Ведите, не могат да постигнат възвишената позиция на Дхрува Маха̄ра̄джа.

Върховният Бог е непобедим, никой не може да го покори. Но Той доброволно се подчинява на своите верни слуги заради предаността им. Например Бог Кр̣ш̣н̣а се подчинил на волята на майка Яшода̄, защото тя била негова велика предана. Богът обича да се подчинява на преданите си. В Чайтаня чарита̄мр̣та се казва, че всеки се обръща към Бога с отбрани молитви, но тези молитви не му доставят същото удоволствие, както укорите на предания, който от искрена любов наказва Бога и се държи с него като със зависим и подчинен. Богът забравя висшата си позиция и с готовност се предава на своя чист предан. Дхрува Маха̄ра̄джа успял да покори Върховния Бог, защото, едва петгодишен, се подложил на всички отречения в преданото служене. Разбира се, в преданото служене, което извършвал, той следвал ръководството на великия мъдрец На̄рада. Това е първият принцип на предаността: а̄дау гурв-а̄шраям – човек най-напред трябва да приеме истински духовен учител. И ако неотклонно следва наставленията на духовния си учител, както Дхрува Маха̄ра̄джа следвал заръките на На̄рада Муни, той лесно ще спечели разположението на Бога.

Най-голямото достойнство на преданите е чистата им любов към Кр̣ш̣н̣а. Човек може да постигне такава чиста любов просто като слуша за Кр̣ш̣н̣а. Бог Чайтаня учи, че ако някой смирено слуша трансценденталното послание, изречено от Кр̣ш̣н̣а или посветено на Кр̣ш̣н̣а, независимо от първоначалното си положение той постепенно ще развие чиста любов към Кр̣ш̣н̣а и с нея ще победи непобедимия. Философите ма̄я̄ва̄дӣ се стремят да се слеят с Върховния Бог, но преданите се издигат до много по-висока позиция. Те постигат не само качествено единство с Върховния Бог, но дори стават негови родители, учители и наставници. Заради преданото служене, което Арджуна отдавал, Богът станал негов колесничар и управлявал колесницата му така, както Арджуна пожелаел. Това са някои примери, илюстриращи как преданият може да постигне толкова висока позиция, че да победи и непобедимия.

Тук Дхрува Маха̄ра̄джа е наречен кш̣атра-бандхух̣, което показва, че още не бил истински кш̣атрия, защото бил едва петгодишен. За да стане кш̣атрия или бра̄хман̣а, човек трябва да получи определено възпитание. Момчето, родено в браминско семейство, все още не е бра̄хман̣а; то става бра̄хман̣а едва когато мине през съответното обучение и пречистващи ритуали.

Великият мъдрец На̄рада Муни истински се гордеел, че има ученик като Дхрува Маха̄ра̄джа, чист предан на Бога. На̄рада имал и други ученици, но Дхрува му бил особено скъп, защото само за един живот, благодарение на суровите си отречения и лишения, постигнал Вайкун̣т̣ха – цел, недостигана от нито един царски син или ра̄джарш̣и във вселената. Преди това само цар Бхарата успял да стигне до Вайкун̣т̣ха, но дори той, великият предан, постигнал тази цел за три раждания. В първото си раждане той живеел усамотен в гората и въпреки че изпълнявал тежки отречения, в края на живота си силно се привързал към едно еленче и се преродил като елен. Дори в тялото на елен цар Бхарата не забравил духовната си същност, но трябвало да изчака следващия си живот, за да постигне духовно съвършенство. В третия си живот той се родил като Джад̣а Бхарата и едва тогава успял докрай да се освободи от плена на материалните привързаности, постигнал съвършенство и се издигнал до Вайкун̣т̣халока. Но примерът на Дхрува Маха̄ра̄джа красноречиво показва, че ако човек иска, той може да постигне Вайкун̣т̣халока и в рамките на един живот, без да трябва да чака бъдещите си раждания. Моят Гуру Маха̄ра̄джа, Шрӣ Шрӣмад Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Прабхупа̄да, казваше, че всеки от учениците му може да постигне Вайкун̣т̣халока още в сегашния си живот, без да чака следващи раждания, в които да отдава предано служене. Човек просто трябва да стане сериозен и искрен като Дхрува Маха̄ра̄джа – тогава той лесно ще се върне при Бога, на Вайкун̣т̣халока, още в края на сегашния си живот.

Всичко в Шрӣмад Бха̄гаватам е свързано с Върховната Божествена Личност. Няма значение дали слушаме за забавленията и делата на Върховния Бог или за достойнствата, величието и дейностите на преданите на Бога – двете повествования са равностойни. Начинаещите обикновено се стремят да проумеят само забавленията на Бога, без да проявяват интерес към живота и дейностите на преданите. Истинският предан обаче не прави такова разграничение. Понякога глупавите хора искат да слушат само за танца ра̄са на Кр̣ш̣н̣а и напълно пренебрегват останалите томове на Шрӣмад Бха̄гаватам. Много често професионалните разказвачи започват направо от главите, описващи ра̄са-лӣла̄, сякаш останалите песни на Шрӣмад Бха̄гаватам нямат никаква стойност. А̄ча̄риите не одобряват подобно отношение към великото произведение и не препоръчват човек да се втурва към ра̄са-лӣла̄ по такъв начин. Искреният предан трябва да чете всяка глава и всяка дума на Шрӣмад Бха̄гаватам, защото в началните строфи на Бха̄гаватам е казано, че това произведение е зрелият плод на цялата ведическа литература. Преданите не бива да пренебрегват нито една негова дума. Затова в настоящата шлока великият мъдрец Маитрея за пореден път изтъква, че Бха̄гаватам е самматам̇ сата̄м, високо ценен от великите предани.

На този свят има най-различни хора и съвсем не всички са чисти предани. Една част от тях са кармӣ, които се стремят да натрупат богатства. Мнозина мечтаят най-вече за слава. Други искат да отидат на райските планети или на Дхрувалока, а трети – да удовлетворят полубоговете, за да получат от тях материални облаги. В тази строфа Маитрея препоръчва на всички да слушат сказанието за Дхрува Маха̄ра̄джа и така да постигнат целта, която са си поставили. И преданите (ака̄ма), и кармӣте (сарва-ка̄ма), и гя̄нӣте, които се стремят към освобождение (мокш̣а-ка̄ма), трябва да обожават Върховната Божествена Личност, за да постигнат успех в начинанията си. Но същия резултат те ще постигнат и ако слушат за делата на предания на Бога, защото между дейностите и качествата на Върховната Божествена Личност и тези на чистия предан няма принципна разлика.

В тази строфа особено внимание заслужава думата ачюта-прия. Дхрува Маха̄ра̄джа има възвишени качества и славата му е ненадмината, защото той е много скъп на Ачюта, Върховната Божествена Личност. Разказите за преданите, които са скъпи на Върховния Бог, притежават същото силно въздействие и същата сладост, както повествованията за самия Върховен Бог. Ако човек отново и отново чете или слуша този разказ за Дхрува Маха̄ра̄джа, той може да направи живота си съвършен във всяко едно отношение. И още по-важно, той получава възможност също да стане велик предан на Бога. А да станеш велик предан, означава да сложиш край на всички страдания, следствие от материалното съществуване.

В материалния свят всеки се стреми към изгода, почит и слава, всеки иска да заема най-издигнато положение и всеки обича да слуша за велики достойнства и личности. Ала и най-великите човешки амбиции могат да бъдат осъществени просто със задълбочено и внимателно четене на повествованието за живота на Дхрува Маха̄ра̄джа.

В ша̄стрите се казва, че само в общуване с предани човек може да разбере природата и забавленията на Бога, Върховната Личност, и на неговите предани. В тази строфа Маитрея дава много ясен съвет: трябва да обсъждаме качествата на Дхрува Маха̄ра̄джа сред два пъти родени, т.е. в обществото на бра̄хман̣и, кш̣атрии и вайши. И особено много трябва да се стремим към общуване с бра̄хман̣и, които са се издигнали до равнището на ваиш̣н̣ави. По този начин беседите върху Шрӣмад Бха̄гаватам, който описва качествата и забавленията на преданите и на Бога, много бързо ще дадат резултат. Именно с тази цел бе основано Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Във всеки негов център – не само сутрин, обед и вечер, но на практика двайсет и четири часа в денонощието – непрекъснато се извършва предано служене. Всеки, който се запознае с живота на Обществото за Кр̣ш̣н̣а съзнание, неизбежно става предан. Много кармӣ и най-различни други посетители остават силно впечатлени от приятната, спокойна атмосфера, която откриват в храмовете на ИСКОН. Думата дви-джанмана̄м, употребена в дадената строфа, значи „на два пъти родените“. Всеки може да се присъедини към Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание, да получи посвещение и да стане два пъти роден. Сана̄тана Госва̄мӣ е посочил, че чрез правилно обучение и посвещение всеки може да стане два пъти роден. За първото си раждане човек е задължен на своите родители, а второ раждане му дават неговият духовен баща и ведическото знание. Човек не може да разбере трансценденталните черти на Бога и на преданите му, ако не получи второ раждане. Затова на шӯдрите е забранено да изучават Ведите. Никакви академични знания не могат да помогнат на човек, който е шӯдра, да проумее трансценденталната наука. Из целия свят съвременните образователни системи подготвят преди всичко шӯдри. Големият технократ е само един голям шӯдра. Калау шӯдра-самбхавах̣ – в епохата на Кали всички са шӯдри. И тъй като населението на Земята се състои само от шӯдри, духовното знание е в упадък и хората са нещастни. Една от основните цели на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е да създаде истински бра̄хман̣и, които да разпространяват духовно знание по целия свят, защото само така хората могат да станат щастливи.

Професионалните лектори искат хонорари, за да погасят пламтящия огън в стомасите си, но са неспособни да осъществят някакъв духовен напредък или да постигнат съвършенство. Затова категорично се забранява беседите върху Шрӣмад Бха̄гаватам да бъдат превръщани в средство за печелене на пари. Само оня, който напълно се е отдал в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност и се уповава единствено на Бога за прехраната си и дори за прехраната на семейството си, може да постигне съвършенство, като изнася лекции върху Шрӣмад Бха̄гаватам, който описва забавленията на Бога и на преданите му. Накратко, слушателите трябва да приемат посланието на Бха̄гаватам с вяра, а лекторът трябва да е напълно отдаден на Върховната Божествена Личност. Четенето на Бха̄гаватам не бива да става бизнес. Ако то се извършва правилно, не само четецът ще чувства пълно удовлетворение, но и самият Богът ще бъде доволен от него и от слушателите и по такъв начин, просто следвайки този процес, всички ще се освободят от материалното робство.

Гя̄нам агя̄та значи знание, което не е известно почти никому в целия свят. Никой не познава Абсолютната Истина. Материалистите са много горди с напредъка си в областта на образованието, философските изследвания и научните теории, но нямат представа за същността на Абсолютната Истина. Затова великият мъдрец Маитрея съветва преданите да просвещават хората със знанието за Абсолютната Истина (таттва), като разпространяват и проповядват учението на Шрӣмад Бха̄гаватам по целия свят. Шрӣла Вя̄садева е създал това велико произведение, квинтесенцията на трансценденталното знание, точно защото хората нямат и най-малка представа за Абсолютната Истина. В началото на Първа Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че мъдрецът Вя̄садева съставил великата Бха̄гавата Пура̄н̣а, за да сложи край на всеобщото невежество. На̄рада поръчал на Вя̄садева да състави Шрӣмад Бха̄гаватам, защото хората не познават Абсолютната Истина. В най-честия случай дори тези, които се стремят към истината, се залавят с философски спекулации и стигат най-много до концепцията за безличностния Брахман. Но малцина са хората, които познават личностния аспект на Бога.

Публичните четения на Шрӣмад Бха̄гаватам имат за цел да открият пред хората Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност. При все че няма принципна разлика между безличностния Брахман, локализираната Парама̄тма̄ и Върховната Личност, живото същество не може да постигне истинско безсмъртие, докато не се издигне до равнището на лично общуване с Върховната Личност. Преданото служене, което води до общуване с Върховния Бог, е истинското безсмъртие. Чистите предани са изпълнени със съчувствие към падналите души; те са кр̣па̄лу, много милостиви към обикновените хора, затова разпространяват духовното знание по целия свят. Добросърдечният предан се нарича дӣна-на̄тха, покровител на окаяните невежи хора. Бог Кр̣ш̣н̣а също е известен като дӣна-на̄тха, или дӣна-бандху, господар и истински приятел на окаяните живи същества, затова и неговият чист предан приема позицията на дӣна-на̄тха. Дӣна-на̄тхите, преданите на Бог Кр̣ш̣н̣а, които проповядват пътя на преданото служене, стават много скъпи на полубоговете. Обикновено хората се кланят на полубоговете, и особено на Шива, за да получат материални облаги, но на чистия предан, който проповядва принципите на преданото служене, изложени в Шрӣмад Бха̄гаватам, не му се налага да обожава полубоговете отделно от Бога. Те сами му дават всички благословии, които са във възможностите им, защото са доволни от него. Когато поливаме корените на дървото, листата и клоните му също получават вода; по подобен начин, като отдаваме на Бога предано служене, полубоговете, които са клоните, листата и вейките на Върховния Бог, също се чувстват доволни и ни дават всичките си благословии.

Както е казал Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита, животът е кратък, но ако човек постъпва достойно, славата му го надживява. Славата на предания на Бог Кр̣ш̣н̣а е нетленна като славата на самата Върховна Божествена Личност. Затова делата на Дхрува Маха̄ра̄джа са описани с два епитета: викхя̄та, „много славни“, и вишуддха, „трансцендентални“. Като напуснал дома си още в най-ранно детство и се усамотил в гората, за да приеме убежище при Върховната Божествена Личност, Дхрува Маха̄ра̄джа извършил подвиг, който остава неповторим в историята на света.