Шрӣмад Бха̄гаватам 4.12.21
Деванагари
विज्ञाय तावुत्तमगायकिङ्करा-
वभ्युत्थित: साध्वसविस्मृतक्रम: ।
ननाम नामानि गृणन्मधुद्विष:
पार्षत्प्रधानाविति संहताञ्जलि: ॥ २१ ॥
वभ्युत्थित: साध्वसविस्मृतक्रम: ।
ननाम नामानि गृणन्मधुद्विष:
पार्षत्प्रधानाविति संहताञ्जलि: ॥ २१ ॥
Стих
вигя̄я та̄в уттамага̄я-кин̇кара̄в
абхюттхитах̣ са̄дхваса-висмр̣та-крамах̣
нана̄ма на̄ма̄ни гр̣н̣ан мадхудвиш̣ах̣
па̄рш̣ат-прадха̄на̄в ити сам̇хата̄н̃джалих̣
абхюттхитах̣ са̄дхваса-висмр̣та-крамах̣
нана̄ма на̄ма̄ни гр̣н̣ан мадхудвиш̣ах̣
па̄рш̣ат-прадха̄на̄в ити сам̇хата̄н̃джалих̣
Дума по дума
вигя̄я — като разбра; тау — тях; уттама-га̄я — на Бог Виш̣н̣у (който е най-прославен); кин̇карау — двама слуги; абхюттхитах̣ — се изправи; са̄дхваса — объркан; висмр̣та — забрави; крамах̣ — правилно поведение; нана̄ма — отдаде почитания; на̄ма̄ни — имена; гр̣н̣ан — възпяващ; мадху-двиш̣ах̣ — на Бога (врага на Мадху); па̄рш̣ат — спътници; прадха̄нау — главни; ити — така; сам̇хата — почтително посрещнати; ан̃джалих̣ — с допрени длани.
Превод
Като разбра, че тези необикновени създания са лични слуги на Върховната Божествена Личност, Дхрува Маха̄ра̄джа веднага се изправи, но толкова бе смутен от присъствието им, че в объркването си забрави как подобава да ги посрещне. Затова просто им се поклони с допрени длани и напевно започна да повтаря святите имена на Бога.
Пояснение
Повтарянето на святите имена на Бога винаги е уместно. Когато видял четириръките виш̣н̣удӯти, които били ослепително красиви, Дхрува Маха̄ра̄джа веднага разбрал, че те са лични слуги на Бог Виш̣н̣у, но в първия момент се смутил и объркал. Ала понеже започнал да повтаря святото име на Бога, мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, той напълно удовлетворил своите необичайни гости, които се появили толкова неочаквано. Възпяването на святото име на Бога е най-висшето съвършенство. Дори когато човек не знае как да удовлетвори Бог Виш̣н̣у или неговите слуги, ако искрено повтаря святото име на Бога, той ще постигне успех. Затова и в премеждие, и в сполука преданият постоянно повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Ако го застрашава опасност, по този начин той веднага намира спасение, а ако лично вижда Бог Виш̣н̣у или спътниците му, успява да ги удовлетвори, повтаряйки маха̄-мантрата. Такава е нейната абсолютна природа. Затова човек винаги може да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а – и в щастие, и в беда.