Шрӣмад Бха̄гаватам 4.12.22
Деванагари
तं कृष्णपादाभिनिविष्टचेतसं
बद्धाञ्जलिं प्रश्रयनम्रकन्धरम् ।
सुनन्दनन्दावुपसृत्य सस्मितं
प्रत्यूचतु: पुष्करनाभसम्मतौ ॥ २२ ॥
बद्धाञ्जलिं प्रश्रयनम्रकन्धरम् ।
सुनन्दनन्दावुपसृत्य सस्मितं
प्रत्यूचतु: पुष्करनाभसम्मतौ ॥ २२ ॥
Стих
там̇ кр̣ш̣н̣а-па̄да̄бхинивиш̣т̣а-четасам̇
баддха̄н̃джалим̇ прашрая-намра-кандхарам
сунанда-нанда̄в упаср̣тя сасмитам̇
пратйӯчатух̣ пуш̣карана̄бха-самматау
баддха̄н̃джалим̇ прашрая-намра-кандхарам
сунанда-нанда̄в упаср̣тя сасмитам̇
пратйӯчатух̣ пуш̣карана̄бха-самматау
Дума по дума
там — него; кр̣ш̣н̣а — на Бог Кр̣ш̣н̣а; па̄да — за лотосовите нозе; абхинивиш̣т̣а — погълнат от мисли; четасам — чието сърце; баддха-ан̃джалим — с допрени длани; прашрая — много смирено; намра — се поклони; кандхарам — чиято шия; сунанда — Сунанда; нандау — и Нанда; упаср̣тя — обръщайки се; са-смитам — усмихнати; пратйӯчатух̣ — казаха; пуш̣кара-на̄бха — на Бог Виш̣н̣у, който има лотосов пъп; самматау — близки слуги.
Превод
Дхрува Маха̄ра̄джа постоянно мислеше за лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а. Сърцето му принадлежеше изцяло на Кр̣ш̣н̣а. Когато двамата близки слуги на Върховния Бог, наречени Сунанда и Нанда, се обърнаха към него с щастливи лица, Дхрува се изправи и допрял длани, смирено се поклони. Тогава те му казаха следното.
Пояснение
В тази строфа заслужава внимание думата пуш̣карана̄бха-самматау. Кр̣ш̣н̣а, т.е. Бог Виш̣н̣у, се слави със своите лотосови очи, лотосов пъп, лотосови нозе и лотосови длани. Тук Той е наречен пуш̣кара-на̄бха, което значи „Върховната Божествена Личност, която има лотосов пъп“, а самматау значи „двама близки и много покорни слуги“. Животът на материалиста се отличава от духовното съществуване по това, че се гради върху своеволие, докато духовният живот предполага подчинение на волята на Върховния Бог. Всички живи същества са неотделими частици от Бога и затова винаги трябва да се подчиняват на волята му. Това е съвършеното разбиране за единството.
В света на Вайкун̣т̣ха всички живи същества са единни с Върховния Бог, защото никога не престъпват волята му. Но тук, в материалния свят, те са асаммата, непокорни. Човешката форма на живот ни дава възможност да се научим да следваме волята на Върховния Бог. Мисията на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е точно такава – да помогне на хората да се възползват от тази възможност. Както е казано в Бхагавад-гӣта̄, законите на материалната природа са строги, никой не може да ги избегне. Но този, който се е отдал на Бога и се подчинява на волята му, лесно може да преодолее влиянието им. Примерът на Дхрува Маха̄ра̄джа е много показателен в това отношение. Благодарение на смирението си пред волята на Върховната Божествена Личност и на любовта си към Бога, Дхрува получил възможност да се срещне лице в лице с доверените слуги на Бог Виш̣н̣у. Това, което било възможно за Дхрува Маха̄ра̄джа, е възможно и за всички останали хора. Всеки, който сериозно отдава предано служене, с течение на времето ще постигне същото съвършенство.