ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Дхрува Маха̄ра̄джа се връща при Бога

ТЕКСТ 1:: Великият мъдрец Маитрея каза: Скъпи Видура, Дхрува Маха̄ра̄джа усмири своя гняв и спря да убива якш̣ите. Когато Кувера, преподобният господар на съкровищницата, чу тази вест, той сам се яви пред Дхрува. Възхваляван от якш̣ите, киннарите и ча̄ран̣ите, Кувера заговори на Дхрува Маха̄ра̄джа, който бе застанал пред него с молитвено допрени длани.

ТЕКСТ 2:: Кувера, пазителят на съкровищницата, каза: О, безгрешни сине на кш̣атрия, с радост научих, че си се вслушал в наставленията на своя дядо и си потиснал желанието си за отмъщение, въпреки че това не е лесно. Много съм доволен от тебе.

ТЕКСТ 3:: Всъщност не ти уби якш̣ите, както не те са истинските убийци на брат ти – истинската причина за всяко сътворение и унищожение е Върховният Бог в аспекта си на вечното време.

ТЕКСТ 4:: Илюзорното отъждествяване, което на основата на телесното схващане за живота ни кара да наричаме себе си аз, а другите – „ти“, е плод на невежеството. Тази телесна концепция ни принуждава да се въртим до безкрай в цикъла на повтарящите се раждания и смърти и не ни дава възможност да се освободим от материалното съществуване.

ТЕКСТ 5:: Скъпи Дхрува, ела тук, дано Бог те благослови с вечно щастие! Върховната Божествена Личност, която е отвъд сетивното възприятие, е Свръхдушата у всички живи създания, затова те всички са равни и между тях няма съществена разлика. Започни да служиш на трансценденталната форма на Бога, който е окончателното убежище на всички живи същества.

ТЕКСТ 6:: Отдай се без остатък на преданото служене за Бога, защото само Той може да ни спаси от робството на материалното битие. Въпреки че Богът е свързан с материалната си енергия, Той няма нищо общо с нейните действия. Всичко в материалния свят се осъществява от непостижимата енергия на Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 7:: Скъпи Дхрува Маха̄ра̄джа, сине на Маха̄ра̄джа Утта̄напа̄да, чували сме, че непрекъснато си погълнат от трансцендентално любовно служене за Върховната Божествена Личност, която има лотосов пъп. Затова ти си достоен за всякаква благословия. Можеш без колебание да поискаш от мене всичко, което желаеш.

ТЕКСТ 8:: Великият мъдрец Маитрея продължи: Скъпи Видура, когато Кувера, царят на якш̣ите, предложи на Дхрува Маха̄ра̄джа каквато поиска благословия, Дхрува, който бе най-великият от чистите предани, а също разумен и мъдър цар, помоли за непоколебима вяра в Божествената Личност и за това, винаги да помни Върховния Бог, защото само така човек може да прекоси океана на невежеството, непреодолим за останалите.

ТЕКСТ 9:: Кувера, синът на Ид̣авид̣а̄, остана много доволен от Дхрува Маха̄ра̄джа и с радост му даде благословията, която той бе пожелал. После се скри от погледа му, а Дхрува се върна в престолния град.

ТЕКСТ 10:: Когато се завърна у дома си, Дхрува Маха̄ра̄джа започна да извършва велики жертвени церемонии, за да достави удоволствие на този, който се наслаждава на всички жертвоприношения – Върховната Божествена Личност. Предписаните жертвени обреди са предназначени да удовлетворят Бог Виш̣н̣у, който е тяхната цел и който възнаграждава всекиго с резултатите от делата му.

ТЕКСТ 11:: С неотслабваща сила Дхрува Маха̄ра̄джа продължи да отдава предано служене на Върховния Бог, който е средоточието на всичко. Благодарение на това предано служене Дхрува разбра, че всичко се намира у Бога и Богът пребивава у всички живи създания. Той се нарича Ачюта, защото никога не пренебрегва своя основен дълг – да закриля преданите.

ТЕКСТ 12:: Дхрува Маха̄ра̄джа бе надарен с всички достойнства. Той се отнасяше много почтително към преданите на Върховния Бог, винаги бе милостив към бедните и невинните и защитаваше религиозните принципи. Заради тези негови добродетели всичките му поданици го почитаха като роден баща.

ТЕКСТ 13:: Дхрува Маха̄ра̄джа управлява тази планета цели трийсет и шест хиляди години. Като се наслаждаваше, той изчерпа плодовете на благочестивите си дейности, а с отреченията си унищожи последиците от своите грехове.

ТЕКСТ 14:: Така в продължение на много, много години Дхрува Маха̄ра̄джа, който бе велика душа и съвършено владееше сетивата си, извършва трите вида благоприятни материални дейности: религиозни обреди, дейности за икономическо процъфтяване и задоволяване на всички материални желания. След това той повери царския престол на сина си.

ТЕКСТ 15:: Шрӣла Дхрува Маха̄ра̄джа съзнаваше, че космическото проявление заблуждава живите същества като сън или фантасмагория, защото е творение на външната, илюзорната енергия на Върховния Бог.

ТЕКСТ 16:: И така, Дхрува Маха̄ра̄джа напусна своето царство, което обхващаше цялата планета Земя и граничеше с великите океани. Той знаеше, че неговото тяло, неговите съпруги, децата му, приятелите му, армията, богатата му съкровищница, великолепните му дворци и прохладните паркове са творения на илюзорната енергия. Затова, когато му дойде времето, той се оттегли в Хималаите, в гората, наречена Бадарика̄шрама.

ТЕКСТ 17:: В Бадарика̄шрама Дхрува Маха̄ра̄джа пречисти докрай сетивата си, като редовно се къпеше в бистра, кристалночиста вода. Седнал устойчиво в нужната поза, с помощта на йогийските упражнения той контролираше дишането си и въздушните потоци в своето тяло. По този начин сетивата му напълно се откъснаха от материалното. След това Дхрува съсредоточи ума си върху арча̄-виграха, формата на Върховния, която не се различава от него самия, и като медитираше върху Бога, потъна в дълбок транс.

ТЕКСТ 18:: От очите му бликнаха сълзи на трансцендентално блаженство, сърцето му се размекна, той целият затрепери и космите по тялото му настръхнаха. Преобразен от транса на предаността, Дхрува Маха̄ра̄джа напълно забрави за съществуването на тялото си и така неусетно се освободи от всичко, което го привързваше към материалния свят.

ТЕКСТ 19:: Щом се появиха признаците на неговото освобождение, Дхрува видя от небето да се спуска прекрасен въздушен кораб, който падаше като сияйна луна и озаряваше десетте световни посоки.

ТЕКСТ 20:: Във въздушния кораб Дхрува Маха̄ра̄джа видя двама необикновено красиви спътници на Бог Виш̣н̣у. Те бяха много млади, с възчерна блестяща кожа, имаха по четири ръце, а очите им бяха като два алени лотоса. Двамата бяха облечени в прекрасни одежди и носеха огърлици, гривни и обици, в ръцете си държаха боздугани, а главите им бяха увенчани с красиви корони.

ТЕКСТ 21:: Като разбра, че тези необикновени създания са лични слуги на Върховната Божествена Личност, Дхрува Маха̄ра̄джа веднага се изправи, но толкова бе смутен от присъствието им, че в объркването си забрави как подобава да ги посрещне. Затова просто им се поклони с допрени длани и напевно започна да повтаря святите имена на Бога.

ТЕКСТ 22:: Дхрува Маха̄ра̄джа постоянно мислеше за лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а. Сърцето му принадлежеше изцяло на Кр̣ш̣н̣а. Когато двамата близки слуги на Върховния Бог, наречени Сунанда и Нанда, се обърнаха към него с щастливи лица, Дхрува се изправи и допрял длани, смирено се поклони. Тогава те му казаха следното.

ТЕКСТ 23:: Нанда и Сунанда, двамата доверени спътници на Бог Виш̣н̣у, казаха: Скъпи царю, да пребъде добрата ти участ! Моля те, внимателно чуй това, което ще кажем. Когато бе едва петгодишен, ти се подложи на сурови отречения и много зарадва Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 24:: Ние сме пратеници на Бога, Върховната Личност, създателя на вселената, който носи в ръката си лъка Ша̄рн̇га. Той ни изпрати тук, за да те отведем в духовния свят.

ТЕКСТ 25:: Никак не е лесно да се отиде на Виш̣н̣улока, но с отреченията си ти заслужи това. Дори великите р̣ш̣и и полубогове не могат да постигнат такава позиция. Слънцето, Луната и всички други звезди и планети обикалят около върховната обител (планетата на Виш̣н̣у) само за да я видят. Ела, сега и ти можеш да идеш там.

ТЕКСТ 26:: Скъпи царю, нито твоите прадеди, нито някой друг преди теб е успявал да постигне такава трансцендентална планета. Няма нищо по-висше от Виш̣н̣улока – планетата, на която живее самият Бог Виш̣н̣у. Тя е почитана от всички обитатели на вселената. Ела с нас и нека тя стане твой вечен пристан.

ТЕКСТ 27:: О, безсмъртни, този необикновен въздушен кораб е изпратен от самия Бог, Върховната Личност, който е главното живо същество и е обожаван с избрани молитви, и ти си достоен да се качиш на борда му.

ТЕКСТ 28:: Великият мъдрец Маитрея продължи: Маха̄ра̄джа Дхрува бе много скъп на Върховната Божествена Личност. Когато чу ласкавите думи на пратениците на самия Бог от Вайкун̣т̣ха, той веднага извърши ритуално умиване, украси тялото си с подходящи накити и изпълни всекидневните си духовни задължения. После се поклони на присъстващите велики мъдреци и прие техните благословии.

ТЕКСТ 29:: Преди да се качи на борда му, Дхрува Маха̄ра̄джа се поклони на въздушния кораб, обиколи го от всички страни и отдаде почит на спътниците на Виш̣н̣у. В този момент тялото на Дхрува цялото се преобрази и засия сякаш бе от искрящо разтопено злато. Той вече бе напълно готов да се качи на въздушния кораб.

ТЕКСТ 30:: Когато понечи да се качи на трансценденталния звездолет, Дхрува Маха̄ра̄джа видя към него да се приближава олицетворената смърт, но той дори не ѝ обърна внимание, а се възползва от удобния случай, стъпи на главата ѝ и така се качи във въздушния кораб, който бе като огромен палат.

ТЕКСТ 31:: В това време от небето се разнесоха звуци на барабани и на литаври, най-изтъкнатите гандхарви запяха, а останалите полубогове започнаха да сипят върху Дхрува Маха̄ра̄джа дъжд от цветя.

ТЕКСТ 32:: Дхрува вече седеше в трансценденталния звездолет, който бе готов за излитане, когато неочаквано си сети за своята майка, Сунӣти. Той си помисли: „Нима мога да замина за Вайкун̣т̣ха и да оставя клетата си майка самичка?“.

ТЕКСТ 33:: Нанда и Сунанда, великите пратеници от Вайкун̣т̣ха, доловиха мислите на Дхрува Маха̄ра̄джа и му показаха, че неговата майка, Сунӣти, пътува зад тях в друг звездолет.

ТЕКСТ 34:: Докато летеше през космоса, Дхрува Маха̄ра̄джа постепенно видя всички планети от Слънчевата система и всички полубогове, които от въздушните си кораби го обсипваха с цветя.

ТЕКСТ 35:: Така Дхрува Маха̄ра̄джа премина отвъд седемте планетни системи, на които живеят великите мъдреци, саптар̣ш̣ите, и стигна до трансценденталната планета на Бог Виш̣н̣у, където му предстоеше вечен живот.

ТЕКСТ 36:: Сияйните планети Вайкун̣т̣хи, с чиято отразена светлина светят всички небесни тела в материалния свят, са недостъпни за ония, които не са милостиви към другите живи създания. Само личностите, непрекъснато вършещи добро за останалите, могат да достигнат планетите във Вайкун̣т̣ха.

ТЕКСТ 37:: Единствено тези, които са умиротворени, безпристрастни и чисти, които владеят изкуството да удовлетворяват всички живи същества и поддържат приятелство само с преданите на Бога, лесно могат да постигнат съвършенство и да се върнат вкъщи, при Върховния Бог.

ТЕКСТ 38:: Така благородният син на Маха̄ра̄джа Утта̄напа̄да, Дхрува Маха̄ра̄джа, който бе в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, се издигна отвъд пределите на трите вида планетни системи.

ТЕКСТ 39:: Светецът Маитрея продължи: Скъпи Видура, о, потомъко на Куру, както стадото биволи обикаля около стълб по часовниковата стрелка, всички небесни тела във вселената се въртят около обителта на Дхрува Маха̄ра̄джа с постоянна и много голяма скорост и мощ.

ТЕКСТ 40:: След като видя с очите си величието на Дхрува Маха̄ра̄джа, великият мъдрец На̄рада, преизпълнен от щастие, отиде на жертвената арена на Прачетите, и свирейки на вӣн̣а̄та си, изпя следните три строфи.

ТЕКСТ 41:: Великият мъдрец На̄рада каза: Благодарение на своя духовен напредък и на суровите си отречения Дхрува Маха̄ра̄джа, синът на Сунӣти, която бе много предана на съпруга си, постигна изключително висша позиция, която не е по силите дори на така наречените веда̄нтисти, или стриктни следовници на принципите на Ведите, какво да говорим за обикновените хора.

ТЕКСТ 42:: Великият мъдрец На̄рада продължи: Помислете само как едва петгодишен, Дхрува Маха̄ра̄джа отиде в гората, наранен от тежките думи на мащехата си, и под моето ръководство се подложи на отречения. Въпреки че Богът, Върховната Личност, е непобедим, Дхрува Маха̄ра̄джа го покори с изключителните си качества на предан на Бога.

ТЕКСТ 43:: Дхрува Маха̄ра̄джа постигна изключително извисена позиция, когато бе едва пет-шестгодишен и бе изпълнявал отречения в продължение на шест месеца. Великите кш̣атрии не могат да достигнат такова равнище дори след много години, прекарани в отречения.

ТЕКСТ 44:: Великият мъдрец Маитрея продължи: Скъпи Видура, подробно отговорих на всичко, което ме попита за славата и качествата на Дхрува Маха̄ра̄джа. Великите светци и предани обичат да слушат за него.

ТЕКСТ 45:: Който слуша сказанието за Дхрува Маха̄ра̄джа, изпълнява желанията си за богатство, слава и дълъг живот. То е толкова благотворно, че просто като го слуша, човек може да се издигне до райските планети или до Дхрувалока, жилището на Дхрува Маха̄ра̄джа. Това велико повествование доставя удоволствие дори на полубоговете, а силата му унищожава последиците от всички греховни деяния.

ТЕКСТ 46:: Всеки, който отново и отново слуша историята на Дхрува Маха̄ра̄джа и с вяра и преданост се опитва да разбере чистия му характер, сам става чист предан и се потапя в чисто предано служене. По този начин той превъзмогва трите вида страдания на материалното съществуване.

ТЕКСТ 47:: Всеки, който слуша историята на Дхрува Маха̄ра̄джа, постига неговите възвишени качества. Разказът за Дхрува е средството, с което жадуващите за величие, влияние и могъщество, могат да осъществят своя копнеж, а мъдрите – да си спечелят почит и уважение.

ТЕКСТ 48:: Човек съсредоточено трябва да възпява делата и добродетелите на Дхрува Маха̄ра̄джа сутрин и вечер в обществото на бра̄хман̣и или на други два пъти родени личности.

ТЕКСТОВЕ 49 – 50:: Хората, които са приели пълно убежище в лотосовите нозе на Върховния Бог, трябва да разказват историята на Дхрува Маха̄ра̄джа, без да приемат възнаграждение. Тези беседи са особено препоръчителни в дните на пълнолуние и новолуние, в деня след Ека̄дашӣ, при изгрева на звездата Шраван̣а, в края на всяко титхи, в деня Вятӣпа̄та, в края на всеки месец или в неделя. И, разбира се, четенето трябва да става пред благосклонна публика. Ако всичко се извършва по този начин и разказвачът е лишен от користни цели, и той, и слушателите му ще постигнат съвършенство.

ТЕКСТ 51:: Сказанието за живота на Дхрува Маха̄ра̄джа е възвишено знание, което открива път към безсмъртието. Хората, които не познават Абсолютната Истина, могат да бъдат изведени на пътя на истината, затова всички, които от трансцендентална милост поемат отговорност да покровителстват окаяните живи създания, веднага привличат вниманието на полубоговете и си спечелват благословиите им.

ТЕКСТ 52:: Трансценденталните дейности на Дхрува Маха̄ра̄джа са добре известни по целия свят заради своята чистота. В детството си Дхрува се отказа от всички игри, напусна грижите на своята майка и прие подслон при Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у. Скъпи Видура, разказах ти всичко в най-големи подробности и с това завършвам сказанието си.