Шрӣмад Бха̄гаватам 4.12.6
Деванагари
भजस्व भजनीयाङ्घ्रि मभवाय भवच्छिदम् ।
युक्तं विरहितं शक्त्या गुणमय्यात्ममायया ॥ ६ ॥
युक्तं विरहितं शक्त्या गुणमय्यात्ममायया ॥ ६ ॥
Стих
бхаджасва бхаджанӣя̄н̇гхрим
абхава̄я бхава-ччхидам
юктам̇ вирахитам̇ шактя̄
гун̣а-майя̄тма-ма̄яя̄
абхава̄я бхава-ччхидам
юктам̇ вирахитам̇ шактя̄
гун̣а-майя̄тма-ма̄яя̄
Дума по дума
бхаджасва — отдавай предано служене; бхаджанӣя — достоен за обожание; ан̇гхрим — на него, чиито лотосови нозе; абхава̄я — за освобождение от материалното съществуване; бхава-чхидам — който разсича възела на материалното робство; юктам — свързан; вирахитам — отделен; шактя̄ — от енергията си; гун̣а-майя̄ — състояща се от гун̣ите на материалната природа; а̄тма-ма̄яя̄ — от необозримата му енергия.
Превод
Отдай се без остатък на преданото служене за Бога, защото само Той може да ни спаси от робството на материалното битие. Въпреки че Богът е свързан с материалната си енергия, Той няма нищо общо с нейните действия. Всичко в материалния свят се осъществява от непостижимата енергия на Върховната Божествена Личност.
Пояснение
В тази строфа Кувера отново съветва Дхрува Маха̄ра̄джа да посвети живота си на преданото служене. Предано служене обаче не може да се отдава на Брахман, на безличностния аспект на Върховната Божествена Личност. Думата бхаджасва, която значи „отдавай предано служене“, винаги предполага наличието на слуга, на служене и на личност, приемаща служенето. Богът, Върховната Личност, е обектът, на когото се служи, дейностите, извършвани за негово удоволствие, се наричат служене, а този, който извършва служенето, се нарича слуга на Бога. Друга важна идея в тази строфа е, че трябва да служим единствено на Върховния Бог. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа). Няма нужда да служим на полубоговете, които могат да бъдат сравнени просто с ръце и крака на Върховния Бог. Когато живото същество служи на Върховния Бог, едновременно с това то служи и на крайниците на Бога, така че не се налага да им служи отделно. В Бхагавад-гӣта̄ (12.7) се казва: теш̣а̄м ахам̇ самуддхарта̄ мр̣тю-сам̇са̄ра-са̄гара̄т. Това значи, че за да покаже особеното си предразположение към предания, отвътре, от неговото сърце Богът го направлява по такъв начин, че накрая преданият се освобождава от робството на материалното съществуване. Никой друг освен Върховния Бог не може да помогне на живото същество да се измъкне от материалния свят. Материалната природа е изява на една от многобройните енергии на Върховната Божествена Личност (пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте). Тя е една от енергиите на Бога, както топлината и светлината са енергии на огъня. Тя не се различава от него, но в същото време Той няма нищо общо с нейните действия. Живото същество, което спада към междинната енергия, става пленник на материалната енергия заради желанието си да господства над материалния свят. Богът стои настрана от всичко това, но когато живото същество започне да му служи с преданост, Той се привързва към служенето му – това се нарича юктам. За преданите Богът присъства дори в материалната енергия; така се проявява неговото безгранично могъщество. Материалната енергия действа чрез трите гун̣и, чрез трите материални качества, които определят всички дейности в материалното съществуване и следствията от тях. Тези, които не служат на Бога, се заплитат в подобни дейности. Но преданите, които са свързани в едно цяло с Върховната Божествена Личност, са освободени от материалните дейности и техните следствия. Затова тук Богът е наречен бхава-ччхидам – този, който може да освободи живото същество от робството на материалното съществуване.