Шрӣмад Бха̄гаватам 4.12.15
Деванагари
मन्यमान इदं विश्वं मायारचितमात्मनि ।
अविद्यारचितस्वप्नगन्धर्वनगरोपमम् ॥ १५ ॥
अविद्यारचितस्वप्नगन्धर्वनगरोपमम् ॥ १५ ॥
Стих
маняма̄на идам̇ вишвам̇
ма̄я̄-рачитам а̄тмани
авидя̄-рачита-свапна-
гандхарва-нагаропамам
ма̄я̄-рачитам а̄тмани
авидя̄-рачита-свапна-
гандхарва-нагаропамам
Дума по дума
Превод
Шрӣла Дхрува Маха̄ра̄джа съзнаваше, че космическото проявление заблуждава живите същества като сън или фантасмагория, защото е творение на външната, илюзорната енергия на Върховния Бог.
Пояснение
На човека, който се е загубил в гъста гора, понякога му се привиждат величествени дворци и прекрасни градове, но те са само мираж. На санскрит подобни фантазии се наричат гандхарва-нагара. По същия начин, с помощта на въображението в сънищата си ние сътворяваме най-необикновени неща. Преданият, който е осъзнал себе си, добре разбира, че материалното космическо проявление е илюзорно и временно, въпреки че изглежда реалност. То е като мираж. Ала зад това отразено творение стои реалността – духовният свят. Именно този свят преданият се стреми да постигне, а не отражението му. Тъй като е осъзнал върховната истина, преданият повече не се интересува от ефимерното отражение на истината. Този факт е потвърден в Бхагавад-гӣта̄ (парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате).