Шрӣмад Бха̄гаватам 4.12.40
Деванагари
महिमानं विलोक्यास्य नारदो भगवानृषि: ।
आतोद्यं वितुदञ्श्लोकान् सत्रेऽगायत्प्रचेतसाम् ॥ ४० ॥
आतोद्यं वितुदञ्श्लोकान् सत्रेऽगायत्प्रचेतसाम् ॥ ४० ॥
Стих
махима̄нам̇ вилокя̄ся
на̄радо бхагава̄н р̣ш̣их̣
а̄тодям̇ витудан̃ шлока̄н
сатре 'га̄ят прачетаса̄м
на̄радо бхагава̄н р̣ш̣их̣
а̄тодям̇ витудан̃ шлока̄н
сатре 'га̄ят прачетаса̄м
Дума по дума
махима̄нам — величие; вилокя — виждайки; ася — на Дхрува Маха̄ра̄джа; на̄радах̣ — великият мъдрец На̄рада; бхагава̄н — велик колкото Върховната Божествена Личност; р̣ш̣их̣ — светецът; а̄тодям — струнния инструмент вӣн̣а̄; витудан — свирейки на; шлока̄н — строфи; сатре — на жертвената арена; ага̄ят — изпя; прачетаса̄м — на Прачетите.
Превод
След като видя с очите си величието на Дхрува Маха̄ра̄джа, великият мъдрец На̄рада, преизпълнен от щастие, отиде на жертвената арена на Прачетите, и свирейки на вӣн̣а̄та си, изпя следните три строфи.
Пояснение
Великият мъдрец На̄рада бил духовен учител на Дхрува Маха̄ра̄джа, затова се чувствал много щастлив от постижението му. Както бащата се радва на развитието на своя син, така духовният учител е много щастлив, когато вижда ученика си да напредва по духовния път.