ТЕКСТ 1:

Шрӣ Маитрея каза: Скъпи Видура, когато чу насърчителните слова на великите мъдреци, Дхрува Маха̄ра̄джа се пречисти, като докосна вода. После той взе стрелата, направена от самия Бог На̄ра̄ян̣а, и я постави в лъка си.

ТЕКСТ 2:

Щом Дхрува Маха̄ра̄джа постави стрелата на̄ра̄ян̣а̄стра в лъка си, илюзията, създадена от якш̣ите, в миг се разсея. По същия начин изчезват всички материални болки и удоволствия, когато човек напълно осъзнае духовната си природа.

ТЕКСТ 3:

Щом Дхрува Маха̄ра̄джа нагласи оръжието на На̄ра̄ян̣а Р̣ш̣и в лъка си, оттам полетяха златни стрели с пера като лебедови криле. Те пронизаха вражеските редици със силен свистящ звук, както пауните влизат в гората с оглушителни крясъци.

ТЕКСТ 4:

Острите стрели накараха воините на якш̣ите да потреперят от ужас и поразени, те почти загубиха съзнание, ала в яростта си някои успяха да съберат пръснатите си оръжия и отново да нападнат Дхрува Маха̄ра̄джа. Както змиите, раздразнени от Гаруд̣а, връхлитат срещу него с вдигнати качулки, така воините на якш̣ите вдигнаха оръжия и се хвърлиха към Дхрува.

ТЕКСТ 5:

Щом видя настъпващите якш̣и, Дхрува мигом сграбчи своите стрели и покоси на място враговете си. Загубили ръце, крака, с отсечени глави, с разкъсани кореми, те се простиха с този свят и след смъртта си се отправиха към планетната система, която се намира над слънчевия глобус и се достига само от безупречните брахмача̄рӣ, никога не изхвърляли семе през живота си.

ТЕКСТ 6:

Когато Сва̄ямбхува Ману видя, че внукът му Дхрува Маха̄ра̄джа поголовно избива невинни якш̣и, от състрадание към тях той се отправи заедно с други велики мъдреци към Дхрува, за да го вразуми.

ТЕКСТ 7:

Ману каза: Скъпи сине, моля те, спри! Не е хубаво да изпадаш в ярост без нужда – необузданият гняв води право към ада. Като убиваш якш̣и, които не са виновни за нищо, ти прекрачваш границата на позволеното.

ТЕКСТ 8:

Скъпи сине, изтреблението на невинни якш̣и, започнато от тебе, е забранено от всички ведически авторитети и е напълно недостойно за нашия род, чиито потомци добре би трябвало да знаят какво е позволено от принципите на религията и какво им противоречи.

ТЕКСТ 9:

Скъпи сине, понятно е, че обичаш брат си и неговата смърт ти причинява непоносима болка, но помисли само – заради злодеянието на един якш̣а ти изби огромен брой якш̣и, които са напълно невинни.

ТЕКСТ 10:

Този, който не може да направи разлика между себе си и своето тяло, убива чуждите тела като животно. Насилието е особено недопустимо за святите личности, които са поели по пътя на преданото служене за Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 11:

Да се постигне духовната обител на Бог Хари на планетите във Вайкун̣т̣ха, е изключително трудно, но ти вече заслужи тази щастлива участ с това, че го обожава като най-висшето убежище на всички живи създания.

ТЕКСТ 12:

Богът постоянно мисли за тебе, защото си негов чист предан. Освен това ти имаш признанието на най-доверените му предани и целият ти живот трябва да бъде достоен за пример. Не разбирам защо извършваш такова позорно деяние.

ТЕКСТ 13:

Върховният Бог е много доволен от предания, който е търпелив, състрадателен и дружелюбен и се отнася еднакво към всички живи същества, защото вижда у тях Свръхдушата.

ТЕКСТ 14:

Този, който истински удовлетвори Върховната Божествена Личност, още в сегашния си живот се освобождава от въздействието и на грубото, и на финото тяло. И когато преодолее влиянието на гун̣ите на материалната природа, той постига безкрайно духовно блаженство.

ТЕКСТ 15:

Сътворението на материалния свят започва със създаването на петте елемента, след което всичко останало, в това число и телата от мъжки и женски пол, се изгражда от тях. А чрез половите отношения между мъжа и жената в материалния свят се появяват нови и нови мъже и жени.

ТЕКСТ 16:

И така, о, царю – продължи Ману, – сътворението, поддържането и унищожението се осъществяват от илюзорната, материалната енергия на Върховната Божествена Личност и от взаимодействията на трите гун̣и на природата.

ТЕКСТ 17:

Скъпи Дхрува, Богът, Върховната Личност, не може да бъде осквернен от гун̣ите на материалната природа. Той е скритата причина за сътворението на космическото мироздание. Импулсът, даден от него, поражда много други причини и следствия и по този начин задвижва цялата вселена, както магнитът кара желязото да се движи.

ТЕКСТ 18:

Чрез непостижимата си енергия – времето – Върховната Божествена Личност предизвиква взаимодействие между трите гун̣и на материалната природа, в резултат на което се активизират различни сили. На пръв поглед изглежда, сякаш самият Богът действа, но на практика не Той е деятелят. Той убива, но не Той е убиецът. Всичко се осъществява от непостижимата му енергия.

ТЕКСТ 19:

Скъпи Дхрува, Върховната Божествена Личност е вечна, но в образа си на неумолимото време унищожава всичко съществуващо. Богът няма начало, въпреки че е началото на всичко, и е неизчерпаем, въпреки че с течение на времето изчерпва всичко останало. Чрез посредничеството на бащата Той дарява живот на живото същество, а с помощта на смъртта слага край на живота му, но самият Той никога не се ражда и не умира.

ТЕКСТ 20:

Богът, Върховната Личност, присъства в материалния свят под образа на вечното време, безпристрастен към всички живи създания. Никой не е негов приятел и никой не му е враг. Подвластни на фактора време, всички се наслаждават или страдат в резултат на собствената си карма, т.е. в съответствие с плодоносните дейности, които са вършили. Както вятърът издига и носи във въздуха малки прашинки, така живото същество изпитва страдание или наслаждение в материалния свят в зависимост от своята карма.

ТЕКСТ 21:

Всемогъщият Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, възнаграждава живите същества според деянията им. Затова някои от тях живеят кратко, а други – изключително дълго. Той обаче винаги запазва трансценденталната си позиция и никой не може да съкрати или да удължи живота му.

ТЕКСТ 22:

Някои твърдят, че разнообразието сред формите на живот и съпровождащите ги страдания и наслади са следствие от действието на закона на кармата. Други смятат, че тези различия са заложени в природата на живите същества, трети – че те се дължат на хода на времето, четвърти – че са съдба, а има и такива, които обясняват разнообразието с желанието на живото същество.

ТЕКСТ 23:

Човек не може да разбере Абсолютната Истина, Трансценденталния Бог, чрез несъвършеното си сетивно възприятие или по експериментален път. Абсолютът е господар на многообразни енергии, сред които е и цялостната материална енергия, и никой не може да разгадае помислите му и да разбере неговите деяния. Ето защо философските спекулации са безсилни пред него, изначалната причина на всички причини.

ТЕКСТ 24:

Скъпи сине, тези якш̣и, потомци на Кувера, всъщност не са убийци на брат ти. Раждането и смъртта на всяко живо създание са предизвикани от Върховния, който е причината на всички причини.

ТЕКСТ 25:

Богът, Върховната Личност, създава материалния свят, поддържа го и накрая го унищожава, но понеже е трансцендентален, не върши тези дейности под натиска на лъжливото его и не е подвластен на гун̣ите на материалната природа.

ТЕКСТ 26:

Богът, Върховната Личност, е Свръхдушата на всички живи създания. Той е вседържителят и господарят на всички. С помощта на външната си енергия Той създава, поддържа и унищожава цялото материално творение.

ТЕКСТ 27:

Скъпо мое момче, отдай се на Върховната Божествена Личност, крайната цел, към която се стреми целият свят. Всички живи създания, дори Брахма̄ и останалите полубогове, са подчинени на него, както бикът, теглен с въже през ноздрите, се подчинява на земеделеца.

ТЕКСТ 28:

Скъпи Дхрува, когато бе едва петгодишен, огорчен от думите на своята мащеха, ти смело напусна бащиния си дом и отиде в гората, за да се посветиш на процеса на йога, чиято крайна цел е човек да осъзнае Върховната Божествена Личност. Благодарение на усилията си ти постигна най-висшата позиция в трите свята.

ТЕКСТ 29:

Скъпи Дхрува, насочи вниманието си към Върховната Личност, към непогрешимия Брахман. Възвърнал истинското си положение, обърни взор към Върховната Божествена Личност – когато осъзнаеш истинския си аз, ще разбереш, че материалните разграничения са илюзорни и преходни.

ТЕКСТ 30:

Щом се върнеш в естественото си състояние и започнеш да служиш на Върховния Бог, който е всемогъщият непресъхващ извор на блаженство и Свръхдушата, пребиваваща у всички живи създания, много скоро ще забравиш илюзорните понятия аз и мое.

ТЕКСТ 31:

Скъпи царю, помисли добре върху думите ми и ще видиш, че те са целебно лекарство. Укроти своя гняв, защото той е най-опасният враг по пътя на себепознанието. Аз ти желая щастие и добро, затова те моля, вслушай се в съветите ми.

ТЕКСТ 32:

Човек, който желае да се освободи от материалния свят, не бива да се оставя във властта на гнева, защото, обсебен от гняв, той всява у другите страх и боязън.

ТЕКСТ 33:

Скъпи Дхрува, ти мислеше, че якш̣ите са виновни за смъртта на твоя брат и затова изби толкова много от тях. Но с действията си ти предизвикваш тревога и гняв у Кувера, който е брат на Шива и пазител на съкровищата на полубоговете. Имай предвид, че постъпката ти е сериозно оскърбление срещу Кувера и срещу самия Шива.

ТЕКСТ 34:

Затова, сине мой, веднага трябва да умилостивиш Кувера, като се обърнеш към него с молитви и с благи думи, докато още не е излял гнева си над нашия род.

ТЕКСТ 35:

Така Сва̄ямбхува Ману даде наставления на своя внук Дхрува Маха̄ра̄джа. Царят на свой ред признателно му се поклони, след което Ману и великите мъдреци се завърнаха по обителите си.