Шрӣмад Бха̄гаватам 4.11.10
Деванагари
नायं मार्गो हि साधूनां हृषीकेशानुवर्तिनाम् ।
यदात्मानं पराग्गृह्य पशुवद्भूतवैशसम् ॥ १० ॥
यदात्मानं पराग्गृह्य पशुवद्भूतवैशसम् ॥ १० ॥
Стих
на̄ям̇ ма̄рго хи са̄дхӯна̄м̇
хр̣ш̣ӣкеша̄нувартина̄м
яд а̄тма̄нам̇ пара̄г гр̣хя
пашувад бхӯта-ваишасам
хр̣ш̣ӣкеша̄нувартина̄м
яд а̄тма̄нам̇ пара̄г гр̣хя
пашувад бхӯта-ваишасам
Дума по дума
на — никога; аям — този; ма̄ргах̣ — път; хи — определено; са̄дхӯна̄м — на святите личности; хр̣ш̣ӣкеша — на Върховната Божествена Личност; анувартина̄м — следвайки пътя; ят — който; а̄тма̄нам — азът; пара̄к — тялото; гр̣хя — приемайки за; пашу-ват — като животни; бхӯта — на живи същества; ваишасам — убийство.
Превод
Този, който не може да направи разлика между себе си и своето тяло, убива чуждите тела като животно. Насилието е особено недопустимо за святите личности, които са поели по пътя на преданото служене за Върховната Божествена Личност.
Пояснение
Особено внимание заслужават думите са̄дхӯна̄м̇ хр̣ш̣ӣкеша̄нувартина̄м. Са̄дху значи „свят човек“. Ала кой може да бъде наречен свят? Този, който е посветил целия си живот на предано служене за Върховната Божествена Личност, Хр̣ш̣ӣкеша. В На̄рада пан̃чара̄тра е казано: хр̣ш̣ӣкен̣а хр̣ш̣ӣкеша-севанам̇ бхактир учяте – когато всички сетива са впрегнати в служене на Върховната Божествена Личност, това се нарича бхакти, или предано служене. Защо му е на този, който служи на Бога с цялото си същество, да търси сетивни наслади? Ману напомнил на Дхрува Маха̄ра̄джа, че чистият слуга на Бога не бива подобно на животно да върши действия, продиктувани единствено от телесни концепции. Животното гледа на телата на останалите животни като на своя храна и изцяло във властта на тази телесна концепция, напада другото животно. Но хората, и особено преданите на Бога, нямат право да постъпват по такъв начин. Един са̄дху, един предан светец, не може да убива животни без нужда.