Шрӣмад Бха̄гаватам 4.11.28

य: पञ्चवर्षो जननीं त्वं विहाय
मातु: सपत्‍न्या वचसा भिन्नमर्मा ।
वनं गतस्तपसा प्रत्यगक्ष-
माराध्य लेभे मूर्ध्नि पदं त्रिलोक्या: ॥ २८ ॥
ях̣ пан̃ча-варш̣о джананӣм̇ твам̇ виха̄я
ма̄тух̣ сапатня̄ вачаса̄ бхинна-марма̄
ванам̇ гатас тапаса̄ пратяг-акш̣ам
а̄ра̄дхя лебхе мӯрдхни падам̇ три-локя̄х̣

Дума по дума

ях̣който; пан̃ча-варш̣ах̣петгодишен; джананӣммайка; твамти; виха̄яизоставяйки; ма̄тух̣майката; са-патня̄х̣на мащехата; вачаса̄от думите; бхинна-марма̄с наранено сърце; ванамв гората; гатах̣отиде; тапаса̄чрез отречения; пратяк-акш̣амВърховния Бог; а̄ра̄дхяобожавайки; лебхепостигна; мӯрдхнивисшата; падампозиция; три-локя̄х̣в трите свята.

Превод

Скъпи Дхрува, когато бе едва петгодишен, огорчен от думите на своята мащеха, ти смело напусна бащиния си дом и отиде в гората, за да се посветиш на процеса на йога, чиято крайна цел е човек да осъзнае Върховната Божествена Личност. Благодарение на усилията си ти постигна най-висшата позиция в трите свята.

Пояснение

Ману се гордеел, че има внук като Дхрува Маха̄ра̄джа, защото още петгодишен Дхрува започнал да медитира върху Върховната Божествена Личност, а след шест месеца вече видял Върховния Бог пред себе си, лице в лице. Той бил гордостта на династията, водеща началото си от Ману, т.е. на целия човешки род. Човечеството води началото си от Ману. На санскритски „човек“ е мануш̣я, което значи „потомък на Ману“. Дхрува Маха̄ра̄джа прославил не само царския род на Сва̄ямбхува Ману, но и цялото човечество. Той вече се бил предал на Върховния и затова Ману го помолил да не прави нищо, което не подобава на една отдадена душа.