Шрӣмад Бха̄гаватам 4.11.27
Деванагари
तमेव मृत्युममृतं तात दैवं
सर्वात्मनोपेहि जगत्परायणम् ।
यस्मै बलिं विश्वसृजो हरन्ति
गावो यथा वै नसि दामयन्त्रिता: ॥ २७ ॥
सर्वात्मनोपेहि जगत्परायणम् ।
यस्मै बलिं विश्वसृजो हरन्ति
गावो यथा वै नसि दामयन्त्रिता: ॥ २७ ॥
Стих
там ева мр̣тюм амр̣там̇ та̄та даивам̇
сарва̄тманопехи джагат-пара̄ян̣ам
ясмаи балим̇ вишва-ср̣джо харанти
га̄во ятха̄ ваи наси да̄ма-янтрита̄х̣
сарва̄тманопехи джагат-пара̄ян̣ам
ясмаи балим̇ вишва-ср̣джо харанти
га̄во ятха̄ ваи наси да̄ма-янтрита̄х̣
Дума по дума
там — на него; ева — несъмнено; мр̣тюм — смърт; амр̣там — безсмъртие; та̄та — скъпи сине; даивам — Върховният; сарва-а̄тмана̄ — изцяло; упехи — отдай се; джагат — на света; пара̄ян̣ам — крайната цел; ясмаи — на когото; балим — дарове; вишва-ср̣джах̣ — Брахма̄ и всички останали полубогове; харанти — носят; га̄вах̣ — бикове; ятха̄ — както; ваи — със сигурност; наси — в ноздрите; да̄ма — с въже; янтрита̄х̣ — управлявани.
Превод
Скъпо мое момче, отдай се на Върховната Божествена Личност, крайната цел, към която се стреми целият свят. Всички живи създания, дори Брахма̄ и останалите полубогове, са подчинени на него, както бикът, теглен с въже през ноздрите, се подчинява на земеделеца.
Пояснение
Материалната болест на живото същество се изразява в това, че то обявява себе си за независимо от върховния повелител. На практика материалното ни съществуване започва тогава, когато забравим върховния си господар и у нас се пробуди желание да господстваме над материалната природа. Обусловените души в материалния свят с всички сили се стремят да бъдат абсолютни господари – в личния си живот, в национален и в обществен план. Сва̄ямбхува Ману посъветвал Дхрува Маха̄ра̄джа да спре битката, защото виждал, че в желанието си за отмъщение Дхрува иска да заличи целия род на якш̣ите. В тази строфа Сва̄ямбхува Ману разкрива неизмеримото могъщество на Върховния, за да изкорени гордостта от сърцето на Дхрува. Особено внимание трябва да обърнем на думите мр̣тюм амр̣там – „смърт и безсмъртие“. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва: „Аз съм безмилостната смърт, която отнема всичко от демоните“. Демоните постоянно се борят с материалната природа, опитвайки се да наложат господството си над нея. Живот след живот те все по-здраво се оплитат в мрежата на материалния свят. За демоните Богът се явява в образа на смъртта, но за преданите Той е амр̣та, вечен живот. Преданите, които непрекъснато служат на Бога, на практика вече са постигнали безсмъртие, защото всяко дело, с което се занимават в сегашния си живот, ще намери своето продължение и в следващия. Те просто ще сменят материалните си тела с духовни. За разлика от демоните, преданите няма да бъдат принудени да се въплъщават в нови и нови материални тела. Затова Богът е едновременно и смъртта, и безсмъртието. За демоните Той е смъртта, за преданите – безсмъртието. Той е крайната цел, към която се стремят всички, защото е причината на всички причини. Затова Дхрува Маха̄ра̄джа бил посъветван да се предаде на Бога от цялото си сърце, като изостави всички егоистични стремежи. Някой може да попита: „Тогава защо хората обожават полубоговете?“. Отговорът се съдържа в самата строфа – на полубоговете се кланят тези, които не са особено интелигентни. Самите полубогове приемат всички жертвоприношения единствено за да ги предложат на Върховната Божествена Личност.