Шрӣмад Бха̄гаватам 4.11.21

И Брахма̄, и дребният комар са живи същества, обитаващи материалния свят. И двамата са малки духовни искрици, частици от Върховния Бог. В съответствие с кармата им Богът е дал на единия кратък, а на другия – необикновено дълъг живот. Но в Брахма сам̇хита̄ откриваме следните думи: карма̄н̣и нирдахати – Богът намалява или напълно унищожава кармичните реакции на преданите. Същото е казано и в Бхагавад-гӣта̄: ягя̄ртха̄т карман̣о 'нятра – всяка дейност трябва да има за цел да удовлетвори Върховния Бог, в противен случай вършителят ѝ ще бъде обвързан от нейните резултати. Подчинено на вечното време и на законите на кармата, живото същество се скита из вселената, като понякога се въплъщава в тяло на комар, а друг път става Брахма̄. Разумният човек не открива голям смисъл в подобен начин на съществуване. Бхагавад-гӣта̄ (9.25) предупреждава живите същества: я̄нти дева-врата̄ дева̄н – тези, които се кланят на полубоговете, отиват на техните планети; тези, които се кланят на прадедите, на Питите, заминават при тях; хората, които са погълнати от материални дейности, остават в същата материална среда. Но преданите, които отдават предано служене, достигат обителта на Върховната Божествена Личност, където няма ни раждане, нито смърт, нито материални форми на съществуване, подчинени на закона на кармата. Затова най-добрата възможност за всяко живо същество е да следва процеса на преданото служене и да се върне вкъщи, при Бога. Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура съветва: „Приятелю мой, вълните на времето те люшкат и те отнасят в океана на материалния свят. Опитай да разбереш, че си вечен слуга на Бога – тогава ще дойде краят на твоите страдания и ти ще бъдеш вечно щастлив“.