Шрӣмад Бха̄гаватам 4.11.22
Деванагари
केचित्कर्म वदन्त्येनं स्वभावमपरे नृप ।
एके कालं परे दैवं पुंस: काममुतापरे ॥ २२ ॥
एके कालं परे दैवं पुंस: काममुतापरे ॥ २२ ॥
Стих
кечит карма вадантй енам̇
свабха̄вам апаре нр̣па
еке ка̄лам̇ паре даивам̇
пум̇сах̣ ка̄мам ута̄паре
свабха̄вам апаре нр̣па
еке ка̄лам̇ паре даивам̇
пум̇сах̣ ка̄мам ута̄паре
Дума по дума
Превод
Някои твърдят, че разнообразието сред формите на живот и съпровождащите ги страдания и наслади са следствие от действието на закона на кармата. Други смятат, че тези различия са заложени в природата на живите същества, трети – че те се дължат на хода на времето, четвърти – че са съдба, а има и такива, които обясняват разнообразието с желанието на живото същество.
Пояснение
На този свят има какви ли не философи – мӣма̄м̇саки, атеисти, космолози, сексуалисти и още цял ред интелектуални празнодумци. Но истината е, че единствено собствените ни материални дейности ни приковават в материалния свят, като ни заставят да приемаме различни форми на съществуване. Ведите обясняват, че причина за разнообразието сред формите на живот е желанието на живото същество. Живото същество не е камък. То е изпълнено с безброй желания, ка̄ма. Във Ведите се казва: ка̄мо 'карш̣ӣт. По природа живите същества са частици от Бога, както искрите са частици от огъня, но заради желанието си да властват над материалната природа те са попаднали в материалния свят. Това е факт. Всяко живо създание с всички сили се опитва да господства над материалните ресурси.
Ка̄ма, желанието, не може да бъде унищожено. Някои философи твърдят, че ако се избави от желанията си, човек отново става свободен. Но желанията са неунищожими, защото са отличителна характеристика на живото същество. Само камъните не изпитват желания. Затова Шрӣла Нароттама да̄са Т̣ха̄кура ни съветва да трансформираме желанията си, като ги насочим към служенето за Върховната Божествена Личност. Тогава те ще се пречистят. А когато желанията на живото същество се пречистят, то се освобождава от материалните замърсявания. И така, всички теории, с които философите се опитват да обяснят многообразието сред формите на живот и съпровождащите го удоволствия и страдания, са несъвършени. Истината е съвсем проста: ние сме вечни слуги на Бога, но когато забравим отношенията си с него, попадаме в материалния свят и там извършваме най-различни дейности, чиито плодове ни доставят удоволствие или ни причиняват страдание. В материалния свят са ни отвели желанията ни, но същите тези желания са способни и да ни измъкнат от него, стига да бъдат пречистени и използвани в предано служене на Бога. Само така можем да спрем да се скитаме из вселената, сменяйки най-различни форми и условия на живот.