Шрӣмад Бха̄гаватам 4.11.25

Думата анахан̇ка̄ра, използвана в тази строфа, значи „лишен от его“. Обусловената душа има лъжливо его и под действието на своята карма се въплъщава в различни тела в материалния свят. Понякога тя попада в тяло на полубог и тогава си мисли, че е полубог. Друг път получава кучешко тяло и започва да се мисли за куче. Между тялото и душата на Върховната Божествена Личност обаче няма разлика. Затова тези, които смятат Кр̣ш̣н̣а за обикновен човек, в Бхагавад-гӣта̄ са наречени глупаци, лишени от знание за трансценденталната му природа. Богът казва: на ма̄м̇ карма̄н̣и лимпанти – Той не е обвързан от действията си, защото гун̣ите на материалната природа нямат власт над него. А ние сме подвластни на трите материални гун̣и и това се доказва от самия факт, че сме въплътени в материални тела. Богът казва на Арджуна: „И ти, и Аз сме се раждали много пъти, но Аз помня всичките си явявания, а ти – не“. В това се състои разликата между живото същество, или обусловената душа, и Върховната Душа. Свръхдушата, Върховната Божествена Личност, няма материално тяло. И тъй като няма материално тяло, Тя не е обвързвана от резултатите на дейностите, които извършва. Много философи ма̄я̄ва̄дӣ смятат, че тялото на Кр̣ш̣н̣а е въплъщение на материалното добро, като по този начин разграничават душата на Кр̣ш̣н̣а и тялото му. Но истината е, че колкото и да е изпълнено с материално добро, тялото на обусловената душа си остава материално, докато тялото на Кр̣ш̣н̣а е напълно трансцендентално, духовно и няма нищо общо с материята. Кр̣ш̣н̣а няма лъжливо его, защото не се отъждествява с илюзорно и тленно тяло. Неговото тяло винаги е духовно и вечно. Когато идва в материалния свят, Той се появява в същото това свое тяло, изначално и трансцендентално. В Бхагавад-гӣта̄ тялото на Кр̣ш̣н̣а е наречено парам̇ бха̄вам. Думите парам̇ бха̄вам и дивям са изключително важни, за да разберем правилно личността на Кр̣ш̣н̣а.