Шрӣмад Бха̄гаватам 4.11.31

Дхрува Маха̄ра̄джа бил освободена душа и всъщност не изпитвал ненавист към никого. Но като държавен глава, той бил длъжен да даде воля на гнева си, за да защити законността в царството. Негов царски дълг било да накаже убиеца на брат си Уттама (живот за живот). Дхрува Маха̄ра̄джа отвърнал на предизвикателството, като яростно се сражавал с якш̣ите и получил достойно възмездие. Но гневът е такова чувство, че веднъж възникне ли, нараства, без да знае предели. Затова Ману решил да възпре внука си, преди царският му гняв да е прехвърлил всички граници. Дхрува Маха̄ра̄джа разбрал добрите подбуди на дядо си и веднага спрял битката. В тази строфа особено внимание заслужават думите шрутена бхӯяса̄ – „чрез постоянно слушане“. Ако постоянно слуша за преданото служене, човек намира сили да обуздае гнева си, който се отразява много неблагоприятно върху процеса на преданото служене. Шрӣла Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа е казал, че постоянното слушане за забавленията на Бога е лек срещу всички материални болести. Затова всеки трябва да слуша редовно за Върховната Божествена Личност. По този начин той винаги ще бъде уравновесен и спокоен и безпрепятствено ще може да напредва по духовния път.

Гневът на Дхрува Маха̄ра̄джа срещу злосторниците бил справедлив. Тук можем да припомним случката със змията, която благодарение на поученията на На̄рада станала предана и спряла да хапе. За змиите е естествено да нанасят смъртоносни ухапвания на останалите създания, но змията, за която говорим, станала предана и На̄рада ѝ забранил да хапе. За жалост хората, и най-вече децата, взели да злоупотребяват с нейното миролюбие и да я замерят с камъни. Ала въпреки това тя не си позволила да ухапе никого, защото била вярна на обещанието, което дала на духовния си учител. След време змията отново срещнала На̄рада и му се оплакала: „Аз се разделих с лошия си навик да хапя невинни създания, но хората започнаха да ме мъчат и да хвърлят по мене камъни“. На̄рада Муни ѝ казал: „Тогава недей да хапеш, но издувай качулката си, сякаш всеки миг ще скочиш и ще ухапеш мъчителите си. Така те ще се разбягват от страх“. Преданият притежава всички добродетели и не обича насилието. Но когато хората около него му причиняват злини, той трябва да даде воля на гнева си, макар и за кратко, за да прогони злосторниците.