ГЛАВА ДЕСЕТА
Дхрува Маха̄ра̄джа се сражава с якш̣ите
ТЕКСТ 1: Великият мъдрец Маитрея каза: А после, мой скъпи Видура, Дхрува Маха̄ра̄джа се ожени за дъщерята на Праджа̄пати Шишума̄ра, която се казваше Бхрами. Тя му роди двама сина: Калпа и Ватсара.
ТЕКСТ 2: Необикновено могъщият Дхрува Маха̄ра̄джа имаше и друга съпруга, Ила̄, която бе дъщеря на полубога Ва̄ю. От него тя роди син на име Уткала и една рядко красива дъщеря.
ТЕКСТ 3: Веднъж по-малкият брат на Дхрува Маха̄ра̄джа, Уттама, който още не бе женен, отиде на лов в Хималаите и бе убит от могъщ якш̣а. Майка му Суручи последва сина си и също загина.
ТЕКСТ 4: Щом чу вестта за убийството на брат си Уттама в Хималаите, Дхрува Маха̄ра̄джа бе обладан от скръб и от гняв. Той се качи в колесницата си и тръгна да превземе града на якш̣ите, Алака̄пурӣ.
ТЕКСТ 5: Дхрува Маха̄ра̄джа тръгна на север към планинската верига на Хималаите. Когато стигна до подножието на планината, той видя град, в който живееха призрачни същества, последователи на Шива.
ТЕКСТ 6: Мой скъпи Видура – продължи Маитрея, – щом наближи град Алака̄пурӣ, Дхрува Маха̄ра̄джа веднага наду раковината си, чийто звук отекна високо в небето и се разнесе по всички посоки из целия свят. Когато чуха гръмовния тътен, жените на якш̣ите се изплашиха до смърт. В очите им се четеше силна тревога.
ТЕКСТ 7: О, юначни Видура, великите воини на якш̣ите не можаха да понесат тръбния зов на раковината и въоръжени излязоха от града, за да нападнат Маха̄ра̄джа Дхрува.
ТЕКСТ 8: Дхрува Маха̄ра̄джа, който владееше до съвършенство боя с колесници, а освен това беше изкусен стрелец, мигновено започна да покосява враговете си, като изстрелваше от своя лък по три стрели наведнъж.
ТЕКСТ 9: Когато воините на якш̣ите видяха как стрелите на Дхрува Маха̄ра̄джа летят към главите им, те разбраха, че са застрашени от голяма опасност и че поражението им е неизбежно. Но понеже бяха герои, искрено се възхитиха от Дхрува и похвалиха действията му.
ТЕКСТ 10: Подобно на змии, които не понасят някой да ги тъпче с крака, якш̣ите не можеха да се примирят с удивителното могъщество на Маха̄ра̄джа Дхрува и всеки от тях взе да изстрелва с лъка си по шест стрели наведнъж – два пъти повече, отколкото той изстрелваше. По този начин те показаха своята храброст и силата си.
ТЕКСТОВЕ 11 – 12: Войската на якш̣ите наброяваше сто и трийсет хиляди силни бойци, изгарящи от гняв и желание да сломят необикновеното могъщество на Маха̄ра̄джа Дхрува. Те обсипваха Дхрува и колесничаря му с всевъзможни стрели, украсени с пера, и с всичка сила мятаха срещу него паригхи (железни тояги), нистрим̇ши (мечове), пра̄сашӯли (тризъбци), парашвадхи (пики), шакти (копия), р̣ш̣т̣и и бхуш̣ун̣д̣ӣ.
ТЕКСТ 13: Оръжията, които неудържимо валяха към Дхрува Маха̄ра̄джа от всички страни, го покриха, както поройните дъждове скриват планината от погледа ни.
ТЕКСТ 14: Всички сиддхи, жители на висшите планети, следяха битката от небесата и щом видяха, че върху Дхрува Маха̄ра̄джа се изсипва неудържим порой от вражески стрели, нададоха отчаян вик: „Дхрува, внукът на Ману, си отива! Той бе като слънцето, ала сега залезе в този безброден океан от якш̣и!“.
Text 15: Спечелили една схватка, якш̣ите вече викаха, че са удържали победа над Дхрува Маха̄ра̄джа. Ала неочаквано пред тях се появи колесницата му, която грееше като слънцето, ненадейно изплувало от мъглата.
ТЕКСТ 16: Звънтящите звуци на лъка и свистенето на стрелите на Дхрува Маха̄ра̄джа караха сърцата на враговете му да изтръпват. Ураганът от стрели, които Дхрува неуморно изпращаше, разбиваше на парчета оръжията на якш̣ите, както мощният вятър разпръсва облаците в небето.
ТЕКСТ 17: Острите стрели, които Дхрува Маха̄ра̄джа изпращаше с лъка си, пронизваха щитовете и телата на враговете му и бяха досущ като мълниите, с които владетелят на небесата разломява огромните тела на планините.
ТЕКСТОВЕ 18 – 19: Мъдрецът Маитрея продължи: Скъпи Видура, якш̣ите, които бяха покосени от стрелите на Дхрува Маха̄ра̄джа, носеха на главите си тюрбани и красиви обици. Нозете им бяха стройни като златни палми, на китките, а също и над лактите им блестяха златни гривни, а главите им бяха увенчани с прекрасни шлемове, отрупани със злато. Яркият блясък на тези скъпоценности, пръснати по бойното поле, бе толкова привличащ, че можеше да всее смут в ума дори на най-великия герой.
ТЕКСТ 20: Оцелелите якш̣и, които някак си бяха успели да избегнат смъртта, бяха потънали в рани и осакатени от стрелите на великия воин Дхрува Маха̄ра̄джа. Те се разбягаха във всички посоки като слонове, победени от лъв.
ТЕКСТ 21: Дхрува Маха̄ра̄джа, най-съвършеният сред човешките същества, огледа огромното бойно поле и се убеди, че не е останал нито един вражески воин, който да е способен да носи оръжие. Тогава му се прииска да влезе и да разгледа град Алака̄пурӣ, ала си помисли: „Никой не е в състояние да предугади кроежите на мистиците якш̣и“.
ТЕКСТ 22: Дхрува Маха̄ра̄джа предчувстваше, че мистичните му врагове готвят нещо и както разговаряше с колесничаря си, изведнъж чу страховит тътен, сякаш наблизо бе океанът, и видя, че в небето се извива чудовищна пясъчна буря, която настъпва към тях от всички посоки.
ТЕКСТ 23: В един миг целият небосвод се покри с плътни облаци и се разнесе оглушителен гръм. В небето засвяткаха мълнии и започна да се излива пороен дъжд.
ТЕКСТ 24: О, безгрешни Видура, ала вместо дъжд, от небесата се изливаха потоци от кръв, слуз, гной, изпражнения, урина и костен мозък. Пред очите на Дхрува Маха̄ра̄джа на земята падаха цели човешки трупове.
ТЕКСТ 25: След това в облаците се появи огромна планина и заваля едра градушка. Заедно с ледените парчета от небето валяха пики, боздугани, мечове, железни тояги и огромни каменни късове.
ТЕКСТ 26: Дхрува Маха̄ра̄джа видя безброй змии, които бяха впили в него зловещ поглед и бълваха огън. Заедно с цели стада побеснели слонове, лъвове и тигри те настъпваха към Дхрува, за да го погълнат.
ТЕКСТ 27: След това отвсякъде заприиждаха гигантски пенести вълни, които се разбиваха със страшен грохот, сякаш бе настъпило унищожението на света.
ТЕКСТ 28: Демоничните якш̣и по природа са неимоверно жестоки и с тъмните си магични сили могат да създадат странни образи, които карат невежите да замръзват от ужас.
ТЕКСТ 29: Когато великите мъдреци чуха, че Дхрува Маха̄ра̄джа се е поддал на илюзията, предизвикана от магичните сили на демоните, те начаса се събраха, за да го окуражат с благословиите си.
ТЕКСТ 30: О, Дхрува, сине на цар Утта̄напа̄да – в един глас възкликнаха мъдреците, – нека Върховният Бог Ша̄рн̇гадханва̄, който освобождава преданите си от всички страдания, да унищожи страшните ти врагове! Святото име на Бога е равно по могъщество на самия Бог и просто като го повтарят и слушат, хората побеждават непреодолимата смърт. Така преданият намира спасение.