Шрӣмад Бха̄гаватам 4.10.15
Деванагари
नदत्सु यातुधानेषु जयकाशिष्वथो मृधे ।
उदतिष्ठद्रथस्तस्य नीहारादिव भास्कर: ॥ १५ ॥
उदतिष्ठद्रथस्तस्य नीहारादिव भास्कर: ॥ १५ ॥
Стих
надатсу я̄тудха̄неш̣у
джая-ка̄шиш̣в атхо мр̣дхе
удатиш̣т̣хад ратхас тася
нӣха̄ра̄д ива бха̄скарах̣
джая-ка̄шиш̣в атхо мр̣дхе
удатиш̣т̣хад ратхас тася
нӣха̄ра̄д ива бха̄скарах̣
Дума по дума
надатсу — както викаха; я̄тудха̄неш̣у — призрачните якш̣и; джая-ка̄шиш̣у — оповестявайки победата си; атхо — тогава; мр̣дхе — в сражението; удатиш̣т̣хат — се появи; ратхах̣ — колесницата; тася — на Дхрува Маха̄ра̄джа; нӣха̄ра̄т — от мъглата; ива — като; бха̄скарах̣ — слънцето.
Превод
Спечелили една схватка, якш̣ите вече викаха, че са удържали победа над Дхрува Маха̄ра̄джа. Ала неочаквано пред тях се появи колесницата му, която грееше като слънцето, ненадейно изплувало от мъглата.
Пояснение
В тази строфа Дхрува Маха̄ра̄джа е сравнен със слънцето, а многобройното войнство на якш̣ите – с гъста мъгла. Мъглата е безпомощна пред слънцето. Понякога тя сякаш го скрива, но в действителност слънцето не може да бъде покрито от нищо. Облаците могат да възпрепятстват нашето зрение, но не и да покрият слънцето. Използваното сравнение подчертава величието на Дхрува Маха̄ра̄джа, което остава непомрачено във всички обстоятелства.